Решение по дело №134/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 29 от 23.01.2024 г., постановено по НАХД № 1095/2023 г., Ловешкият районен съд, осми наказателен състав е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – Серия К № 6235339 на ОД на МВР – Ловеч, с който на П. Т. И., [ЕГН], от гр. София, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.

Недоволна от така постановеното решение е останала П. Т. И., която е подала касационна жалба, като твърди, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поставено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът сочи, че в нарушение на процесуалните правила му е изпратено само обявление, с което му се съобщава, че решението е изготвено с указание за неговия диспозитив, но не е изпратено решението в цялост т.е. неговите мотиви. Сочи, че решаващият съд не е изследвал и анализирал релевираните в жалбата доводи, поради което в настоящата касационна жалба излага същите основания от жалбата пред първоинстанционният съд. По същество не се излагат конкретни нарушения на районния съд, а са развити доводи за допуснати процесуални нарушения при издаването на ЕФ, каквито са били развити и пред РС. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС, както и да отмени електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – гр. Ловеч, не се представлява и не ангажира становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Счита, че първоинстанционният съд е направил задълбочена проверка на издадения ЕФ и наведените оплаквания за неговата незаконосъобразност, като подробно е отговорил на всички въпроси и е направил анализ защо следва да се приеме, че същият не страда от пороци. Сочи, че безспорно е установено извършеното нарушение, като управляваното МПС е собственост на жалбоподателката, както и факта, че се касае заповторност, при което ЕФ правилно е издаден при условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на предходен такъв. Счита, че всички изводи на първоинстанционния съд за законосъобразно протичане на административнонаказателното производство, доказаност на извършеното административно нарушение са правилни и че решението на РС е законосъобразно.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение на РС - Ловеч е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – Серия К № 6235339 на ОД на МВР – Ловеч, с който на П. Т. И., [ЕГН], от гр. София, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 24.07.2022 г. в 18:36 часа в обл. Ловеч на ПП I-4, км. 34+900, с. Микре, с АТСС ARH CAM S1, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3%, е установено, че с МПС л.а. „Сузуки СХ 4" с peг. № [рег. номер], собственост на П. Т. И., е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4970715.

По същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят тези, релевирани в жалбата до РС - Ловеч, по които оплаквания районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят касационния състав и не е необходимо да се повтарят, като следва да се препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Твърдението на жалбоподателката за нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че и е изпратено само обявление, с което и се съобщава, че решението е изготвено с указание за неговия диспозитив, но не е изпратено решението в цялост (т.е. не са изпратени мотивите към него) е неоснователно. Видно от разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решенията на районния съд подлежат на касационно оспорване пред административния съд по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 211 ал.1 от АПК жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. В диспозитива на обжалваното решение е записано, че то подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено. Видно от разпоредбата на чл. 211, ал.1 от АПК съдът няма задължение да изпраща решението в цялост, а само съобщение, че то е изготвено, както е сторено в процесния случай. Всяка една от страните може да се запознае с цялото съдържание на постановените съдебни актове, които на основание чл. 64 ал.1 от ЗСВ следва да се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Отделно, въпросът дали в 14-дн. срок касаторът се е запознал с обжалваното от него решение на РС има отношение към проверка за спазването на 14-дн. преклузивен срок за обжалване, а не към закоаносъобразността на обжалваното решение.

Правилно е приложен законът относно определяне на санкцията в хипотеза на повторност, тъй като е налице влязъл в сила ЕФ серия К № 4970715 за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 189, ал.4, във вр, с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - за нарушение, извършено на 13.06.2021 г, който с оглед разпечатка от АИС „АНД“ е влязъл в сила на 10.08.2021 г., видно от л. 30 от делото на РС.

Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

Според § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

ЕФ серия К № 4970715, видно от приложената справка /на л. 30 от делото на РС/ е съставен на 29.06.2021 г. и е връчен на 26.07.2021 г., като е влязъл в сила на 10.08.2021 г., като липсват каквито и да е доказателства да е бил обжалван. От страна на жалбоподателката, сега касатор не се сочат подобнитвърдения, нито доказателства в тази насока.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.10 от ЗДвП Влизат в сила електронните фишове, които: не подлежат на обжалване; не са обжалвани в 14-дневен срок от получаването му; са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. Влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката/сега касатор, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като не е посочено, точно коя хипотеза на сочените в чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е налице. АНО законосъобразно е квалифицирал и приложил административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, предвиждаща наказание за повторно извършено нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. Отразена е и привръзката със съответната хипотеза от основния състав на нарушението, а именно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. От значение е видът на нарушението, както с процесния ЕФ, така и с ЕФ серия К № 4970715 лицето е санкционирано за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП - превишаване на разрешената скорост, каквото нарушение е извършил и на 13.06.2021 г., както и на 24.07.2022 г.

Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е препращаща, като видно от издадения ЕФ, се установява каква е стойността на установеното превишение, както и че нарушението е извършено в населено място. В конкретния случай превишената стойност на скоростта е 23 км/ч., след приспаднат толеранс от 3 %, /като видно от л. 12 от делото на РС засечената скорост на процесния автомобил е 76км/ч./, поради което санкцията при условията на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, в размер на 100 лв., правилно е била удвоена и е определена в законосъобразния размер на същата за осъщественото нарушение - 200 лв.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила НП, но това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и ЕФ и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на НП, въведени в ЗАНН и по отношение на ЕФ, както правилно е отбелязал и РС.

Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Процесният ЕФ е съставен на 15.08.2022г., видно от разпечатка от АИС „АНД“ – л. 11 от делото на РС, което е в рамките на предвидените в правната норма тримесечен срок от откриване на нарушителя (24.07.2022г.) и в рамките на една година от извършване на нарушението (24.07.2022 г.).

Както правилно е посочил районния съд, в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и измерването на скоростта е станало с АТСС, като е посочен и моделът на системата - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. По делото са представени и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила на касатора, е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /на л. 9 от делото на РС/ и от протокол от проверка /на л. 8 от делото на РС/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и е била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания.

Районният съд е потвърдил ЕФ, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, видно от които системата за видеоконтрол на скоростния режим е заснела точно автомобила, собственост на касатора И., заснет е ясно регистрационният номер на автомобила, както и фиксираната скорост на същия автомобил – 73 км/ч., като е бил отчетен толеранс от минус 3%.

Няма спор, а и видно от приетата от РС преписка, че на снимката, направена по време на самото измерване на скоростта – на л. 12 от делото на РС, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на скоростта на нарушителя, в случай че в снимката е заснето повече от едно МПС. Системата за измерване на скоростта с техническо средство„ARH CAM S1” работи с лазерен лъч, поради което заснема само автомобила, който е превишил скоростта, поради което е невъзможно да бъде заснет друг автомобил.

Видно от протокола–приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/27.05.2015 г. на МВР /на л. 14 от делото на РС/, за деня на процесното административно нарушение 24.07.2022 г., пътният участък, на който е била измерена и скоростта на процесния автомобила на жалбоподателката/сега касатор, е бил контролиран за времето от 17:00 до 18:50 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим за целия период са били общо 45 броя.

Макар и да не е наведено възражение в този смисъл, следва да се отрази, че органите на Пътна полиция са нямали задължение да обозначат контролирания участък със знак Е24. Такова изискване е имало съгласно нормата на чл.7, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР (ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), но считано от 16.01.2018 г. тази разпоредба е била отменена – ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 година, като процесното нарушение е било извършено на 24.07.2022 г., т.е. много след отмяната й.

Редът за издаване и връчване на ЕФ е описан подробно в чл.189 от ЗДвП, единственото препращане към ЗАНН е в чл.189, ал.8 от ЗДвП, касаеща обжалването на ЕФ. По естеството си електронният фиш е с различна правна природа от АУАН и НП. Този извод се подкрепя и от факта, че сред реквизитите на ЕФ не са налице фигурата на съставителя и длъжността му и/или на административнонаказващия орган - в закона изрично се сочи само посочването на „териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението”, и не е предвиден подпис на длъжностно лице и печат, за разлика от изискванията спрямо АУАН и НП по чл.42, ал.1 и 43, ал.1 от ЗАНН и по чл.57, ал.2 от ЗАНН.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на касатора П. И., тъй като в качеството й на собственик на автомобила в срока по чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявила в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила и се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Производството по издаване на ЕФ е специално, поради което неприложими са и разпоредбите за издаване на АУАН и НП, като след изтичането на 14-дневен срок за представяне на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, издателят на ЕФ не е длъжен да събира допълнителни доказателства относно възражения за авторство по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Доказателства за авторство на административно нарушение, санкционирано с ЕФ, не могат да се събират тепърва и в касационното производство, т.к. съгласно нормата на чл. 220 от АПК касационната инстанция не е съд по фактите.

Видно е, че процесният ЕФ съдържа всички реквизити на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Следва да се посочи, че липсва изискване в ЗДвП за прилагане към ЕФ на снимков материал.

От друга страна в ЕФ се сочат като нарушени разпоредбите на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, както и разпоредбите на чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП, което според касационната инстанция е напълно достатъчно и в съответствие с реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

При издаването на обжалвания пред РС електронен фиш са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., като е съобразен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система /на л. 14 от делото на РС/, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 24.07.2022 г., от който е видно къде е било разположено автоматизираното техническо средство „ARH CAM S1“, в какъв режим е работело същото, посока на задействане.

Ето защо изводите на РС за законосъобразност на ЕФ са правилни, а касаторът релевира същите пороци за отмяна на ЕФ, които са били развити и пред РС, чиито мотиви касационната инстанция споделя.

С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29 от 23.01.2024 г., постановено по НАХД № 1095/2023 г. на Ловешкия районен съд, осми наказателен състав.

Решението е окончателно.