МОТИВИ по НОХД № 2519/15 год. по описа на
СГС,НО,26 състав
СГП е повдигнала обвинение против М.М.М. за това,че на 01.09.2014 год. в гр.С.,при превишаване
пределите на неизбежната отбрана,умишлено умъртвил Е.Я. Т. с ЕГН **********,***
му нанесъл с нож прободно-порезно нараняване на
гръдния кош и корема,което довело до остра кръвозагуба и настъпването на
смъртта на Т. в 18.35 ч. в УМБАЛСМ „Пирогов“-престъпление по чл.119 във вр. с чл.115 от НК.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа
обвинението.Намира,че от фактическа страна е установено следното:
Преди инцидента,предмет на делото,между жертвата и
подсъдимия е имало спречкване,което е завършило със сбиване,при което подсъдимият
употребил бокс.Последвала кореспонденция между двамата в социалната мрежа,в
която по-активната страна бил подсъдимия и в която той отправял множество
закани спрямо жертвата.Последният се опитал да прекрати съществуващия
конфликт,като предложил на М. да забравят за случая.Въпреки това последния
продължил да отправя закани.
В деня на инцидента-01.09.2104 год. ,двамата отново
се срещнали на ул.“Б.“,пред бл.*.В този момент в близост до мястото,на около
35-40 метра,имало група контрольори и полицейски служители.Последните чули
размяна на викове между намиращите се в близост до тях лица,видели изваждането
и разгъването на палка от страна на жертвата и насочването на Т. към
подсъдимия.Поради това те се затичали към мястото,за да предотвратят евентуално
сбиване,като се развикали :“Стой.Полиция“.При приближаване на жертвата към
подсъдимия,последния се навел и извадил нож,с който му нанесъл прободно-порезно нараняване в гръдния кош и корема,което
довело до смъртта му.
Поддържа,че от правна страна,за да е извършено едно
престъпление при превишаване пределите на неизбежната отбрана,е необходимо да
са налице няколко изисквания,освен да има започнало нападение и предприета
защита.Трябва да е налице несъответствие между характера на нападението и този
на защитата,като тази преценка се прави на база на съпоставяне на социалната
значимост и характера на обществените отношения,които се застрашават от първото
и увреждат от второто.В случая отчита,че предприетото нападение от страна на
жертвата в никакъв случай не е целяло лишаване от живот на подсъдимия,а
евентуално някакво увреждане на неговото здраве.Този извод извежда от времето и
мястото на престъплението-в светлата част на денонощието,в присъствие на
множество свидетели,вкл. и от полицейски служители.Приема също така и от
осъществената кореспонденция между тях,че именно жертвата е опитала да прекрати
съществуващия конфликт.При съпоставка на обществените отношения на защитното и
нападателното поведение отчита,че обществените отношения ,които са увредени от
защитното поведение са с по-висока ценност,доколкото се касае за човешки живот.
Продължава,че освен несъответствие между характера
на нападението и на защитата,за да е налице превишаване пределите на
неизбежната отбрана,законът изиска и защитата да не съответства на опасността
на нападението,като това несъответствие трябва да е ясно изразено и да не буди
никакво съмнение.При преценката на този критерий следва да бъдат отчетени
обстоятелствата,които могат да повлияят на реалното съотношение на силите между
нападащия и отбраняващия се.Акцентира в тази насока,че в конкретния случай
нападението на пострадалия не е целяло лишаване от живот на подсъдимия,който не
е бил реално застрашен.Твърди,че няма как да се приеме,че неговият живот и
здраве са били сериозно застрашени доколкото в близост са се намирали множество
хора и полицейски служители.
На следващо място излага,че нападението не е било
изненада за подсъдимия с оглед съществуващия конфликт,поддържан именно от
поведението на подсъдимия.В тази връзка намира,че не следва да се кредитират
обясненията му,в които сочи,че е възприел жертвата Т. едва когато е бил при
него в гръб и е насочил удар с палка към тялото му,както и твърденията му за
нанесени множество удари.В тази връзка посочва,че такива твърдения се съдържат
единствено в показанията на бащата на подсъдимия и на неговата приятелка,но
същите следва да бъдат преценявани с оглед на близките им отношения.Посочва,че
в същото време,в показанията на полицейските служители Ч. и Ш. се сочи,че
единствено са възприели как жертвата е извадила палка,разгънал я е и се е
насочил към подсъдимия,но самите те дори не сочат да са възприели един удар,а
камо ли множество такива.С оглед на това счита,че вместо да предприеме защитно
поведение,което да бъде съобразено с всички изложени факти,подсъдимият се е
навел,изчакал е приближаването на Е. Т. до него и му е нанесъл фаталния удар с
нож в тялото,при това в област,която е силно кръвоснабдена.
С оглед на моли да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и при индивидуализация на наказанието да бъдат
отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало
и младата му възраст.Като отегчаващи отговорността обстоятелства да се отчетат
младата възраст на жертвата,която е била непълнолетна към момента на деянието и
сравнително завишената обществена опасност на подсъдимия,функция от
установените по делото факти,че същият и в двата конфликта е имал в себе си
оръжие-в единия случай бокс,а в другия нож,които не се е поколебал да използва
и при двата инцидента.Извод за такава завишена обществена опасност прави и с оглед на факта,че един сравнително
незначителен конфликт е довел до изключително агресивно поведение от страна на
подсъдимия,отправяне на множество закани и носене на оръжие.Поради това
счита,че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено около средния
размер на предвиденото в закона,с оглед завишената лична обществена опасност на
подсъдимия,което следва да бъде изтърпяно ефективно.
За съвместно разглеждане в наказателния процес са
приети предявените от Т.С.Т. и Я.Ц.Т. граждански искове против подсъдимия за
сумата от по 200 000 лв. за всеки един от тях,представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от престъплението и същите са конституирани
като граждански ищци и частни обвинители.
Повереникът им моли да
бъде постановена присъда,с която да осъди подсъдимият не по чл.119 във вр. с чл.115 от НК,а по чл.116,ал.1,т.9 във вр. с чл.115 от Н
Излага,че от събраните по делото доказателства се
установява предумисъл у подсъдимия да лиши от живот пострадалия Е.,което е
видно от профила му във Фейсбук,където преди
инцидента е отправил заплашителни текстове спрямо Е.,че ще го заколи,че ще го
убие и излежи,както и от показанията на св.К. П.,според който Е. го е било
страх от М.,защото във Фейсбук същият се е
заканвал,че ще го изчака пред тях и скоро ще умре,в която насока са и
показанията на св.Б.Б..
По отношение
на неговите намерения и притеснения сочи и показанията на св.Л.Х.,която също е
имала съответните опасения,че М. ще лиши от живот Е. и постоянно е писала във Фейсбук на профила на последния и го е предупреждавала да
не бърза да се прибира,че М. е писал,че ще играе ножа,причаквал го е пред блока
и се е заканвал,че за всички гаджета на Д. ще играе ножа.От тези показания
намира,че подсъдимият предварително е изградил една линия на поведение и
намерение,че трябва да лиши от живот Е.,като се е снабдил с нож,причаквал го е
пред блока и е издебвал удобния момент да осъществи тези намерения.
Моли да не
се кредитират дадените от подсъдимия обяснения,тъй като противоречат на
тези,дадени на досъдебното производство и на свидетелските показания.Излага ,че
не може за някои моменти да има спомен,а за други-не,като се има предвид
установеното от експертите ,че не е действал при условията на смущение или
заплаха за своя живот и силен страх за своя и на приятелката си живот,т.е. не
се е намирал във физиологичен афект,а споделените от него страхови
преживявания не носят характеристиките на уплаха и смущение.
Намира за неверни и обясненията му по отношение на
нападението на Е. срещу него.Счита,че няма никаква неизбежна отбрана,тъй като
не е действал при условията да защити своя живот,не е действал при превишаване
пределите на неизбежната отбрана,тъй като постоянно е носел нож със себе си и
неговите намерения са били не да се предпазва,а да лиши от живот Е..
При обсъждане на тези доказателства и предвид
неговите характеристични данни,счита,че подсъдимият не е от рода на
хората,които са тихи,кротки ,отзивчиви и объркани в живота,а е имал и прояви,като
показване във Фейсбук-профила с ножове и
пистолети,т.е. не е зачитал установения правов ред и е решавал да решава
проблемите си чрез насилие,заплаха и отмъщение.
Затова счита,че не се касае за неизбежна
отбрана,превишаване пределите й и нанасяне на смърт по непредпазливост и пледира за постановяване на по-тежко
наказание по реда на чл.116,ал.1,т.9 от НК при наличие на пряк умисъл да лиши Е.
от живот,като се уважат и гражданските искове в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия моли да се приеме,че
настоящото деяние е извършено именно в условията и пределите на чистата форма
на неизбежната отбрана съгласно нормата на чл.12,ал.2 от НК.
Не се спира подробно на претенцията на повереника на частните обвинители,която в процесуален план
е неизпълнима,като за по-съществена намира претенцията на държавното обвинение
за убийство,извършено в условията на превишаване пределите на неизбежната
отбрана.
Намира,че спор по фактите няма,а по правото,т.е.
дали тези факти водят до този материален закон,който приема прокуратурата и по
силата на който подзащитният му следва да бъде осъден
на лишаване от свобода за срок от две години и половина ефективно.
Излага,че основните аргументи за това защо
прокурорът приема,че настоящото убийство е извършено в условията на превишаване
пределите на неизбежната отбрана,се съдържат на л.2 от обвинителния акт и се
свеждат до следното:деянието е извършено от подсъдимия при превишаване
пределите на неизбежната отбрана,тъй като защитата,предприета от него,явно не
съответства на характера и опасността на осъщественото нападение от страна на
пострадалия Т..Нападението от страна на пострадалия не е целяло лишаване от
живот на подсъдимия,тъй като е било в светлата част на денонощието,в
присъствието на множество хора.Другият аргумент е,че в близост не само е имало
множество хора,но и полицаи,които са предприели действия по предотвратяване на
инцидента.
На първо място счита,че за да се направи преценка
между обема и интензитета на предприетото нападение и неговото отблъскване,която
следва да бъде конкретна за всеки отделен случай.Твърди,че нападението има
характеристиките на едно противоправно нападение с
цел нарушаване телесната неприкосновеност на подсъдимия,които в никой случай не
могат да се преценят и да се игнорира,че той не е имал желание за причиняването
на смърт.
Твърди,че във фазата на съдебното следствие са
събрани експертни доказателства,които ясно и отчетливо говорят,че средството,с
което е предприето тона противоправно нападение от Т.,тази
приложена в кориците на делото палка,безпроблемно е средство и оръжие,което е
годно да причини смърт,т.е. самият вид на вещественото
доказателство-телескопична палка,обективно е давала възможност на
нападателя в лицето на пострадалия Т.,да
причини смъртоносно нараняване на М..Заявява,че дали в конкретния случай тази
оценка може да се извърши от обективните действия на Т. и да се извлече от
доказателствата по делото това съждение-той целял ли е ,имал ли е възможност да
причини това смъртоносно увреждане.Счита,че отговорът на този въпрос е
положителен с оглед обясненията на подсъдимия и показанията на св.Д.Д.,според които пострадалия Т. е замахнал
в областта на главата на подс.М. и благодарение на
неговата навременна реакция по изместване на главата назад,не се е стигнало до
това да получи удар по главата,както и с оглед
категоричното становище на вещите лица,които са дали утвърдителен отговор,че
тази палка е в състояние да предизвика такава черепно-мозъчна травма,която да
доведе до летален изход.Ето защо поддържа,че въобще не може да се говори на
плоскостта на несъответствие между оръжията на нападение и отблъскване на това противоправно нападение,т.е. срещу тази палка е
противопоставено хладно оръжие,което в никой случай като средство не
превъзхожда опасността и възможността от причиняване на смъртоносни телесни
увреждания.
Намира за безспорно доказано и че Т. е инициаторът
на този конфликт,т.е. той е двигателят и поставя въпроса имал ли е възможността
той през този ден и на това място да не
пресича улицата и да не изважда телескопичната палка,да я разтегля и да нанася удари към подсъдимия?Отговорът
е,че е имал тази възможност,т.е. няма спор,че е това е човекът,който е започнал
и стартирал конфликта и именно поради това прокуратурата е приела,че деянието е
извършено в условията на неизбежна отбрана,като средството в никой
случай-нож,не превъзхожда телескопичната палка.Обобщава,че на плоскостта на оръжията
не може да се говори за никакво превъзходство.
По отношение на другият аргумент на държавното
обвинение,с който приема,че има несъответствие между противоправното
нападение и неговото отблъскване от страна на подсъдимия ,че нападението на
пострадалия не е целяло лишаването от живот,твърди,че е несъстоятелно ,тъй като
обективно от доказателствата по делото става ясно,че е имало посягане от Т. към
жизнено важно място,каквато е човешката глава.
Досежно аргумента,че това
се е случило в светлата част на денонощието излага,че това в никой случай не
изключва нито логически,нито в правен план,да има едно абсолютно противоправно нападение и то да е класическа неизбежна
отбрана.Сочи в тази насока,че често в светлата част на денонощието се извършват
убийства и това не изключва възможността М. да е бил на мястото на Т.,т.е. да му бъде причинена черепно-мозъчна травма.В унисон
на това посочва СМЕ,според която е констатирано характерно нараняване в
областта на левия крак и извода,че не може да бъде отхвърлена възможността М.
да е получил и други удари,но просто обективно не са оставени следи по тялото
по причина,че е бил облечен,а и те може да не са били толкова силни или да са в
област на тялото,в която да не оставят следи.
Намира за несъстоятелна тезата за недостоверност на
показанията на св.Д. само поради близките й отношения с подсъдимия.
Продължава на следващо място и с другия аргумент на
прокуратурата,че има превишаване на неизбежната отбрана,тъй като е извършено в
присъствието на множество хора,между които е имало и полицаи.Не оспорва
факта,че там е имало много хора,но от момента,в който палката от Т. започва да
свири покрай главата на подс.М.,той е следвало да
седи и да ги чака ли,като се има предвид,че инцидента е станал за няколко
секунди и разстоянието,на което са се намирали свидетелите, не е позволило те
да реагират своевременно,т.е. да предотвратят конфликта.
Счита,че от момента,в който палката го удря и почва
да цели главата му с цел причиняване на смъртоносна травма,то в юридически
смисъл подс.М. може да се ползва от неизбежната
отбрана и не е било необходимо да изчаква.Твърди,че съдебната практика е
константна,че отблъскването на противоправното
нападение трябва да е своевременно,адекватно и интензивно.Ако той се постави в
положение на изчакване,тогава абсолютно се обезсмисля института на неизбежната
отбрана,а и е обективно възможно да получи удари да изпадне в положение да не
може да се защити,т.е. да получи целения удар в областта на главата с тази
палка,която може да причини смъртоносно нараняване,основата на която и цялата
телескопична част са от метал,а върхът представлява една сериозна тежест,която
и с неизползването на голяма кинетична енергия е в състояние да причини
счупване на черепни кости с фатален изход.
Съзнава последицата от случилото се-отишло си е
младо момче ненавреме,в разцвета на силите си,но според него,оценката на
юридическите факти,установени по делото,говори,че М. е предприел непосредствено
отблъскване на едно опасно започнало противоправно
нападение срещу него и в никой случай аргументацията на прокуратурата не говори
за превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Цитира Постановление №12/73 год. на ППВС,т.7,където
е регламентирано превишаването на пределите на неизбежната отбрана и според което
превишаване има само ако защитата явно не съответства на характера и опасността
на нападението.Продължава,че за опасността на нападението пък са от значение
обстоятелства,които засягат неговата интензивност,начините и средствата,с които
то се извършва,броя на нападателите,мястото и времето,т.е. все критерии,които
при тяхната оценка водят до извода,че първо има средство,с което е нападнат
подсъдимия,което е годно да причини смърт,второ-неговата телесна
неприкосновеност непосредствено е поставена под заплаха даже и в хипотезата на
причиняване на телесни повреди.Посочва,че в конкретния случай нанесеният удар е
само един и няма предприети никакви други действия от страна на подсъдимия,след
като е видял,че нападателят му е наранен.Отново се подкрепя с практиката на
ВКС,който възприема за погрешно разбирането,че нападнатият може да се отбранява
само по начин и със средства,съразмерни на начина и средствата за
нападение,т.е.в тази ситуация М. не може да хукне да търси палка,за да може да
отговори със същото средство на започналото противоправно
нападение,което е невъзможно и води до намаляване ефективността на неизбежната
отбрана и противоречи на чл.12,ал.2 от НК,в който смисъл и ВКС е направил
извод,че при отблъскване на нападението нападнатият може да използва и
по-интензивни средства и начини за отбрана,ако това явно не надхвърля
възможностите за отблъскване на нападението.В частност,той е използвал
ефективно средство за отблъскване на започналото противоправно
нападение в лицето на средството,което е използвано-джобно ножче.
Отново се подкрепя с практиката на ВКС,според която
не е съобразено със закона становището,че при отблъскване на нападението
защитните действия не следва да се насочват към уязвими за живота и здравето
места ,тъй като законодателят не е поставил такова изискване,защото то води до
намаляване ефективността на неизбежната отбрана,т.е. ако се търси аргументация
в тази насока,тя не е свързана с прочита на института на неизбежната отбрана.
Отчита и наличния в кориците на делото друг
факт,който може да бъде обсъждан на плоскостта дали не е налице „мнима“
неизбежна отбрана,т.е. в съзнанието на М. да е формирана нереална представа за
обема и характера на започналото противоправно
нападение,което може да бъде оценено с оглед идването на другите двама
свидетели-приятелите на пострадалия към него.Пояснява,че след като Т. вече е
разгънал телескопичната палка и е започнал да нанася удари,в тази ситуация М. е
възприел идването на другите двама приятели,които са се затичали и са пресекли
улицата и е логично да си помисли,че те ще се включат в боя и затова грешката в
тази представа ,възникнала в съзнанието на подс.М.,изключва
умисъла за извършване на престъплението,защото деецът не съзнава,че върши общественоопасно деяние.
Акцентира отново,че основните му аргументи са
свързани с обективната оценка на средствата,които са използвали двамата и
намира тези на прокуратурата за в пълно противоречие с унифицираната съдебна
практика в посоченото по-горе постановление на ВКС.
Без да развива алтернативна защита,поддържа,че
претенцията за налагане на ефективно наказание няма опора в доказателствата по
делото,като се има предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на
доказателства в подкрепа на твърденията,че е с висока степен на обществена опасност,положителни
характеристични данни,липсата на други криминални прояви.
С оглед на горното пледира за приложение на
класическа неизбежна отбрана.
Подсъдимият дава обяснения по обвинението.
На първо място изказва съжаление за
момчето.Продължава,че когато е станал инцидента ,е бил с приятелката си и си
били тръгнали към къщи.
Връща се към първия инцидент,когато отново бил с
приятелката си Д.Д.,с която се прибирали заедно.Били
на спирката на автобуса,привечер,през което време минал и Е. /не го познавал
към този момент/ с едно момче на име Б..С Д. се били прегърнали,когато Е. се
обърнал,продължително го изгледал и той го загледал.Тогава Е. му казал:“Кво ме гледаш?“.Отговорил му:“Не съм те гледал.“,а той
отвърнал: „Искаш ли да дойда да ти сваля обицата.“,след което тръгнали един към
друг.В себе си имал бокс,който държал в джоба и тръгнал към него,като не си
спомня дали го е ударил,но има спомен,че той го е ударил няколко пъти по
носа,набил го е.Там били двама съседи на приятелката му,които ги разтървали.Тръгнали
да се качват в рейса,когато Т. му казал да не се оплаква,след което се прибрал.
На следващият ден видял едно момче,което го попитало
дали познава Е.,този,с който са се били и го предупредил да внимава,защото е
голям побойник и е бил боксьор,както и че се е хвалил,защото го е бил.Уплашил
се много.Прибрал се в къщи,а за боя не казал на никой,защото го било страх да
пусне жалба,за да не го хване и да го пребие.Заявява,че винаги носи нож със
себе си,защото работи по строежите и си носи храна,която трябва да си реже,а
освен това на неговата улица има кучета и го е страх от тях.
Продължава,че един ден се обадила майката на Д. и го
извикала да вземе ядене.Тръгнали с Д.,взели храната,която държала Д. и на едни
20 метра от входа приятелката му започнала да пищи.Видял Е. да тича,усетил го
на около 2 метра зад себе си,чул че му казва :“Сега ще видиш ти.“,избутал
настрани Д. и след това възприел ,че Е. замахва с палка,като се целел в главата
му,но се дръпнал,обърнал се странично и удара попаднал в рамото.Уплашил
се,сетил се,че в себе си има нож,изкарал го,за да го уплаши,не да го
нарани.Повтаря,че е искал да се защитава,да се отбранява,не да го
наранява.После всичко му се губи,защото той го налагал,причерняло му и вече си
спомня момента,когато хвърлил ножа.Имал телефон в себе си,дал го на приятелката
си да се обади на Бърза помощ и показал ножа на полицая. Твърди,че
Е. не е бил сам,като не знае колко момчета идвали,но се приближавали бързо.Не
помни как е наранил Е.,тъй като му причерняло.
След прочитане на обясненията му по реда на
чл.279,ал.2,т.3 и т.4 от НПК заявява,че е бил още шокиран и не на себе
си,поради което и не знае какво е писал,но е вярно това,което твърди пред съда.
Признава,че пръв е търсил Е. във Фейсбук,след
първия инцидент,за да го пита за какво е било това,започнали да се карат,Е.
пръв му изпратил заплаха за убийство и след това и той отговорил със заплахи,но
не си спомня какво е писал.Признава,че е бил гневен и затова ги е писал тези
работи,иначе го е било страх от него.
По отношение на инцидента обяснява,че е видял кръв
по Е.,след като е легнал на земята,до бордюра и полицая го е държал.Приближил
се,до него имало още две момчета.Единият полицай му сложил белезниците,показал
къде е ножът и го качили в патрулката.
Отрича във Фейсбук да е
публикувал снимка със същия нож,опрян в гърлото на приятелката му.Казва,че има
такава снимка,но това е на майтап,на шега и със сувенирен нож.Не си спомня дали
има снимка с пистолет,като твърди,че може и да има,тъй като негов приятел му го
е донесъл,но не знае дали е истински,като може да е бил и пластмасов.
Отново заявява,че за да нанесе удара не е пристъпвал
към Е.,а просто се е пазел,тъй като той е идвал към него и го е налагал с палката.Не
знае колко удара му е нанесъл,нито как самият той го е наръгал.Разпознава
палката и ножа.
В последната си дума изразява искрено съжаление,като
заявява,че не е искал да стане така.
Съдът,като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните,приема
следното:
Подс.М.М.М.
е роден на *** ***,българин,български гражданин,със средно образование,неженен,неосъждан,ЕГН
**********,с положителни характеристични данни,дадени от П. Каменов.
Подсъдимият и Д.Д. били в
интимни отношения,като преди това същата имала връзка с Е. Т..Това
обстоятелство било причина за съществуването на конфликтни отношения между М. и
Т..Е. Т. се занимавал със спорт и татуси,като правел татауровки,а тренирал бокс в клуб „Левски“.
На 22.08.2014 год. ,около 22.30 ч.,последния се
намирал на автобусна спирка на ул.“Б.“ в гр.С. заедно със свой приятел-св.Б..Там
в същото време бил и подс.М. заедно със св.Д..Забелязвайки
се взаимно,М. и Т. започнали да си разменят предизвикателни реплики,което
довело до сбиване между тях,по време на което М. си служил и с бокс,който носел
в себе си,но Т. успял да го надвие с голи ръце.Сбиването било прекратено от св.Ц.
и Х.,които се намирали наблизо.
След тази случка в социалната мрежа Фейсбук последвала размяна на предизвикателни съобщения
между М. и Т.,които включвали взаимно отправяне на заплахи и закани за нанасяне
на побой.Същите станали достояние на родителите на пострадалия-св.Я.Т. и Т.Т.,които не се оплакали на никого,като се надявали,че няма
да се стигне до там и му дали съвет да си купи палка или спрей за самозащита.Страховете
си пострадалия бил споделил и със св.Г.М..Инициатор на кореспонденцията бил
подсъдимия,който на 29.08.2014 год. късно вечерта отправил първото заплашително
съобщение ,на което пострадалия
отговорил.Самият пострадал бил с избухлив характер.
Междувременно М. се снабдил със сгъваем нож,а
пострадалия Т. със сгъваема телескопична палка.
На 01.09.2014 год.,около 15.50 ч.,подс.М. и св.Д. се засекли с Т.,който бил с приятелите си
Й.П. ***.В непосредствена близост до това място в този момент били и служители
на Център за градска мобилност П.,С.,С.,Г. и В.,придружавани
от полицейските служители Ш. и Ч..
Когато се видели,подс.М. и
св.Д. били от едната страна на улицата,а пострадалият и неговите приятели,от
другата.Срещата им породила ново напрежение,като двамата си разменили подвиквания на висок тон,които били чути от св.Ш. и Ч..
Виждайки възникващият конфликт Ш.
извикал:“Стой,полиция“,като едновременно с това се затичал заедно с колегата си
Ч. към лицата с цел да предотвратят настъпването на възможен инцидент.В този
момент пострадалият Т. се затичал към подс.М. ,като едновременно
с това разгънал телескопичната палка и от разстояние по-малко от метър замахнал да удари подсъдимия по главата,намирайки се
странично на същия ,но последният се извъртял и ударът попаднал в рамото му
,като едновременно с това се навел инстинктивно и му нанесъл с ножа прободно-порезно нараняване на гръдния кош и корема.
След нанасянето на удара постр.Т.
извикал „Наръга ме“,притичал на другата страна на тротоара и в този момент до
него достигнали свидетелите Ш. и Ч.,последвани от приятелите на пострадалия Й.
и К. П..Св.Ш. и Ч. възприели,че от левия хълбок на пострадалия обилно тече кръв,св.Ш.
притиснал раната и подали сигнал до 05
РУ,като поискали изпращането и на екип
на Спешна помощ.
Междувременно Д.Д.
издърпала подсъдимия ,като го завела до вратата на входа на блока,а той изхвърлил
ножа,с който нанесъл удара на пострадалия,в намиращата се в близост тревна
площ,като извикал:“При самозащита,при самозащита.“.Веднага след това бил
задържан от св.Ч.,който му поставил белезници и на когото подсъдимия показал
къде е изхвърлил ножа.
Пострадалият Т. бил откаран в „Пирогов“ ,но поради
остра кръвозагуба,в 19.35 ч. настъпила смъртта му.
Бил извършен оглед на местопроизшествието,по време
на което процесуално-следствено действия били иззети биологични следи,както и
сгъваем нож,намерен в тревната площ срещу бл.15,с дължина на дръжката около 12
см. и дължина на режещата част около 9.5 см.,ширина на режещата част в основата около 2 см.Иззета била и палка с
гумирана дръжка и метална част отпред,в разгънато състояние,намерена на 5 см.зад
бордюра,на тротоара.
От заключението на СМЕ на труп е видно,че при огледа
и аутопсията на Е. Т. са установени:
-прободно порезно
нараняване на гръдния кош и корема с кожна рана в лявата половина на гръдния
кош,на нивото леко над лявата ребрена дъга-десето ляво междуребрие,с
дължина 2.4 см. и наличие на два допълнителни разреза „шпори“,проникващо в
гръдната и коремната кухини с наранявания по хода на раневия
канал на лявата дияфрагма,лявата извивка на дебелото
черво,слезката и хилусът
й,както и на долната празна вена,с край на канала до гръбначния стълб в
коремната аорта,
-излив на кръв и въздух в
лявата гръдна половина /хемопневмоторакс/,
-остра кръвозагуба,анемия на вътрешните органи и
кожата.
Установили са,че дължината на раневия
канал е 16 см. до десния страничен край на аортата и на 13 см.до левия
странично преден край на срязването й,който е с посока отляво надясно,леко
отпред назад и леко отдолу нагоре,отчетена при изправено анатомично положение
на тялото.
Причината за смъртта е острата кръвозагуба от прободно-порезното нараняване на гръдния кош и корема,като
между него и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка.
Установените увреждания в областта на гърдите и
корема се дължат на действието на предмет с остър връх и един режещ
ръб-напр.нож с широчина не повече от 2.4 см. на около 13 см. от върха и
сравнително тесен гръб.
Експертите са посочили,че трябва да се има
предвид,че дължината на острието на ножа може да е значително по-малка предвид
еластичността и податливостта на натиск на гръдната стена.
Тройната съдебно-медицинска експертиза прави
идентични изводи,но и установява,че прободно-порезното
нараняване добре отговаря да е причинено
с описания като веществено доказателство нож: с един режещ ръб с дължина на
режещата част 10 см.,ширина на острието в най-дебелата си част откъм дръжката
2.5 см. и гръб с дебелина 2 мм.
Установяват също така,че в момента на нанасяне на
удара лявата гръдна половина на пострадалия е била обърната към
извършителя,т.е. последният е бил леко странично спрямо пострадалия.
В съдебно заседание вещите лица разясняват,че
травматичното увреждане е било несъвместимо с живота и с оглед голямата
кръвозагуба дори и при адекватна медицинска помощ последиците не биха могли да
бъдат преодолени.Установяват още,че по отношение на кожната рана са установени
два допълнителни разреза или шпори,които показват,че острието е било завъртяно
по надлъжната си ос,което може да бъде както от страна на извършителя,така и на
жертвата,при едно от движенията и това става при изваждането на острието на
ножа,а два разреза значи,че има два удара в една област.По отношение на втория
разрез допълват,че той е получен най-вероятно при непълно изваждане на ножа и
при повторното му действие в обратната посока,което също може да се дължи на
реакция на жертвата спрямо извършителя или на активно действие от страна на
извършителя към жертвата.Заявяват,че лявата гръдна половина на пострадалия е
била обърната към извършителя,който е бил малко странично спрямо пострадалия,за
да може тази област да бъде открита към него и да може да се нанесе удара там.
По отношение на палката,след предявяването й на
вещите лица в съдебно заседание,същите установяват,че ако удар с нея е насочен
към жизнено важен център,примерно глава,може да причини смърт.
При съдебномедицинското освидетелстване на подс.М. е установено кръвонасядане
по вътрешно-страничната повърхност на лявото бедро в долната трета с
продълговата форма с размери 2/1 см.,което се дължи на действието на твърд тъп
предмет и добре отговаря да е получено при удар от палка с топче.
В този смисъл е и СМЕ на М.,като експертите отбелязват,че
е възможно да е имало и други удари по тялото на М.,които по една или друга
причина да не са оставили видими следи.
От съдебно-химическата /токсикологична/ експертиза
на проби от трупа на пострадалия, не е установено присъствие на алкохол и
упойващи /наркотични вещества,т.е. лицето не е било под въздействието на
алкохол и такива вещества към 16.00 ч. на 01.09.2014 год.
Биологичната експертиза на дрехите на М. показва
наличие на кръв с човешки произход,като такава е установена и по ножа,по марлените тампони с иззети следи от местороизшествието,по
дрехите на Е. Т..
СПЕ на М. дава заключение,че той е с нормално
интелектуално развитие,няма данни за вроден или придобит интелектуален
дефицит,интелектът му е в долните граници на нормата.При него няма данни за
същинско психично заболяване-психоза,което да се приравни към разстройство на
съзнанието в юридически смисъл.Не се касае и за разстройство на личността
/психопатия/.Няма данни за злоупотреба или зависимост към алкохол и други
психоактивни вещества.Няма данни към инкриминирания период да е в
състояние,протичащо с качествения нарушения на съзнанието.Горното е дало
основание на експерта да приеме,че е могъл да разбира свойството и значение на
извършеното и да ръководи постъпките си.Също така вещото лице е приело,че той
не е бил в състояние на физиологичен афект,патологичен афект или друго особено емоционално състояние,което
да се приравнява към юридическата категория „уплаха или смущение“,но при
извършване на деянието е действал под влияние на силни негативни
емоции,възникнали между него и пострадалия от предходен конфликт и които
постепенно са ескалирали във времето до инцидента и тези обстоятелства са го
улеснили при извършването на деянието.
При изследване на металната палка с гумирана дръжка
не са открити дактилоскопни следи.
От справка за съдимост на РС-Панагюрище се
установява,че пострадалия Т. е бил осъден по силата на споразумение от
01.02.2013 год. по НОХД № 1848/13 год.,за извършено престъпление по чл.198,ал.1
във вр.с чл.20,ал.2 във вр.
с чл.63,ал.1,т.3 от НК на пробация.За него са налични
и данни,че са били образувани и други досъдебни производства за престъпления от
общ характер-нанасяне на телесни повреди по хулигански подбуди,грабежи,закани
за убийство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
За да приеме горната фактическа обстановка съдът взе
предвид следните доказателства и доказателствени
средства:обясненията на подсъдимия,показанията на св.Я.Т.,Т.Т.,тези
на Д.Ч.,дадени пред съда и в хода на
досъдебното производство,прочетени частично на основание чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.1 от НПК,Д.Ш.,К.П.,дадени пред съда и на
досъдебното производство,приобщени на основание чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.1 от НПК,кредитирани частично,Й.П.,също дадени
в хода на съдебното следствие и тези на досъдебната фаза,прочетени на основание
чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.1 от НПК,кредитирани
частично,Л.Х.,М.Л.,дадени пред съда и тези от досъдебното
производство,прочетени на основание чл.281,ал.5 във вр.
с ал.1,т.1 от НПК,ценени частично,Б.Ц.,също в хода на съдебното следствие и
тези от досъдебната фаза,приобщени на основание чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.1 от НПК,П.Х.,Д.Д.,дадени
в хода на съдебното следствие и частично прочетените на основание чл.281,ал.5
във вр. с ал.1,т.1 от НПК,А.Х.,дадени пред съда и на
досъдебното производство,приобщени на основание чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.1 от НПК,С.А.,С.С.,А.Г.,А.В.,К.П.,дадени
пред съдебния състав и тези от досъдебното производство,прочетени на основание
чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.1 от НПК,С.С.,дадени пред съда и на досъдебното производство,прочетени
частично на основание чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.1
и 2 от НПК,В.А.,Д.Д.,Б.П.,Г.М.,Б. Янков,заключения на
СМЕ,СПЕ,биологични експертизи,справка от национална система 112,справка за
съдимост,характеристика,протоколи за извършени процесуално-следствени
действия,писмените доказателства,приобщени по реда на НПК.
В основата на доказателствените
си изводи съдът постави обясненията на
подсъдимия ,показанията на посочените по-горе свидетели и приетите по делото
експертизи,между които не се наблюдават значими противоречия относно фактите и
обстоятелствата от значение за предмета на доказване в процеса.
Следва изрично да се отбележи,че изложената по-горе
фактическа обстановка се установява по еднопосочен начин от показанията на
всички свидетели,всеки един от които като цяло добросъвестно възпроизвежда пред
съда събитията ,на които е бил свидетел,поради което и заявеното от тях не се
нуждае от детайлното им обсъждане.
Така,няма спор относно времето,мястото,механизма и
средството,с което е причинена смъртта на пострадалия,няма спор и досежно влошените отношения между подсъдимия и пострадалия,довели
до размяна на удари преди инцидента и ескалирали
в размяна на заплашителни съобщения в социалната мрежа,инициирани от
подсъдимия,породили страхове у тях,както и че всеки един от тях е бил
въоръжен-пострадалия с телескопична палка,а подсъдимия-със сгъваем нож.
Основният въпрос,който подлежи на изследване,е
поведението на всеки един от участниците и техните действия към инкриминирания
момент.
В тази насока са налице показанията на очевидците Д.Ч.,който е възприел,че пострадалия е извадил
палка,която е вдигнал високо,замахвайки в посока М. отгоре-надолу,без да е
възприел дали действително го е ударил и без да е видял реакцията на
подсъдимия,а само последиците.
Тези на св.Ш.,който казва,че пострадалия е притичал
през пътното платно,насочвайки се към мястото,където са били подсъдимия и св.Д.,междувременно
изваждайки сгъваема палка,която разгънал и замахнал
към подсъдимия,който го пресрещнал странично и се свил,като се навел
инстинктивно.Този свидетел също не е възприел действията на подсъдимия по изваждането
на ножа и нанасянето на удара с него.
Св.К.П. и Й.П.,които
са били заедно с пострадалия не дават сведения от значение за предмета на
доказване,тъй като заявяват,че не са видели нанасянето на удари,като освен това
се наблюдават противоречия в показанията им в частта относно палката,в която
насока и двамата твърдят,че не са видели палка в ръцете на Е. Т..В тази част
съдът приема същите са недостоверни,тъй като са в противоречие с показанията на
св.Ч. и Ш.,които обсъдени наред с протокола за оглед на местопроизшествие
установяват наличие на палка в дясната ръка на пострадалия,която след това е
намерена и иззета.Съдът не им дава вяра и в частта,че не са чули за разменени
реплики между тях,тъй като и в тази част заявеното от тях противоречи на
изнесеното от Ч. и Ш.,които са чули подвиквания и
предусетили възникването на инцидента.
Св.Л.,баща на подсъдимия,в хода на съдебното
следствие лансира версията,че е видял три лица,едно от които бил Е.,който
налагал синът му,като последният бил наведен, с палка,а останалите двама го
пазели.На досъдебното производство е заявил,че е видял как Е. тръгнал
заплашително към М. и размахвал ръце,но не виждал дали нанася удари по М. и
дали държи нещо в тях.Пречка за видимостта били храсти,които се намирали пред
него.Съдът цени като достоверни показанията на този свидетел във фазата на
досъдебното производство,приобщени посредством процесуалната техника на
чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.1 от НПК,когато разпитът
му е извършен два дни след случилото се и възприятията му са били
най-ярки,докато очевидно в съдебната фаза на процеса се наблюдава стремеж към
изграждане на версия,която би била по-благоприятна за синът му.За да направи този извод съдът
взе предвид и показанията на очевидците Ч. и Ш.,според които приятелите на Е. в
лицето на К.П. и Й.П. са се намирали от другата страна на улицата и са тръгнали
заедно с тях,когато вече инцидентът е бил факт,т.е. показанията на Л. в тази
част са опровергани.
Налице са и показанията на св.Д.Д.,дадени
в съдебната фаза на процеса,които са в синхрон с тези на Ч. и Ш..Тя
установява,че Е. с двама приятели е бил от другата страна на улицата,преминал я
е,приближавайки се към М.М. му казал :“Сега ще видиш
какво ще ти направя,ще те смачкам,ще те убия.“и започнал да замахва с
палката,като се целел в главата,но М. клекнал и Е. го уцелил в рамото.Твърди,че
не знае кога е изкарал ножа и не е видяла нанасянето на удара с него,като
впоследствие видяла,че на Е. започва да му тече кръв.Последното противоречи на
заявеното от нея в досъдебната фаза на процеса ,като от прочетените й показания
в тази част по реда на чл.281 ,ал.5 във вр. с
ал.1,т.1 от НК е видно,че е казала:“ Замахна /Е./втори
път и удари М. по гърба.М. леко се приведе напред и мисля,че с лявата ръка
извади ножа.Двамата бяха лице в лице.М. замахна с
ръка и нанесе един удар на Е. с ножа,който попадна в дясната част на корема“.След
прочитане на тази част от показанията свидетелката поддържа,че са доста
поукрасени,но тогава не е прочела протокола,преди да го подпише,тъй като е
искала само да си тръгне.Заявява в тази насока,че й е бил оказан недопустим натиск от органа на
разследването да даде показания,че се касае за любовен триъгълник и че е
престъпление от ревност.Заплашвали я,че както тя,така и М. ще лежат в затвора,а
представителя на детска педагогическа стая,който присъствал на разпита,просто
си мълчал.Обяснява противоречията с тежкото си емоционално състояние тогава,като
продължава да твърди,че не е видяла удара с ножа и къде точно е нанесен.
Съдът дава вяра на заявеното от свидетелката по
време на съдебното следствие ,тъй като макар и показанията й пред органа по
разследването да са взети непосредствено след инцидента,когато възприятията й
са били най-ярки,то данните за емоционалното й състояние непосредствено след
случилото се,на което е била очевидец,съдържащи се както в нейните
показания,така и в тези на св.Д.Д.,дават основание на
съда да ги подложи на критичен прочит,който показва противоречия със заявеното
от Ш. досежно разположението на двамата и мястото на
нараняването с нож,в която част показанията й противоречат и със СМЕ.Така св.Ш.
твърди,че пострадалия е бил странично на подсъдимия,а не лице в лице,както
твърди свидетелката,а от СМЕ е безспорно установено,че мястото на нараняването
е в лявата половина на гръдния кош,като лявата гръдна половина на пострадалия е
била обърната към извършителя,който е бил малко странично спрямо пострадалия,за
да може тази област да бъде открита към него и да може да се нанесе удара там. Аргумент,че
свидетелката не е видяла нанасянето на удара с нож от подсъдимия,се извлича и
от изявлението й в частта,в която казва,че помислила,че нещо са се ударили и че
нищо не се е случило, и даже казала на М. да се прибират,след което го завела
пред входа на блока,което се подкрепя от показанията на св.Ч.,който е отишъл
при подсъдимия и св.Д.,намиращи се на десетина метра от мястото на инцидента,при
входа на блока, и Ш.,който също е възприел,че подсъдимия се е намирал на около
10 метра,в междублоковите пространства,вцепенен,а св.Д. е била до него.
По отношение
на останалите констатирани противоречия-за разменените реплики между двамата
при първия сблъсък между тях,за обстоятелството дали М. си е закупил сгъваем
нож и за разменените съобщения между тях в социалната мрежа следва да се
отбележи,че те са несъществени и като цяло не се отразяват на достоверността на
показанията на Д.Д. в съдебната фаза на процеса.
Съдът кредитира показанията на Ц. и Х.,които са
възприели предхождащия инкриминирания инцидент конфликт между подсъдимия и
пострадалия,на автобусната спирка,когато са се намесили да ги разтърват,тъй
като двамата свидетели еднопосочно и безпротиворечиво
излагат личните си възприятия за случилото се и заявеното от тях намира
подкрепа в показанията на майката и бащата на пострадалия,че по време на този
инцидент синът им бил наранен от подсъдимия с бокс.За този инцидент свидетелства
и Д.Д.,която е придружавала подсъдимия.
Показанията на св.А.Х. ,дадени на досъдебното
производство и приобщени на основание чл.281,ал.5 във вр.
с ал.1,т.1 от НПК касаят характера на пострадалия,като според нея той е бил
избухлив,което се подкрепя от тези на св.Б.П. и Б. Янков.
Св.С.С.,А.Г. , А.В. , К.П.
и С.С. дават показания,че са възприели последиците от
нанесения от страна на подсъдимия удар с нож на пострадалия,като са се опитали
да му помогнат,но в тях не се съдържат сведения за основния факт на доказване в
процеса,тъй като не са видели самото спречкване между двамата.
Съдът кредитира и показанията на св.Б.Б.,дадени пред органа по разследването и приобщени на
основание чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.4 от НПК,с
които дава сведения за конфликта между подсъдимия и пострадалия и сбиването
между тях,на 22.08.2014 год. на автобусната спирка,тъй като те се подкрепят от
тези на Д.Д.,Ц. и Х.,а така също и от показанията на
св.Тодорови.
Съдът
кредитира и показанията на св.Тодорови,на св.Д.Д. и Г.М.,които
без съществени противоречия дават сведения за конфликта между подсъдимия и
пострадалия и за развитието му посредством разменените съобщения в социалната
мрежа,тъй като те са в синхрон с показанията на останалите свидетели и
писмените доказателства.
Съдът приема и обясненията на подсъдимия,дадени
както в хода на съдебното следствие,така и на досъдебното
производство,приобщени на основание чл.279,ал.2,т.3 и 4 от НПК,в качеството им
на доказателствено средство,тъй като те намират
подкрепа във всички доказателствени
източници.
Тук следва да се отбележи,че твърденията на
привлеченото към наказателна отговорност лице,приобщени в процеса,посредством
неговите обяснения,безспорно са с двояка природа-те са доказателствено
средство и средство за защита.От друга страна,принцип в наказателното
съдопроизводство е,че подсъдимият и неговият защитник нямат задължение да
доказват своите твърдения по фактите.За да им се даде вяра и да се ползват за
база на фактически изводи,тези твърдения е достатъчно да не бъдат преодоляни,опровергани или оборени от другите доказателства
по делото.В конкретния случай съдът възприема като достоверни обясненията на
подсъдимия,тъй като те се подкрепят изцяло от показанията на разпитаните
свидетели,СМЕ и писмените доказателства.
Единствено се наблюдават непълноти във версията на
подсъдимия пред съда относно действията му и тези на пострадалия,както и
взаимното им разположение един спрямо друг към момента на нанасяне на удара с
нож,които обаче са попълнени след приобщаване на заявеното от него пред органа
по разследването.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Изложеният анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване ,по
несъмнен за съда начин доказва,че подсъдимият М. не е осъществил състава на
престъплението по чл.119 във вр. с чл.115 от НК-на
инкриминираните дата и място,при превишаване пределите неизбежната
отбрана,умишлено да е умъртвил Е. Т..
Според чл.12,ал.2 от НК превишаване пределите на
неизбежната отбрана е налице,когато защитата явно не съответства на характера и
опасността на нападението.Към характера на нападението се отнасят примерно
видът и обектът на защита-обществените отношения,които се засягат,а за
опасността на нападението от значение са онези обстоятелства,които засягат
интензивността на нападението,начините и средствата,с които се извършва,броя на
нападателите,мястото и времето,където е упражнено насилието и др.При
отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни
средства и начини за отбрана,ако това явно не надхвърля възможностите за
отблъскване на нападението.
За да се определи дали деецът се намира в положение
на превишение на пределите на неизбежната отбрана,не
следва да се изхожда само от съразмерността на средствата за нападение и
защита,а от цялостната оценка на всички обстоятелства,отнасящи се до характера
и опасността на нападението,интензивността,възрастта,силата на нападателя и
нападнатия,взаимоотношенията,мястото и времето,когато се упражнява
насилието,т.е. да се съобразят всички факти,които са от естество да повлияят
реално на съотношението между силата на нападателя и защищаващия се.
На плоскостта на посоченото,залегнало в ППВС №12/73
год.и константната съдебна практика, ведно с установеното от фактическа
страна,съдът приема,че деянието,извършено от подсъдимия,е било насочено към
отблъскване на непосредственото противоправно
нападение на пострадалия,изразено в нанасяне на удари с телескопична палка,насочени
и в главата,като за защита е нанесъл
един удар с нож в областта на лявата гръдна половина на пострадалия.Интензивността
на нападението,насочено към главата на подсъдимия,преценена и на база на
установеното от експертите,че тази палка е от естество да доведе до причиняване
на тежки телесни увреждания и смърт,дава основание на съда да приеме,че
осъществената защита от страна на подсъдимия съответства на характера и
опасността на нападението,т.е. касае се за класическа неизбежна отбрана по
смисъла на чл.12,ал.1 от НК.
Изхождайки
от силата на нападателя,който е бил физически здрав и активно се е занимавал с
бокс,създадените между тях конфликтни отношения,ескалирали до размяна на закани
за убийство и от двете страни,предходния сблъсък,при който въпреки употребата
на бокс, подсъдимият е бил победен от пострадалия с голи ръце,внезапността на нападението са все обстоятелства,които са
повлияли реално в насока превес на силата на пострадалия,срещу която подсъдимия
е отговорил с нож,като е целял да отблъсне нападението,нанасяйки един удар
,след което е преустановил защитата,тъй като е отблъснал нападението.
Обстоятелствата,че
нападението е осъществено на публично място,при наличие на множество хора и в
светлата част на денонощието,не водят до извод,че обстановката не е била
рискова за подсъдимия с оглед установеното,че тези хора са се намирали на
разстояние,което ги е препятствало да се намесят своевременно и внезапността на
нападението,осъществено с използването на телескопична палка,насочена в жизнено
важен орган,какъвто е главата,поради което и съдът приема,че нападението не е
могло да бъде отблъснато по друг начин,без използването на хладно оръжие или
най-малкото без нанасяне на удар в областта на гръдния кош. Тук следва да се има предвид още,че в състоянието,в което е
бил приведен в резултат на това нападение и опасността то да бъде
продължено,подсъдимият не е имал други
възможности за отблъскването му и съхраняване на здравето и телесния си
интегритет,освен да използва ножа,което и е сторил.Фактът,че е нанесъл удар в
жизнено важен орган ,също не е от естество да обоснове обвинителната теза,тъй
като законодателят не е поставил изискване за отблъскване на нападението
защитните действия да не се насочват към уязвими места за живота и здравето на
нападателя,тъй като това води до намаляване на ефективността на неизбежната
отбрана.
Съдът
приема,че подсъдимият не е имал
възможност да подбере по-лек и безболезнен начин на защита с оглед на
посоченото по-горе във връзка с предходното сбиване помежду им,когато е бил
победен от пострадалия въпреки използвания бокс,а възможността да
избяга,каквато макар да не е поставена и обсъждана от страните,съдът приема за
противоречаща на разума и закона,който не изисква от нападнатия да извършва действия,които
унизяват честта и достойнството му.
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи,че не са налице предпоставките за
приложението на т.нар.“мнима“ неизбежна отбрана,който въпрос се поставя за
обсъждане от защитникът на подсъдимия.От доказателствената
съвкупност не може да се обоснове,че в съзнанието на подсъдимия е формирана
нереална представа за обема и характера на започналото противоправно
нападение,оценена с оглед идването на приятелите на пострадалия към него.Тук
следва да се имат предвид показанията на свидетелите,че двамата приятели на
подсъдимия в лицето на братята К. и Й. П. са били на отсрещния тротоар към
момента на осъществяване на нападението от страна на пострадалия и
респ.активните действия за защита на подсъдимия и едва след това са успели да
пресекат и да се насочат към мястото на инцидента,поради което и в този момент
не би могло да се формира в съзнанието му нереална представа,че и
те,непосредствено ще се включат в осъществяваното вече нападение върху него.
Съдът намира
за напълно несъстоятелна тезата на частното обвинение за постановяване на
осъдителна присъда по чл.116,ал.1,т.9 във вр. с
чл.115 от НПК,в отговор на което следва само да се отбележи,че това е
недопустимо по закон с оглед разпоредбите на чл.287 от НПК.
Като
последица от горното съдът отхвърли предявените от Т.С.Т. и Я.Ц.Т. граждански
искове против подсъдимия в размер по на 200 000 лв. за всеки един от
тях,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъплението,тъй като не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му по чл.45 от ЗЗД.
С оглед
изхода на делото разноските по делото остават за сметка на Държавата.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: