№ 17327
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110125265 по описа за 2023 година
Производството е по реда на част III глава X., чл. 310 и сл. ГПК.
Ищецът Р. П. Л. е предявил срещу ответника „ДКЦ 14-София“ ЕООД обективно
съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на наложеното му наказание
дисциплинарното уволнение и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2)
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „лекар-специалист Кожно-
венерически болести” при ответника – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и 3) за
заплащане на парично обезщетение за периода от 27.04.2023г. до 11.05.2023г., през който е
останал без работа вследствие на уволнението му, в размер на 760 лв. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че работел по безсрочно трудово правоотношение с ответника, по
силата на което заемал длъжността „лекар-специалист Кожни и венерически болести“.
Твърди, че уволнението му, извършено със заповед №56/27.04.2023г. е незаконно. Излага
конкретни съображения, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание била
грубо нарушена, тъй като работодателят не изслушал предварително обясненията му, не бил
спазен двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ от откриване на нарушението, заповедта не
отговаряла на изискването за мотивираност и не му била връчена. Твърди, че не е извършил
простъпките, послужили като основание за реализиране на дисциплинарна му отговорност,
като в тази връзка поддържа, че посочените в уволнителната заповед преждевремнни
напускания на работното място във времевия диапазон от 12 до 14 часа съвпадали с
ползването на обедната му почивка. Изтъква чистото си дисциплинарно минало и голямата
продължителност на трудовия си стаж като лекар, в т.ч. и при ответника. Предвид
изложеното моли съда да уважи предявените искове, като му присъди и законната лихва
върху обезщетението за оставане без работа и разноските по делото.
1
Ответникът твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, а по същество – че вменените нарушения са извършени от ищеца виновно. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Дисциплинарната отговорност на работника/служителя е уредена с разпоредбите на
чл. 186-199 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага за извършени тежки
нарушения на трудовата дисциплина, неизчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 190,
ал. 1 КТ, при спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ –
работодателят или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен от закон, с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ),
и в сроковете по чл. 194 КТ, като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства (чл. 193, ал. 1 КТ).
Установяването на спазването на посочената процедура е в доказателствена тежест
на работодателя, който по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да установи
законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта за уволнение основание,
както и че правото на уволнение е надлежно упражнено. Нарушаване на формалната
процедура по извършването на уволнението е достатъчно основание за признаването му за
незаконно, при което спорът не се разглежда по същество.
По делото е безспорно, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „лекар-специалист
Кожно-венерически болести” при ответника, както и че същото е прекратено със заповед
№56/27.04.2023г., подписана от управителя на „Диагностично-консултативен център 14-
София“ ЕООД. Установява се, включително от свидетелските показания на ............. че с
процесната заповед, връчена на ищеца на 27.04.2023г. при отказ, му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че при установено работно време от 08.00ч.
до 16.00 часа в периода от 04.01.2023г. до 26.01.2023г. Р. П. Л. е напускал работа
преждевременно с повече от един час преди края на работното му време.
Съгласно трайно установената съдебна практика откриване на нарушението означава
узнаване от субекта на дисциплинарна власт за нарушаването на трудовата дисциплина,
установено по съществените му признаци – субект на нарушението, време и място на
извършването му индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна
страна. Когато дисциплинарното нарушение е извършено като продължавано във времето –
чрез еднородни деяния (действия или бездействия), осъществявани през определен период
2
от време, за да е налице „откриване на нарушението“ по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ,
субектът на дисциплинарната власт следва да е узнал всичките съществени
индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна за целия
период от време, през който е осъществено нарушението. Това е така, защото времето на
извършване, респ. – периодът, през който е осъществявано нарушението, несъмнено е един
от неговите съществени обективни признаци. Поради това е невъзможно нарушението да
бъде открито, преди да е изтекъл този период от време, както той е посочен в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание, и за който период е установено, че нарушението
действително е било извършвано / в този смисъл е и Решение № 81 от 12.05.2021 г. по гр. д.
№ 2618 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. В Решение № 60202 от
10.11.2021 г. по гр. д. № 3965 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение е
прието, че извършените нарушения на трудовата дисциплина следва да се считат открити от
органа на дисциплинарна власт след приключване на възложените от работодателя на
специални комисии проверки, вкл. по повод направени в писмените обяснения на
служителката възражения и довеждане до знанието на работодателя на констатациите от
възложените проверки. От друга страна съгласно изричната разпоредба на чл. 194, ал. 4 КТ
сроковете за налагане на дисциплинарно наказание не текат през времето от подаване на
искането до получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на
предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда в случаите по чл. 333,
ал. 1 КТ.
Като съобрази горецитираната съдебна практика и правилото по чл. 194, ал. 4 КТ към
конкретния казус съдът достига до извод, че в процесния случай двумесечният срок за
ангажиране дисциплинарната отговорност на ищеца е започнал да тече на 27.01.2023г.
(датата, следваща датата на последната простъпка), като е спрял за времето до 09.03.2023г.,
когато работодателят е получил мнението на трудово-експертната лекарска комисия, след
което отново е спрял със сезирането на Инспекцията по труда (на 06.04.2023г.) до
произнасянето й (на 26.04.2023г.), при което към датата на издаване на заповедта за
уволнение същият не е изтекъл.
Видно от приетата като доказателство по делото заповед за уволнение наказанието е
наложено за преждевременното напускане на работа от ищеца на дати и по часове, които са
конкретно посочени. Посоченото съдържание на заповедта е достатъчно конкретно и ясно и
покрива изискването за мотивираност, предвидено в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, за
детайлно описание на вменените нарушения на трудовата дисциплина от обективна и
субективна страна, целта на което е осигуряване на възможността на уволнения
работник/служител да узнае за какви нарушения е наказан, за да може да се защити
пълноценно при оспорване на наложеното му наказание.
Установява се от приетите писмени доказателства - искания за писмени обяснения от
16.01.2023г., 23.01.2023г. и 30.01.2023г., че преди налагане на наказанието от ищеца са
изискани и приети писмени обяснения за всяко от описаните в заповедта за уволнение
нарушения, с оглед на което съдът приема, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е спазена и е
3
осигурено правото на защита на служителя в дисциплинарното производство. За да се счита
спазен законът е необходимо и достатъчно работодателят да е изискал обяснения от
работника или служителя за действията или бездействията, които счита за дисциплинарни
нарушения, и те да са достигнали до него – в този смисъл е и Решение № 309 от 14.03.2018
г. по гр. д. № 5464 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
Предвид всичко изложено съдът намира, че не се установяват твърдените от ищеца в
исковата молба формални нарушения на дисциплинарната процедура, свързани с
осигуряване на правото му на защита. Ето защо съдът приема за установено, че
работодателят е провел производството по налагане на дисциплинарното наказание на
ищеца съобразно изискванията на закона.
Наред със законосъобразното провеждане на процедурата в тежест на ответника е да
докаже при условията на пълно и главно доказване и извършване на вмененото нарушение
от служителя. Съдът намира, че такова доказване е проведено успешно по делото, доколкото
извършването на нарушенията се установява еднопосочно от съвкупния анализ на
представените и приети по делото писмени доказателства и събраните гласни такива чрез
разпита на свидетелите ..............................., които и след отчитане на евентуалната им
заинтересованост след по-внимателна преценка и анализ съдът кредитира изцяло като
последователни, логични и безпротиворечиви.
Видно е от трудов договор № 141 от 07.09.2005г., че същият е сключен между ищеца
и ответника за работа при пълно работно време, като в т. 3.1. изрично е посочено, че
правилата за вътрешния ред са неразделна част от него.
Ищецът не е оспорил извлечението от тези правила / на л. 70-73 по делото/, от което
се установява, че работното време за лекари, медицински сестри и акушери, които престират
работна сила при едносменен режим, е от 08,00ч. до 16,00 ч. с почивики за времето от 10 до
10,15ч., от 12,30 до 13ч. и от 15 до 15,30ч. Не е оспорено също и представеното
уведомително писмо до директора на СЗОК, с което управителя на ответното ДКС го
уведомява, че по график д-р Р. Л. ще извършва амбулаторни прегледи за времето от 08,00 до
14,00 часа всеки работен ден от понеделник до петък, а времето от 14 до 16 часа е отредено
за домашни посещения.
Видно от приетата неоспорена разпечатка от софтуерния продукт, обслужващ
болничното заведение /на л. 124от делото/ в същата не е въведен амбулаторен или домашен
преглед в часовия диапазон, след който според уволнителната заповед ищецът е напуснал
работата си.
Горният извод се потвърждава и от констатациите, обективирани в представения
протокол от 16.01.2023г., съставен от комисията, на която работодателят е възложил да
извърши проверка за спазването на работното време от страна на д-р Р. Л.. При разпита й в
съдебно заседание свидетелката Д...................... потвърждава пред съда, че като участник в
проверяващата комисия непосредствено е възприела всички записи от видеокамерите,
заснети в дните на твърдените дисциплинарни простъпки. Свидетелката е категорична, че
4
разпознава д-р Л. и че за всеки от проверяваните дни от видеозаписа е възприела как
същият напуска работа в обедния часови диапазон и повече не се връща. С показанията си
свидетелката удостоверява, че след проверка не е установено ищецът да е провеждал
домашни прегледи.
Горното се потвърждава и от разпита на свидетелката .................., която заявява, че е
присъствала и е удостоверила с подписа си и част от опитите на законния представител на
ответника да връчва книжа във връзка с дисциплинарното производство, в т.ч.
уволнителната заповед на ищеца, който след като се е запознавал със същите отказвал да
удостовери това обстоятелство с подписа си.
Предвид всичко изложено и след преценката на събраните по делото доказателства,
естеството на нарушението, характера и важността на неизпълнените трудови задължения,
съдът достига до краен извод за законосъобразност на извършеното с процесната заповед
уволнение и неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Тъй като уважаването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ е предпоставено от
основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то исковете за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и иска за заплащане на обезщетение за оставане без
работа също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК останалите сторени по делото
разноски следва да останат за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. П. Л. с ЕГН ********** с адрес ................... срещу
„ДКЦ 14-София“ ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р
Стефан Сарафов“ №7 искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със №56/27.04.2023г., с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването му на заеманата до уволнението
длъжност – „лекар-специалист Кожно-венерически болести” и с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер 760 лв. – парично
обезщетение за оставане без работа периода от 27.04.2023г. до 11.05.2023г..
ОСЪЖДА Р. П. Л. с ЕГН ********** с адрес ................... да заплати на „ДКЦ 14-
5
София“ ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Стефан
Сарафов“ №7 сумата в размер на 800 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6