Р Е
Ш Е Н
И Е №211
гр. Кюстендил, 29.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
секретаря В. Бараклийска след като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д.№ 303/2019 г. по описа на КнОС
и за да се произнесе взе предвид:
Адвокатско дружество „А. и К.” с адрес: гр. К., ул. „Д.”
№*****, представлявано от Р.А. и С.К.,
действащи като пълномощници на ЕТ „Ц.А.- Р.”, със седалище и адрес на
управление: с. *******, общ. Кюстендил, ул. „*****” №** обжалва решение №275/02.04.2019 г.,
постановено по гр.д. №2080/2018 г. по описа на КнРС в частта, в която е признато за установено по
отношение на въззивния едноличен търговец, че вземането на Г.А.Ц., с ЕГН **********,
за което по ч.гр.д.№1444/2018г. на КРС е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, съществува до размер от 6110 лв.- неизплатен наем по договор за
наем на недвижим имот от 04.05.2007 г. за периода 01.01.2017 г. до 17.04.2018 г,
ведно със законна лихва, считано от 05.07.2018 г. до окончателното изплащане,
както и за сумата от 512.68 лв. обезщетения за забавено плащане в размер на
законната лихва за периода 11.01.2017 г. до 17.04.2018 г. върху неизплатените
месечни наемни вноски. Във въззивната жалба се
твърди, че решението на районен съд е неправилно. Искането е отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете изцяло.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна. Изразено е
становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на решението в
обжалваната част.
Жалбата като подадена в законноустановения срок
срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и отговаряща на изискванията на закона се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
КнОС след като прецени
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт,
приема че въззивната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Окръжен съд изцяло споделя
мотивите районен съд, установяващи фактическата обстановка по делото и
доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то
счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно
чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.
Пред
районен съд са били
предявени от от Г.А.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** А.-Р.“,
с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление в с.******, ул.“*****“ №**
искове по чл.422 ГПК, за за признаване за установено, че ответният едноличен
търговец дължи на ищеца сума в общ
размер на 11 150 лв., по договор за наем на недвижим имот за периода
01.01.2016г. до 17.04.2018г. и сумата 1 512.90 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неизплатените месечни наемни вноски за
периода 11..01.2016г. до 04.07.2018 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело №1444/2018 г. по описа на КнРС.
Районен съд е уважил исковете за
съществуване на вземането на Г.А.Ц. до размер от 6 110 лв., неизплатен наем по договор за наем на
недвижим имот от 04.05.2007г. за периода 01.01.2017г. до 17.04.2018 г., ведно
със законна лихва считано от 05.07.2018г. до окончателното изплащане, както и
за сумата от 512.68 лв., представляваща обезщетения за забавено плащане в
размер на законната лихва за периода 11.01.2017г. до 17.04.2018г. върху
неизплатените месечни наемни вноски, като исковете до пълните предявени размери
от 11 150 лв. за неизплатен наем и за периода 01.01.2016г.-01.01.2017г. и за
обезщетение за забава в размер на 1615.83 лв. и за периода
11.01.2016г.-11.01.2017г. е отхвърлил.
Предмет на въззивната
жалба е решението на съда в уважената част. В отхвърлителната част решението е
влязло в сила като необжалвано.
Настоящият състав на окръжен съд споделя и
правните съображения на районен съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на решението и по
отношение на тях.
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледан във връзка с
чл. 6, ал. 2 ГПК, въззивният съд е обвързан от
изрично посочените във въззивната жалба доводи на страната, обжалваща първоинстанционното
решение.
Във въззивната жалба се твърди, че е неправилен изводът на
районен съд, че страните през процесния период са били обвързани от
облигационни отношения по договор за наем, сключен на 04.05.2007 г., тъй
като този договор не е нито представен с
исковата молба, нито се сочи, че същият е приложен към заявлението, по което е
образувано заповедното производство, т.е. съдът се е позовал на неприетия в
гражданското дело договор за наем от 04.05.2007 г. Въззивният съд намира, че
това оплакване е неоснователно. Съдът констатира, че в ЧГД № 1444/2018 г. се
съдържа оригиналът на договора за наем от 04.07.2007 г. Доколкото в съдебното
заседание на 28.01.2019 г.
първоинстанционният съд е приел описаните в исковата молба
доказателства, а под т.1 фигурират
материалите по ЧГД № 1444/2018 г., то очевидно е, че с посоченото определение е
приет и договора за наем. Следователно съдът в обжалваното решение се е позавал
на прието по надлежния ред доказателство. Следва да се посочи същот така, че
страните по делото и не спорят относно наличието на облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за наем. По делото се спори единствено
дали е заплатена наемната цена за исковия период.
Неоснователен е и доводът, че районен съд не е обсъдил
възражението на ответника за
неизпълнение от страна на наемодателя на задължението му да подпише платежен
документ за реално получените от него наемни вноски, респ. да издаде документ,
отразяващ размера на получените от него суми. Съгласно чл. 77, ал.1 от ЗЗД при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка. Тълкувайки
посочената правна норма, въззивният съд приема, че тя не създава задължение на
кредитора да издава разписка, а такава се издава само при поискване на такава.
В случая няма доказателства ответният едноличен
търговец да е изисквал издаването на разписка. Следва да се отбележи, че значението
на разписката е само с оглед възможността на длъжника при необходимост да
докаже изпълнението. Неиздаването на разписка от кредитора не променя
изискуемостта на задължението за заплащане на наем, която настъпва всеки месец.
Неиздаването на разписка, доколкото възпрепятства надлежното удостоверяване на
изпълнението, следва да се приеме за липса на съдействие от страна на кредитора
във връзка с изпълнението на задължението, което е една от хипотезите на забава
на кредитора (чл.95 ЗЗД). В случая няма
доказателства ответният едноличен търговец да е изисквал издаването на
разписка.
С
оглед на изложеното, съдът счита, че решението на районен съд е законосъобразно
в обжалваната част, поради което следва да се потвърди.
Предвид
на неоснователността на въззивната жалба на
въззиваемият Г.А.Ц. се дължат сторените от него разноски пред въззивната
инстанция, които са в размер на 500 лв. и представляват заплатен адвокатски
хонорар.
Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №275/02.04.2019
г., постановено по гражданско дело №2080/2017 г. на Кюстендилския районен съд в частта, в която е
признато за установено по отношение на ЕТ „*********“, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление в с. *******,
ул.“******“ №**, че вземането на Г.А.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, за
което по ч.гр.д.№1444/2018г. на КРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК съществува в размер от 6 110 лв.-неизплатен наем по договор за наем на
недвижим имот от 04.05.2007г. за периода 01.01.2017г. до 17.04.2018 г., ведно
със законна лихва, считано от 05.07.2018г. до окончателното изплащане, както и
за сумата от 512.68 лв. обезщетения за забавено плащане в размер на законната
лихва за периода 11.01.2017г. до 17.04.2018г. върху неизплатените месечни
наемни вноски.
ОСЪЖДА ЕТ „*******“, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление в с.******,
ул.“******“ №** да заплати на Г.А.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, деловодни
разноски в размер на 500 лв. за въззивната инстанция.
В
останалата част решението е влязло в сила.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :