Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 63
гр. Севлиево, 08.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесет и девети май
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Гергана Божилова
при
секретаря Силвия Г.а
и в
присъствието на прокурора…… като
разгледа докладваното от
съдията
Божилова АНД № 112 по описа
за 2017
година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на П.К.К. *** срещу наказателно постановление /НП/ № 533 от
23.02.2017 година на Директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и
опазването на горските територии /Наредбата/ същият е бил санкциониран с “Глоба” в размер на
сумата от 300 лева, наложена на основание чл. 257 ал. 1 т. 1 от
ЗГ.
В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че деянието, което му се
вменява във вина с наказателното постановление, не е описано в същото в
пълнота, както и че е нарушено правото му на защита, тъй като същият не може да
разбере какво точно нарушение е извършил. Освен това се твърди, че посоченият
период на извършване на нарушението е предполагаем и че в тази връзка в
наказателното постановление не е посочена точна дата на извършване на
нарушението. В заключение в жалбата се сочи, че наказателното постановление е
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и в съдебно заседание, е съдът да отмени
изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява
становище за неоснователност на жалбата. Намира, че нарушението е установено и
доказано по несъмнен начин, поради което НП следва да се потвърди изцяло.
От приложените към делото и приети като писмени доказателства: Акт за
установяване на административно нарушение № 533 от 01.09.2016 година, НП № 533
от 23.02.2017 година на Директора на РДГ Велико Търново, Констативен протокол
Серия В № 003809 от 16.06.2016 година; Позволително за сеч № 0294686 от 14.03.2016
година; Сортиментна ведомост; 2 броя справки от Районна прокуратура гр.
Севлиево и РУ на МВР – Севлиево и Писмо – справка от 15.05.2017 година от
Директора на РДГ – Велико Търново до РС - Севлиево, както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели И.Н., П.Т. и П.П., преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 16.06.2016 година свидетелите П.К.Т. и П.П., съвместно с И.Ц.К. -
горски надзиратели в ТП ДГС – Севлиево и Г. Г.Г., извършили проверка в имот с
кадастрален номер 362006, находящ се в отдел 240, подотдел „б1” в землището на
с. Ловнидол, община Севлиево, където се е извършвала сеч на основание
позволително за сеч № 0294686 от 14.03.2016 година, издадено на П.К.К., представител на "Декия груп“ ЕООД.
Жалбоподателят не бил уведомен за проверката. В хода на същата проверяващите се
свързали с него по телефона, но той им заявил, че е възпрепятстван и не може да
отиде в имота. При проверката било установено, че били отсечени 8 броя дървета
от дървесен вид „цер“, немаркирани в основата на пъните с контролна горска
марка. След констатиране броя на отсечените дървета и измерването на диаметрите
на пъните, П.К.Т. съставил Констативен протокол Серия В, № 003809, в който
отразил констатираните при проверката обстоятелства.
На база на този констативен протокол, на 01.09.2016 година свидетелят И.Н.,
в присъствието на свид. П.К.Т. и П.П.П.–***, съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 533, Серия В, № 003477 срещу жалбоподателя
за това, че в периода от 17.03.2016 година до 16.06.2016 година не следи за
спазване правилата за сеч – да се извършва сеч само на определените и
отбелязани дървета в имот № 362006 в отдел 240, подотдел „б1“ в землището на
село Ловнидол, община Севлиево, за който има издадено позволително за сеч №
0294686 от 14.03.2016 година, като в имота има отсечени 8 броя дървета – цер,
немаркирани с контролна горска марка. Актосъставителят квалифицирал описаното
от него деяние като нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредбата. След
съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със
съдържанието му и да впише в него своите възражения, ако има такива. Видно от
приложения по делото АУАН жалбоподателят е записал, че има възражения, без да
пояснява в какво се състоят същите. По делото липсват данни да са постъпвали
писмени възражения от жалбоподателя срещу съставения АУАН в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на описания по – горе АУАН административно – наказващият
орган съставил на 23.02.2017 обжалваното
наказателно постановление. В него той се е съгласил
изцяло с констатациите, описани в акта и ги е преповторил буквално. Счел е, че
описаното деяние съставлява нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредбата и на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ му е наложил глоба в размер на 300,00 лева
по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно
постановление е връчен на жалбоподателя на 09.03.2017 година. Жалбата е подадена
по пощата на 13.03.2017 година, т.е. в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № РД 49-199/16.05.2011 година на Министъра на
земеделието и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по
силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно
качество.
Съдът счита, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, без съдът да се произнася по съществото
на спора.
По делото не се спори, а това се
установява и по несъмнен начин, че в процесния имот с кадастрален
номер 362006,
отдел 240,
подотдел "б1",
находящ се в землището на с. Ловнидол,
община Севлиево, е била установена незаконна сеч на 8 бр. дървета
от дървесен вид цер,
немаркирани с контролна горска марка в основата на дънера, евентуално в периода
от 14.03.2016 година до
16.06.2016 година. Категорично също така е и обстоятелството, че П.К., в качеството
си на лицензиран лесовъд и въз основа на позволителното за сеч, действително
е поел отговорност по отношение процеса на сеч от дадения имот. Това обаче според съда
не означава, че същият е бил ангажиран с цялостното опазване на дърветата в имота и
следва да отговаря за извършването на всякакви посегателства спрямо тях. Съдът счита, че е нелогично и
несъстоятелно да се приема, че по силата на посочената от АНО правна норма на
жалбоподателя е вменено задължението да осъществява един вид денонощна
охрана на дърветата в
имота, за да може да му се търси и административнонаказателна отговорност за
поведението на трети лица, респ. полагане на някаква универсална грижа за
недопускане на каквито и да е посегателства. Посочената като състав на
нарушението разпоредба на чл. 12б ал.1, т.5
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
вменява в задължение за лицата по чл. 108, ал.2 от
ЗГ да следят за спазване правилата за сеч и по - конкретно за
отсичането само на определените и отбелязани за това дървета, но от това не следва, че те следва да
носят административна отговорност за абсолютно всякакви противоправни действия
в хода на този процес,
който несъмнено е продължителен. В хода на този продължителен процес жалбоподателят на
практика би могъл да е ангажиран и със сечта в други имоти, поради което и да
не може да осъществява ежедневен контрол върху сечта в процесното сечище. В
тази връзка следва да се има предвид, че и самият
законодател е описал до голяма степен по бланкетен начин задължението по чл. 12б, ал.1, т.5
от от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, издадена от Министъра на земеделието и горите, като не е
разписал какви конкретни действия се вменяват на съответното лице в задължение, каква
следва да е тяхната честота и т.н. Съдът намира, че всяка една правна норма следва да се тълкува
в една разумна рамка и не може да води до възлагане на обективно
неосъществими задължения, за неизпълнението на каквито обаче фактически е
издадено обжалваното наказателно
постановление.
На следващо място съдът намира, че
следва да отбележи, че на жалбоподателя К. е вменено във вина нарушение
по чл. 257, ал.1, т.1
от Закона за горите във вр. с чл. 12б ал.1, т.5
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
На първо място в нормата на чл. 257, ал.1, т.1
от ЗГ са посочени четири изпълнителни деяния, а именно "не
изпълни задължения" или "изпълни несвоевременно задължения",
както и "не изпълни контролни правомощия" или "изпълни
несвоевременно контролни правомощия". Нито в АУАН обаче, нито в НП е посочено
коя от четирите хипотези е приел за нарушена административнонаказващият орган,
което не дава възможност на жалбоподателя да организира правилно защитата си,
както и на съда да прецени законосъобразността и обосноваността на издаденото НП. Вярно е, че като изпълнително
деяние е посочено неследенето за спазване на правилата за сеч – да се извършва
сеч само на определените и отбелязани дървета, но за жалбоподателя, както и за
съда не става ясно дали наказанието е наложено на жалбоподателя за това, че не
е изпълнил задълженията си да следи за сечта в имота или за това, че не е
изпълнил контролните си правомощия. Освен това не става ясно по какъв начин
неследеното за спазване на правилата за сеч от страна на жалбоподателя е довело
до незаконното отсичане на осемте броя дървета. Тук отново липсва посочване на конкретно
действие или бездействие на К. или най – общо казано липсва посочване на изпълнително
деяние. Жалбоподателят, както и съдът, могат само да гадаят каква е била волята
на наказващия орган. Вероятно същият е имал предвид, че с неследеното за
спазване на правилата за сеч, жалбоподателят е допуснал в имота да бъдат
отсечени 8 броя немаркирани с КГМ дървета. Ако е така изпълнителното
деяние на вмененото на жалбоподателя К. нарушение ще е бездействие, в
хипотезата на допустителство. В този случай следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН
допустителството е наказуемо само в предвидените от закона случаи. В тази
връзка, съдът съобрази обстоятелството, че наказващият орган е изпратил сигнал,
ведно със съставения Констативен протокол от 16.06.2016 година, до Районна
прокуратура гр. Севлиево, в който е описано, че на 16.06.2016 година била извършена
проверка в имот с кадастрален номер 362006, отдел 240, подотдел „б1“ и било
установено, че в имота имало отсечени 8 броя дървета от дървесен вид цер, на
които не била поставена контролна горска марка. Въз основа на този сигнал в РУ
на МВР гр. Севлиево била заведена преписка под № 571/2016 година, след което
преписката била обединена с преписка № 526/2016 година в една преписка под №
526/2016 година. Въз основа на тази преписка пък било образувано ДП № 270/2016
година по описа на РУ на МВР – Севлиево. С постановление на РП – Севлиево от
27.12.2016 година посоченото досъдебно производство било спряно на основание
чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК поради неустановяване автора на деянието. При това
положение за съда не става ясно как наказващият орган е стигнал до извода, че е
налице виновно поведение от страна на жалбоподателя преди приключване на
наказателното производство. Трайно възприето е в наказателноправната доктрина,
че допустителят допуска извършването или довършването на престъпление от друго
лице (в случая административно нарушение), т.е. че той бездейства и въпреки, че
има възможност, не попречва на извършителя на престъплението (нарушението). В
тази връзка, допустителството винаги предхожда или съпътства извършването на
основното престъпление (нарушение). Ето защо, при него има причинна връзка
между деянието на допустителя и извършването/довършването на допуснатото
престъпление или нарушение, т.е. поведението на допустителя улеснява
извършването на допуснатото престъпление/нарушение. В случая не е установен
автора на незаконната сеч, поради което не става ясно как наказващият орган е
преценил наличието на умисъл в проявеното от жалбоподателя бездействие, като
част от субективната страна на вмененото му нарушение. В този смисъл
наказателното постановление също се явява необосновано и недоказано.
Преценката на изложените до тук
фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи дават на
съда основание да приеме, че вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение не е безспорно и категорично доказано. В
тежест на административнонаказващия орган е да установи по несъмнен начин
участието на лицето, което санкционира в осъществяването на деянието и връзката
му с него. Не може само поради факта, че К. има качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от
ЗГ, да носи административнонаказателна отговорност за най-общо
казано проблемите, възникнали в посочения в обжалваното постановление имот.
Отговорността не е принципна и почиваща на предположения, а конкретна и в
тежест на АНО е да докаже по безспорен начин деянието и неговия извършител,
както и вината му, които обстоятелства в случая нито са изложени в АУАН и НП,
нито са доказани, включително и пред настоящия съдебен състав.
За
по – голяма правна прецизност съдът намира, че следва да отбележи, че не намира
за основателно твърдението на жалбоподателя, че в наказателното постановление
не е посочена конкретна дата за извършване на нарушението. По делото не се
спори, че срокът за провеждане на сечта
съгласно издаденото позволително за сеч е за времето от 17.03.2016 година до
31.12.2016 година. В този смисъл от 17.03.2016 г. за жалбоподателя възниква
задължение да носи отговорност и да упражнява контрол по извършването на добива
на дървесина, вкл. да не допуска изсичане на немаркирани дървета до
освидетелстване на сечището /чл. 108, ал. 3 от
ЗГ/. Следователно за времето от издаване на позволителното за сеч и
до освидетелстване на сечището за лесовъда съществува задължение да упражнява
контрол при добива на дървесина за конкретния имот, за който това позволително
е издадено. В случая компетентните органи са установили, че към по-ранна дата –
16.06.2016 г. в имота са били намерени отсечени 8 броя дървета без контролна
горска марка и въз основа на това са направили извод, че К. не е изпълнил вменените му задължения,
поради което следва да се приеме, че посочването на периода на бездействие
покрива изискванията на чл. 42, т. 3
и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН. При нарушение, изразяващо се в бездействие, което се
извършва до датата на констатирането му /какъвто е настоящия случай/,
давностният срок за образуване на административнонаказателно производство
започва да тече не от началната дата, на която е започнало бездействието, а от
датата, на която е констатирано. В случая от доказателствата по делото се
установява, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съобразявайки изложеното по – горе, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 533 от 23.02.2017 година на Директора на Регионална
дирекция по горите – Велико Търново, с което на П.К.К. ***, ЕГН: **********, за
извършено нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година
за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 275, ал.
1, т. 2 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба по чл.
257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите в размер на 300,00лв. /триста/ лева, като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Габрово в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: