№ 20229
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.ОВА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.ОВА АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20231110162831 по описа за 2023 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание 422 от
ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Топлофикация София” ЕАД твърди, че ответника И. Г. Ф. е потребител
на топлинна енергия за топлоснабеден имот-магазин, находящ се в гр. София, бул.
„Васил Левски“ №101, но между страните липсва сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. Сочи, че
през процесния период ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е
обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Твърди, че в
производство по реда на чл. 410 от ГПК ответникът е депозирал възражение, поради
което е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за
установено, че И. Г. Ф. му дължи сумата от 1460,09 лв. – главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 год. – 30.04.2022
год., сумата от 225,11 лв. – лихва за забава от 01.07.2020 год. – 05.01.2023 год., сумата
от 1,52 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.06.2020
год. до 30.06.2020 год. и сумата от 0,35 лева за периода от 31.07.2020 год. до
05.01.2023 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.01.2023
год. до изплащане на сумите. Претендира сторените разноски.
Ответникът-И. Г. Ф. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия през
процесния период, като твърди, че имота е бил отдаден под наем на „Мора Ген“
ЕООД. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенциите.
1
Третото лице помагач-„Техем сървисис“ ЕООД не взема становище по
предявените искове.
Третото лице помагач-„Мора Ген“ ЕООД твърди, че през процесния период е
ползвал имота под наем.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1
ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на
посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител
на енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към
ищеца.
Видно от представения като доказателство по делото Договор за отдаване по
наем на недвижим имот от 11.04.2019 год. е че И. Г. Ф., в качеството си на наемодател
е предоставил на „Мора Ген“ ЕООД, за временно и възмездно ползване процесния
топлоснабден имот, като срокът на договора е 2 години или от 15.04.2019 год. до
15.04.2021 год..
Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012
г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен
газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. В настоящия
случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен
договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.
Съдът намира, че иска е неоснователен, тъй като предпоставка за основателността на
претенцията на предявеното основание е ищецът да докаже, че ответникът се е
обогатил със стойността на доставената стока, т.е. че той действително е ползвал
топлоснабдения имот и е консумирал претендираното количество топлинна енергия. В
случая топлоснабдения имот е предоставен за временно и възмездно ползване, за
процесния период, на „Мора Ген“ ЕООД респ. имота се е ползвал от трето лице.
С оглед на изложеното и доколкото по делото не се установява ответникът да е
използвал доставена от ищеца топлинна енергия в имота, липсва основание да бъде
ангажирана неговата отговорност респ. същия не се е обогатил със стойността й. При
неоснователността на предявения главен иск неоснователен е и акцесорния за
2
мораторно обезщетение върху цената на топлинната енергия, поради което и иска с
правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23
искове против И. Г. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, ул.
„А.П.Чехов“ №10, ап.13 за признаване за установено, че дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, на основание 422 от ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
сумата от 1460,09 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2020 год. – 30.04.2022 год., сумата от 225,11 лв. – лихва за
забава от 01.07.2020 год. – 05.01.2023 год., сумата от 1,52 лева, представляваща такса
за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 год. до 30.06.2020 год. и сумата от
0,35 лева за периода от 31.07.2020 год. до 05.01.2023 год., като неоснователни и
недоказани.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи „Техем
сървисис“ ЕООД и „МОРА ГЕН“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3