РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Габрово, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20214200500346 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. СВ. К., чрез проц. представител адв. Р.Б., против
решение № 260181/15.06.2021 г., постановено по гр.д. № 544/2020 г. по описа на Районен съд
Габрово.
В жалбата се твърди, че решението било неправилно в частта, с която е отхвърлен иска над
сумата от 3 800 лв. до пълния размер на претенцията от 7 000 лв., обезщетение за причинени
неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди над сумата 245 лв. до пълният претендиран размер от 545 лв.
Според жалбоподателя, съдът не направил задълбочен анализ на разпоредбата на чл.52 ЗЗД
за определяне на справедлив размер на обезщетението.При анализа на доказателствата съдът не
отчел свидетелските показания на майката на ищеца относно психическото състояние на сина й, в
резултат на катастрофата. Не било взето предвид и част от заключението на медицинската
експертиза, според което, не е изключено пострадалият да търпи болки и извън описания в
експертизата период, за което имало данни от показанията на свидетелите. Не били съобразени и
социално икономическите условия в страната към момента на инцидента и след това.
В жалбата се сочи също, че решението било неправилно и в частта му, с която е намален
размера на обезщетението за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение, позовавайки се на Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Оказаната правна услуга не попадала в обхвата на тази наредба.
Право на страните било свободно да договарят възнаграждението, съобразно обема на работата и
размера на претенцията.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части и да бъде постановено друго, с
което претенциите да бъдат уважени изцяло, така както са предявени. Претендират се и
направените разноски.
1
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който същата се оспорва и се
излагат подробни аргументи относно нейната неоснователност.
В срок е постъпил писмен отговор и от третото ответно лице и ответник по обратния иск
А.П., чрез проц. представител адв. Б. И.. Твърди се, че размерът на обезщетението за причинени
неимуществени вреди от 3 500 лв. било завишено и следвало да бъде редуциран до справедливия
размер от 2 500 лв., размера на обезщетението за имуществени вреди компенсирал изцяло
понесените такива.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема
следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посочените основания в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени служебно.
Решението е валидно и допустимо, а по същество частично неправилно.
Производството по делото е по предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди –
болки и страдания, получени в резултат на ПТП, настъпило на 19.10.2019 г. в гр. Г. на
кръстовището на ул. Б.с ул. Д., между управлявания от него мотоциклет марка“***“, модел „***“ с
рег. № *** и лек автомобил“Т.“, модел „А.“ с рег. № ***, управляван от АЛ. ПЛ. П., при валидна
застраховка към момента на ПТП за лекия автомобил „Т.“ с ответното дружество ЗАД "Армеец“.
Страните не спорят по установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
както и по механизма на процесното ПТП, така и за установените от заключението на съдебно
медицинската експертиза, причинени наранявания на ищеца в резултат на настъпилото ПТП.
Спорът се свежда до приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедлив размер на
присъдените обезщетения, в съответствие на установеното по делото и формираната съдебна
практика.
При определяне размера на дължимите обезщетения за причинени неимуществени и
имуществени вреди, съдът съобрази следното:
По отношение съдържанието на понятието "справедливост" в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са
дадени задължителни за съдилищата разрешения, посочени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити в
трайната практика на ВКС. Съобразно тях, справедливостта винаги е свързана с преценка на
редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер
на обезщетението за претърпените от деликт страдания в резултат на получени наранявания при
ПТП от съществено значение са: начинът на извършване на ПТП, характерът на увреждането,
възраст на пострадалия, социално положение, интензитета и продължителността на нараняването,
накърняване на психичната сфера, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за справедливост.
В процесният случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази,
че при настъпилото ПТП, ищецът е получил леки телесни увреждания – контузия на гръден кош в
ляво отпред и отзад с болков синдром, охлузване в дясната челна област, малка разкъсно контузна
раничка на дясната вежда, разкъсно контузна раничка от вътрешната страна на горната устна в
ляво, силна болезненост на първи горен десен зъб, болки в шията в дясно, болезненост и оток в
дясната гривнена става и дясната длан, две малки охлузвания на гърба на дясната длан, обусловили
и временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановяването, според
заключението на съдебно медицинската експеретиза продължава около 2-3 седмици. През това
време пострадалият изпитва болки и има затруднения при самообслужването, най-вече поради
травмата на дясната ръка. Възможно е да има по-късни последствия, изразяващи се в болки при
натоварване. Към края на този период обичайно болките затихват и движенията на крайника се
възстановяват. Няма обективни данни за усложнение на здравословното състояние на пострадалия
с изключение на болезненост в дясната ръка при физическо натоварване. Макар и възстановен
физически, безспорно на ищеца е причинена и психическа травма, свързана с притеснение от
невъзможността изцяло да се обслужва самостоятелно, многократно сънувал катастрофата, станал
много предпазлив, притеснявал се като пресича улица, не се решавал да управлява повече мотора.
В тази посока са показанията на майката на ищеца св. К.а. Съдът дава вяра на показанията на
2
свидетелката, отчитайки евентуалната й заинтересованост, предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК,
ценейки ги с всички други доказателства, с които те кореспондират, още повече, че свидетелката е
непосредствен свидетел на преживяванията на ищеца, има преки впечатления от състоянието му
след произшествието.
Предвид изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на ищеца за
претърпените неимуществени вреди, е в размер на сумата от 5 000 лв. Поради това искът следва
да се уважи до този размер, като за разликата до претендираните 7 000 лв.- да се отхвърли. Имайки
предвид така установените обективни факти и общото ниво на икономическо състояние в страната
към датата на събитието, съдът приема, че обезщетение в посочения размер напълно репарира
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, без да води до неговото
неоснователно обогатяване за сметка на ответното дружество.
Основателна е и претенцията за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение за
заявяване на застрахователната претенция пред ответника. Макар извършеното плащане да не е
пряка и непосредствена последица от деликта, то подлежи на присъждане, с оглед разпоредбата на
чл. 493, ал. 1, т. 4 от КЗ. Съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е редуцирал
размера на адв. възнаграждение от 500 лв. на 200 лв., макар неправилно съдът да се е позовал на
Наредба № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в
случая не намира приложение. Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.4 от КЗ, застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, следствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение от разумно направени разходи
във връзка с предявяването на претенцията. В случая адвокатското възнаграждение от 500 лв. е
заплатено за заявяване на застрахователната претенция пред ответника, изразяващо се в
представени документи, с които самият ищец разполага. При тези данни, съдът приема, че
разумното възнаграждение за тази услуга е в размер на 200 лв., така както е преценил и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение в тази му част е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Тъй като първоинстанционният съд е достигнал до други правни изводи относно размера
на обезщетението за причинени неимуществени вреди, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта му, с която е отхвърлен иска за сумата над 3800 лв. до 5000 лв.
С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като
бъдат определени сумите, съобразно уважената и отхвърлената част на иска, както следва:
Съобразно уважената част на иска при общо направени разноски от ищеца в размер на 680 лв.,
ответникът му дължи сумата от 473 лв. Съобразно отхвърлената част – при общо направени
разноски от ответника 430 лв., ищецът дължи сумата 131 лв. За въззивната инстанция, съобразно
уважената част от жалбата, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 139 лв. адв.
възнаграждение, изчислено по Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В останалата му част решението е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260181/15.06.2021 г., постановено по гр.д. №554/2020 г. по описа на
Районен съд Габрово В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на К. СВ. К. ЕГН ********** с адрес
гр. Г., ул. О.№ ** против ЗАД“АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, район Средец, ул. Стефан Караджа № 2 за заплащане на сумата над 3800 лв. до 5000 лв.,
обезщетение за причинени неимущестеви вреди, в резултат на ПТП, възникнало на 19.10.2019 г.,
както и в частта за разноските, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗАД“АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
3
София, район Средец, ул. Стефан Караджа № 2 да заплати на К. СВ. К. ЕГН ********** с адрес гр.
Г., ул. О.№ ** сумата 1200 лв./ разликата от 3800 лв. до 5000 лв./, обезщетение за причинени
неимущестеви вреди, в резултат на ПТП, настъпило 19.10.2019 г.
ОСЪЖДА ЗАД“АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, район Средец, ул. Стефан Караджа № 2 да заплати на К. СВ. К. ЕГН ********** с адрес гр.
Г., ул. О.№ **направените разноски пред първата инстанция в размер на 473 лв., на основание
чл.78 ал.1 ГПК, както и сумата от 139 лв. разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА К. СВ. К. ЕГН ********** с адрес гр. Г., ул. О.№ ** да заплати на
ЗАД“АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец,
ул. Стефан Караджа № 2 направените разноски пред първата инстанция в размер на 131 лв., на
основание чл.78 ал. 3 ГПК.
В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4