№ 1545
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. Б.А
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20231110215233 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Р. В. К., ЕГН **********, с адрес
с.***, чрез адв.М. Б. от САК, против наказателно постановление №23-4332-
017803/28.08.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП; и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени две административни
наказания: глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 2 месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбата е бланкетна. С нея се оспорва процесното НП, като
неправилно и незаконосъобразно издадено, но не се сочат конкретни
основания за това.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.М. Б. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП. Навежда
доводи, че от събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят не е извършил вменените му нарушения. Позовава се в
горния смисъл на данните в представената справка от 02 РУ-СДВР, че има
1
образувано досъдебно производство за престъпление, извършено от
посоченото като пострадало лице в АУАН и НП, в което жалбоподателят има
качеството на пострадал.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Сектор в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание, но в представени
писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представил –
юрк.Б. С., взема становище по същество на правния спор и моли съда да
постанови решение, с което да потвърди процесното НП, като правилно и
законосъобразно издадено. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави изрично възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено на жалбоподателя на 10.10.2023 г., но не е върната обратната
разписка, съгласно посочената дата в съпровождащото изпратената преписка
писмо. Жалбата е подадена на 17.10.2023 г., съгласно отразената дата на
поставения входящ номер върху нея, т.е. в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалване на НП, считано от
датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя К.
е започнало със съставяне на АУАН, Серия GА, бл.№1047703 на 20.07.2023 г.
от мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР – Б. Н. З., в присъствието на един
свидетел: И. И. Б. /свидетел-очевидец, присъствал при установяване на
нарушението/, затова, че на 20.07.2023 г., в 12:08 часа, в гр.София, на
територията на паркинг на фирма „Дани 96“, находяща се на
2
ул.“Малашевска“ №8, управлява лек автомобил „Ауди 100“, с рег.№***,
собственост на М.Р.Р.К., и при склад Д8, поради това, че не контролира
непрекъснато МПС, реализира ПТП в пешеходеца И. Х. Д., ЕГН **********,
след което водача напуска мястото на ПТП, с което виновно е нарушил
разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на
20.07.2023 г., с отбелязване в него, че има възражения по направените в него
констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от
ЗАНН и не представил писмени възражения в законоустановения 7-дневен
срок пред АНО.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице: Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, след като
възпроизвел дословно фактическите обстоятелства в акта, издал против
жалбоподателя процесното НП, с което му наложил административни
наказания, както следва:
1.На основание чл.185 от ЗДвП - административно наказание глоба в
размер на 20 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП;
2.На основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - административно наказание
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
2 месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите З. и Б.; от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесните АУАН
и НП; четири броя писмени сведения; Протокол за ПТП с рег.
№8657/20.07.2023 г., ведно със скица на ПТП; два броя докладни записки;
справка картон на водач; три броя заповед /две за преназначаване на
актосъставителя и АНО на заеманите длъжности, видно с аакт за встъпване в
длъжност на АНО/, и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от
министъра на вътрешните работи, за оправомощаване на актосъставителя и
АНО, съобразно заеманите от тях длъжности, да съставят АУАН и издават
НП за нарушения на ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
3
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложените
по делото три броя заповеди, в изпълнение на делегираните им правомощия
по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма,
както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира релевираните възражения от жалбоподателя, че не е
извършил вменените му нарушения, за напълно основателни. Този извод
произтича от събраните по делото доказателства. В показанията си
свидетелят З. твърди, че е съставил акта единствено, въз основа на снетите
данни от пострадалия пешеходец в смисъл, че жалбоподателят е преминал
през крака на последния, при управление на процесното МПС, след скандал
между тях, но видими наранявания по пострадалия не е забелязал, като
последният отказал да извикат спешна помощ. Изложеното в писмените
сведения от И. Х. Д., че жалбоподателят е преминал със задната гума на
автомобила си през крака му не само, че не намират опора в събраните по
делото доказателства, но категорично се оборват от данните в тях. Още в
хода на административното производство са събрани писмени сведения от
други лица, намиращи се на местопроизшествието, според които въпросният
охранител на складовете, не само че не е пострадал пешеходец от ПТП, но
лично той е нанесъл удари с крак по вратата на управлявания лек автомобил
от жалбоподателя и два пъти в лицето му. В потвърждение на тези
обстоятелства са и данните от изисканата справка от началника на 02 РУ-
СДВР, от която се установява, че е образувано досъдебно производство
затова, че на посочените в акта дата и място, са нанесени удари с крак в
областта на главата на жалбоподателя К., а към него е приобщена докладна
записка за посетен сигнал от полицейски служители, по повод скандал между
пострадалото лице К. и охранителя в „София Секюрити“, който заявил, че
жалбоподателят влязъл в частен имот с процесното МПС и се държал
арогантно. Видно от приложената докладна записка от полицейски служител
при 02 У-СДВР, посетил местопроизшествието по така подадения сигнал на
20.07.2023 г. е, че при преглед на записите от наличното видеонаблюдение
установил, че около 09:08 часа на посочената дата жалбоподателят взема
някаква вещ от склада, товари я в автомобила и си тръгва, че тогава до МПС-
то идва друго лице и през отворения прозорец на шофьорското място двамата
започват да разговарят, след което жалбоподателят тръгва с автомобила, а
другото лице прави движение, наподобяващо удар с крак по автомобила. Така
4
събраните по делото доказателства не извеждат извод, че жалбоподателят е
реализирал удар с управляваното от него МПС в пешеходеца И. Х. Д. и е
напуснал мястото на ПТП-то. Така изложените обстоятелства не се подкрепят
и от съставения протокол за ПТП, в който въобще липсва установен
конкретен механизъм на настъпване на произшествието, а данни по делото за
причинени телесни увреждания на посочения като пострадал пешеходец,
въобще не са налични. При това положение, няма как да се вмени във вина на
жалбоподателя виновното осъществяване на изпълнителните деяния на
вменените нарушения, с оглед на което последните се явяват абсолютно
недоказани, а горното е основание за цялостна отмяна на процесното НП, като
неправилно и незаконосъобразно издадено.
Наред с горното, съдът констатира, че порочността на повдигнатите
обвинения произтича и от дадените неправилни квалификации на
нарушенията. Направеното словесно описание в АУАН и НП не покрива
критериите на закона за наличие на коректно и пълно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, доколкото не
става ясен, нито механизма на настъпване на процесното ПТП, нито кои
законови задължения не е изпълнил виновният участник в ПТП. Разпоредбата
на чл.20, ал.1 от ЗДвП урежда нарушение, което се състои единствено в
неизпълнение на задължението за непрекъснато контролиране от водачите на
управляваните от тях пътни превозни средства, като цитираната нормата не
изисква вследствие на това да е причинено ПТП. В настоящият случай е
описано нарушение, при което е реализирано ПТП с пострадало лице, но
вменено нарушение и със съответстващата му санкция, в настоящия случай не
е повдигнато на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП
вменява задължение на водача на ППС, който е участник в ПТП, без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. В настоящия случай се установява, че при
пристигането на местопроизшествието от полицейските служители,
жалбоподателят не е заварен в посочения обект, тъй като се е намирал във 02
РУ-СДВР, за да депозира жалба против действията на И. Х. Д. в по-ранен час
на посочената дата, по повод на което е образувано и се води досъдебно
производство. Доколкото, въобще няма доказателства за виновно извършено
от жалбоподателя административно нарушение, изразяващо се в причиняване
на ПТП с пострадало лице, съдът не е в състояние да извърши адекватна
5
преценка и относно обстоятелството дали последният е имал задължение да
спре и да установява последици от произшествието. Следователно, на
жалбоподателя е вменено още едно недоказано и несъставомерно нарушение.
Направените по-горе констатации безспорно съставляват допуснати
съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на
АУАН и издаване на процесното НП, регламентирани в разпоредбите на
чл.42, т.4 и т.5 и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които са ограничили
правото на защита на наказаното лице до степен, последното да не може да
разбере за какво точно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, кога и по какъв начин го е
извършил. Така констатираните процесуални нарушения са в нарушение на
принципа, залегнал в чл.2, ал.1 от ЗАНН – за законоустановеност на
наказанието, което да е съответно на определеното законоустановено
нарушение. Като постановено в протИ.речие и с този принцип, наред с това,
че повдигнатите обвинения против жалбоподателя не са доказани по
несъмнен и безспорен начин, процесното НП се явява незаконосъобразно и
следва да бъде изцяло отменено, като неправилно и незаконосъобразно
издадено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
разноски има жалбоподателя. Такова изявление не се прави изрично от
правоимащата страна, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса
за разноските.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-4332-
017803/28.08.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с
което на Р. В. К., ЕГН **********, с адрес с.***, на основание чл.185 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, за
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП; и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са
наложени две административни наказания: глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за нарушение на
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
6
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7