Решение по дело №16334/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1821
Дата: 11 май 2016 г. (в сила от 12 октомври 2016 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20153110116334
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1821/11.5.2016г.

 гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети април, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16334 по описа на Варненски районен съд за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 47198/ 21.12.2015г. от Н.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща като майка и законен представител на детето И. Д. К., ЕГН: ********** срещу Д.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да предостави разрешение, заместващо съгласието на бащата – Д.П.К. за пътуване на детето И. Д. К. в чужбина – *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, като преминава през държавите в Европа, в т. ч. и за снабдяване на детето с необходимите документи за самоличност, до навършване на пълнолетие на детето.

         В исковата молба се сочи, че страните са родители на детето И. Д. К., като бракът е прекратен с влязло в сила решение, по силата на което родителските права по отношение са предоставени на ищцата, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето. Твърди се още, че близки техни роднини живеят във Великобритания, като майката и детето имат желание да ги посещават в там. Обосновава необходимостта от тези посещения поради наличие на силна емоционална връзка между детето И. и нейните баба и дядо, леля и братовчеди. Налице е отказ на от страна на бащата да предостави съгласие за пътуване на детето в чужбина.

         Ответникът - Д.П.К., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на иска. Навежда твърдения, за формирано желание на ищцата да се установи извън пределите на страната, заедно с детето, което от своя страна ще препятства осъществяването на постановения от съда режим на лични отношения.

 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за раждане № * год. Н.В.Д. и Д.П.К. са родители на И. Д. К. , ЕГН **********.

С Решение № 4310/ 10.09.2014 год., постановено по гр. д. № 1038 по описа на Районен съд – Варна, е прекратен бракът между Н.В.Д. и Д.П.К., като упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете И., е предоставено на майката – Н.  В.Д., на бащата е определен режим на лични отношения.

Приобщен на л. 15 от делото е договор за наем, сключен между * и * ( и семейството му), по отношение на недвижим имот – къща, находящ се на ул. „*, със срок на договора до 1.04.2015 г.

Представен е нал. 18 и договор за ползване на жилище в полза на И. Т., относно имот находящ се в сграда *, *, жилище N: *, на първи етаж, вдясно.

В хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите *, Г. П. Д., Д. Н. Н. , Н. А. Н..

В показанията си свид. С. излага твърдения, че познава от дълги години ищцата, като е запозната е с факта, че нейни родственици (брат, леля, родители) живеят извън териоторията на страната. Свидетелката споделя впечатленията си съществуване на силна емоционална връзка между ищцата и нейните родственици. Няма преки наблюдения относно поведението на ответника.

Свид. Д. в показанията си излага,че е майка на ищцата  и баба на детето И., като към момента заедно със съпруга си пребивава в А. в дома на сина си. Твърди, че ответникът възпрепятства възможността за пътуване на детето извън пределите на страната. Също така твърди ,че ищцата няма намерение на се установи за постоянно извън територията на България. Свидетелката изразява желание да осъществява контакти с детето включително и възможност за неговото гостуване в А.. Споделя наличие на близки отношения между ищцата и нейния брат и леля и желание за осъществяване на контакти с детето И..

Свид. Н. сочи, че познава и двете страни, кано е присъствал на разговори, в които ищцата е изразявала склонност да се установи заедно със семейството си в чужбина. След прекратяване на брака им, между страните е възникнал спор относно пътувания на И. в чужбина.

В показаният си свид.Н. излага ,познава и двете страните в производството. Сочи, че ищцата е изразявала желание да напусне страната. Твърди ,че е ищцата е отправяла заплахи към ответника, относно правото му да поддържа лични отношения с детето И.. Споделя впечатленията си,че ищцата целенасочено препятства осъществяването на режима на лични отношения между ответника и детето И..

 

         Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

         Предявен е иск, с правно основание чл. 127 а СК.

         Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Целта на визираната разпоредба е да защити в максимална степен правата и интересите на децата и да ограничи възможностите за злоупотреба с техните права, с оглед ниската им възраст и превенция срещу неправомерни актове срещу тях.

В конкретната хипотеза, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето И. се полагат от неговата майка. Бабата и дядото на детето по майчина линия, както и други роднини по майчина линия, с които майката се намира в близки отношения, пребивават извън територията на страната.

Ограничаването на детето от пътуванията до държавите, в която живеят и работят неговите близки роднини по майчина линия, както и възможността за пътувания, обучение и за социални контакти в тези държава, би ограничило негови основни права и свободи, регламентирани и защитени от закона. Касае се за поддържане на лични контакти и изграждане и укрепване на отношения с най – близки родственици, което във всеки случай е в интерес на детето.

От друга страна, по делото липсват данни да е налице заплаха или опасност за здравето и/или сигурността на детето при пътувания заедно с неговата майка до посочените в исковата молба държави, доколкото те не са място на размирици; не е място, в което временно не е препоръчително пътуване по различни причини, с оглед съществуващ риск за живота, здравето или сигурността на гражданите.

При формиране на крайните изводи следва да бъде съобразено и обстоятелството, че професията на ответника предполага чести отсъствия и пътувания извън страната.

С оглед гореизложеното, и в предвид установената по делото емоционална връзка между ищцата и нейните близки родственици, се обосновава интересът от постановяване съдебно разрешение, заместващо съгласието на бащата  за пътуване на детето И. Д. К.  извън страната – *, *, *, * , *, * , *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, като преминава през държавите в Европа, в т.ч. и за снабдяване на детето с необходимите документи за самоличност, до навършване на пълнолетие на детето, при спазване на установения режим на лични отношения между детето и неговия баща.

         На основание чл. 127 „а“, ал. 4 СК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

С оглед изхода на спора и отправеното искане ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищцата извършените съдебно – деловодни разноски в общ размер на 425.00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В предвид направеното от ответната страна възражението за прекомерност, съдът след като съобрази фактическата и правна слжност на спора, извършените от страните съдопроизводствени действия, наличиено на трайно установена съдебна практика по спорния предмет, намира че претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение от 600.00 лв. следва да бъде редуцирано до сумата от 400.00 лв., по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПРЕДОСТАВЯ РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата - Д.П.К. , ЕГН: *********, с адрес *** за пътуване на детето И. Д. К. ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител - Н.В.Д., ЕГН: **********,*** извън пределите на Република България до следните държави: *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, като преминава през държавите в Европа, в т .ч. и за снабдяване на детето с необходимите документи за самоличност, без ограничения в броя на пътуванията, до навършване на пълнолетие на детето, т. е. до * год., считано от влизане в сила на решението, при спазване на определения с Решение № 4310/ 10.09.2014 год., постановено по гр. д. № 1038 по описа на Районен съд – Варна режим на лични отношения, на основание чл. 127а СК.

         ОСЪЖДА Д.П.К. , ЕГН: *********, с адрес: *** да заплати на Н.В.Д., ЕГН: **********,*** сумата от 425.00 (четиристотин двадесет и пет) лева представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на основание чл. 127 „а“, ал. 4 СК.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: