ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 769

 

Бургас, 03.05.2017 г.

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в закрито заседание в състав:

Окръжен съдия Павел Ханджиев

като разгледа гр. д. № 1733/2016 г., съобрази следното:

С определение от 07.02.2017 г. съдът е приел и обявил на страните, че е сезиран с редовна искова молба и кои от предявените искове са допустими и ще се разгледат по същество. Със същото определение съдът не е приел за разглеждане заявеният иск на осн. чл. 439 ГПК и в тази част определението е влязло в сила. С настоящото определение на осн. чл. 374 ГПК съдът ще обяви на страните проект за доклад по делото и ще се произнесе по отправените искания.

Относно доклада:

На страните ще се съобщи проект за доклад по делото в следния смисъл.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на С.П.С., ЕГН **********,***, в.з. Минерални бани, ул. Единадесета № 3, със съдебен адрес:***-63, офис № 1, чрез адв. Хр. М., против Т.Д.Р., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***.

Ищецът С.С. твърди, че с ответницата Т.Р. са бивши съпрузи - сключили са брак на 21.11.2004 г., който е бил прекратен с развод с влязло в сила решение по гр.д. № 4909/2015 г. по описа на Районен съд Бургас. По време на брака с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 53, том ІІ, рег. № 3190, дело № 219/2005 г. на нотариус Любка Костадинова, рег. № 247 на НК, с район на действие РС Бургас, те придобили УПИ ІV-297,295 в кв. 14 по плана на в.з. Минерални бани, кв. Ветрен, гр. Бургас, с площ от 762 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор 07079.701.98 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-92/12.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, в.з. Минерални бани, ул. Единадесета № 3, площ на имота 779 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за вилна сграда, със съсиди: ПИ 07079.701.100, 07079.701.99, 07079.701.415 и 07079.701.97.

Върху закупения имот по време на брака въз основа на разрешение за строеж № И-182/18.11.2005 г. била построена жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 146 кв.м., представляваща СОС 07079.707.98.1, ведно с прилежаща второстепенна постройка СОС 07079.701.98.2, и друго подробрения в имота. Жилищната сграда била въведена в експлоатация с Удостоверение № 287/26.10.2009 г. и била ползвана като семейно жилище по смисъла на СК. При прекратяване на брака страните постигнали споразумение за ползването на семейното жилище, като то било предоставено на ищеца, който се задължил да плаща на бившата си съпруга месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на 520 евро месечно от 01.04.2016 г. до навършване на 20 г. възраст на детето на страните. До момента на образуване на това дело ищецът платил наем за периода април - септември 2016 г.

Ищецът твърди, че е придобил поземления имот изцяло с лични средства, получени от продажба на собствен недвижим имот преди сключването на брака и дарени средства от майка му, предназначени за закупуване на поземлен имот във вилна зона около Бургас за изграждане на къща. На 08.11.2004 г., т.е. преди брака, ищецът продал с нотариален акт № 188, том ІV, рег. № 4790, нот. дело № 711/2004 г. на нотариус Бинка Кирова, рег. № 290 на НК, с район на действие БРС, свой собствен недвижим имот в с. Винарско, Община Камено, за сумата 15000 лв, получена в брой. С договор от 05.06.2005 г., сключен в Хановер, Германия, майката на ищеца му дарила сумата 10000 евро. Било уговорено в договора сумата да се използва за специална цел - закупуване на недвижим имот - земя - в околностите на гр. Бургас, предназначен за изграждане на къща - вила. Сумата била предадена при сключването на договора. С тези изцяло лични средства ищецът закупил поземления имот във в.з. Минерални Бани. Индиция за това било, че в нотариалния акт било посочено, че цената е заплатена изцяло и в брой от купувача С.С..

Ищецът твърди, по-нататък, че къщата и допълнителни постройки са изградени върху поземления имот от трето лице вместо изпълнение на негово задължение към ищеца.  На 01.11.2006 г. ищецът сключил с “Приста корект” ЕООД, ЕИК *********, договор за строителство в закупения поземлен имот на вилна сграда (груб строеж и довършителни работи) съгласно одобрени проекти и разрешение за строеж № И-182/18.11.2005 г. Договорено било възнаграждение за строителя в размер на 337568,05 лв, което да се плати при завършване на строежа и съставяне на акт обр. 15. На 10.10.2007 г. между ищеца и “Приста корект” ЕООД бил сключен друг договор - Рамков договор за посредничество, съгласно който ищецът приел да извършва посредничество, изразяващо се в в осигуряване на клиенти за възложителя за сключване на договори за строителни услуги. По този договор било уговорено възнаграждение в размер на 2,5 % от стойността на сключените договори с клиенти, без ДДС, като за договори на стойност над 1000000 лв възнаграждението се редуцирало до 1,7 % без ДДС. Уговорено било възнаграждението да се плаща в 14-дневен срок от сключването на договора за строителни услуги. Уговорено бил всеки отделен случай на осъществено посредничество да се удостоверява с подписването на двустранен протокол, в който се отбелязват данни за клиента, сключването на договор за строителство, стойността на строителството и размера на възнаграждението за посредника за конкретния случай.

Въз основа на Рамковия договор за посредничество ищецът осигурил трима клиенти - търговски дружества, които сключили с “Приста корект” ЕООД договори за строителни услуги. За тези договори били съставени и съответните протоколи: (1) Протокол № 1/21.12.20078 г. с клиент “Г56 дивелопментс” ООД, ЕИК *********; договор от 21.12.2007 г. за груб строеж и съпътстващи работи на обект “Олд Несебър хилс” на стойност 8410360,25 лв без ДДС и възнаграждение за посредника 142976,12 лв; (2) Протокол № 2/04.11.2008 г. с клиент “Шор къмпанис” ЕООД, ЕИК *********; договор за от 04.11.2008 г. за строителство на обект “Курортен комплекс Пенелопи 1 и Пенелопи 2” на стойност 2906022,98 лв без ДДС и възнаграждение за посредника 49402,39 лв и (3) Протокол № 3/17.11.2008 г. с клиент “Г56 дивелопмънтс” ООД, ЕИК *********; договор от 17.11.2008 г. за довършителени работи, инсталации и вертикална планировка на обект “Олд Несебър хилс” на стойност 8725476,19 лв без ДДС и възнаграждение за посредника 148333,10 лв.

На 20.03.2009 г. между ищеца и третото лице “Приста корект” ЕООД било сключено Споразумение за изменение на договора за строителство от 01.11.2006 г. и Рамковия договор за посредничество от 10.10.2007 г. Със споразумението страните уговорили, че на осн. чл. 65 ЗЗД “Приста корект” ЕООД вместо да заплати на С. дължимото възнаграждение по рамковия договор ще му предостави строителни услуги по договора за строителство между тях. Вилната сграда с подобренията, която била въведена в експлоатация на 26.10.2009 г., се явявала изградена и придобита срещу лично вземане на ищеца С. срещу строителната фирма върху негов личен поземлен имот. Поради това сградата заедно с прилежащата постройка и подобрения били собственост на ищеца.

След като семейното жилище било лична собственост на ищеца, не били налице предпоставките за възникване на наемно правоотношение между съпрузите по реда на чл. 57, ал. 1 СК вр. чл. 56 СК. Поради това ищецът приема, че ответницата му дължи връщане на сумата 7069,12 лв, получена от нея като наем за сградите за периода април-октомври 2016 г. на отпаднало основание.

Ищецът отправя следните искания:

(1) да се установи в отношенията между страните, че той е изключителен собственик на придобития по време на прекратения брак с ответницата УПИ;

(2) да се установи в отношенията между страните,  че той е изключителен собственик на придобита по време на прекратения брак с ответницата вилна сграда ведно с второстепенна постройка и подобрения и 

(3) да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата 7069,12 лв, получена от нея като наем за сградите за периода април-октомври 2016 г.

Претендираните от ищеца права се основават на чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 23, ал. 1 СК по отношение на първите два установителни иска и на чл. 55, ал. 1, предл . 3 ЗЗД по отношение на осъдителния иск.

Ответницата Т.Р. е представила писмен отговор на исковата молба, като повдига следните възражения.

Оспорва иска за изключителна собственост на ищеца върху поземления имот. Възразява, че няма доказателства за влагане на сумата 15000 лв, която ищецът получил от продажба на свой имот, в закупуването на дворното място. Между двете сделки били минали почти десет месеца, а покупната цена на дворното място била 2000 лв.

Твърди, че от край на 2002 г. са живели с ответника на съпружески начала в едно домакинство, като на 23.10.2003 г. се родила дъщеря им Радина. На 27.11.2003 г. двамата закупили апартамент в гр. Бургас, ж.к. Лазур ул. батак № 4, с площ 94,54 кв.м. за сумата 49036,30 лв и заживели в него. Ответницата била трудово ангажирана през цялото време, като се грижела за домакинството и за отглеждането на детето.

Представеният договор за дарение от 05.06.2005 , сключен в Германия, бил антидатиран и съставен с цел доказване тезата на ищеца. Сумата 10000 евро не била дарявана на ищеца и не е послужила за закупуване на дворното място. Такава сума не е била и нужда, тъй като за него са платени 2000 лв. Тази сума не била декларирана от ищеца пред митническите органи съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 10/16.12.2003 г.

Оспорва иска за изключителна собственост на къщата, допълнителните постройки и подобрения в имота. Твърди, че жилищната сграда е пета категория, заради което не било задължително да бъде построена от строителна фирма, вписана в Камарата на строителите. Страните решили тя бъде изградена по стопански начин. по тази причина никъде в документите за регистрация на строежа и за узаконяването му “Приста корект” ЕООД не фигурира като строител или изпълнител. С декларация от 01.11.2006 г. ищецът е посочил, че строителството ще се извършва по стопански начин, с наети специалисти за отделните СМР. Представеният договор с “Приста корект” ЕООД също бил от 01.11.2006 г. Към тази дата обаче жилищната сграда вече била построена и завършена изцяло. Строежът започнал още в края на 2005 г., а към края на 2006 г. семейството вече се било нанесло и посрещнало коледните и новогодишни празници в къщата. “Приста корект” ЕООД не било по никакъв начин ангажирано със строителството и не е извършвало никакви СМР. По тази причина ищецът не представят протоколи обр. 19, количествено-стойностни сметки или фактури.

На 03.06.2005 г. ищецът регистрирал “Радине - транс” ЕООД, на което бил едноличен собственик на капитала и управител. Ищцата, нейният баща Димо Георгиев Русев и сестра й Ваня Д.Р. работели в това дружество. То се занимавало и изпълнявало строителни дейности и точно работниците и бригадите, които дружеството ползвало, извършили основната част от грубия строеж. За повечето закупени материали и изпълнени дейности фактури се издавали на “Радине - транс” ЕООД. Със строежа на къщата се занимавал строителният техник Иван Василев, който нямал нищо общо с “Приста корект” ЕООД.

Не отговаря на действителността, според ответницата, твърдението на ищеца, че къщата е построена с негови лични средства.  На 11.01.2006 г. - по време на строителството и на брака между страните - те изтеглили кредит от ДЗИ Банк АД в размер на 97000 лв със срок на погасяване 240 месеца, който обезпечили с ипотека върху описания по-горе апартамент в гр. Бургас, ж.к. Лазур. На 30.06.2006 г. двамата продали недвижим имот, който притежавали в СИО - 75,05 кв.м. ид.ч. от поземлен имот в гр. Свети Влас ведно с къща - за сумата 50000 лв. На 13.12.2006 г. продадохме и имот, който притежавали в СИО - жилище с площ от 77,56 кв.м. в гр. несебър - за сумата 60337 лви жилище в к.к. Слънчев бряг - изток - за сумата 66615 лв.

Ответницата твърди, че представените от ищеца договор за дарение, договор за строителство, рамков договор за посредничество, протоколи и споразумения за даване вместо изпълнение  не съществували в правни мир към датата, посочена в тях. Те били съставени сега, за да подкрепят тезата на ищеца, че двата имота са придобити с негови лични средства, но проличавала “тяхната нагласеност и прозрачност”.

В договора с “Приста корект” ЕООД не бил предвиден аванс от възложителя, каквато била обичайната практика. Не били представени никакви доказателства за реално извършено строителство. Изпокните работи били извършени от “Радине - транс” ЕООД. Бетонът бил положен от “Домостроене” АД. Вратите, прозорците и витрините се доставили и монтирали от “Карабулев” ООД. Голяма част от довършителните работи били ангажимент на самата ответница, например поръчването на гранитогрес и фаянс. Озеленяването било изпълнено от “Козарови” ООД от с. Равда, а басейнът бил направен от една бригада от кв. Долно Езерово.

Не били представени от ищеца акт обр. 15 и двустранни приемателни протоколи с “Приста корект” ЕООД за действително извършени работи, а такива е следвало да се съставят съгласно чл. 7 от договора за строителство. В действителност бил съставен акт обр. 15 от 02.04.2009 г., в който като строител е посочен ищецът С.С., както и че обектът се извършва по стопански начин. В този акт “Приста корект” ЕООД не е посочено. Не били съставени и други актове и протоколи съгласно Наредба № 3.

Съгласно представената от ищеца обяснителна записка от 31.10.2005 г. приблизителната строителна стойност била 64500 лв, а възнаграждението по договора с “Приста корект” ЕООД - 337568 лв или пет пъти повече.

Споразумението за даване вместо изпълнение били сключени две години и половина след договора за строителство, без през това време да е платен аванс и без изпълнителят да потърси плащане.

Участниците в схемата, твърдяна от ищеца, били свързани лица. Към 20.03.2009 г. съдружници в “Приста корект” ЕООД били Цветан Стоилов и “Самора” АД, в което дружество акционер и член на СД е ищецът С.. Член на СД е и Златина Ненчева Кирова, която е подписвала част от документите, представени от ищеца. Тя е била съдружник в “Приста корект” ООД, като на 13.02.2008 г. прехвърля дружествените си дялове на “Самора” АД и става управител на “Приста корект” ЕООД.

“Шор къмпани” ЕООД е учредено от ищеца С.С., който е бил и негов управител. На 19.09.2007 г. ищецът е прехвърлил дружествените си дялове на “Самора” АД.

Ищецът, който твърдял пълна трансформация на лично имущество, носел доказателствената тежест да обори презюмирания от закона съвместен принос при придобиването му по време на брака. Съвместният принос можел да се изразява в различни форми като влагане на средства и труд, както и в полагане на грижи за децата и работа в домакинството. По време на съвместното съжителство ответницата се е грижела за семейството, била е постоянно трудово ангажирана, работила в домакинството и се е грижила за издръжката на детето и домакинството.

По отношение на предявения осъдителен иск ответницата оспорва съществуването на всяка една от хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и на тази по чл. 59 ЗЗД.

В заключение ответницата иска отхвърляне на исковете и присъждане на направените от ней разноски по делото.

Съдът е сезиран и дължи произнасяне по три кумулативно обективно съединени иска: (1) иск на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 23, ал. 1 СК за установяване, че ищецът е едноличен собственик на ПИ 07079.701.98; (2) иск на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 23, ал. 1 СК за установяване, че ищецът е едноличен собственик на сграда с идентификатор 07079.701.98.1, на постройка с идентификатор 07079.701.98.2 и на подобренията в имота и (3) за осъждане на ответницата да плати на ищеца сумата 7069,12 лв на осн. чл. 55, ал. 1, предл . 3 ЗЗД, получена от нея като наем за сградите за периода април-октомври 2016 г.

Всяка от страните на осн. чл. 154, ал. 1 ГПК носи тежестта да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения.

По първите два иска, тъй като се домогва да обори законоустановената презумпция по чл. 21, ал. 3 СК, ищецът е длъжен да проведе пълно главно доказване на липсата на принос на ответницата за придобиване не имотите, както и да докаже конкретните си твърдения за влагане на изцяло лични средства (влагане на цената от сделката от 2004 г. в придобиването на дворното място, получаването на дарение от майка му и влагане на средствата в придобиването на дворното място, влагане на лични средства, в резултат на което и придобита собственността върху къщата, допълнителната постройка и подобренията). При направеното оспорване от страна на ответницата на всички документи, съставени между ищеца, “Приста корект” ЕООД, “Г56 дивелъпмънтс” ООД и “Шор къмпанис” ЕООД, и тъй като се оспорват частни документи, които не носят подписа на ответницата, ако ищецът желае да се ползва от тях, той носи тежестта да докаже истинността им. По отношение на осъдителния иск ищецът следва да докаже хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ДДС - престиране на исковата сума на ответницата и последвало отпадане на основанието, на която тя е  платена.

Ответницата носи тежестта да докаже твърденията си за това, че двамата с ищеца са разполагали с общи средства за придобиване на имотите, че къщата е била построена по стопански начин и завършена в края на 2006 г., че отделните СМР са изпълнявани от лица, различни от “Приста корект” ЕООД.

Относно исканията на страните:

Страните са представили писмени доказателства, които имат отношение към спорния предмет и следва да се допуснат. По приемането им съдът ще се произнесе в с.з.

Ответницата е поискала на осн. чл. 190 ГПК да бъде задължен ищецът да представи декларация за внос на 10000 евро в периода 05.06.2005 г. - 05.07.2005 г. и годишна данъчна декларация за 2009 г. Искането е основателно. На ищеца ще се укаже, че, ако не представи тези документи, съдът може да приложи чл. 161 ГПК и да приеме, че той не е подал декларация за вноса на сумата, както и годишна данъчна декларация за 2009 г.

Основателни са исканията на страните за допускане разпит на свидетели.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 140 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за 06.06.2017 г. от 10 часа. 

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните като им се изпратят преписи от настоящото определение.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца препис от отговора на ответницата заедно с приложенията.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото съобразно с мотивната част на определението.

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца С.С. в срок до съдебното заседание да представи по делото на осн. чл. 190 ГПК: (1) валутна митническа декларация за внос на чуждестранна валута в размер на 10000 евро, получено в Германия, в периода 05.06.2005 г. - 05.07.2005 г. и (2) годишна данъчна декларация за 2009 г.

УКАЗВА на ищеца, че ако не представи горните документи в срок, съдът може да приложи чл. 161 ГПК и да приеме, че той не е подал декларация за вноса на сумата, както и годишна данъчна декларация за 2009 г.

ДОПУСКА до разпит по двама свидетели на страните в режим на довеждане.

Определението не може да се обжалва.

 

 

                                                                                                                                Окръжен съдия :