№ 95
Гр. Силистра, 17 ноември 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 103 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление
на средствата от Европейските фондове при споделено управление (посочен по-долу
в текста като ЗУСЕСИФ, съобразно ред. ДВ бр. 52 / 2020 г., действаща към датата
на издаване на оспореното решение)
Производството по делото е
образувано по жалба на „Фестивалите в България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Симеон Велики“ № 44,
представлявано от И.В.Щ. – И.,
против Решение № РД-15-11 / 21.
04. 2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г.,
с което на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 6720
лв., представляващи 100 % от финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ от
разходите за възнаграждение по трудов договор № 3 / 04. 06. 2019 г., сключен с В.И.К.
в изпълнение на проекта по АДПБФП № BG 16RFOP002-2.024-0528-С02.
Жалбоподателят навежда доводи за
материална и процесуална незаконосъобразност на оспореното решение и за
несъответствието му с целта на закона. Твърди, че И.Щ.-И. не е и не е била
работодател на В. К., а наличието на далечна във времето и опосредена възка
между лицата не е основание на наличие на конфликт на интереси. Изтъква, че И.Щ.
– И. не е имала правомощията и влиянието да вземе еднолично решение за
назначаване на служителя, а само е участвала в комисията, извършвала
селектиране на кандидатите, където е имала консултиращи функции, а решението е
било на самата комисия. Счита, че В. К.е упражнил своето конституционно право
на труд, респ. на избор относно бъдещо полагане на труд, което не може да бъде
ограничавано поради далечна връзка между настоящия и потенциалния бъдещ
работодател. Акцентира, че УО е изразил изрично одобрение за сключване на
трудовия договор, след като се е запознал с цялата налична информация за
кандидата и е прегледал постъпилите документи. Счита, ме липсват каквито и да е
аргументи за резултатност, че отношенията между страните са оказали влияние
върху поведението им, респ. не е доказан фактът на опорочаване на обективното и
безпристрастно изпълнение на проекта, а също и наличие на пряк и личен интерес
от сключването на договора с лицето В. К.както за самия бенефициер, така и за И.Щ.
- И. По тези съображения моли за отмяна на решението и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по делото - Ръководителят
на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020 г., действащ чрез процесуалния
представител по пълномощие Б. М., е депозирал становище, съдържащо доводи за
неоснователност на жалбата. Моли за отхвърляне на оспорването и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение; в условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на заплатеното на процесуалния представител на жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди
доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят по делото (с предишно
наименование "Мерудия инфо" до 18.01.2022 г. и правноорганизационна
форма ООД до 23.08.2021 г.) е бенефициер по административен договор ВG16RFOP002-2.024-0528-С02/31. 05.
2019 г. за предоставяне на финансиране по
оперативна програма "Иновации и конкурентностпособност" 2014-2020 за
изпълнение на проект ВG16RFOP002-2.024 "Мерудия.инфо предприемачество и растеж чрез
издателска дейност". Основна цел на проекта е развитие на предприемаческата
идея за издаване на онлайн списание. Продължителността на проекта е 18 месеца,
до 30. 11. 2020 г.
Във връзка с изпълнението на проекта
бенефициерът е следвало да обезпечи дейността си с необходимия човешки ресурс
чрез назначаването на квалифициран персонал. Било е предвидено в екипа да се
назначат общо четири лица: две лица – носители на предприемаческата идея –
съответно на длъжностите „Главен редактор“ и „Редактор“ на списанието, както и
още двама души квалифициран персонал – „Експерт информационно осигуряване“ и „Служител
публикации“. На длъжността „Главен редактор“ е била назначена А.Т. –
предприемач и управител на бенефициера. На длъжността „Редактор“ е била
назначена И.В.Щ. – И., която е била съдружник в „Мерудия инфо“ ООД. За
останалите две длъжности са проведени конкурси, за което бенефициерът е
представил пред УО изискуемите документи, в това число и протокол за проведен
избор на екип от 04. 06. 2019 г. от комисия в състав А.Т. – М.и И.Щ. - И.. На
длъжността „Експерт информационно осигуряване“ е бил назначен И.В.И., а на
длъжността „Служител публикации“ В.И.К.. Задълженията на последния са свързани с подпомагане
на дейността на редакторите по събиране на данни и информация за публикациите,
както със систематизирането и списването на публикациите.
Производството за налагане на финансова
корекция е започнало пред административния орган по сигнал за нередност, съдържащ
информация, че И.Щ. – И., в качеството на лице представляващо бенефициера, е
управител и на „Яна тур“ ЕООД, а назначеното лице от „Мерудия инфо“ В. К. е дългогодишен
служител на „Яна тур“ ЕООД. По сигнала е била извършена проверка, при която е
установено, че към м. юни 2019 г. - периода на извършването на избор на екип от
страна на бенефициера-между едно от лицата, извършващи избора (И.Щ. – И.), и
лицето, кандидатствало и избрано на позицията „Служител публикации“ в екипа за
изпълнение на проекта, са съществували дългогодишни трудовоправни отношения. Установено
е, че от създаването на „Яна тур“ ЕООД до 28. 08. 2018 г. И.Щ. – И. е била
управител на дружеството наред със съпруга си, след това е заличена, но
съпругът ѝ остава управител до 18. 07. 2019 г., когато за управител е
вписан синът им, който изпълнява длъжността до 29. 12. 2020 г., когато за
управител отново е вписана И.Щ. – И.. Констатирано е, че В. К. е бил служител
на „Яна тур“ ЕООД в периода 15. 09. 2016 г. – 05. 09. 2019 г. Направен е извод,
че бенефициерът не е действал обективно и безпристрастно и изборът е проведен в
условията на конфликт на интереси, тъй като И.Щ. – И., като работодател на В. К., е имала
пряк личен интерес от избирането му за експерт в екипа за изпълнение на
проекта.
Последвало е изпращането на Уведомление за финансова
корекция, която предстои да бъде определена, получено от бенефициера на 30. 03. 2022 г., с което на последния е
дадена възможност да представи възражения в двуседмичен срок. Дружеството се е
възползвало от предоставената възможност и е депозирало възражения, които не са
приложени с преписката, но в аспекта на обсъждането им от ответния орган в
оспорения акт, очевидно съдържат доводи, сходни с наведените в настоящото
производство.
На 21. 04. 2022 г. ответникът е издал Решение
№ РД – 15-11, с което на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 1, чл. 71,
чл. 72 и чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 1, т. 2, чл. 2, ал. 3 във вр. с т. 1 от
Приложение № 2 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания
за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата
от европейските структурни и инвестиционни фондове, е наложил финансова
корекция на дружеството-жалбоподател в размер на
100 % от финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ от разходите за
възнаграждение по трудов договор № 3 / 04. 06. 2019 г., сключен с В.И.К. в
изпълнение на проекта по АДПБФП № BG 16RFOP002-2.024-0528-С02.
Изхождайки, че съгласно чл. 4.1, изр. 2 от
Общите условия към финансираните по ОП “Иновации и конкурентностпособност“
2014-2020 административни договори за предоставяне на БФП, приложение 3.2 към
АДБФП, при изпълнението му бенефициерът няма право да сключва договори с лица, с които
е свързан по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на
Търговския закон и/или са обект на конфликт на интереси, както и че съгласно чл. 4.2 от
Общите условия, "конфликт на интереси е налице, когато безпристрастното и
обективно изпълнение на функциите по договора на което и да е лице е опорочено
по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическата или
националната принадлежност, икономически интереси или всякакъв друг пряк или
косвен личен интерес, съгласно чл. 61 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 2018/1046, както и по смисъла на
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество", решаващият орган е приел, че обективното
и безпристрастно изпълнение на АДПБФП е опорочено от конфликт на интереси, тъй
като И.Щ.-И., в качеството ѝ на физическо лице, участвало в избора на
екип от страна на бенефициера, е имала пряк и личен интерес от сключване на
трудов договор именно с В. К., чийто работодател е била от 2016 г. до настоящия
момент.
Възраженията на бенефициера са счетени за
неоснователни. Коментирано е, че нарушението съставлява нередност по смисъла на
§1, т. 2 от ДР на НАНЕСИФ и на чл. 2, параграф 36 от Регламент № 1303 / 2013 г.
– действията на бенефициера, свързани с избора на експерта В. К. в екипа за
изпълнение на проекта, са извършени в условията на конфликт на интереси и имат
за резултат нанасянето на вреда на бюджета на съюза чрез изчисляване на неправомерен разход.
Прието е, че за нередността е приложима финансова корекция съгласно т. 1 от Приложение
№ 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като по отношение на бенефициера е налице
конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018 / 1046. Въз
основа на този извод е приложена корекция в предвидения размер от 100 % от разходите
за възнаграждение по трудовия договор с В.И.К. в изпълнение на проекта по
АДПБФП.
Оспорването на
посоченото решение е станало повод за
инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Решението
е издадено от компетентен орган. По силата на Решение № 574 на Министерския
съвет от 13. 07. 2016 г., постановено на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от
ЗУСЕСФ, за управляващ орган по
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 е определена Главна
дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност" на Министерството на
икономиката. Последното е
преобразувано с Решение на Народното събрание от 13 декември 2021 г. за
приемане на структура на Министерския съвет на Република България (обн., ДВ,
бр. 106/2021 г.; изм., бр. 110/2021 г.), като съгласно § 12, ал. 2 от ПЗР на
ПМС № 20/25.02.2022 г. негов правоприемник относно правата и задълженията на
Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в качеството
на управляващ и договарящ орган на Оперативна програма "Развитие на
конкурентоспособността на българската икономика" 2007 - 2013 г., на
управляващ орган на Оперативна програма "Иновации и
конкурентоспособност" 2014 - 2020 г., на Оперативна програма "Инициатива
за малки и средни предприятия" 2014 - 2020 г. и на Програмата за
конкурентоспособност и иновации в предприятията 2021 - 2027 г. и в качеството
на Изпълнителна агенция по Програма ФАР, включително по договорите за
безвъзмездна финансова помощ, считано от 01.03.2022 г. е Министерството на
иновациите и растежа. Според чл. 9, ал. 5, изр. второ и трето от ЗУСЕСИФ
ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или
организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено
от него лице, което в случая означава, че министърът на иновациите и растежа,
респ. определено от него лице се явява ръководител на УО на ОПИК. По силата на
заповед № РД-16-64 от 10.03. 2022 г. на Министъра на иновациите и растежа (л.
9) издателят на оспореното решение К.А.е определена за ръководител на УО на ОПИК.
В качеството ѝ на ръководител на УО и съгласно чл. 9, ал. 5, изр. първо
от ЗУСЕСИФ същата е разполагала с правомощия към датата на постановяване на
оспорения акт да взема решения за извършването на финансови корекции.
Оспореното
решение е издадено в предписаната от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В
обжалвания адм. акт има в достатъчна степен информация за фактическите данни,
обосноваващи позицията на органа за съществуването на нередности и изложение на
относимата правна уредба и поради тази причина формата на решението позволява
ефективна съдебна проверка на неговата материална законосъобразност.
Няма
допуснати съществени нарушения на разписаната административна процедура, които
да рефлектират върху законосъобразността на постановеното решение. Според чл. 69, ал. 2 и 4 от ЗУСЕСИФ процедурата по администриране на
нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма
или по сигнал, подаден от физическо или юридическо лице. В конкретния случай
началото на производството е поставено с получен сигнал за нередност, респективно
налице е допустим способ за иницииране на адм. процес.
Спазено
е предписанието на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Преди издаването на решението
управляващият орган е осигурил възможност бенефициера да представи в разумен
срок писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция,
което процесуално право е било упражнено от жалбоподателя.
Оспореното
по съдебен ред решение е постановено в рамките на едномесечния срок по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ за издаване на адм. акт след
представянето на възражения, респ. след изтичането на срока за подаване на
такива.
Основният
спор в процеса е концентриран около материалната законосъобразност на акта и
по-конкретно дали е бил налице конфликт на интереси при сключването на трудовия
договор между дружеството-бенефициер и лицето В. К..
На
първо място следва да се подчертае, че в мотивите си решаващият орган е
отъждествил наличието на свързаност на лицата по смисъла на §1 от ДР на ТЗ с
наличието на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61, параграф 3 от Регламент
(ЕС, Евратом) 2018/1046. Очертаните хипотези не са идентични. Действително наличието
на свързаност на лицата често застрашава безпристрастното и обективно
упражняване на функциите на финансов участник
и изпълва дефиницията на конфликт на интереси по смисъла на цитираната
разпоредба от регламента, но това не винаги е така. Именно поради това в чл.
4.1, изр. второ от Общите условия, при които е сключен процесния АДПБФП, е
използван съюза „и/или“ при посочването на двете категории лица, с които
бенефициерът няма право да договаря. В подкрепа на този извод е и възможността,
която дава третото изречение на същата разпоредба от Общите условия, за
сключване на трудови/граждански договори с лица по § 1, ал. 1 от ДР на ТЗ ако
отговарят на условията за заемане на длъжността и получат изричното одобрение
на УО преди/след сключването на договора. Възможност за сключване на такъв договор
с лице, което се намира в конфликт на интереси с бенефициера, не е предвидена,
а в оспореното решение, извън наличието на евентуална свързаност между
бенефициера и В. К., липсва друга обосновка за наличие на пряк личен интерес за
работодателя от избирането на лицето като експерт за изпълнение на проекта.
Освен
гореизложеното настоящата инстанция не споделя доводите на органа за наличието
на свързаност между И.Щ.–И. и В. К.. Не е спорно, че И.Щ.-И. е била управител
на „Яна тур“ ЕООД до 28. 08. 2018 г. и до този момент е била субект на
работодателска компетентност по отношение на работещия по трудов договор със
същото дружество В. К.. След тази дата обаче подобна връзка не би могла да бъде
обоснована. Страна по трудовото правоотношение е било търговското дружество,
което е различен правен субект от физическото лице-управител, като именно дружеството
е било работодател на В. К. и правоотношението помежду им е съществувало до
прекратяването на трудовия договор на 05. 09. 2019 г. Макар след заличаването като управител на „Яна
тур“ ЕООД на И.Щ.–И. управлението на дружеството да се е осъществявало
първоначално от нейния съпруг, а в последствие от нейния син, то тези факти
биха обосновали единствено това, че самата тя е свързано лице с дружеството по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ТЗ. Свързано лице с дружеството съгласно §1,
ал. 1, т. 2 е бил и наетият по трудов
договор В. К., но връзка между него и бившия
управител И.Щ.–И. по смисъла на някоя от
хипотезите на § 1 от ДР на ТЗ не съществува. Ето защо трудно би могъл да бъде
обоснован личния интерес, бил той пряк или косвен, на И.Щ.–И. от наемането на В. К. по трудов
договор в дружеството-бенефициер, още повече, че същата не е субект на
работодателска компетентност в новото дружество – такъв субект е управителят на
„Мерудия инфо“ ООД към онзи момент А.Т., натоварена с управлението в периода от
29. 05. 2018 г. до 11. 03. 2021 г., а И.Щ.-И., в качеството ѝ на
съдружник, е била член на комисията по избора, т. е. нито е взела еднолично
решение, нито е назначила в последствие В. К. на длъжността „Служител
публикации“ в изпълнение на лични правомощия. Наличието на преки впечатления у И.Щ.–И.
за възможностите и уменията на В. К. в професионално отношение, придобити по
времето когато същата е била управител на „Яна тур“ ЕООД, не биха могли да
предпоставят наличие на личен интерес у работодателя, респ. у субекта на
работодателска компетентност, стоящ извън правнозащитената възможност на
позицията да бъде назначено най-подходящото като квалификация и опит лице. Приемането на обратната теза би стеснило
възможностите на избор на работна ръка на новия работодател и несъмнено би накърнило правото на труд на
работника, за когото подобно ограничение по КТ не съществува, дори в хипотезата
на чл. 111 от КТ - в актуалната в момента редакция, визираща ограничение за
възможността за сключване на втори трудов договор наред с първоначалния,
въведено изцяло в полза на работодателя по първоначалния договор, ако с новия
договор биха се застрашили търговските му тайни или би възникнал конфликт с
интересите му.
В
заключение на изложеното настоящата инстанция счита, че в случая не е доказано
наличието на основната предпоставка, която според решаващия орган е довела до
сключване на трудовия договор между дружеството-бенефициер и В. К. при
условията на конфликт на интереси, а именно - наличието на свързаност на лицата
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ТЗ
между субекта на работодателска компетентност и наетото лице. В този смисъл липсва основание за налагане на
финансова корекция на дружеството съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ,
поради което оспореният акт се явява постановен в противоречие с материалния
закон и е налице основание за отмяната му съгласно
чл. 146, т. 4 от АПК.
С
оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК Министерството на иновациите и растежа – юридическото лице,
в което се намира административният орган, следва да бъде осъдено да заплати на
дружеството-жалбоподател направените по делото разноски. Видно от представения
списък е обстоятелството, че се претендират разноски в общ размер на 1493. 76
лв., от които държавна такса в размер на 53. 76 лв. и адвокатско възнаграждение
с включен ДДС в общ размер на 1440 лева. Искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение не е подкрепено с доказателства за реалното им извършване. В
приложения договор за правна защита и съдействие (л. 156) изрично е отбелязано,
че възнаграждението е платимо по банков път. Доказателства за постъпване на
сумата по банковата сметка на адвокатското дружество, каквито са необходими
съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, не са представени. Прилагането на
издадена от адвокатското дружество фактура за възнаграждението, при условие, че
в нея е отбелязано, че плащането ще се извърши по банков път, не удостоверява
извършването на разхода. Последната, в качеството си на първичен счетоводен
документ относно предоставянето на услугата по договор, съдържа единствено
данни за стопанската операция, но не доказва плащане (в този смисъл Определение № 13275 от 8.12.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 15578/2014 г.) Ето защо в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят само разноските за платена държавна такса, за които са налице
доказателства за реалното им извършване.
Водим от горното, Административен съд-Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № РД-15-11 / 21. 04. 2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., с което на „Фестивалите в България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Симеон
Велики“ № 44, представлявано от И.В.Щ. – И., е наложена финансова корекция в
размер на 6 720. 00 (шест хиляди седемстотин и двадесет) лева, представляващи
100 % от финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ от разходите за
възнаграждение по трудов договор № 3 / 04. 06. 2019 г., сключен с В.И.К. в
изпълнение на проекта по АДПБФП № BG 16RFOP002-2.024-0528-С02.
ОСЪЖДА Министерството на иновациите и растежа, със
седалище - София, ул. "Княз Александър I" № 12, да заплати на „Фестивалите в България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул.
„Симеон Велики“ № 44, представлявано от И.В.Щ. – И., разноските по водене на
делото в размер на 53. 76 (петдесет и три лв. и седемдесет и шест ст.) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: