Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 10.02.2020
Град
Стара Загора
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и седми ноември Година
2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 5481 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът А. твърди в
исковата си молба, че по негово заявление била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 234/2018 на СтPC, срещу която ответникът подал
възражение и в законоустановения срок ищецът предявявал исковата си претенция
въз основа на договор М4267657 от 22.10.2014 г. за далекосъобщителни услуги,
който сключили с ответника и по който му били предоставени услуги за мобилен
номер -, по тарифен план -, с месечна абонаментна такса 12.90 лева /с ДДС/, за
срок от 24 месеца. При сключване на договора ищецът уведомявал всеки абонат за
таксуващия период, за който ще му бъдела издавана фактура, като неполучаването
й не го освобождавало от задължението за плащане на дължимите суми. В срока на действието
на договора за мобилни услуги М4267657 от 22.10.2014 г., били издадени следните
фактури: фактура № *********/19.02.2015 г., с падеж на плащане 06.03.2015 г.,
за отчетен период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за 43.27 лева и фактура № *********/24.06.2015 г., с
падеж на плащане 24.06.2015 г., за отчетен период от 16.05.2015 г. до
15.06.2015 г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги, в размер на 161.25 лева. Ответникът не
бил изпълнил задълженията си по договора и не бил платил в срок всички дължими
към Оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото му да
прекрати едностранно договора за далекосъобщителни услуги и му начисли
неустойка за предсрочното му прекратяване. На основание чл. 86 ЗЗД претендирал
и мораторна лихва за забава върху главницата, в размер на 12.19 лева, за
периода от 07.03.2015 г. до 18.12.2017 г. Претендираната сума от 216.71 лева
била формирана като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни
услуги в размер на 43.27 лева по договора и 161.25 лева неустойка за предсрочното
му прекратяване, с мораторна лихва 12.19 лева върху сумата по фактура №
*********/19.02.2015 г. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което следвало ответника да понесе отговорност.
Представените фактури сами по себе си не били основание за плащане, но ответникът
бил сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не
си бил платил и бил в неизпълнение на договора си. Искането е да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 43.27 лева за
главница от неплатени далекосъобщителни услуги по договор М4267657 от
22.10.2014 г. и фактура № *********/19.02.2015 г., с 12.19 лева мораторна лихва
от 07.03.2015 г. до 18.12.2017 г., със 161.25 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, за които парични задължения е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 234 описа за
Ответникът М.С.Б., чрез
назначения му от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва
предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с
възражения и доводи, изложени подробно от особения му представител в подадения
в срок отговор и в хода на делото по същество.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните суми
ищецът е подал на 10.01.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 234/2018
г. на СтРС, по което на 19.01.2018 г. е издадена исканата заповед, срещу която
на 28.08.2018 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение,
поради което на 31.10.2018 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил
по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени на 10.01.2018
г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника
(чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 22.10.2014 г. страните
са сключили в писмена форма, при общи условия, представения по делото от ищеца
и неопорен от особения представител на ответника договор, към който са
подписали на същата дата и приложение № 1 (л. 8-14 и 17-41). По силата му
ищецът се задължил да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги при
условията на договора, приложенията към него и общите му условия, а ответникът
се задължил да му ги плаща ежемесечно, заедно с дължимата месечна абонаментна
такса за избрания от него тарифен план, съгласно издадена от ищеца фактура, в
срок до 15 дни от издаването й, независимо от това дали е получил същата (чл.чл.
3.1-3.5 от договора и чл. 26.4 и 26.5 от ОУ на договора). В чл. 7.2 от Приложение
№ 1 към този договор страните уговорили срок на действието му/ползване на
услугите по него от 24 месеца от датата на подписването му или до 22.10.2016 г.
(л. 12). В чл. 7.3.1 от същото
приложение страните уговорили, че в случай, че ответникът наруши задълженията
си по него, договора или общите условия, в това число и ако по негово искане
или вина договорът по отношение на услугите в същото приложение бъде прекратен
в рамките на определения срок за ползване, ищецът има право да прекрати
договора по отношение на същите или всички услуги и/или да получи неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки),
дължими от датата на прекратяването му до изтичане на определения срок на
ползване (л. 12). В чл. 54.12 от общите
условия на този договор е уговорено, че договорът на абоната/потребителя се
счита за едностранно прекратен от страна на ищеца в случай, че забавата в
плащането на дължимите от абоната/потребителя суми е продължила повече от 124
дни (л. 32).
От представената с
исковата молба и неоспорена от особения представител на ответника фактура № **********/19.02.2015
г. и приложението към нея, се установява несъмнено, че в изпълнение на този
сключен от страните договор, ищецът е предоставил в периода от 16.01.2015 г. до
15.02.2015 г. посочените в тази фактура и приложението към нея далекосъобщителни
услуги на ответника от своята електронна съобщителна мрежа, на обща стойност 43.27
лева с ДДС (л. 15). Неоснователни са при това положение доводите за противното
на особения представител на ответника, че тази фактура не доказвала
предоставянето на посочените в нея и приложението й далекосъобщителни услуги по
договора, защото била издадена от ищеца и не била подписана от ответника. Вярно
е, че фактурата не е основание за плащане, каквото е доставката на стоката или
услугата. Но също така е вярно, че фактурата удостоверява/доказва този факт (Р
1064-2003-I). А след като е така и в случая особеният представител на
ответника не е оспорил истинността на тази фактура и приложението към нея, то
от същите съдът намери за установено по делото, че в изпълнение на сключения от
страните процесен договор, ищецът е предоставил в периода от 16.01.2015 г. до
15.02.2015 г. посочените в тази фактура и приложението й далекосъобщителни
услуги на ответника от своята електронна съобщителна мрежа, на обща стойност
43.27 лева с ДДС (л. 15).
Въпреки неоснователните
доводи за противното на особения представител на ответника, в същата фактура е
определен/посочен денят 06.03.2015 г. за изпълнение на насрещното парично
задължение на ответника за плащането й (л. 15). Поради
това ответникът е следвало да плати в срок до 06.03.2015 г. цената от 43.27
лева с ДДС на предоставените му от ищеца далекосъобщителни услуги по същата
фактура, независимо дали е получил същата (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Това е
уговорено и в чл. 26.4, изр. 4 от ОУ на договора, според който, неполучаването
на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на
дължимите суми, а доводите за противното на особения представител на ответника
са неоснователни (л. 23).
При това положение
тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно и без забава това си изискуемо
парично задължение към ищеца по тази фактура, лежи по делото върху ответника
(чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният обаче не е възразил и представил доказателства
по делото да го е изпълнил до приключване на съдебното дирене (чл.
235, ал. 3 ГПК). При това положение, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, съдът намери, че ответникът не е
изпълнил въобще това си изискуемо от 06.03.2015 г. парично задължение към ищеца
по договора и тази фактура. Поради това остава да му дължи неплатената цена от 43.27
лева по същия договор и фактура. Това му неизпълнение е виновно, защото по
делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във
вина (чл. 81 ЗЗД). Поради това ищецът има право да иска изпълнението му, което
е и сторил с подаване на заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК в заповедното производство (чл. 79, ал. 1 ЗЗД).
Ето защо съдът намери, че е възникнало и съществува към датата на приключване
на съдебното дирене претендираното от ищеца главно вземане от 43.27 лева за тази
неплатени му от ответника далекосъобщителни услуги по договора и посочената фактура
(чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Ищецът не е искал по делото
да се признае съществуването на негово вземане и за законна лихва върху тази главница
от подаване на заявлението му/предявяване на иска в съда на 10.01.2018 г. до
изплащането й, поради което такова не му се признава с настоящото решение съгласно
диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 ГПК).
Понеже във фактурата е
определен денят 06.03.2015 г. за плащането й, а по делото се установи, че
ответникът не я е платил до приключване на съдебното дирене, на следващият ден 07.03.2015
г. той е изпаднал и в забава да я плати (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От този ден на своята забава той дължи на ищеца и
мораторна лихва за обезщетяването й, от която дата и ищецът претендира съществуване
на негово вземане за същата лихва до 18.12.2017 г. (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
Поради това, с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът сам изчисли за този
претендиран от ищеца период дължимата му се за същия мораторна лихва за
забавата на ответника да му плати през същия период главницата от 43.27 лева (чл.
162 ГПК). След това изчисление, съдът намери, че за забавата си да
му плати за този исков период тази главница, ответникът му дължи 12.26 лева
мораторна лихва. Ищецът обаче претендира съществуване на негово вземане за
същата лихва в по-малък размер от 12.19 лева, до който размер поради това
предявеният от него иск за съществуването й следва да бъде уважен, като
основателен с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 ГПК).
Като неоснователен обаче
следва да бъде изцяло отхвърлен предявеният от ищеца иск за съществуване на
негово вземане за претендираната неустойка от 161.25 лева по фактура/сметка № **********/24.06.2015
г. за предсрочно прекратяване на договора. Не само защото от една страна по
делото няма данни ищецът да е връчил на ответника писмено изявление за прекратяване/разваляне
на договора им за мобилни услуги, поради виновното неплащане от последния на
главницата от 43.27 лева по процесната фактура от 19.02.2015 г., а същият
договор е писмен и може съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД да бъде развален
само с писмено изявление на ищеца до ответника. А от друга страна, забавата на последния
от 07.03.2015 г. до издаване от ищеца на 24.06.2015 г. на сметката за
начисляване на процесната неустойка поради предсрочното му прекратяване, е
продължила само 110 календарни дни. Поради това не може съгласно уговорената в чл.
54.12 от общите условия фикция да се приеме, че договорът е автоматично
едностранно развален от ищеца на същата дата 24.06.2015 г. на издаване на тази
сметка за тази нестойка, защото според чл. 54.12 от общите условия, договорът с
абоната/потребителя се счита едностранно прекратен от страна на ищеца в случай,
че забавата в плащането на дължими от абоната/потребителя суми е продължила
повече от 124 дена (л. 32). Но и защото, дори и
по делото да бе доказано наличието на такова прекратяване/разваляне на този
договор от ищеца на това основание, поради виновното му горепосочено
неизпълнение на ответника да му плати главницата по фактурата от 19.02.2015 г.,
то и тогава не би могло да се приеме, че за ищеца е възникнало вземането за уговорената
в чл. 7.3.1 от Приложение № 1 към договора неустойка за предсрочното му
прекратяване, в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими до изтичане на определения в същото приложение срок
за ползване до 22.10.2016 г. А това е така защото, тази неустоечна клауза е
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, за спазването на които съдът
следи служебно. Поради това вземане на ищеца за същата неустойка не е
възникнало и поради това несъществува към датата на приключване на съдебното
дирене.
И уговореното в чл.
54.12 от ОУ автоматично прекратяването на действието на процесния договор за
далекосъобщителни услуги, поради виновното му неизпълнение от ответника, преди
изтичане на срока му, представлява разваляне на същия договор. С оглед
характера на уговорените в този договор насрещни престации - за продължително
изпълнение на ищеца (предоставяне на далекосъобщителни услуги) и
за периодично изпълнение на ответника (ежемесечното им
заплащане), това разваляне има действие само занапред (чл.
88, ал. 1 ЗЗД). Допустимо е уговарянето на неустойка за вредите от
развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Иначе клаузата за неустойка е нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва
към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение/начислена
неустойка (т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК). А уговорката за
неустойка при предсрочно разваляне по вина на абоната на договор за далекосъобщителни
услуги от мобилния оператор, в размер на всички неплатени по договора месечни
абонаментни такси до края на срока му, излиза извън посочените функции на
неустойката, защото мобилният оператор по вече разваления договор получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако
договорът не беше развален, без обаче да предоставя далекосъобщителни услуги,
което води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за
справедливост. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД,
уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма
компесаторен характер (в този смисъл Р
219-2016-I т.о., Р 110-2016-I т.о., Р 193-2016-I
т.о.). Съобразявайки тези присъщи за процесното договорно
правоотношение обстоятелства, съдът намери, че посочената договорна неустойка по
чл.. 7.3.1 от Приложение 1 към договора излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като още към момента на сключване на
процесния договор за далекосъобщителни услуги създава възможност за
несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо
нищожността й на това основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 4 ЗЗД. Поради
това съдът намери, че за ищецът не е възникнало и поради това несъществува към
датата на приключване на съдебното дирене вземане за същата неустойка (чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗЗД). Ето защо искът му за съществуване на това
неустоечно вземане, следва да бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен, без
преди това да бъде обсъждан и по отношение на неговия размер, защото това се
явява безпредметно. Други релевантни доказателства, които да навеждат на
изводи, различни от посочените, съдът намери, че няма представени по делото.
При този изход на делото,
сторените от ищеца разноски за същото в общ размер на 355 лева (от
които 25 лева внесена д.т. за производството, 180 лева платен адвокатски
хонорар и 150 лева внесено възнаграждение на особения представител на ответника), следва
да се възложат в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете
или сумата от 90.85 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото, ищецът има
право да иска да му се присъдят съразмерно с уважената част от исковете и сторените
от него в заповедното производство разноски, но тъй като по делото няма негово
искане и за тяхното присъждане, такива не му се присъждат с оглед
диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 1 ГПК, и т. 12 от
ТР 4-2014-ОСГТК). При този изход на делото и ответника има право да иска да му
се присъдят разноски по настоящото дело и в заповедното производство съразмерно
с отхвърлената част от исковете по настоящото дело, но в същото няма данни той
да е сторил разноски по тези дела, нито е налице негово искане за присъждането
им, поради което такива не му се присъждат (чл. 78, ал. 3 ГПК
и т. 12 от ТР
4-2014-ОСГТК).
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.Б., с ЕГН **********, с адрес ***. -, че дължи
на А., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 43.27 лева за
главница от неплатени далекосъобщителни услуги по договор от 22.10.2014 г. и
фактура № **********/19.02.2015 г., с 12.19 лева мораторна лихва от 07.03.2015
г. до 18.12.2017 г., за които парични задължения е издадена заповед № 243/19.01.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 234 по
описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от А. с п.а., против М.С.Б. с п.с., иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
съществуване на вземането за 161.25 лева неустойка по сметка № **********/24.06.2015
г. за предсрочно прекратяване на същия договор.
ОСЪЖДА
М.С.Б. с п.с., да заплати на А. с п.а., сумата от 90.85 лева за разноски по
делото съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: