Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 17.01.2018 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 08.01.
2018
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА
КАЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ХРИСТОВ
ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 148 по описа за 2017 година
за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно
основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът А.Д.Д. твърди, че на 25.09.2016г., в землището на
гр. С.З., при управление на моторно превозно средство - л.а. „Фиат Типо" с
рег. № СТ 1060 СР, по път II-66 в посока от
изток на запад към гр. С.З. в дясната (северна) лента на северното платно на
пътя, водачът Д.Т.И., с ЕГН: **********, причинил по непредпазливост средни
телесни повреди на ищцата А.Д.Д., изразяващи се в счупване на дясната бедрена
кост, счупване на големия пищял на дясната подбедрица и счупване на двата
малеола на лявата глезенна става. Пострадалата пътувала в автомобила на
предната дясна седалка. Преди разклона за с. К. водачът И. изгубила контрол над
автомобила, вследствие на което той се отклонил надясно, напуснал платното за
движение, преминал през банкета и се спуснал към канавката. Преминавайки през
нея, автомобилът се ударил в дърво, разположено на северния край на канавката.
След удара автомобилът започнал обръщане с колелата нагоре и продължил да се
плъзга напред, след което преустановил движението си и се установил в покой с
колелата нагоре. В резултат на ПТП ищцата получила счупвания с оток и болка на
дясната бедрена кост, на големия пищял на дясната подбедрица и двата малеола на
лявата глезенна става, както и посттравматично стресово разстройство.
Местопроизшествието било посетено от служители на Сектор
„Пътна полиция" към ОД на МВР гр. С.З. и екип на ЦСМП - С.З., който е
оказал спешна помощ на ищцата и я откарал в „М. Т., гр. С.З..
За станалото ПТП е образувано ДП № ЗМ-341/2016г. по описа
на Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР гр. С.З. и пр.пр. №3938/2016г. по
описа на РП - С.З.. Против виновния водач Д.Т.И. по реда на чл.78а от НК било
образувано АНД №490/2017 г. по описа на РС - С.З.. С Решение № 126 от
13.03.2017 г. по същото дело, влязло в законна сила на 29.03.2017г., Старозагорският
районен съд признал обвиняемата Д.Т.И. за виновна в това, че на 25.09.2016г.,
при управляване на моторно превозно средство - л.а. „Фиат Типо", с рег. №
СТ 1060 СР, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.1,
т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинила двустепенна средна
телесна повреда на А.Д.Д., изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост и
счупване на големия пищял на дясната подбедрица, с което било причинено трайно
затруднение на движенията на долния десен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни,
както и счупване на двата малеола на лявата глезенна става, с което било
причинено трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник за срок,
по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б", предл. 2, вр. с
чл. 342, ал.1, предл. 3 от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр.
с чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание „Глоба" в размер на 1 000 лв. Съдът също така
наложил на обвиняемата Д.Т.И., на основание чл.343г, вр. с чл.78а, ал.4, вр. с
чл.343, ал.1, б. „б", предл. 2, вр. счл.342, ал.1, предл. 3 отНК, вр. счл.
37, ал.1, т.7от НК, административно наказание „Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца.
В хода на разследването се установило, че по отношение на
л.а. „Фиат Типо" с рег. № СТ 1060 СР към датата на ПТП - 25.09.2016г., е
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица № ВС/02/116000720021, валидна от 02.03.2016г. до
01.03.2017г. към „ЗД „Б.И.” АД.
Ищцата твърди, че в резултат на ПТП е получила
наранявания в областта на двата долни крайника, придружени със силна болка. На
26.09.2016г. под обща анестезия й били направени следните оперативни
интервенции: репозиция и остеоинтеза с плака и винтове на дясната бедрена кост,
репозиция и остеоинтеза със заключващ интрамедуларен пирон на фемур и тибия и
репозиция и остеоинтеза на лява тибия и фибула. Прелята била голямо количество
кръв, която заплатила, но няма разходен документ, тъй като синът й е плащал
лично на хората пред кръвният център. Болничният престой на ищцата продължил на
26.09.2016 г., в Отделение за Анестезия и Интензивно лечение в М.Б.А.Л С.И.Р.гр.
С.З., от където била изписана на 28.09.2016г. и преместена отново в
Ортопедичното отделение на същата болница, където престоя продължил до
04.10.2016г. след което веднага била приета в Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина, където й била назначена и проведена рехабилитационна
и възстановителна програма, придружена с медикаментозна терапия. Изписана била
от болницата на 11.10.2016г. за зарастване на раните и домашно лечение, като от
06.01.2017г. до 20.01.2017 г. отново последвал престой в Отделението по
физикална и рехабилитационна медицина с цел вертикализация и обучение в ходене
с помощни средства. Постъпва отново в Ортопедично отделение на Болницата на
11.04.2017г. и е изписана на 14.04.2017г. с цел екстракция на поставените
метални тела в левият глезен. В момента ищцата изпълнявала рехабилитационен
курс в гр. Б., Община К., съгласно дадените й лекарски предписания за периода
от 28.05.2017г. до 06.06.2017г. за което представя данъчна фактура №
100000069485/28.05.2017г. издадена от Балнеохотел "С.", гр.Б., Община
К..
След първоначално проведеното болнично лечение А.Д.
продължила да се лекува в домашни условия при строг постелен режим от месец
септември 2016г. до декември 2016г. Предвид степента и характера на травмите, в
ежедневието си била зависима изцяло от близките си в продължение на повече от
три месеца била постоянно само на легло, като всичко необходимо за тоалета и
хигиената й било около нея. Тъй като не можела да движи и двата си крака, се
налагало да ползва помощта на семейството си. Можела само да заема позиция
легнала и седнала в леглото. Майка и се грижела за личната и хигиена, за режима
на хранене и приема на лекарства. Живеела напълно зависима от грижите на майка
си и сина си, който се включвал в обслужването през свободното си време и през
ваканциите. Загубила апетит, отслабнала с около 5 кг. Косата й капела
непрекъснато. От месец октомври 2016г. започнала да сънува кошмари и сънят й
бил непълноценен. Често „виждала" картината на катастрофата пред очите си.
Това се повтаряло по няколко пъти в седмицата, като продължава и до настоящия
момент. Непрекъснато се притеснявала, че след оперативното лечение от 2007г. на
гръбначния стълб, организмът й няма да може да се справи с травматизма на
долните крайници и ще загуби способността си да се движи автономно. Наложило се
коренно да промени начина си на живот, вследствие на нанесените физически
травми и психически ограничения. Ежедневието станало подчинено и на
терапевтичния режим и рехабилитационните упражнения и раздвижвания, които
запълвали изцяло времето й. Едва около 10 дни след втората операция,
осъществена на 12.04.2017г., започнала да се опитва да се движи без помощни
средства/ патерици/, но отново не можела да излиза сама, тъй като била
нестабилна и изпитвала страх да не падне. Твърди се, че от инцидента до момента
ищцата не се е възстановила напълно и изпитва болки в ударените места. Не
можела да се придвижва самостоятелно, а ползвала помощни средства - патерици.
Поради трудното си придвижване, силно ограничила социалните си контакти.
Във връзка с проведеното лечение ищцата понесла и
имуществени вреди в размер на
заплатените от нея суми както следва: сумата 1490 лв. за поставения й
пирон, сумата от 1500 лв. за поставената й плака, сумата от 288 лв. за два броя
ортези, за медикаменти били заплатени следните суми - по Фактура
№**********/21.10.2016г., издадена от „УФ" ООД - 51.64 лв., по Фактура
№**********, издадена от „ПФ" ООД - 9.41 лв. и по Фактура
№**********/12.01.2017г., издадена от „УФ" ООД - 12.10 лв. За
рехабилитация била издадена данъчна фактура № 10000069485/28.05.2017г. от ПРО -
ЕАД клон П. Б., за сумата от 225лв. За посещението при психолог заплатила по
фактура № 84/22.05.2017г. сумата от 120 лв. Понесените от А.Д.Д. имуществени
вреди във връзка с лечението й възлизали общо на сумата 3696.15 лв.
Посочва се, че ищцата била насочена за ТЕЛК, но поради
административни затруднения до настоящият момент решение на ТЕЛК не й е връчено
и процент на неработоспособност също не й е определян. Твърди се, че тя не
работи, ползва болнични и бавно и с много усилия от нейна страна се
възстановява от травмите. Социална помощ не е получавала.
Преди ПТП А.Д.Д., имала извършена операция на гръбначният
стълб с поставяне на метални тела. През цялото време докато продължавал процеса
на възстановяване и в деня на ПТП, ищцата се притеснявала да не се разместят
металните тела и това да доведе до реалната заплаха от поставянето й в
инвалидна количка до края на живота й. Твърди се, че предхождащите ПТП
заболявания на ищцата затруднили възстановителния процес и същия се е удължил
във връзка с това, че предходните травми на кръста, също са тежки и са довели
до непрекъснат стрес за пострадалата, че ще остане с пожизнени увреждания на
долните крайници занапред и невъзможност да се предвижва самостоятелно и без
помощни средства -инвалиден стол, както и за това, че възстановителният процес
се забавя и затруднява.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищцата
отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на 10.03.2017г., по която е
образувана щета №**********, по която до настоящия момент няма писмен отговор.
Предвид изложеното, моли съда да осъди “ЗД „Б.И.” АД да
заплати на А.Д.Д., сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от счупването
на дясната бедрена кост и счупването на големия пищял на дясна подбедрицаи и
счупване на двата маеола на лявата глезенна става, продължителността на
проведеното лечение и посттравматично стресово разстройство, в резултат на
претърпяното от нея ПТП на 25.09.2016г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 09.03.2017г. - датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 3696.15 лв. (три хиляди шестстотин деветдесет и шест
лева и петнадесет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени суми по данъчни фактури № №24606/04.10.2016г.,
издадена от „М. Т. гр. С.З., Фактура №7359/18.10.2016г., издадена от „РБ,
Фактура №**********/21.10.2016г., издадена от „УФ" ООД, Фактура
№**********, издадена от „ПФ" ООД, Фактура №**********/12.01.2017г.,
издадена от „УФ" ООД, заедно с касовите бонове към тях, фактура №
**********/07.04.2017г. издадена от П.Е.клон П. Б., данъчна фактура № 100000069485/28.05.2017г.
издадена от П.Е. клон Б., данъчна фактура № 84/22.05.2017г. платена по банков
път с вносна бележка № 39/22.05.2017г. във връзка с проведеното й лечение,
ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от датата на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице - 09.03.2017г., до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноските в настоящото производство,
включително и разноските за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва исковете изцяло както по
основание, така и по размер. Сочи, че не са представени доказателства за
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност. Оспорва иска по размер като завишен и счита, че претенцията не
отговаря на вредата и съдебната практика за подобни вреди. Прави възражение за
съпричиняване на вредата, като твърди, че ищцата е била без поставен предпазен
колан.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е безспорно е установено, че на 25.09.2016г. в
землището на гр. С.З. при управление на МПС - л.а. „Фиат Типо" с рег. № СТ
1060 СР, водачът Д.Т.И. е причинил процесното ПТП, като е причинил по
непредпазливост телесни увреждания на ищцата, изразяващи се в счупване на
дясната бедрена кост, счупване на големия пищял на дясната подбедрица и
счупване на двата малеола на лявата глезенна става, представляващи средни
телесни повреди.
Не се спори също така, че на 09.03.2017г. ищцата е
предявила писмена застрахователна претенция до ответното дружество за изплащане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и че в срока по чл.496 от КЗ такова не е определено и не е изплатено.
От представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, съставен от служител на Сектор "ПП" към ОД на МВР - С.З.,
се установява, че на 25.09.2016г., около 13:25 часа, на път 11-66, км, 54+000,
в землището на гр. С.З., е настъпило ПТП - застрахователно събитие, в което при
управление на МПС -л.а. „Фиат Типо" с рег. № СТ 1060 СР, водачът Д.Т.И., е
причинил на А.Д.Д. по непредпазливост описаните телесни увреждания. От представения
Контативен протокол за ПТП с пострадали лица е видно също така, че процесният
л.а. „Фиат Типо" с рег. № СТ 1060 СР към датата на ПТП-25.09.2016г., е с
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна
полица № ВО/02/116000720021, валидна от 02.03.2016г. до 01.03.2017г. към “ЗД „Б.И.”
АД, което се потвърждава и от представената по делото справка от електронния
сайт на Гаранционен фонд за наличие на застраховка „Гражданска
отговорност".
За станалото ПТП е образувано ДП № ЗМ-341/2016г. по описа
на Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР гр. С.З. и пр.пр. №3938/2016г. по
описа на РП - С.З.. Образувано е АНД №490/2017г. по описа на РС - С.З., като с
Решение №126 от 13.03.2017г. по посоченото дело, влязло в законна сила на
29.03.2017г., РС -С.З. съд признава обвиняемата Д.Т.И. за виновна в това, че на
25.09.2016г., на път П-66, км. 54+000, в землището на гр. С.З., при управляване
на моторно превозно средство - л.а. „Фиат Типо", с рег. № СТ 1060 СР,
нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.1, т.1 и чл.20,
ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинила двустепенна средна телесна повреда
на А.Д.Д., изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост и счупване на
големия пищял на дясната подбедрица, с което било причинено трайно затруднение
на движенията на долния десен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, както и
счупване на двата малеола на лявата глезенна става, с което било причинено
трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник за срок, по-дълъг от 30
дни - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б", предл. 2, вр. с чл. 342, ал.1,
предл. 3 от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. с чл.78а, ал.1
от НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно
наказание „Глоба" в размер на 1 000 лв. Съдът също така налага на
обвиняемата Д.Т.И., на основание чл.343г, вр. с чл.78а, ал.4, вр. с чл.343,
ал.1, б. „б", предл. 2, вр. с чл.342, ал.1, предл. 3 от НК, вр. с чл. 37,
ал.1, т.7 от НК, административно наказание „Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца.
От заключението на съдебната авто – техническа експертиза
се установява следното:
Съгласно данните по делото експерта счита, че пътничката А.Д.
е била с поставен предпазен колан при възникването на процесното ПТП. В
противен случай травмите които би могла да получи биха били от друг характер.
Носенето на предпазен колан не би я предпазило от получените травми, а само е
ограничило тяхната сила и тежест при конкретния механизъм на това ПТП. Травмите
са получени от удара на автомобила в крайпътно препятствие /дърво извън пътното
платно и в последствие на неговото обръщане по таван.
Естеството на получените травми от пострадалата А.Д. е
такова, че и при носенето на предпазен колан е невъзможно механизма на
получените травми да се избегне, тъй като от техническа гледна точка тялото на
пострадалата е било фиксирано към предната дясна седалка на автомобила
посредством тъй наречения триточков предпазен колан. Той има възпиращо действие
на снагата по отношение преместването и напред - успоредно на надлъжната ос на
автомобила и ефекта от неговата употреба е максимален при челен удар. При
страничен удар и преобръщане на автомобила снагата на пасажера не е фиксирана
да е неподвижна на 100%. Тя има относителна свобода на движение на ляво и на
дясно. Употребата на предпазния колан от А.Д. по-скоро е ограничила травмите
които е получила като последица от конкретния механизъм на настъпилото ПТП.
Леките автомобили марка „Фиат", модел „Типо" са
снабдени фабрично с три точкови обезопасителни инерционни колани на предните
седалки. Тъй като пострадалата А.Д. е била пътничка и е била на предна дясна
седалка в автомобила, то тя е имала на разположение инерционен три точков
обезопасителен инерционен колан, с който процесния лек автомобил Фиат Типо е
фабрично оборудван от фирмата производител - автомобилен концерн „Фиат"
-Италия.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза се
установява следното:
Като следствие от ПТП на 25.09.2016г ищцата е получила
счупване на дясна бедрена кост,големия и малкия пищял на дясна подколенница и
рана откриваща фрактурата на големия пищял, счупване на двата малеола на лявата
глезенна става и голяма травматична рана на лявата пета.
На 25.09.2016 г. около 13,25ч на път 11-66,км.,54+000
лекият автомобил фиат „Типо" с рег.№ СТ 1060 СР в посока от изток на запад
към гр.С.З. .В оказаната по-горе точка водачката на автомобила загубва контрол
над същия в следствие на което той се отклонил на дясно ,напуснал шосейното
платно,преминал през банкета и се спуснал косо през дясната канавка.Последвал
удар в северния бряг на канавката,след което автомобила продължил няколко
метра,ударил се в дърво с предно дясната си част,след което се завъртял
,обърнал се с колелата на горе продължил да се плъзга напред и преустановил
движението си.При така протеклото произшествие автомобилът и седящата на
предната дясна седалка А.Д. са получени няколко остри стресови удара.Първият е
в северният бряг на канавката.Вторият е в крайпътното дърво.Третият е в
резултат на ротационни и инерционни сили при завъртането на колата и обръщането
и по таван.При първите два удара е естествено да настъпи рефлекторно стягане на
мускулатурата на краката в следствие на което проводните инерционни сили
предизвикват счупване на дясната бедрена кост.При последвалия удар в
крайпътното дърво и тежката деформация на автомобила отпред и отдясно е логично
да предизвика фрактурите на левия глезен и дясната подбедрица. Описаният
механизъм в исковата молба отговаря на механизма на получените травматични
увреждания.
3.Счупването на бедрената кост,при което фрактурната
линия не е една а има и среден фрагмент/какъвто е видът на фрактурата на ищцата
е лекуван оперативно с открита репозиция на фрагментите и фиксирането им с
латерално разположена надлъжно плака с метални винтове изисква период на костна
консолидация 12-18 месеца. Фрактурата на подколенницата също с междинни
фрагменти лекувана оперативно и фиксирана с надлъжен интрамедуларен пирон
изисква период на срастване 6-12 месеца. Счупването в зоната на глезенната
става, което има вътреставен характер и е лекувано оперативно с метална
остеосинтеза с плака и винтове има период на зарастване около 6 месеца. В
конкретния случай ищцата е с множество фрактури обхващащи и двата долни
крайника и изискващи голям физиологичен потенциал за костното срастване.Това
обяснява по продължителния период на костна консолидация.Той е такъв и поради ангажирането
и на двата крайника, съответно по бавната рехабилитация, по-продължителния
период на травматични отоци, забавената кръвна циркулация в оточните зони. При
тези получени травми периода на начална рехабилитация е в леглови условия
поради фрактурите на двата крайника. Това води до забавяне на вертикализацията
на ищцата и самото прохождане.Всичко това е довело до степен на мускулна и
сухожилна хипотрофия.Тази хипотрофия от своя страна ще изисква двойно по-голямо
времево ангажиране и волево натоварване за възстановяване на нормалните функции
на мускулите на долните крайници.Наложеното изваждане на металните тела от
левия глезен през месец април 2017г. води до временно забавяне на пълното
възстановяване.
На 23.10.2017г. вещото лице е извършило клиничен преглед
на ищцата А.Д. и установил следното:
Всички белези от оперативни и травматични рани
съответстват на описаните в исковата молба и медицинската документация-ИЗ
№10529/2016г;ИЗ №10889/2016г;ИЗ 0184/2017г;ИЗ №4184/2017г-всички от М.Т.Е..Движенията
в дясната тазобедрена става са :флексия-120гр/норма
130гр/;екстензия-пълна;външна ротация-20гр/норма 35гр/;вътрешна
ротация-10гр/норма10-15гр/ Дясна колянна става-движенията са възстановени по
обем,но има болка в максималната екстензия. Лява глезенна става-дорзална
флексия-10гр/норма15гр/;плантарна флексия-20гр/норма 30гр/ Имайки предвид
всичко това,и претърпяната оперативна интервенция преди 10 години на гръбначен
стълб по повод спондилолистеза-преплъзване между Л5 и С1 гр.прешлени и
предстоящите операции по изваждане на останалите метални остеосинтезни средства
общият възстановителен период ще бъде около 24 месеца.
Съгласно данните по делото при обсъжданото ПТП от
25.09.2016г ищцата А.Д. е пътувала на предната дясна седалка на лек автомобил
фиат „Типо" с рег.№ СТ 1060 СР.В резултат на загуба на управлението от
водачката на същия автомобилдой напуска шосейното платно, преминава през
крайпътния банкет, навлиза в крайпътната канавка, удря се в северния бряг на
канавката,след което се удря в крайпътно дърво, завърта се и се обръща по
таван. При тази поредица от стрес удари ищцата е получила множество травми и
фрактури на долните крайници. Ищцата е била с поставен предпазен колан, поради което
липсват травми на глава,шия,гръден кош и корем. Носенето на предпазен колан не
би я предпазило от фрактурите на долните крайници а само е ограничило до
определена степен тяхната тежест при конкретния механизъм на това ПТП.
На 25.09.2016г около 13,25ч на път 11-66,км.,54+000
лекият автомобил фиат „Типо" с рег.№ СТ 1060 СР в посока от изток на запад
към гр.С.З.. В оказаната по-горе точка водачката на автомобила загубва контрол
над същия в следствие на което той се отклонил на дясно ,напуснал шосейното
платно, преминал през банкета и се спуснал косо през дясната канавка.Последвал
удар в северния бряг на канавката,след което автомобила продължил няколко
метра,ударил се в дърво с предно дясната си част,след което се завъртял
,обърнал се с колелата на горе продължил да се плъзга напред и преустановил
движението си.При така протеклото произшествие автомобилът и седящата на
предната дясна седалка А.Д. са получени няколко остри стресови удара.Първият е
в северният бряг на канавката.Вторият е в крайпътното дърво.Третият е в
резултат на ротационни и инерционни сили при завъртането на колата и обръщането
и по таван.При първите два удара е естествено да настъпи рефлекторно стягане на
мускулатурата на краката в следствие на което проводните инерционни сили
предизвикват счупване на дясната бедрена кост.При последвалия удар в крайпътното
дърво и тежката деформация на автомобила отпред и отдясно е логично да
предизвика фрактурите на левия глезен и дясната подбедрица. Естеството на
получените травми от ищцата А.Д. е такова, че и при носенето на предпазен колан
е невъзможно механизмът на получените травми да се избегне. Коланът само е
ограничил тяхната сила и тежест при конкретния механизъм на обсъжданото ПТП.
От заключението на съдебно – психологичната експертиза се
установява следното:
Претърпянто ПТП на 25.09.2016 г. от осв. А.Д. е довело до психичен шок - тъй наречената Остра стресова реакция - силен
страх за живота си, като реакция спрямо реална заплаха.
След инцидента Острата стресова реакция прерастнала в Посттравматично
стресово разстройство (код по МКБ-10 – Р 43.1), което за продължителен период
затруднило пълноценното й социално функциониране.
Негативните изживявания и преживения стрес са в процес
напреодоляване, без да се е достигнало напълно до отзвучаването им. Необходимо
е да се подобри общото здравословно състояние, което ще благоприятства
възстановяването на психичното равновесие на осв. А.Д..
От показанията на свидетелката А.Г.М.(майка на ищцата) се
установява, че на 25.09.2016г. дъщеря й била поканена да помага за гроздобер.
Около 15:00 часа свидетелката разбрала, че ищцата е катастрофирала и че е в
болница „Т.". Св. М. заварила пострадалата в спешно отделение на носилка,
като единият й крак бил целият обърнат, а другият също бил натрошен. А.Д.Д. била
в тежко състояние, с обелена кожа на десния крак, левият бил натрошен в глезена
и трябвало спешно да я оперират. На другия ден я оперирали два екипа, като
операцията продължила 5-6 часа. След това три дни след операцията А.Д. била в
ОАРИЛ. Това бил един от най-тежките случаи за екипа на ортопедията. След третия
ден пострадалата започнала рехабилитация, като била силно депресирана и
издавала страшни писъци. Свидетелката заявява, че през цялото време била с
ищцата, защото последната била на легло и не можела да се мръдне въобще. 115
дена въобще не стъпила на нито един крак, била на легло, всичко било под нея,
без да мърда. На 115-ия ден отишли на рехабилитация, изправили я и най-напред
направила две крачки с проходилки. Там стояла 15 дни да я раздвижват. След това
започнала да прави упражнения у дома си на колело и други упражнения да вдига
тежести с краката си, за да може да се възстанови, за да има опора. През месец
април 2017г, се наложило да й махнат плаките на левия крак, защото се виждали, пречели
й, и се наложила друга операция, след която започнало отначало раздвижването на
крака. Свидетелката заявява, че ищцата била много депресирана, страдала от
безсъние и към момента все още я било страх да пресече сама. На ищцата й
предстояли още операции, за да махнат пироните и щяло да й трябва още много
дълго време да се възстанови. Св. М. твърди, че А.Д. имала много тежка операция
на гръбначния стълб, която не била от тази катастрофа, а от преди 10 години.
Ищцата много се притеснявала и споделила на свидетелката, че добре, че е била с
колан, защото, ако тялото й се повиело, щели да се прекъснат тези плаки, които
закрепят гръбначния стълб. Пострадалата споделила на св. М. и че след
катастрофата са бързали да си откопчее колана, за да излязат от колата, за да
не експлодира, и ищцата си била хванала счупения крак и го влачела, за да може
да излезе, като напълнила петата с трева и пясък. Свидетелката заявява, че от
нервите А.Д.Д. получила много силен косопад, повишила й се кръвната захар, и
още продължавала да пази сериозни диети и да пие много лекарства, за да си
възстанови психическото състояние, депресията, главоболието, безсънието.
Травмите били много големи. Пострадалата изпитвала много силни болки, краката и
глезените й все още били подути навсякъде, операциите били много сериозни.
В показанията си свидетелка - А.М.Т.-Г., твърди, че
познава ищцата повече от 30 години, били приятелки от ученическите години. След
тази катастрофа пострадалата била много променена и уплашена. Въпреки че минала
една година, тази година била изпълнена с абсолютни мъки за пострадалата от
психически и физически характер. Болките били много тежки. Свидетелката научила
за катастрофата няколко дни след това, когато ищцата, след като излязла от
спешното отделение, й се обадила и й казала, че е в болницата. Св. Т.-Г.
заявява, че почти всеки ден посещавала пострадалата. Последната била много зле,
със счупвания на двата крака, които били натрошени много болезнено. Свидетелката
твърди, че знаела, че когато правили самото наместване след операцията,
крясъците на ищцата били нечовешки и се чували из цялата болница. След като А.Д.
била изписана вкъщи, болките й продължили. Тя до такава степен не била на себе
си, че наред с болките решила, че щяла да остане инвалид и започнала да си
тренира ръцете, за да бута инвалидна количка. Свидетелката и майката на ищцата
се опитвали да й кажат, че е в ръцете на специалисти и постепенно нещата ще се
случат. Св. А. Т.-Г. твърди, че травмите на пострадалата били налице и към
момента. А.Д.Д. избягвала да пътува, а когато пътувала, се страхувала, все
имала чувство, че насрещната кола идвала срещу нея и ще се ударят. Според
свидетелката ищцата започнала да се раздвижва след нова година (2017г.), като
това били повече от три месеца от инцидента. Основно майката на А.Д. се грижела
за нея, синът й бил студент, а ищцата била разведена. Наложило се да се
премести в жилището при майка си, за да може да я обслужва, защото всичко се
извършвало на легло, дори и тоалет. Първоначално лекарите били казали, че през
декември 2016г. пострадалата щяла започне да се раздвижва, но в последствие се
оказало, че не може и трябвало да стои още дълго време, за да е по-сигурно
зарастването и чак след нова година започнали да я раздвижват. Свидетелката
твърди, че на ищцата й предстояла още една операция по премахване на металните
пластини, като тя вече била преживяла три такива. Св. Т.-Г. заявява, че ищцата ходи
на работа, защото здравната система не позволявала да бъде още в болнични. А.Д.
се връщала безкрайно изморена. Продължавали да я болят краката, да отичат и да
се надуват.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.
В случая, наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП – 25.09.2016 г., по силата на което
ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използуването
на застрахования автомобил трети лица, се установява от представената по делото
застрахователна полица № ВС/02/116000720021, валидна от
02.03.2016 г. до 01.03.2017 г. към ЗД “Б.И.” АД.
Съдът намира,че следва да приложи законовата разпоредба
на чл. 498, ал. 3 КЗ,
която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура
по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя
или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от
законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните
производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния
срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищцата е отправила до
ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на 10.03.2017г., по която до
настоящия момент няма писмен отговор. Поради това съдът намира, че предявения
иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че травматичните увреждания
на ищцата се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил Д.Т.И., което е установено с влязло в сила решение № 126 от 13.03.2017 г. №
490/2017 г. по описа на РС - С.З.. Съгласно т. 15 от тълкувателно решение №
6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по чл. 78а от НК,
с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и
му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила
присъда. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се
явяват доказани по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца вреди от следните травматични
увреждания, а именно: От изслушаните по делото съдебно –
медицинската експертиза, съдебно – психологичната експертиза и свидетелските
показания се установява счупване на дясна бедрена кост,големия и малкия пищял
на дясна подколенница и рана откриваща фрактурата на големия пищял, счупване на
двата малеола на лявата глезенна става и голяма травматична рана на лявата
пета. В конкретния случай ищцата е с множество фрактури обхващащи и двата долни
крайника и изискващи голям физиологичен потенциал за костното срастване.Това
обяснява по продължителния период на костна консолидация.Той е такъв и поради ангажирането
и на двата крайника, съответно по бавната рехабилитация, по-продължителния
период на травматични отоци, забавената кръвна циркулация в оточните зони. При
тези получени травми периода на начална рехабилитация е в леглови условия
поради фрактурите на двата крайника. Това води до забавяне на вертикализацията
на ищцата и самото прохождане. Всичко това е довело до степен на мускулна и
сухожилна хипотрофия.Тази хипотрофия от своя страна ще изисква двойно по-голямо
времево ангажиране и волево натоварване за възстановяване на нормалните функции
на мускулите на долните крайници. Наложеното изваждане на металните тела от
левия глезен през месец април 2017г. води до временно забавяне на пълното
възстановяване.
Освен това ищцата следва да бъде обезщетена и за
получената след ПТП - то остра стресова реакция - силен страх за живота си,
като реакция спрямо реална заплаха, като след инцидента Острата стресова
реакция е прераснала в Посттравматично стресово разстройство, което за
продължителен период затруднило пълноценното й социално функциониране. Предвид
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 80 000 лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата А.Д.Д., тъй като е била без поставен предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено
от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
В настоящия случай видно от
съдебната авто –техническа експертиза се установява, че А.Д. е била с поставен
предпазен колан при възникването на процесното ПТП, тъй като в противен случай травмите,
които би могла да получи биха били от друг характер. Според експерта носенето
на предпазен колан не би я предпазило от получените травми, а само е ограничило
тяхната сила и тежест при конкретния механизъм на това ПТП. Поради това
настоящата съдебна инстанция намира, че възражението на ответника за
съпричиняване е неоснователно.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че “ЗД Б.И.” АД, с следва да заплати на А.Д.Д., сумата
от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени болки и страдания от счупването на дясната бедрена кост и
счупването на големия пищял на дясна подбедрицаи и счупване на двата маеола на
лявата глезенна става, продължителността на проведеното лечение и
посттравматично стресово разстройство, в резултат на претърпяното от нея ПТП на
25.09.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 10.03.2017г.
- датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото
лице, до окончателното изплащане на сумата като в частта над 80 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ответното дружество следва да заплати на ищцата и сумата
от 3 696, 15 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
имуществени вреди от непозволено увреждане на 25.09.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 10.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноските:
Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на заплатеното
от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лв.
Процесуалният представител на ищцата също е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на
6 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно която при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. възнаграждението
е 3 530 лв. + 2% за горницата над 100 000 лв. Така при прилагане на
горното правило минималното адвокатското възнаграждение е в размер на 3 770,
07 лв. С оглед правната и фактическа
сложност на делото съдът приема, че претендираните възнаграждения и от страна
на ищеца, и от страна на ответника са прекомерни по размер и следва да бъде намалени
до минимално предвидения размер от 3 770, 07 лв.
Ответникът “ЗД Б.И.” АД следва да заплати на А.Д.Д., сумата от 3 042, 93 лв., представляваща направените в
настоящото производство разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Ищцата А.Д.Д. ***” АД сумата
от 811, 23 лв., представляваща направените в настоящото производство
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът “ЗД Б.И.” АД следва
да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 3 348 лв.,
представляваща дължима държавна такса по делото, съразмерно с уважената част от
исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “ЗД Б.И.” АД, с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. ****да заплати на А.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес:*** чрез адв. Ж.З.
сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени болки и страдания от счупването на дясната бедрена
кост и счупването на големия пищял на дясна подбедрицаи и счупване на двата
маеола на лявата глезенна става, продължителността на проведеното лечение и
посттравматично стресово разстройство, в резултат на претърпяното от нея ПТП на
25.09.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 10.03.2017г.
- датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото
лице, до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над 80 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “ЗД Б.И.” АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Л., бул. ****да заплати на А.Д.Д., с ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес:*** чрез адв. Ж.З. сумата от 3 696, 15
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени суми по данъчни фактури № №24606/04.10.2016г., издадена от „М. Т. гр.
С.З., Фактура №7359/18.10.2016г., издадена от „РБ, Фактура
№**********/21.10.2016г., издадена от „УФ" ООД, Фактура №**********,
издадена от „ПФ" ООД, Фактура №**********/12.01.2017г., издадена от „УФ"
ООД, заедно с касовите бонове към тях, фактура № **********/07.04.2017г.
издадена от П.Е.клон П. Б., данъчна фактура № 100000069485/28.05.2017г.
издадена от П.Е.клон Б., данъчна фактура № 84/22.05.2017г. платена по банков
път с вносна бележка № 39/22.05.2017г. във връзка с проведеното й лечение,
ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от датата на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице - 10.03.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “ЗД Б.И.” АД, с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. ****да заплати на А.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес:*** чрез адв. Ж.З.
сумата от 3 042, 93 лв., представляваща направените в настоящото
производство разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес:*** чрез адв. Ж.З.
***” АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. ****сумата
от 811, 23 лв., представляваща направените в настоящото производство
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “ЗД Б.И.” АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Л., бул. ****да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната
власт сумата от 3 348 лева,
представляваща дължима държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в двуседмичен срок от
деня на получаване съобщение за неговото постановяване с приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: