О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 229 03.04.2023 година град Стара Загора
Старозагорският административен съд, в
закрито заседание на трети април две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар:
и с участието на
прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА частно КА дело № 145 по описа за 2023 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производство
е по чл. 208, ал. 3, вр. чл. във връзка с чл. 229 от АПК Образувано е
по частна жалба на П.
Й.С.,
с адрес
*** срещу Определение № 39/13.01.2023 г., постановено от Административен съд Стара Загора, по ч. а. д. № 840/2022 г., с която е отхвърлено искането им за обезпечаване на доказателства.
В частната жалба се
инвокира оплакване за неправилност на първоинстанционното
определение, като се сочи, че Административен съд – Стара Загора
е сезиран с молба за обезпечаване на доказателства по чл. 207 ГПК, в която са
изложени твърдения за наличието
на един плъх и 35-40 хлебарки, намиращи
се в Затвора гр. Стара Загора. Твърди, че по този начин целял да докаже това
обстоятелство в бъдещия си иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС. Според жалбоподателя
независимо от доказателствената тежест на бъдещия му иск и че имуществените му
вреди се презюмирали, то това обезпечаване му било нужно, за да докаже степента
на претърпените от него вреди.
Заявено е искане определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго
такова, с което искането за обезпечаване на доказателствата да бъде уважено.
В отговора се сочи, че молбата
за обезпечение на доказателства е неоснователна и недоказана .
Частната жалба изхожда от
легитимирана и с правен интерес страна, насочена е
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в законоустановения срок,
поради което е процесуално допустима.
За произнасянето по
основателността на частната жалба касационният
съд взе предвид следното:
Производството пред Административен съд
-Стара Загора е образувано по молба
с правно основание чл. 207 ГПК за обезпечение на доказателства, подадена от П.С..
Молителят твърди,
че бил настанен в затвора Стара Загора в килия № 8, като в неговата група имало
проблем с всякакъв род вредители – мухи, хлебарки, пчели, оси, мишки и плъхове.
Той бил събрал множество хлебарки, а на 12.12.2022 година и един убит плъх. Бил
пискал от затворническата администрация да състави съответните протоколи за
това, но му било отказано. Тъй като не можел да ги държи непрекъснато в килията си, е поискал от съда да обезпечи
наличието на тези вредители в затвора гр. Стара Загора с оглед на бъдещия му
иск срещу ГДИН гр. София.
В обжалваното определение Административен съд
Стара Загора е намерил, че за защита по чл.
207 от ГПК е необходимо да се докаже съществуването на основателна, сериозна и
много вероятна опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране
да се затрудни. Според съда
да се загуби доказателство означава то да липсва, да не е налично и да изчезне
от материалната действителност, като причините за загубването могат да бъдат
най- разнообразни - лошо, нехайно, немарливо отношение, нарушаване на
професионалните задължения при боравене и работа с такива доказателства или
съхраняването им; неполагане на елементарни грижи; безстопанственост или
престъпно унищожаване; повреждане или компрометиране; неправилното им
съхранение и държане в непригодни, неподходящи, опасни помещения или излагането
им на атмосферни и други влияния. Да се затрудни събирането на доказателство
означава по някакъв начин умишлено да се пречи,
възпрепятства, възпира и осуетява неговото намиране, откриване и прилагане към
доказателствения материал. В настоящия случай е приел, че тези хипотези на
са налице. Приел е, че при иска по чл.284 от ЗИНЗС е налице законово установена
презумпция, която обръща доказателствена тежест, т.е. последната е изцяло за
ответника по иска – ГДИН, което не налага нуждата от обезпечаване на въпросните
доказателства.
Изложеното дотук дава основание на окръжния съд да приеме, че първоинстанционното определение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Обезпечението на доказателства представлява тяхно събиране, предхождащо
предявяването на иска или събирането им във висящо исково производство, т. е.
обезпечението на доказателства е допустимо преди завеждане на делото или при
висящ процес. Това производство има несамостоятелен и привременен характер и е
предназначено да осигури събиране на доказателства до започване на съдебното
производство или до провеждане на съдебно заседание по вече висящ процес,
Като способ за предварително събиране на доказателства обезпечението по
чл. 207 ГПК е предназначено да осуети възможността в резултат от
недобросъвестно поведение на противната страна или в резултат от действието на
обективни фактори доказателствено средство да бъде загубено или унищожено или
да бъде затруднено негово събиране /Определение № 164 от 28.02.2012 г. по гр.
д. № 126/201 г. ІV г. о. на ВКС/.
Следва ясно да се подчертае, че
чл. 207 ГПК има предвид конкретно доказателство, а не изясняване на
обстоятелства, които евентуално да бъдат предмет на твърдения от страна на
бъдещия участник в процеса, което е от значение за предметните предели на
производството по предварително събиране на доказателства /Определение № 363 от
30.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1471/2008 г., V г. о. на ВКС/.
В молбата за обезпечение на
доказателства молителят е длъжен да индивидуализира спорното правоотношение по
бъдещия иск и да изложи конкретни факти, за чието установяване се ангажират
доказателствени средства, с оглед преценката на съда за относимостта и
допустимостта на самото доказателство.
Следва да се подчертае и това, че в молбата не се
сочат обстоятелства, които да обосноват извод за съществуване на възможност в
резултат от недобросъвестно поведение на противната страна или в резултат от
действието на обективни фактори определено доказателствено средство във връзка
с наличието
на вредители да бъде загубено,
унищожено или да бъде затруднено неговото събиране. Правилно
е прието от съда, че при иска по чл.284
от ЗИНЗС законът презумира настъпването на неимуществена вреда от
неблагоприятните условия, в които е поставян един затворник /вж. чл.284, ал.5
от ЗИНЗС/, то тогава обосноваването й чрез твърдения за наличие на вредители
/гризачи и инсектициди/ ще подлежи на оборване от ответната страна, а не от
настоящия молител, поради което и не е налице спешна обезпечителна нужда по
отношение на въпросните доказателства.
С оглед на гореизложеното частната касационна жалба се явява
неоснователна, а оспореното определение като постановено в съответствие с приложимите
правни норми следва да бъде оставено в сила
Водим от горното и на основание чл. 229,ал.1
т.1 и следващи от АПК, Старозагорският административен съд
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ В
СИЛА определение
№ 39/13.01.2023 година, постановено по административно дело № 840 по описа за
2022 г. на Административен съд гр.Стара Загора.
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.