Р Е Ш Е Н И
Е № 65
гр. Търговище, 26.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 56 по описа на АС –
Търговище за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268,
ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Ю.В.Р. *** срещу решение № 25 от 15.02.2021г. на
Директора на ТД на НАП – Варна, с което е отхвърлена жалбата на Ю.В.Р. срещу
разпореждане С 210025 - 137 - 0000322 от
19.01.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна. Жалбоподателят твърди,
че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, немотивиран вътрешно
противоречив. По тези съображения се прави искане да се отмени решението като
незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован се представлява от пълномощник,
който поддържа жалбата. Разноски по делото не се претендират.
Ответникът по жалбата – директорът
на ТД на НАП – Варна, чрез процесуален представител оспорва основателността на
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски по делото.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:
Оспореното решението е връчено на 02.03.2021г., а
жалбата е подадена на 09.03.2021г., т.е. в законоустановения срок.
С оспореното решение № 25 от
15.02.2021г. на Директора на ТД на НАП – Варна е отхвърлена жалбата на Ю.В.Р.
срещу разпореждане С 210025 - 137 - 0000322 от 19.01.2021г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна. С разпореждането е постановен отказ да се прекрати
събирането поради изтекла погасителна давност на изрично посочени в точки от 1
до 10 публични вземания срещу Ю.Р.. Конкретните публични вземания, посочени в
разпореждането, което е предмет на съдебен контрол, са следните:
1.
Задължение
за държавна такса за издаване на изпълнителен лист от РС – Бургас по НЧХД №
4989/2021г. от 04.02.2014г. – главница 5лв., лихви 3.53лв.
2.
Задължение
по изпълнителен лист, издаден от ОС – Търговище по гр. д. 326 /2012г. от 23.03.2015г. – главница 3 836.44лв., лихви 2410.61лв.
3.
Задължение
за държавна такса за издаване на изпълнителен лист от ОС – Търговище по гр. д. 326 /2012г. от
23.03.2015г. – главница 5лв., лихви 2.96лв.
4.
Глоба,
наложена с фиш № М107604 от 28.01.2016г., издаден от ОД на МВР – Търговище –
0лв. главница, 0лв. лихви.
5.
Глоба,
наложена с фиш № М811237 от 18.02.2018г., издаден от ОД на МВР – Ловеч – 0лв.
главница, 0лв. лихви.
6.
Глоба,
наложена с НП № 19 от 09.06.2017г., издадено от ОД на МВР – Търговище – 100 лв.
главница нелихвоносна и 0лв. – лихви.
7.
Глоба, наложена с НП № 17 от 21.05.2017г.,
издадено от ОД на МВР – Търговище – 100 лв. главница нелихвоносна и 0лв. –
лихви.
8.
Задължение
по изпълнителен лист, издаден от ОС – Търговище по гр. д. 326 /2012г. от
23.03.2015г. – главница 17 473лв., лихви 10424.71лв.
9.
Задължение
за държавна такса за издаване на изпълнителен лист от ОС – Търговище по гр. д.
326 /2012г. от 23.03.2015г. – главница 5лв., лихви 2.96лв.
10.
Глоба,
наложена с фиш № Н904649 от 22.10.2020г., издаден от ОД на МВР – Търговище – 20лв.
главница нелихвоносна, 0лв. лихви.
Съображенията на публичния изпълнител, възприети от директора на ТД на
НАП – Варна, се свеждат до следното: не е изтекла погасителната давност по нито
едно от посочените публични вземания, тъй като по изпълнително дело № 25130001588/2013г.
са наложени обезпечителни мерки, а с разпореждания за присъединяване коментираните
вземания са присъединени към изпълнително дело № 25130001588/2013г.
Изпълнително дело № 25130001588/2013г. е образувано за събиране на
глобите в размер на съответно 100лв. (нелихвоносна главница) по НП № 364/13 от
10.04.2013г. на РУП – Търговище и 50лв. (нелихвоносна главница) по НП №
386/11.09.2012г. на РДГ – Шумен. Тези задължения към настоящия момент очевидно
са погасени, доколкото не са част от справката за дължими суми и предмет на
оспореното разпореждане.
Видно от изпълнителен лист от 04.02.2014г., издаден от РС – Бургас по НЧХД
№ 4989/2012г., жалбоподателят е осъден да заплати главница 1000лв.,
представляваща глоба в полза на държавата в размер на 1000лв. и 5лв. за издаване
на изпълнителен лист. С разпореждане за присъединяване от 12.05.2014г. на
публичен изпълнител публичните задължения по изпълнителен лист 04.02.2014г.,
издаден от РС – Бургас по НЧХД № 4989/2012г. са присъединени към Изпълнително дело
№ 25130001588/2013г.
Видно от изпълнителен лист № 18 от 23.03.2015г., издаден от ОС –
Търговище по гр. д. 326 /2012г., жалбоподателят е осъден да заплати главница 3
836.44лв., представляваща държавна такса върху цената на отнетото имущество и
5лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. С разпореждане
за присъединяване от 20.04.2015г. на публичен изпълнител публичните задължения
по изпълнителен лист № 18 от 23.03.2015г. са присъединени към Изпълнително дело
№ 25130001588/2013г.
Видно от изпълнителен лист № 23 от 23.03.2015г., издаден от ОС –
Търговище по гр. д. 326 /2012г., от жалбоподателят е разпоредено отнемане в
полза на държавата на суми в общ размер на 17473 лв. (главници) и 5лв. държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист. С разпореждане за присъединяване от 26.06.2019г. на публичен изпълнител
публичните задължения по изпълнителен лист № 23 от 23.03.2015г. са присъединени
към Изпълнително дело № 25130001588/2013г.
С НП № 17 от 21.05.2017г., издадено от ОД на МВР – Търговище, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. (главница
нелихвоносна). Постановлението е влязло
в сила на 25.08.2017г. С НП № 19 от 09.06.2017г., издадено от ОД на МВР –
Търговище, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. (главница
нелихвоносна). Постановлението е влязло в сила на 25.08.2017г. С разпореждане
за присъединяване от 12.09.2018г. на публичен изпълнител задълженията за глоби
по НП № 17 от 21.05.2017г. и НП № 19 от 09.06.2017г. са присъединени към Изпълнително
дело № 25130001588/2013г.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 26.06.2019г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище спрямо жалбоподателя
е разпоредено налагане на обезпечителни мерки – запор върху движими вещи - две
МПС, за публични вземания по изп. дело № 25130001588/2013г. в размер на 5851.45лв., от които главница 4046.44лв. и
лихва 1805.44лв.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 27.06.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище са наложени предварителни обезпечителни мерки – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, представени за доверително управление, находящи се в 27 банки, за публични вземания по изп. дело № 25130001588/2013г. в размер на 30980.72лв., от които главница 21524.44лв. и лихва 9456.28лв.
Съдът приема за недоказано твърдението на жалбоподателя, че след 2011г.
същият няма каквито и да било банкови сметки и каквото и да било имущество. Решението
за отнемане в полза на държавата на конкретно посочена част от неговото
имущество не го прави безправно лице, в частност такова, което да не може да
притежава и придобива собственост.
С оглед установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е допустима.
Решението е издадено от компетентен
орган, в предвидената от закона форма. При постановяването му не се установиха
съществени процесуални нарушения. За да прецени съответствието на решението на
материалния закон, съдът взе предвид следното:
Всички описани задължения на
жалбоподателя са публични, съответно по чл. 162, ал. 2, т. 3, т. 5, т.7, т. 9. Публичните задължения на основание чл. 168,
ал.1, т. 3 се погасяват по давност.
Задълженията, описани по-горе по т.
1, т. 2, т. 3 т. 8 и т. 9 на спорното разпореждане, са публични задължения, които
се погасяват по давност при условията на чл. 171 и следващи от ДОПК, а за
задълженията по т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 10 важат и специалните правила на
ЗАНН.
Съгласно чл. 171, ал.1 и ал. 2 от АПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността
освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или
изпълнението е спряно по искане на длъжника. Нормата на чл. 172, ал.1 и ал. 2
урежда спирането и прекъсването на давността: Чл. 172. (1) Давността спира: 1.
когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до
издаването на акта, но за не повече от една година;
2. когато изпълнението на акта, с
който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;
3. когато е дадено разрешение за
разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или
отсрочването;
4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва;
5. с налагането на обезпечителни
мерки;
6. когато е образувано наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение.
(2) Давността се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен,
давността не се смята прекъсната. (3) От прекъсването на давността започва да
тече нова давност.
В същото време нормата на чл. 217,
ал. 1 от ДОПК урежда възможността в образувани изпълнителни производства да се
присъединяват публични взискатели, като извършените до присъединяването
изпълнителни действия ползват и присъединения взискател. Разпоредбата на чл.
200 от ДОПК регламентира, че налагането на запор се извършва от публичния
изпълнител с постановление за обезпечаване.
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от
2021г. на ВАС образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не прекъсва давността. Така също ; съобщението
по чл. 221, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не прекъсва
давността. В мотивите на решението е посочено още, че давността е институт на
материалното право и представлява период от време, определен по продължителност
от закона, през който, ако носителят на едно субективно право не го упражни, то
се погасява. За нуждите на изпълнителното производство по ДОПК погасителната
давност е способ, чрез който се преустановява възможността публично задължение
да бъде събрано принудително. Позоваването на предвидената в закона погасителна
давност е средство за защита на длъжника. Ето защо всяко действие, с което
давността се прекъсва, следва да е доведено предварително до неговото знание.
Лицето, срещу което се предприемат действията по принудително изпълнение,
следва да бъде наясно, че бездействието на взискателя е приключило и той
заявява претенциите си за плащане на публичното задължение. Не може да бъде
прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това.
При тази нормативна уредба и на база
на събраните по делото доказателства, по отношение на всяко от обсъжданите вземания,
съдът съобрази следното:
1.
Задължение за държавна такса за издаване на
изпълнителен лист от РС – Бургас по НЧХД № 4989/2012г. от 04.02.2014г. – главница 5лв., лихви 3.53лв.
Задължението е следвало да бъде
платено 2014г. и давността започва да тече от 01.01.2015г. Към момента на налагането
на обезпечителните мерки през юни 2019г. давността не е била изтекла. Тогава тя
е спряла, приблизително шест месеца преди да изтече. Към настоящия момент не е
изтекла и абсолютната десет годишна давност. Следователно отказът на публичния
изпълнител да отпише вземането като погасено по давност е законосъобразен и
жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена. Задължението за заплащане на
такса за издаване на изпълнителен лист не произтича пряко от задължението, за
което е издаден изпълнителния лист. То има своето самостоятелно основание и
затова разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД в случая няма приложение.
2.
Задължение по изпълнителен лист, издаден от ОС –
Търговище по гр. д. 326 /2012г. от 23.03.2015г.
– главница 3 836.44лв., лихви
2410.61лв.
Задължението е следвало да бъде
платено 2015г. и давността започва да тече от 01.01.2016г. Към момента на налагането
на обезпечителните мерки през юни 2019г. давността не е била изтекла. Тогава тя
е спряла, приблизително година и шест месеца преди да изтече. Към настоящия
момент не е изтекла и абсолютната десетгодишна давност. Следователно отказът на
публичния изпълнител да отпише вземането като погасено по давност е
законосъобразен и жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.
3.
Задължение за държавна такса за издаване на
изпълнителен лист от ОС – Търговище по гр. д. 326/2012г. от 23.03.2015г. –
главница 5лв., лихви 2.96лв. Задължението е следвало да бъде платено 2015г. и
давността започва да тече от 01.01.2016г. Към момента на налагането на
обезпечителните мерки през юни 2019г. давността не е била изтекла. Тогава тя е
спряла, приблизително година и шест месеца преди да изтече. Към настоящия
момент не е изтекла и абсолютната десетгодишна давност. Следователно отказът на
публичния изпълнител да отпише вземането като погасено по давност е
законосъобразен и жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.
4. Задължение
по изпълнителен лист, издаден от ОС – Търговище по гр. д. 326/2012г. от
23.03.2015г. – главница 17 473лв., лихви 10424.71лв. Задължението е следвало да
бъде платено 2015г. и давността започва да тече от 01.01.2016г. Към момента на
налагането на обезпечителните мерки през юни 2019г. давността не е била
изтекла. Тогава тя е спряла, приблизително година и шест месеца преди да
изтече. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната десетгодишна давност.
Следователно отказът на публичния изпълнител да отпише вземането като погасено
по давност е законосъобразен и жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.
5. Задължение
за държавна такса за издаване на изпълнителен лист от ОС – Търговище по гр. д.
326 /2012г. от 23.03.2015г. – главница 5лв., лихви 2.96лв.
До 26.06.2019г. не е изтекъл
петгодишния давностен срок, считано от 01.01.2016г. Давността по отношение на
обсъжданото вземане е спряла на 27.06.2019г., поради наложените по изпълнителното
дело обезпечителни мерки. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната десет
годишна давност. Следователно отказът на публичния изпълнител да отпише
вземането като погасено по давност е законосъобразен и жалбата в тази част
следва да бъде отхвърлена.
6. Две от описаните задължения по
разпореждането – тези по т. 4. и т. 5, са за нула лева главница и за нула лева
лихви, което означава, че те са погасени на някакво основание и неоснователно
са включени в списъка на висящите задължения на жалбоподателя. Решението в тази
част следва да бъде отменено, респ. да се отмени разпореждането в тази част и
делото да се върне на публичния изпълнител за произнасяне съобразно мотивите
дадени в настоящото решение.
7. Задълженията по т. 6, т. 7 и т.
10 са за глоби от наказателни постановления/фишове по ЗАНН.
Глобата е вид административно
наказание, предвидено в чл. 13, б. "б" ЗАНН. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗАНН, наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби
или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по
реда за събиране на държавните вземания.
Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“
от ЗАНН предвижда, че административното наказание глоба не се изпълнява, ако са
изтекли две години. Ал. 2 на същия текст регламентира, че давността започва да
тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение
на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН, независимо от
спирането или прекъсването на давността административното наказание не се
изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.
Текстът на чл. 82 е допълнен с разпоредбата на алинея 4 (Нова - ДВ, бр. 28 от
1982 г.), която изключва приложението на предходната алинея по отношение на
глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително
производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е
изтекла до влизането на тази алинея в сила. Съгласно Тълкувателно решение № 2
от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., след прекъсване на давността, в
хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН, при изпълнение на административното наказание
"глоба", се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН".
При тази нормативна уредба съдът
приема, че за задълженията по т. 6 и по т. 7 погасителната давност е започнала
да тече на 25.08.2017г. Доколкото с разпореждане за присъединяване от
12.09.2018г. задълженията са присъединени към Изпълнително дело №
25130001588/2013г., на основание чл. 82, ал. 4 от ЗАНН, за тези задължения ал.
3 на чл. 82 от ЗАНН е неприложима. Слез издаването на постановленията за
налагане на обезпечителни мерки от 26.06.2019г. и 27.06.2019г., на основание
чл. 172, ал.1 от ДОПК двегодишният давностен срок е спрял да тече,
приблизително два месеца преди да е изтекъл. По делото няма данни мерките,
наложени с постановлението от 27.06.2019г. да са отменени. На общо основание,
по отношение на тези публични вземания е приложима нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, но този десетгодишен абсолютен давностен срок не е изтекъл към настоящия
момент. Задълженията не са погасени по давност.
Погасителната давност за
задължението по т. 10, предвид възможно най-ранната дата за начало на
давността, към настоящия момент обективно не би могла да е изтекла.
По изложените съображения съдът
приема, че жалбата по отношение на задълженията по т. 6, т. 7 и т. 10 е неоснователна
и следва да се отхвърли.
С оглед изхода
на делото следва да се постави претенцията за разноски от страна на ответника
(от страна на жалбоподателя разноски не са претендирани). На основание чл. 161,
ал.1 от ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от
жалбата. Размерът на юрисконсултското възнаграждение при материален интерес
общо 34 389.21лв., съгласно чл. 161, ал.1 от ДОПК във връзка с чл. 144,
ал.2 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е 1836.77лв. Процесуалното представителство е
реално осъществено, поради което възнаграждението е дължимо и следва да се
присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част на жалбата. При разноски от 1836.77лв.
и отхвърлена жалба за 34 389.21лв. от материалния интерес (уважената е за 0лв.),
жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на ответника разноски в размер на
1836.77лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 268 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 25 от 15.02.2021г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е
отхвърлена жалбата на Ю.В.Р. срещу разпореждане
С 210025 - 137 - 0000322 от 19.01.2021г. на публичен изпълнител при ТД
на НАП – Варна, в частта, с която публичният изпълнител при ТД на НАП – Варна
по изпълнително дело № 25130001588/2013г. е отказал да прекрати събирането
поради изтекла погасителна давност на следните публични вземания срещу Ю.В.Р.: Глоба,
наложена с фиш № М107604 от 28.01.2016г., издаден от ОД на МВР – Търговище –
0лв. главница, 0лв. лихви и Глоба, наложена с фиш № М811237 от 18.02.2018г.,
издаден от ОД на МВР – Ловеч – 0лв. главница, 0лв. лихви.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ с изх. № С 210025 - 137 - 0000322 от 19.01.2021г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна в частта, с която публичният
изпълнител при ТД на НАП – Варна по изпълнително дело 25130001588/2013г. е
отказал да прекрати събирането поради изтекла погасителна давност на следните
публични вземания срещу Ю.В.Р.: Глоба, наложена с фиш № М107604 от
28.01.2016г., издаден от ОД на МВР – Търговище – 0лв. главница, 0лв. лихви и
Глоба, наложена с фиш № М811237 от 18.02.2018г., издаден от ОД на МВР – Ловеч –
0лв. главница, 0лв. лихви.
Връща делото като преписка на
публичния изпълнител за произнасяне съобразно мотивите дадени в настоящото
решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата
ѝ част като неоснователна.
ОСЪЖДА
Ю.В.Р. *** да плати на ТД на НАП – Варна сумата в размер на 1836.77лв.,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: