Р
Е Ш Е Н И Е
№
245/13.4.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 67 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл.
145 от АПК във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно – осигурителен
процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалбата на И.А.Р. с ЕГН **********
***, подадена чрез адв. Т. *** против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 02-130-6500/3303 от 14.11.2019 г., издаден от Зам.-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която е определено за възстановяване
публично вземане в размер на 2525.38 лева.
В жалбата се
твърди, че актът за установяване на публично държавно вземане в оспорената му
част е неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон. Моли
се да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира направените по делото
разноски.
В съдебно
заседание за жалбоподателя се явява адв. Т., който по изложени съображения моли
съда да уважи подадената жалба като основателна и отмени издадения административен
акт в оспорената му част. Претендира направените по делото разноски, съгласно
списък на разноските.
За ответника по
жалбата – Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София в съдебно
заседание не се явява представител и не взема становище по жалбата.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради
което същата е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
При проверката
за законосъобразност на оспорения АУПДВ, предмет на настоящото производство,
касаеща компетентността на неговия издател, съдът констатира следното:
Съгласно чл.
20а, ал. 4 от ЗПЗП на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е
предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от
правото на ЕС или от националното законодателство, вкл. за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, на заместник-изпълнителните директори на фонда. Оспореният акт е
издаден от П.С. – заместник изпълнителен директор на ДФ"Земеделие",
въз основа на заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на
ДФ"Земеделие" /лист 21/. С тази заповед, издадена от изпълнителният
директор на ДФ"Земеделие" на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, същият
е делегирал правомощието си да издава АУПДВ по всички схеми и мерки по директните
плащания, посочени в чл. 1 на Наредба № 5/27.02.2009 г. между които е и
процесната такава, на П.С. – заместник изпълнителен директор на
ДФ"Земеделие". Следователно, оспореният АУПДВ, издаден от
Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е постановен от компетентен
орган, съобразно териториалната му компетентност и надлежно делегирани
правомощия.
Установяването
на публичните вземания според чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.
Разплащателната агенция, съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз, като по силата на ал. 5 от чл. 27 ЗПЗП,
вземанията на Разплащателната агенция /РА/, възникнали въз основа на
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
Горните
разпоредби налагат извод, че за да е законосъобразен АУПДВ и Разплащателната
агенция да предприеме действия за събиране на вече изплатени суми, е необходимо
да се установи по безспорен и категоричен начин, че е налице недължимо плащане
на суми по някоя от схемите и мерките, или по проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет. По делото няма спор, че на
жалбоподателя е изплатена сума в размер на 2525.38 лева, съобразно поетия
многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. За да има основание за
връщане на тази сума обаче, трябва да е отпаднало основанието за плащане и
същото да се явява недължимо.
В случая,
определеното в АУПДВ публично задължение е обосновано с допуснати нарушения от
кандидата, поради неподаване на заявление за подпомагане с декларирана мярка
211, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за
прилагане на посочените по-горе мерки. С неподаване на заявление за подпомагане
с декларирана мярка 211 за кампания 2015 г. са нарушени изискванията на чл. 4,
ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11803.04.2008 г., според която кандидатите са
длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както
и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за
период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане.
Съобразно
разпоредбата чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г., на която се
позова органът, кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да
подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане.
Цитираната разпоредба определя момента, в който възниква задължението за
подаване на последващи заявления – след първото компенсаторно плащане. Именно,
с извършване на първото компенсаторно плащане възниква и вече се счита поет
петгодишният ангажимент по тази мярка. За да възникне петгодишният ангажимент
не е достатъчно само да е извършено одобряване на кандидата чрез приемане на
заявлението и извършване на проверки по него, а съобразно разпоредбата на чл.
4, ал. 1, т. 3 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.04.2008 г., е
необходимо да е било извършено фактически първото компенсаторно плащане.
Цитираната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 11 е ясна: задължението
възниква "след първото компенсаторно плащане", а разпоредбата на § 1,
т. 1 от ДР на наредбата, определя за първо компенсаторно плащане това плащане,
определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките по чл. 1,
ал. 1". От редакциите на цитираните разпоредби е видно, че
"многогодишното-петгодишно" задължение за подаване на заявление за
подпомагане възниква едва след като е налице ефективно плащане, не само
подаване на заявление.
Съгласно чл. 14,
ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. земеделски стопанин, който не подаде
заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от
подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента
компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в
зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, както
следва: т. 1) след първата година – 100%; т. 2) след втората година – 75%; т.
3) след третата година – 50%; т. 4) след четвъртата година – 25%.
В случая не се
спори, че жалбоподателят не е подал заявление за подпомагане за кампания 2015
г. и че следва да бъде прекратен поетия от него ангажимент като бъде изключен
от подпомагането по тази наредба. Спорен е въпросът относно това, че с
процесния административен акт е пристъпено направо към удържане публично
държавно вземане без същото да е установено с влязъл в сила индивидуален административен
акт, както по основание, така и по размер. Това налага извода, че в хода на
производството по издаване на процесния АУПДВ № 02-130-6500/3303 от 14.11.2019
г., са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: административният
орган не е изпълнил задължението си служебно да установи всички факти и
обстоятелства, които са от значение за случая и да събере доказателства за тях
(чл. 35 и чл. 36 от АПК). В случая административният орган не е събрал
доказателства за издаването и влизане в сила на административен акт, въз основа
на който да е възникнало публично вземане на ДФЗ спрямо жалбоподателя за сумата
2525.38 лв. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, вземанията на РА, които възникват
въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по
реда на ДОПК. Вземанията на РА, които възникват въз основа на договор, са
частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите.
Производството в
случая е проведено по реда на ДОПК, с оглед твърдяно публично вземане на ДФ
"Земеделие" спрямо жалбоподателя, произтичащо от неизпълнение на
задължения по подадено заявление за подпомагане с УИН 13/280511/56302 и поет
многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“. Според чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК
публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и т. н. За бъде издаден Акт за установяване на
публично държавно вземане от тази категория, ДФ "Земеделие" следва да
установи по безспорен и категоричен начин, че е налице: недължимо платени или
надплатени суми или неправомерно получени, съответно или неправомерно усвоени
средства по никоя от схемите и мерките за плащане или по проекти, които са
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет.
В случая в Акт
за установяване на публично държавно вземане № 02-130-6500/3303 от 14.11.2019
г., Зам.-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ не се позовава на издаден
административен акт относно произхода на задължението на жалбоподателя. Въпреки
указанията на съда относно доказателствената тежест по делото не са представени
доказателства да е налице влязъл в сила административен акт за прекратяване на
поетия ангажимент на кандидата и изключването му от подпомагане по посочената
мярка, с което би възникнало основание за връщане на сумата на финансовото
подпомагане.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че актът в оспорената му част е издаден без да са
установени релевантните за упражненото правомощие факти и обстоятелства,
относно възникването на вземането. Не е установен влязъл в сила административен
акт, обуславящ вземането на ДФ „Земеделие“ за връщане на платено финансово
подпомагане поради неизпълнение от ползвателя на финансовата помощ на негови
нормативни или договорни задължения след изплащането й. В случая при липса на
доказателства за прекратяване на поетия ангажимент на кандидата и изключването
му от подпомагане по посочената мярка, издаването на оспорения акт за
установяване на вземане за връщане на получено финансово подпомагане, като
публично такова, се явява в нарушение на материалния закон.
В тази насока е
и практиката на ВАС /Решение № 1834 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. №
8410/2019 г., VIII о., докладчик съдията М.М., Решение № 10183 от 2.07.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 2201/2019 г., VIII о., докладчик съдията Р.Д. и др./.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира оспорения Акт за установяване на публично държавно
вземане № 02-130-6500/3303 от 14.11.2019 г., издаден от Зам.-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, в частта, с която е определено за възстановяване
публично вземане в размер на 2525.38 лева., за незаконосъобразен, поради което
ще следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане
от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да
бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 310 лева, от
които 10 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатски хонорар.
Предвид гореизложеното, Административен съд – Пазарджик – III състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на
публично държавно вземане № 02-130-6500/3303 от 14.11.2019 г., издаден от
Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която е определено за
възстановяване публично вземане в размер на 2525.38 лева.
ОСЪЖДА Зам.-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ да заплати на И.А.Р. с ЕГН ********** ***, сумата от
310 /триста и десет/ лева, съставляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
Решение
№ 13029 от 21.10.2020г. на ВАС - София, Първо отделение по АД № 7532/2020г.
- ОТМЕНЯ решение № 245 от 13.04.2020 г. на Административен съд - Пазарджик,
постановено по адм. д. № 67/2020 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.