Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 2706 по описа за 2020г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от „С.“ ООД *** против М.Г.Р., С.С.М., Л.Б.М., М.Б.К., К.Б. С., И.С.М., М.Д.М., М.К.П.
и И.К.М. положителен установителен
иск по чл.124 ГПК за право на
собственост върху Поземлен имот с идентификатор 68134.706.1862 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-138/24.07.2017г. на изп.директор
на АГКК с площ 2279кв.м., с
трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно
ползване-за друг вид строителство, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори
68134.706.347 и 68134.706.115, стар номер 1862, кв.4. Формулиран е и петутим на основание
чл.537, ал.2 ГПК съдът да отмени нотариален кат за собственост,
вписан в АВ с вх.№
26569/12.05.2006г., акт № 196, том
LХІ.
Твърденията на ищеца са, че
е собственик на поземлен имот № 347 и изградените в него сгради, находящ се в гр.София, район Слатина, бул.Проф.*********/бивша ул.*********/ от кв.4 по застроителния, регулационния и кадастрален план на м.СПЗ
„Слатина-юг“ с обща площ 376 286 кв.м. Имотът е придобит през 1993г. с включването му в капитала на
дружеството, като универсален правоприемник на „Слатина-Булгарплод“ ЕАД, по силата на
посочените в исковата молба разпореждания и решения на МС и Столична община, както и въз основа
на приватизация. Част от него
е поземлен имот с идентификатор 68134.706.1862 с площ
2279кв.м., за който ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост
№ 106, том II, рег.№ 3215, дело № 284/2006г. въз основа Решение № 110/04.05.2005г.
на ОСЗГ-Панчарево, с което на наследниците
на А.Б.и И. М.К.е възстановено правото на собственост
в реални граници върху ливада от
2 200 дка в землището на с.Слатина, местността
„Барата“, частично идентична с имот с пл.№ 5123, кад.лист № 14 от кадастралния план от 1939г. Ищецът оспорва правата на ответниците, тъй като не са били
налице предпоставките по ЗСПЗЗ за възстановяване,
съответно са налице пречките по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, защото имотът не е запазил
предназначението си на земеделска земя,
а се намира в границите на урбанизираната
територия на гр.София, бил е отчужден по ЗПИНМ и застроен с реализирано мероприятие Зеленчукова база ДСО „Булгарплод“, което не позволява реалното
му реституиране. В условията на евентуалност
навежда да е станал собственик въз основа давностно
владение, упражнявано непрекъснато и несмущавано от 1993г. до настоящия
момент.
Ответниците не са подали отговори в срока по
чл.131 ГПК. В съдебно заседание, чрез упълномощените процесуални представители,
признават иска и считат, че не са станали повод за образуване на делото, поради
което и не следва да носят отговорност за разноски.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Ответниците са наследници по закон на А.Б.и И.
М.К., на които с Решение № 110/04.05.2005г. на ОСЗГ-Община Панчарево е
възстановено по ЗСПЗЗ правото на собственост в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на ливада от 2.200 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на Слатина в местността
„Барата“, имот с пл.№ 5123, кад.лист № 14/459 от
кадастралния план от 1939г. Въз основа решението се снабдили с НА №106, том II, рег.№ 3215, дело № 284/2006г. на нотариус М.Н., с район
на действие СРС, с който са признати за собственици на този имот описан като поземлен
имот в гр.София, район Слатина, представляващ по скица имот с пл.№ 1862 от кв.4
по плана на гр.София, местността СПЗ „Слатина юг“, целият с площ по скица 2245
кв.м., а по решение на ОСЗГ с площ 2200 кв.м., който е идентичен с част от имот
с пл.№ 5123, нанесен в кадастрален лист 14/459, местност „Барата“, от
кадастрален план изработен 1939/56г., при съседи по скица: поземлени имоти с
пл.№ 795 и пл.№ 347.
По делото не е спорно, а и видно
от заключението на вещо лице по СТЕ, че така възстановения имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор 68134.706.1862 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-138/24.07.2017г. на изп.директор на АКГГ, с
площ от 2279 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 68134.706.347 и 68134.706.115, стар номер 1862 в кв.4, попада
изцяло в поземлен имот с обща площ 376 286 кв.м. с изградени в него сгради, находящ се в гр.София, район Слатина, бул.Проф.*********/бивша
ул.*********/ с № 347 от кв.4 по застроителния,
регулационния и кадастралния план на местността СПЗ „Слатина юг“, отразен в
КККР със същия идентификатор 68134.706.1862.
Видно от представените писмени
доказателства с Решение № 281/10.09.1970г. Комитетът за стопанска координация
при Министерски съвет взел решение изпълнителният комитет на Софийски градски
народен съвет да отреди до 395 дка поливна земя в кв.Слатина за изграждане на
зеленчукова база в гр.София. В изпълнение на решението със Заповед №
368/24.08.1971г. на директора на Дирекция „Архитектура и благоустройство“ при
СГНС на основание §60, т.1 ППЗПНИМ вр. §58, т.1,
б.“б“ и §61, ал.3 ППСПИНМ е одобрено отреждането на терен за тази цел в
м.Слатина извън регулация, заключен между ж.п.линия София-гара Искър от север,
шосето София-Летище София от изток, м.Подстанция Изток от юг и терена на Средно
практическо транспортно училище от запад съгласно изготвена скица.
С Разпореждане № 49/04.06.1976г.
на Министерски съвет е утвърден общ генерален план и технико-икономически
доклад за I подетап на „Търговска база за
плодове и зеленчуци и предприятие за готови храни“-София, в м.Слатина с
определяне на технико-икономически показатели, в тази част капиталови вложения
за административно-битово строителство, за външна ж.п.линия и подлез и рекултивация на земя. Със заповед № РД-34-649/03.03.1981г. на СГНС на основание чл.95 ЗТСУ са отчуждени в
полза на държавата имоти без планоснимачни номера
извън регулация в м.Слатина от АПК „Средец“-София за изпълнение предвиденото
мероприятие по изграждането на ДСО „Булгарплод“.
Съставен е Акт за държавна собственост № 13765/27.08.1987г. за имот в гр.София,
ул.********* на обща площ от 376 286 кв.м., включително складове на площ
67 663 кв.м. и административна сграда на площ 486 кв.м., състояща се от
141 стаи, 14 зали и салон, построени през 1984г. и 1985г. Видно от вписването в
акта имотът е предоставен на предприятие „Булгарплод“
за търговия на едро с пресни и преработени плодове и зеленчуци.
Със Заповед № 42/18.07.1988г. на
Министерство на икономиката и планирането, на основание чл.12, ал.1, т.1 ПСД от
01.08.1988г. е образувано Предприятие „Булгарплод“ в
състава на Стопанско обединение „Булгарплод“ като
юридическо лице със седалище *** и с предмет на дейност търговия на едро и
дребно с плодове и зеленчуци в прясно и преработено състояние. Предприятието е
образувано на основаната на Предприятие „Булгарплод“
в бившите райони на столицата и Предприятие „Булгарплод
София-град“, като поема активите и пасивите по баланса им към 1988г. По-късно с
Разпореждане № 135/21.12.1993г. на Министерски съвет Предприятие „Булгарплод София-град“ е преобразувано в еднолично
търговско дружество с държавно имущество „Булгарплод“
ЕАД с предмет на дейност-търговия на едро и дребно с пресни и преработени
плодове и зеленчуци, промишлена преработка на плодове и зеленчуци, транспортни
и складови услуги, търговия с амбалаж и външна търговска дейност, с капитал от
412 885 000 лв., разпределен в 412 885 акции по 1000лв. всяка.
Дружеството поема активите и пасивите на предприятието по баланс към 30.06.1993г.
Преобразуваното дружество е регистрирано в търговския регистър с решение от
1994г. на СГС.
Въз основа Разпореждане №
84/13.08.1997г. на Министерски съвет капиталът на „Булгарплод“
ЕАД-София е намален чрез обезсилване на акции на стойност, равна на стойността
на правото на собственост върху недвижим имот-основна база от „Булгарплод“ ЕАД в гр.София, ул.*********, представляващ
терен от 376 286 кв.м., покрита складова площ от 67 663кв.м. и административна сграда на 9 етажа със застроена площ 486 кв.м.,
състояща се от 121 стаи 14 зали и салони, включително стойността на намиращото
се в него движимо имущество. Разпоредено е безвъзмездно
прехвърляне правото на собственост върху имота от държавата на Столична община,
осъществено след решение № 36/20.04.2001г. СОС, с което е дадено съгласие, и
въз основа сключен между кмета и областния управител договор на 16.05.2001г.
/стр.49-50/. Преди това с Решение № 6 по протокол № 36/24.11.1997г. на Столичен
общински съвет на основание чл.62, ал.2 ТЗ вр. чл.21,
ал.1, т.8 и 9 ЗМСМА е дадено съгласие за увеличаване капитала на ОФ „Яйца и
птици“ с непарична вноска с имущество от терен и сгради и същото преобразувано
с предоставените с Разпореждане № 84/13.08.1997г. два недвижими имота, единият от които на ул. *********,
бивша собственост на „Булгарплод“ ЕАД София, в
еднолично акционерно дружество с общинско имущество „Слатина-Булгарплод
ЕАД с капитал от 333 841 000лв., разпределен на 333 841 бр.
акции по 1000лв. всяка. Съгласно т.3 от решението „Слатина-Булгарплод“
ЕАД поема активите и пасивите на ОФ „Яйца и птици“ към 30.09.1997г.
Преобразуваното дружество е вписано в търговския регистър с решение от 1998г.
на СГС. Въз основа Разпореждането на МС № 84/13.08.1997г. за имота е съставен
Акт за частна общинска собственост № 0729/15.09.1999г. с отразяване, че е
включен в капитала на „Слатина-Булгарплод“ ЕАД.
След проведена процедура по ЗППДОб.П и Наредбата за търговете и конкурсите всички акции
от капитала на „Слатина Булгарплод“ ЕАД са
прехвърлени с договор за покупко-продажба от 15.12.2007г., сключен между
изпълнителния директор на Столична общинска агенция за приватизация и
Консорциум „Слатина Булгарплод“, представляващ
гражданско дружество по ЗЗД със съдружници „М.“ ЕООД
и Н.-Н.“ ЕООД. Впоследствие през 2014г. е осъществено преобразуване на „Слатина
Булгарплод“ ЕАД в „С.“ ООД, което дружество /ищец/ се
явява универсален правоприемник.
Видно от приложената преписка на
ОСЗГ, преди издаването на решението за реституция през 2005г. на земи на наследниците
на А.Б.и И. М.К.е проведена административна процедура по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ за
имот пл.№ 5123, к.л.459 в кв.Слатина, в резултат на която е издадена Заповед №
РД-09-18/04.02.2002г. на кмета на СО за одобрение решение на районен експертен съвет по
устройство на територията при общината, с което е прието, че имотът попада в
терен с реализирано градоустройство-изградени сгради и пътни настилки при липса
на свободни незастроени площи. Заповедта е оспорена по съдебен ред и с решение
от 15.05.2004г. на СГС, III-Б адм.отделение
отменена като незаконосъобразна. Съдът констатирал, че по одобрения през 1978г.
регулационен план на ж.к.Слатина действително имотът с площ 4390 кв.м. попада в
терен с реализирано мероприятие, но то засяга само части от имота. Останала е
незастроена площ от около 2200 кв.м., която отговаря на изискванията на чл.19,
ал.1 ЗУТ за образуване на УПИ. Решението е потвърдено с Решение №
888/31.01.2005г. на ВАС и от тази дата влязло в сила. Именно тази приета за
незастроена площ от 2200 кв.м. ОСЗГ е възстановила с решението от 2005г.
Ищецът не е легитимиран да
участва в производството за реституция по ЗСПЗЗ, не е бил и страна по
административното дело по обжалване посочената заповед, поради което не е
обвързан нито от решението на ОСЗГ, нито от съдебното решение. Те са му непротивопоставими и по предявения иск за собственост може
да направи възражения, с които да оспори правата на ответниците,
съответно съдът да извърши косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК на
решението на ОСЗГ, какъвто е допустим и по отношение съдебно решение на административен съд, с което се упражнява пряк съдебен
контрол върху административен акт в хода на реституционната процедура по ЗСПЗЗ /Определение № 60284/28.06.2021г. по гр.д.№ 1762/2021г., на ВКС, ІІ г.о и
цитираните в него решения на ВКС/.
В тази връзка е представил
писмени доказателства-протоколи на приемателни комисии и разрешения за
въвеждане в действие от 80-те години на миналия век /стр.82-115/, от които се
установява, че наред с построяването на сградите в имота е изградена водопреносна мрежа и силнотокова мрежа за електрическо
захранване. Според разпитаните по делото свидетели К.Г., Е.Г.и Н.К.площта от
около 2 дка е разположена в северната част от имота, която е затревена. От
застрояването през 80-те години целият имот е ограден с ограда, предназначен и
понастоящем действа като зеленчукова борса на „Булгарплод“.
В непосредствена близост до спорното място има асфалтиран път, автовезна и монтирани осветителни тела свързващи сградите
до изхода на базата.
От неоспореното заключение на СТЕ
е видно, че планът за територията, с който е отредена за ДСО „Булгарплод“ е одобрен със Заповед от 24.08.1971г. Имот с
пл.№ 347 от кв.4 по регулационния плана на м.СПЗ „Слатина-юг“ е одобрен с
Решение № 20 по протокол № 23/19.03.2001г. на СОС, който е действащ. Процесният имот представлява имот 1862-част от бивш имот №
5213 и попада изцяло в имота отреден за ДСО
по плана от 1971г. и имот пл.№347 по действащия от 2011г. Имот с пл.№
347 от кв.4 се обхваща от територията на одобрения ген.план за Зеленчукова
база-София на ДСО „Булграплод“ по преработката от 1993г. Към датата на завършване на всички
обекти през 1985г. е бил налице основния генерален план за територията от
1978г., по който процесния имот /пл.№ 5123/ попада в
рамките на територията предвидена за комплексното мероприятие, а с ген.плана се
определя прилежащата площ и обхвата на мероприятието. Вещото лице сочи, че
застрояването в комплексното мероприятие касае както застроената площ на
сградите, така и обслужващата инфраструктура и прилежаща площ, която е свързана
с нормалното функциониране на комплексния обект. Прилежащата площ на обектите
съгласно постановление на МС от 1988г. се определя с ген.план, като в случая е
налице такъв, чиито предвиждания са изпълнени на място, а подобектите и
обектите са въведени в експлоатация. Процесният имот
попада в застроен комплексен обект, в частност територията с елементи на
инфраструктурата и обслужващите площи на Зеленчукова база-София на ДСО „Булгарплод“. В рамките му преминават подземни проводи-ел.провод за ниско напрежение, друг ел. провод
със същите характеристики тангира до имота на север и
водопровод 200мм. стомана, който сече имота на две места и от него е налице
отклонение 60 стомана в посока север-юг. На място няма трайно материализирани
граници на процесния имот освен от юг, но тя е
проектирана по скица и следва съществуващата асфалтова алея за транспортен достъп
в комплекса. Имотът функционално не е отделен от територията.
От изложеното следва, че Решение
№ 110/04.05.2005г. на ОСЗГ по отношение ливада от 2.200 дка не е произвело
реституционен ефект в полза на ответниците, защото е
част от по-голяма отчуждена територия,
обособена като имот и включен в границите на урбанизираната територия на
гр.София, върху който към 1991г. е било реализирано строителство, съставляващо
пречка за възстановяване в съществуващи стари реални граници по чл.10, ал.7
ЗСПЗЗ. Мероприятието по изграждане на зеленчукова база на ДСО „Булгарплод“ обхваща целия отчужден имот и е осъществено
според предвижданията в плана досежно застроените
площи, обслужващата инфраструктура и прилежащ терен, включително изградени водопреносна мрежа и мрежа за ел.захранване, пряко свързани
с функционирането на комплексния обект, което попада в обхвата на строителни
дейности непозволяващи възстановяване на собствеността по смисъла на §1в, ал.1
от ДР на ППЗСПЗЗ. Установено е, че процесният имот се
намира в незасегната от сгради част, но доколкото има обслужващ характер и в
нея са разположени елементи от техническата инфраструктура, представлява
прилежащ терен по чл.11, ал.3 ППЗСПЗЗ, изключващо възстановяване в хипотезата
на чл.11, ал.2 или ал.5 ППЗСЗЗ.
На самостоятелно основание такъв
ефект не е настъпил и поради наличие предпоставките на §6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./. Според разпоредбата в случаите на сключена
приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни или
общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи-собственост на правоимащите по ЗОСОИ и по ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват
с акции и дялове от дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ.
Това е така, защото с оглед представените доказателства имотът в гр.София,
ул.Проф. *********с обща площ 376 286 кв.м., заедно с построените в него сгради
е придобит в собственост от преобразуваното и впоследствие приватизирано
дружество „Слатина-Булгарплод“ ЕАД на основание чл.17а
ЗППДОб.П /отм./, чийто универсален правоприемник е
ищецът „С.“ ООД.
Искът е основателен и следва да
се уважи без необходимостта съдът да се произнася по наведеното в условията на
евентуалност основание за собственост по давностно
владение. В съответствие с чл.537, ал.2 ГПК издаденият в полза на ответниците констативен НА №106, том II, рег.№ 3215, дело №
284/2006г. на нотариус М.Н., с район на действие СРС, подлежи на отмяна.
По разноските:
Въз основа признанието на иска ответниците се позовават на чл.78, ал.2 ГПК.
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата е в отклонение на общото
правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу която е постановено
решението. За нейното приложение е необходимо освен ответникът да е признал
иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е
станал повод за образуване на делото.
Ответниците са признали иска, но с оглед
конкретните обстоятелства съдът намира, че не е налице другата предпоставка. Инициирали
са реституционното производство по ЗСПЗЗ, в тази част обжалвали по съдебен ред
заповедта на кмета на СО по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ с издадено в тяхна полза
решение на ОСЗГ за възстановяване на процесния имот, който
е част от принадлежащ на ищеца имот. Тъй като решението на ОСЗГ и издадения въз
основа на него констативен нотариален акт ги легитимира като собственици пред
трети лица с възможност да осъществят разпоредителни действия, е възникнала необходимостта
ищецът да защити правата си чрез предявения установителния
иск. Според установената съдебна практика на ВКС /напр.Определение №
709/28.12.2012г. по ч.гр.д.№ 592/2012г., I г.о./, когато сезирането на съда е
условие за упражняване на субективни права на ищеца, както е в случая, признанието
на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за
разноски. По тези съображения ответниците са станали
повод за образуване на делото, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК в
тяхна тежест следва да се възложат направените от ищеца разноски от 5414.68лв.
за платена държавна такса, платено възнаграждение на адвокат за процесуално
представителство и депозит за вещо лице съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „С.“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***,
против М.Г.Р., ЕГН **********, с адрес ***; Л.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***;
С.С.М., ЕГН **********, с адрес ***; М.Б.К., ЕГН **********,
с адрес ***; К.Б. С., ЕГН **********, с адрес ***; И.С.М., ЕГН **********, с
адрес ***; М.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***; М.К.П., ЕГН **********, с адрес
*** и И.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
че е собственик на Поземлен имот с
идентификатор 68134.706.1862 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017г. на изп.директор
на АГКК с площ 2279кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана,
начин на трайно ползване-за друг вид строителство, при съседи: поземлени имоти
с идентификатори 68134.706.347 и 68134.706.115, стар номер 1862, кв.4.
ОТМЕНЯ на
основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт №106, том II, рег.№ 3215, дело №
284/2006г. на нотариус М.Н., с район на действие СРС.
ОСЪЖДА М.Г.Р.,
ЕГН **********; Л.Б.М., ЕГН **********; С.С.М., ЕГН **********;
М.Б.К., ЕГН **********; К.Б. С., ЕГН **********; И.С.М., ЕГН **********; М.Д.М.,
ЕГН **********; М.К.П., ЕГН ********** и И.К.М., ЕГН **********,***, да
заплатят на „С.“ ООД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от
5414.68лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: