Р Е
Ш Е Н
И Е № 1575
гр. Пловдив, 11.05.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, V брачен състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета
година, в състав
Председател: Светлана Неделева
при участието на секретаря Каменка Кяйчева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7251 по описа на съда за 2014
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация
по чл. 143 ал. 2 и чл. 149 от СК.
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по искова молба,
подадена на 09.05.2014г. от малолетния Н.С.С. с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Н.Б.К.,
ЕГН: **********, и двамата с адрес: *******; съдебен адрес: ******* -
чрез п. а. Е.И. ***; против С.Н.С., ЕГН: **********, с посочен в исковата молба
адрес: *******, регистриран постоянен и настоящ адрес: *******.
В исковата молба се твърди, че малолетният
Н.С.С. е син
на ответника С.Н.С., роден от съвместното съжителство на последния с майката на
ищеца – Н.Б.К.. Родителите от
дълги години били във фактическа раздяла, като детето се отглеждало от майката
и изцяло тя осигурявала средствата за издръжката му. Към датата на подаване на
исковата молба – 09.05.2014г., малолетният Н.С. бил ученик в *** клас за
учебната 2013/2014г., редовна форма на обучение в **********. Майката Н.К.
работела по *** ***, но с получаваното от нея трудово възнаграждение успявала
да покрива само елементарните потребности на детето, не и да му осигури
извънкласни занимания и уроци, които то имало желание и нужда да посещава, дори
се налагало тя да разчита на своите родители за финансова подкрепа и помощ при
отглеждането на детето. Същевременно ответникът С.С. реализирал доходи от
трудово правоотношение по сключен трудов договор. Въпреки това обаче, той не
осигурявал доброволно издръжка на сина си, необходима за покриване на разходите
за храна, облекло, учебници и материали, нужни за обучението на детето.
Предвид така изложените обстоятелства е поискано постановяване на съдебно решение, с което ответникът
С.Н.С. да бъде осъден: да заплаща на малолетния си син Н.С.С. месечна издръжка в размер на
150.00 лв. (сто и петдесет лева), считано от датата на подаване
на исковата молба – 09.05.2014г., до настъпването на причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до окончателното й изплащане; както и да заплати на сина си Н.С.С. издръжка за минало време –
периода от една година преди завеждане на исковата молба, т.е. считано от
09.05.2013г. до 08.05.2014г., в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева) месечно или в
общ размер на 1800.00 лв. (хиляда и осемстотин лева) за целия едногодишен
период, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на тази сума. Претендирано е и
присъждане на сторените от ищцовата страна
разноски по делото.
На ответника са редовно връчени, чрез назначения му по
реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, о.
п. – а. В.Т.-М. ***, преписи от исковата молба и приложенията към нея.
С писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, особеният
представител на ответника оспорва
предявените искове, като застъпва тезата, че са завишени по размер,
несъобразени с възможностите на ответника и реалните нуждите на детето. Моли за
разликата над
100.00 лева до пълния претендиран размер от 150.00 лева исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В хода на устните състезания страните поддържат
горните становища. Особеният представител на ответника излага и подробни
съображения в представена писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, че ищецът Н.
С. С. е син на ответника С.Н.С., роден от връзката на последния с майката Н.Б.К.,
което е видно и от представеното заверено копие от дубликат на Удостоверение за
раждане (л. 5 д.), издаден от Община *** на ***г. въз
основа на Акт за раждане № ***/***г.
Безспорно
е също, че родителите са разделени, като малолетният Н. живее при майката и се
отглежда от нея.
Според констатациите на приетия без
възражения социален доклад, изготвен от
ДСП - *** (л. 54 д.), раздялата
между родителите настъпила още, когато синът им бил на ******. Впоследствие от 2008г. до 2013г. Н.К. и Н.С. живели в ***
при роднини по майчина линия. От 2013г. майката и детето съжителствали с *** ***
на Н.К. в къща, собственост на неговия баща. Майката не създавала пречки за
евентуални контакти на ответника с детето, но С.С. не проявявал никакъв интерес
към сина си, не го търсел, не поддържал отношения с него. Към м. янури 2015г. Н.К.
работи *** *** във фирма “***” и получава месечно възнаграждение около 500.00
лева. Позволява си да дава на детето за джобни пари най-много по 2.00 лева на
ден. Помощ в грижите за Н. и финансова подкрепа майката получава от *** ***. Жилището,
което обитават, е обзаведено функционално с всичко необходимо и за детето
има отделна стая. Наблюдава се изградена
силна емоционална връзка между Н. и майка му. Физическото и интелектуалното
развитие на детето отговарят на календарната му възраст. Към 2015г. Н. е ученик в *** клас при ******** /видно и представеното с исковата
молба Удостоверение изх. № ***/***г. (л. 6 д.), касаещо
предходната учебна година/. По време на социалното проучване детето споделя, че
баща му не проявява интерес към него, не му се обажда и по телефона, дори за
празници, а с *** *** *** е в приятелски взаимоотношения, понякога играят
заедно тенис на маса. Въз основа на направените наблюдения и проведения
разговор с майката и детето ОЗД при ДСП - *** заключава, че към момента потребностите
на малолетния Н. се посрещат по адекватен начин от майката, като е в интерес на
детето да му се определи подходящ размер на месечна издръжка, предвид неговите потребностите
и съобразно възрастта.
Чрез ангажираните от ищцовата страна гласни
доказателства
(протокол от о.с.з., л. 72 д.), а именно показанията на с. Ф. Б., без
родство със страните, също се
установява, че грижите за малолетният Н.С. се поемата изцяло от майката, а
бащата отдавна е в неизвестност, не помага за отглеждането на сина си и не
предоставя никакви средства за издръжката му. Изяснява се също, че майката поема всички разходи за детето,
вариращи през различните месеци от около 270.00 лева до към 330.00 лева, в това
число разходите за храна, дрехи, училищни униформи, учебни пособия, събирани в
училището такси, джобни пари. Свидетелят посочва също, че малолетният Н. има ***
***, но до момента *****************. Освен това, въпреки че Н. има интерес,
към ***, майката не може да си позволи да заплаща таксата за тренировките.
Преди време го записала на джудо, платила за спортния екип 30.00 лева и поемала
месечната такса, но после детето спряло посещенията, защото разходът станал
непосилен за майката. Н. е добър ученик, справя се много добре с предмети като
математика, история, география, но *********, има нужда от извънкласни
занимания, особено от уроци по английски език, а майката не разполагала с
достатъчно средства, за да му ги осигури. Свидетелят пояснява още, че преди
около 6 години ответникът инцидентно изявил желание да заживее отново с майката
на сина си, но опитът да се съберат бил безуспешен; оказало се, че целял
единствено изгода за себе си, като искал да използва майката и не интересувал
от детето.
Показанията на с. Б., които не се
оспорват от страните, съдът кредитира изцяло
като добросъвестни, логични, последователни и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
От писмените доказателства – цитирания
Социален доклад, Справки на НАП (л. 61-67 д.) относно имущество и доходи на родителите на
ищеца и Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на Н.К. (л. 71 д.), се установява, че до м. май
2013г. майката е работила по *** **** в “***” *** с основна заплата 390.00 лв.,
след което е била назначена за един месец във “***” *** с основна заплата
335.00 лв., а от м. юли 2013г. работи по трудово правоотношение в “*****” *** с
основна заплата от 472.44 лв., като за периода м. май 2013г. – м. ноември
2014г. е реализирала средномесечен брутен /облагаем/ доход около 630.00 лева
или нетен трудов доход около 500.00 лева;
бащата пък за времето от м. юни 2012г. до м. юни 2013г. няма регистриран трудов
договор, а в периода м. юли 2013г. – м. ноември 2014г. има такива само от м.
юли до м. декември 2013г. с основна залата 170.00 лева и от м. юни до м. юли
2014г. с основна заплата 340.00 лева, след което липсват данни за сключени
трудови договори; същевременно никой от родителите на ищеца няма декларирани доходи
от свободни професии, наеми, хонорари или други източници, движимо и недвижимо
имущество, нито регистрирани
фирми и участия в такива.
Успоредно с горното, от предоставената справка на НОИ ТП – П. (л. 75 д.)
е видно, че на ответника не са изплащани обезщетения за безработица.
От
приобщените като писмени доказателства Декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние на Н.К. и служебно
изготвена справка за С.С. в НБД “Население” (л. 69 д.) се установява също, че
родителите на ищеца нямат други низходящи, освен сина си Н..
Тези фактическите положения налагат
за настоящата инстанция категоричното становище, че исковите претенции са изцяло доказани по основание и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2
от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите
възможности и материално състояние те следва да осигуряват условията на живот,
необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е
функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък
от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, а именно една четвърт
от размера на минималната работна заплата за страната или за периода м. май -
м. декември 2013г. – 77.50 лв. (1/4 от 310.00 лв.), за периода м. януари - м.
декември 2014г. – 85.00 лв. (1/4 от 340.00 лв.), а от м. януари 2015г. насетне
– 90.00 лв. (1/4 от 360.00 лв.).
Към датата на завеждане на исковата
молба /09.05.2014г./ малолетният Н.С. е бил на *******, а понастоящем е на почти
******. През учебната 2014/2015г. той е вече ученик в *** клас, т.е. намира се в период на
интензивно физическо, психологическо и емоционално развитие. Н. е здраво дете,
но се нуждае **********. Има желание да се занимава със спорт. Справя се добре
с учебния материал, необходими са му обаче допълнителни уроци конкретно по
английски език, който го затруднява.
Същевременно родителите на детето са
разделени отдавна и Н. живее при майката, която сама поема грижите за него. Нито
се твърди, нито се установява, в периода от м. май 2013г. насетне бащата да е
предоставял средства за издръжката на сина си и да е подпомагал по някакъв
начин отглеждането му от майката.
С оглед изложеното, отчитайки в
съвкупност нуждите на детето, възможностите на майката и на бащата, които са млади
хора в трудоспособна възраст и нямат задължения за издръжка на други свои
низходящи, освен ищеца, съдът намира, че адекватният размер на общата месечна
издръжка, която двамата родители са длъжни и могат да осигуряват на сина си, е поне
280.00 лева, за да бъдат нормално посрещнати не само базовите му нужди от облекло,
храна, отопление, учебници, учебни помагала, дневни пари, транспорт, медицински
грижи и др., но също и свързаните с естествените потребности на всяко подрастващо
дете от социален живот и развлечения, като
следва да се отбележи, че се касае за наложителни разходи с траен характер,
които занапред биха могли единствено да достигнат по-висок ръст, не и да
намалеят.
При
разпределяне на издръжката между родителите, съдът счита за напълно справедливо
ответникът, да поеме заплащането на сумата от 150.00 лева, а
останалите 130.00 лева да се осигуряват от майката, която единствена осъществява
непосредствената ежедневна грижа по отглеждане и възпитание на детето, без
никаква помощ от страна на бащата. Независимо, че получава доход по постоянен
трудов договор, като отглеждащ родител тя следва да поеме по-малък дял от
паричната издръжка, тъй като съгласно т. 7 от Постановление № 5/1970г. на
Пленума на ВС, усилията, полагани от родителя във връзка с отглеждането на
детето, се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която той дължи.
Действително,
след м. юли 2014г. ответникът няма регистрирани трудови договори, но и не му е
изплащано обезщетение за безработица, което е явна индиция, че генерира доходи,
макар и необявени. Дори обаче да се приеме за обективно обстоятелство, че понастоящем
е безработен, като човек в трудоспособна възраст човек той разполага с възможността
при нормална трудова заетост да реализира поне минималната за страната работна заплата.
Ирелевантно е дали заплащането на
издръжка в търсения размер от 150.00 лева би създавало
затруднения за ответника, защото уреденото в чл. 143 ал. 2 от СК задължение на
родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, без
значение дали изпълнението му ще ги затрудни. Този характер на издръжката цели
осигуряването на средства, които да
гарантират на детето начин на живот и
развитие, каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно, а несъмнено първото
и най-важно задължение на всеки родител е да се грижи подобаващо за детето си, да
му осигури условия да отрасне здраво и да се образова, за да има добра житейска
реализация.
Ето защо, съдът приема, че претендираният размер на издръжката занапред е съвсем реален
и съобразен както с основните потребности на детето, така и с възможностите на ответника,
съответно предявеният иск по чл. 143 ал.
2 от СК – за присъждане на месечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 09.05.2014г., до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката,
се явява изцяло доказан и следва да се
уважи в пълен размер, като се присъди също законната лихва за всяка просрочена
месечна вноска – съгласно чл. 146 ал. 1 от СК.
Претенцията по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за минало
време - една година преди завеждане на исковата молба, т.е. за периода от 09.05.2013г.
до 08.05.2014г. включително, също е основателна, тъй като е категорично
изяснено, че през този период детето живее при майката и се отглежда от нея. При
доказателствена тежест, лежаща върху ответника, последният не установява да е
изпълнявал задължението си за осигуряване издръжка на детето. Успоредно с това
са налице доказателства, че той не е подпомагал по никакъв начин отглеждането на
сина си, напълно се е дезинтересирал от детето и неговите нужди. Поради
изложените по-горе
съображения относно размера на издръжката занапред, и издръжката за минало
време следва да се присъди в размер на 150.00 лв. или общо 1 800.00 лева за
целия едногодишен период, ведно със законната лихва върху тази сума за времето
от 09.05.2014г. до пълното й изплащане.
Макар да не е поискано допускане на
предварително изпълнение, тъй като се касае за уважаване на искове за издръжка
на малолетно дете, на основание чл. 242
ал. 1 от ГПК ще се постанови предварително изпълнение на решението в частта
относно издръжката занапред и за минал период от време.
Предвид
уважаването на исковете в пълен размер, по аргумент от чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът
следва да заплати направените от законния представител на ищеца разноски,
възлизащи, според доказателствата по делото общо на 205.00 лева, от а. в. в
размер на 200.00 лева (съгласно договор за правна защита и съдействие - л. 7
д.) и такса от 5.00 лева за издаване на съдебно удостоверение (вносна бележка -
л. 20 д.).
С оглед изхода на делото, изцяло в
тежест на ответника ще се възложат и разноските за изплатено от бюджета на съда
възнаграждение на особения представител в размер на 300.00 лева.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ПРС и
държавни такси общо в размер на 288.00 лв. (двеста осемдесет и осем лева), от
които 216.00 лв. държавна такса върху присъдената издръжката занапред – 4 на
сто върху сбора на тригодишните платежи
[(150 лв. х 36 месеца) х 4%] и 72.00 лв.
държавна такса върху присъдената издръжка за минало време – 4 на сто върху
сумата на издръжката за едногодишния период преди завеждане на исковата молба
[1800 лв. х 4%].
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
С.Н.С., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***, да заплаща
на сина си Н.С.С.,
ЕГН: **********, чрез неговата майка
и законен представител Н.Б.К., ЕГН: **********, и двамата с адрес: *******, издръжка в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева), считано
от датата на завеждане на исковата молба – 09.05.2014г., до настъпването на законоустановена
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *******,
да заплати на сина си Н.С.С.,
ЕГН: **********, чрез неговата майка
и законен представител Н.Б.К., ЕГН: **********, и двамата с адрес: *******, издръжка
за минало време – за периода от 09.05.2013г. до 08.05.2014г.,
в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева)
месечно за всеки един месец от посочения период или общо сумата от 1
800.00 лв. (хиляда и осемстотин лева) за целия едногодишен период, ведно
със законната лихва върху тази сума за времето от 09.05.2014г. до пълното й
изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***, да заплати
на Н.Б.К., ЕГН: **********, с адрес:***,
***, сумата от 205.00 лв. (двеста
и пет лева), представляваща направени от последната разноски по делото – за а. в. на е. а. и държавна такса за издаване
на съдебно удостоверение.
ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *******, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 300.00 лв. (триста лева), представляваща изплатено от съда възнаграждение на особен представител.
ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ПРС сумата от 288.00 лв.
(двеста осемдесет и осем лева), представляваща държавни такси за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - гр. Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п/ Светлана Неделева
Вярно с оригинала.
С.А.