и за да се произнесе, взе предвид, следното: С присъда № 70/30.06.2008 г., постановена по НОХД № 602/2008 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Емил Йосифов Христов от гр.Кърджали, за виновен в това, че на 23.01.2008г. в гр.Кърджали, в игрална зала "Амиго" причинил на Арзъ Мюмюн Хасан от с.Сипей, общ.Кърджали, в качеството й на длъжностно лице - крупие в игрална зала "Амиго" към ЕТ "Махмуд - Махмуд Юсеин" гр.Кърджали - при изпълнение на службата й, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по гърба и дясното бедро, които са причинили болка и страдание, поради което и на основание чл. 131, ал.1, т.1, във вр.чл.130, ал.2 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6/шест/ месеца при първоначален „лек” режим на изтърпяване. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановил, подсъдимият Емил Йосифов Христов да изтърпи отложеното наказание „лишаване от свобода” в размер на 3 месеца при първоначален „лек” режим на изтърпяване, постановено с Определение от 18.05.2006г. по НОХД № 439/2005г. по описа на Окръжен съд гр.Хасково. Със същата присъда, подсъдимият Христов е осъден да заплати на Арзъ Мюмюн Хасан с ЕГН ********** от с.Сипей, общ.Кърджали, сумата от 200.00лв., представляваща причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.01.2008г. до окончателното й изплащане и сумата от 300.00лв. за адвокатска защита, като е отхвърлен иска до пълния му предявен размер от 1000.00лв., като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден също да заплати по сметка на Кърджалийски районен съд сумата в размер на 150.00 лв., от които 100.00лв.- разноски за вещо лице и 50.00лв.- държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Емил Йосифов Христов, който чрез защитника си – адв.Васил Василев, я обжалва като счита, че е незаконосъобразна, необоснована и наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди, че от събраните по делото доказателства не можело да се направи категоричен извод, че подсъдимият Христов е нанесъл лека телесна повреда на длъжностно лице-Арзъ Мюмюн Хасан, работеща като крупие в игрална зала „Амиго”- Кърджали, при изпълнение на службата й. Присъдата била постановена в противоречие с разпоредбите на чл.303, ал.2 от НПК по следните съображения: Подсъдимият Христов не бил осъществил основния състав на престъплението по чл.131, ал.1, т.1 от НК, защото единствено в обстоятелствената част на обвинителния акт било отбелязано в една извадка от длъжностната характеристика на Арзъ Хасан, че тя е изпълнявала работа свързана с пазене на чуждо имущество при едноличния търговец ЕТ „Махмуд-Махмуд Юсеин” Кърджали. В обвинителния акт липсвало каквото и да е описание, по какъв начин е била бита св.Хасан, а така също и каква работа е изпълнявала свързана с пазене на чуждо имущество - ако е била крупие, то тя би трябвало да отговаря за игралните автомати, а не за масите в заведението, което се свързвало със сервиране и отсервиране, поради което не ставало ясно, кое точно имущество е пазела свидетелката. В заключителната част на обвинителния акт не било отбелязано какви точно функции е изпълнявала Арзъ Хасан при изпълнение на службата й, което довело до изключително затруднение за организиране защитата на подсъдимия. Прокуратурата се ограничила да сведе до минимум правата на обвиняемия Христов още по време на досъдебното производство, като били допуснати съществени процесуални нарушения - повдигане на обвинението, привличането му като обвиняем и предявяването на материалите по делото, всичко това в рамките на 2 часа. По този начин се ограничили до минимум възможностите на подс.Христов да участва в наказателното производство, да вземе участие в каквито и да е процесуално-следствени действия съгласно изискванията на НПК. На практика в рамките на 2 часа той бил конституиран с всички процесуални качества на обвиняем и съответно с това приключило и дознанието. Получило се така, че не само не можело да се говори за нарушаване на неговите права в качеството му на обвиняем, той на практика не бил участвал изобщо в цялото досъдебно производство, не бил участвал в нито едно процесуално следствено действие с изключение на касаещите него самия. Той просто се „появил” като обвиняем, като бил лишен тотално от възможността да предяви искане за защита на интересите си, което щяло да доведе до събирането на много нови доказателства в настоящия процес, с което били нарушени правата на защитата му, съгласно чл.55,ал.1 и чл.97 от НПК. Същото се повторило и на съдебното производство. Въпреки, че били направени доказателствени искания, същите били отхвърлени като неотносими към настоящия процес. Не били кредитирани писмените доказателства, които са приложени към делото, така както са съставени, а се тълкували произволно. Например такъв бил трудовият договор на Арзъ Хасан, от който било видно, че пълното работно време е 8 часа. От представената по делото длъжностна характеристика, било установено, че св.Хасан е имала качествата на длъжностно лице, но също така било видно, че тя е превишила своите права произтичащи от длъжностното й качество, като е обслужвала клиентите в заведението и като сервитьорка. Имало също така представен ежемесечен график за смените на крупиетата, който също бил 8 часов. Видно от този график, който се явявал едно доказателство в подкрепа на твърдението на защитата, че Арзъ Хасан не е била на работа, т.е. тя е нямала качествата на длъжностно лице на 23.01.2008год. към 16.45часа. Оказвало се, че когато първоинстанционния съд трябвало да определи дали Арзъ Хасан е длъжностно лице, то той се базирал на трудовия договор и длъжностната характеристика, но когато трябва да анализира всички доказателства, игнорирал обстоятелството, че същата не е била на работа същия ден и постановил осъдителната си присъда. По делото нямало приложена заповед за извършени замени на работните смени, а така също и извадка от регистъра към ИА „Областна инспекция по труда” - Кърджали за полагане на извънреден труд от 4 часа на Арзъ Хасан за 23.01.2008год. По този начин се стигнало до абсурда, че тежестта на доказването съгласно чл.103 от НПК, легнала върху Емил Христов, а не върху прокурора и разследващия орган. Твърди се, че първоинстанционния съд не взел всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина и не формирал вътрешното си убеждение в резултат на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона, тъй като основал осъдителната си присъда на базата на показания на свидетелите, основно работещи в състава на ЕТ „Махмуд-Махмуд Юсеин”,гр. Кърджали. Не били кредитирани показанията на свидетелите Тони Николов и Ергюн Дуран от състава на полицията в гр. Кърджали, отзовали се на подаден сигнал за няколко минути в игралната зала, които били непосредствени свидетели след случая. Същите след като са докладвали на дежурната част в РПУ-Кърджали, са съставили на подсъдимия Христов акт за установено административно нарушение по Наредбата на Община Кърджали, за това, че на 23.01.2008год. около 16.45ч. в игрална зала „Амиго" – гр.Кърджали, имал непристойно и скандално поведение, изразяващо се в отправяне на обидни думи и закани за физическа саморазправа. И това било така, защото полицаите не били установили белези на хулиганство по УБДХ или на друго по-сериозно нарушение. Не били забелязали нищо, което да е било повредено или счупено от инвентара в игралната зала, т.е. имуществото на ЕТ „Махмуд- Махмуд Юсеин”, не било пострадало. Не били забелязали външни телесни увреждания по св.Арзъ Хасан и сестра й Милена Шенкова. Въпреки, че се намирали в особено близки родствени отношения помежду си и са колежки, техните показания се кредитирали от съда, а показанията на полицейските служители, които коренно се разминавали с техните, не били кредитирани, въпреки, че именно те били натоварени с функциите да установят на място има ли данни за извършено престъпление при конкретния случай. При тези установени и изяснени фактически положения, счита, че повдигнатото обвинение по чл.131,ал.1,т.1 от НК, няма приложно поле в настоящия случай. Що се касае до наложеното наказание, то счита, че съдът не е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и самото наказание се явявало явно несправедливо. Моли, първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимия Христов да бъде оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения, защото обвинението не било доказано по несъмнен начин. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си – адв.В.Василев поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена, като подсъдимият бъде оправдан. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали, моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда, като мотивирана, законосъобразна, обоснована и справедлива по отношение на наложеното наказание. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Пред въззивната инстанция бе извършен повторен разпит на свидетелите Тони Николов и Ергюн Дуран. От събраните доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следното: Подсъдимият Емил Йосифов Христов е роден на 17.12.1974г. в гр. Кърджали, жител и живущ в същия град, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********. На 23.01.2008г. през деня в игрална зала „Амиго”, намираща се в гр.Кърджали на бул.България № 70, експлоатирана от ЕТ"Махмуд- Махмуд Юсеин"-гр.Кърджали, на работа като крупие била свидетелката Арзъ Хасан, която била единственият служител на работа в залата в този момент. Била облечена с установеното за залата работно облекло-тениска и обузначителна табелка с име и длъжност. Около 14.30ч. в игралната зала дошла сестрата на крупието Арзъ Хасан - свидетелката Милена Шенкова, която преди това била на лекар и св.Хасан я помолила да остане с нея до края на работния й õен, за да се приберат заедно. Около 16.30 ч. в игралната зала влязъл подсъдимият Емил Христов, а малко след това пристигнала и неговата сестра - свидетелката Халиме Али. Последните двама седнали на една маса в залата и започнали да говорят на висок тон, при което св.Шенкова им направила забележка да говорят по-тихо, но подс.Христов и св.Али не й обърнали внимание и продължили разговора си. В залата освен тях двамата нямало други посетители. Малко след това, св.Али извадила пакетче слънчогледови семки, сложила един вестник на масата и заедно с подсъдимия започнали да чоплят семки, като изхвърляли отпадъците на вестника. Тогава свидетелката Арзъ Хасан им направила забележка да приберат семките, тъй като прахосмукачката била развалена и трудно се почиствало с метла, при което подсъдимият се ядосал и започнал да обижда и да се заканва на крупието Хасан с думите „миризлива селянка”, ”мръсна курва”, „ще те закарам в гората и ще те изнасиля”. Свидетелката Халиме Али виждайки, че брат й се ядосал, се опитала да го успокои и му казала да напуснат залата, но след като той не я послушал, тя напуснала игралната зала сама. Междувременно подс.Христов станал и се насочил към свидетелката Арзъ Хасан, която седяла на стол тип „щъркел" зад бара. Отишъл при нея и я ударил с шамар по главата, при което тя паднала заедно със стола на земята, под мивката на плота. След това отново й нанесъл удар с крак по тялото. Виждайки това свидетелката Милена Шенкова започнала да моли подсъдимият да спре и да остави сестра й. Тогава той преустановил действията си спрямо крупието, но насочил обидите си към св.Шенкова и ударил и нея. В този момент пострадалата Хасан взела телефонния апарат и се обадила на мениджъра на фирмата- свидетелката Златка Димитрова, на която разказала за случилото се. Последната сигнализирала за това на органите на полицията и тръгнала веднага към игралната зала. След като пострадалата успяла да се обади и да съобщи за случващото се и на свидетелката Женифер Рашид, подсъдимият напуснал игралната залата. Десетина минути по-късно на место пристигнали полицейските служители - свидетелите Тони Николов и Ергюн Дуран, като в залата били само двете свидетелки Арзъ Хасан и Милена Шенкова. Последните им разказали за случилото се, след което полицаите се обадили на дежурния по МВР, за да се издири дееца. След около десет минути същата вечер подсъдимият дошъл с колата си в игралната зала, където отрекъл да е нанасял побой на двете момичета. Подсъдимият първоначално заявил, че ги е обиждал, тъй като св.Арзъ Хасан не била изплатила печалба на едно лице, но след това заявил на св.Николов, че това го е казал, за да подразни св.Хасан, и че ги е обиждал, тъй като е бил подразнен от отправена му забежка от св.Хасан да не чопли семки в заведението. Тъй като двете свидетелки нямали външни белези от удари, на дееца на место му бил съставен предупредителен протокол и акт по Наредбата на Община Кърджали. Видно от заключението на съдебния лекар Маринов по извършената съдебно-медицинска експертиза, на Арзъ Мюмюн Хасан са били причинени кръвонасядания по гърба и дясното бедро, които са причинили болка и страдание. При разпита на вещото лице в съдебно заседание, същият е заявил, че нараняванията са причинени от действията на твърд предмет и по начина на тяхното полагане, е възможно да са възникнали така, както са описани от пострадалата. Тази фактическа обстановка, съдът прие за установена на база свидетелските показания на Арзъ Хасан, Милена Шенкова, Златка Димитрова, Женифер Рашид, Тони Николов и Ергюн Дуран, както отчасти и от показанията на св.Халиме Али и обясненията на подсъдимия Емил Христов, а също и от приобщените писмени доказателства. Съдът не дава вяра на показанията на св.Али и обясненията на подс.Христов, в частта им, в която твърдят, че св.Хасан е посегнала да вземе пакетчето със семки от масата, при което подсъдимият опитвайки се да я спре, я хванал за ръката и при дърпането си назад, за се отскубне, тя паднала на земята, като при падането си съборила един стол тип „щъркел”. В описаната част разказаното от св.Али и подс.Христов се опровергава от показанията на свидетелките Арзъ Хасан и Милена Шенкова, на които съдът дава вяра, тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви помежду си, като съда съобрази и обстоятелството, че същите факти те са описали и пред пристигналите непосредствено след инцидента свидетÕли - Златка Димитрова, Женифер Рашид, Тони Николов и Ергюн Дуран. За да не кредитира обясненията на подс.Христов, съдът взе предвид и обстоятелството, че последният е заявил пред св.Николов, че той е обиждал двете свидетелки Хасан и Шенкова, като е отрекъл да ги е удрял, но не е съобщил, че св.Хасан е паднала на земята и се е ударила, така както е разказал на съдебното следствие. Поради изложеното съдът приема, че версията на подс.Христов и сестра му – св.Али, че подсъдимият не е нанасял удари на св.Хасан, е защитна такава, целяща единствено оневиняване на подсъдимия. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, следва да се направи извод, че подс.Христов е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.131, ал.1, т.2 във вр. с чл.130, ал.2 от НК. От обективна страна деянието е извършено чрез нанасяне на удари от страна на подсъдимия върху св.Арзъ Хасан, в резултат, на което на последната са били причинени кръвонасядания по гърба и дясното бедро, които са причинили болка и страдание. Описаното увреждане следва да се квалифицира като лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Налице е причинна връзка между нанесените удари и причинените болка, страдание и получените кръвонасядания. Безспорно по делото се установи, че св.Арзъ Хасан по време на извършване на деянието, е имала качеството на „длъжностно лице” по смисъла на чл.93, ал.1, б”б” от НК, тъй като е изпълнявала функциите на „крупие” в игрална зала „Амиго”, по трудов договор с работодател ЕТ”Махмуд-Махмуд Юсеин”-гр.Кърджали. Тази й работа, видно от длъжностната й характеристика, е била свързана с пазене на чуждо имущество, а именно на ЕТ”Махмуд - Махмуд Юсеин”-гр.Кърджали. Съдът намира за неоснователно твърдението на защитника на подсъдимия, че по време на инцидента св.Арзъ Хасан не била на работа, което се установявало от приложения като доказателство график за смените на крупиетата в игралната зала. Действително по приложения график, втора смяна на 23.01.2008 г. е следвало да бъде лицето Яна Иванова, но по делото е безспорно установено, че по време на инкриминираното деяние това лице не е било в игралната зала, като в тази насока са всички събрани по делото гласни доказателства. За това разминаване в графика и действително отработеното време, обяснява св.Арзъ Хасан, а именно, че с колегите си /другите крупиета/ са имали устна договорка, всеки от тях да отработи по две дневни и две нощни смени, като въпросния ден тя е застъпила на смяна в 08.00 ч. и е работила до 19.30 ч. Тази устна договорка е била известна на прокуриста на ЕТ”Махмуд – Махмуд Юсеин”- св.Женифер Рашид, която при разпита си обяснява, че за тези промени в графика не са били пускани писмени заповеди. Че именно св.Арзъ Хасан по време на деянието е била на работа като крупие в игралната зала потвърждават в показанията си и свидетелите Рашид, Димитрова и Шенкова. Що се отнася до последната, която също по време на инцидента се е намирала в игралната зала, то тя е отишла в залата при сестра си около 13.30 ч., след посещение при лекар и е била помолена от св.Хасан да изчака приключването на работния й ден, за да се приберат заедно. В тази насока са показанията и на двете свидетелки, като по делото липсват каквито и да било доказателства, които да внасят съмнение в показанията им относно тези обстоятелства. Извод, че именно св.Арзъ Хасан, а не сестра й, е била на работа, може да се направи и от обстоятелството, че тя се е намирала зад бара, където обичайно би трябвало да се намира работещото в залата лице. Тя е направила забележка на подсъдимия и сестра му, да не чоплят семки, тъй като след това тя е трябвало да мете залата, което обичайно отново се прави от лицето, което работи в залата, а не от случайно намиращи се в залата лица. За да се приеме, че дадено лице има качеството по длъжностно такова, е достатъчно да се установи, ме по време на деянието, то фактически, действително е извършвало възложената му работа по управление или пазене на чуждо имущество, и е без значение дали това се е случило в рамките на установеното работно време, или извън него. Междувпрочем, извод, че и подсъдимият е възприел, че именно св.Арзъ Хасан е била на работа като крупие въпросния ден, се извлича от неговото поведение – казвайки на св.Николов, че св.Арзъ Хасан не е изплатила печалба на лице, което е спечелило от игрален автомат, макар след това да е обяснил, че това не отговаря на истината, а единствено е имал желание да подразни св.Хасан. От изложеното следва да се направи безспорния Þзвод, че леката телесна повреда е нанесена на длъжностното лице Арзъ Хасан, поради което и деянието следва да се квалифицира по чл.131, ал.1, т.1, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, обективиран в поведението на подсъдимия – нанесените удари безспорно указват на целенасочен волеви акт от страна на подс.Емил Христов. Последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и пряко е желаел тяхното настъпване. За престъпление по чл.131, ал.1, т.1 във вр. с чл.130, ал.2 от НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода” до една година или пробация. Първоинстанционният съд, без да изложи съображения кое от алтернативно предвидените наказания, с оглед индивидуализацията и постигане целите на наказанието, следва да се наложи за конкретно извършеното от подсъдимия деяние, е определил наказание „лишаване от свобода” в размер на 6 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „лек” режим. Настоящият съдебен състав не споделя приетото от районния съд относно степента на обществена опасност на деянието, която е определил като изключително висока и на дееца, като е приел, че са налице единствено отегчаващи вината обстоятелства – лоши характеристични данни и предишни осъждания, без обаче да са обсъдени и посочени съображенията, довели до тези изводи, т.е. последните се явяват необосновани. Степента на обществена опасност на деянието, следва да се определи като типичната за този вид престъпления, засягащи обществените отношения, свързани със здравето и телесната неприкосновеност на гражданите, като нито начинът на извършване на деянието – нанасяне на удари с ръка и крак, нито причинената лека телесна повреда на пострадалата, изразяваща се в кръвонасядания по гърба и дясното бедро, се отличават с по-висока, още по-малко с изключително висока, както е приел районният съд, степен на обществена опасност. Първоинстанционният съд е приел, че липсват смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и е отчел като отегчаващи такива – „лоши характеристични данни и предишни осъждания”, без обаче да направи преценка на събраните в тази връзка доказателства. От приложената по делото характеристична справка не може да се направи категоричен извод за лоши характеристични данни, доколкото посоченото, че подс.Христов, не контактувал със съседите си и не работел, не са обстоятелства, които може да се определят като негативни. А посоченото в справката, че в масивите на МВР, подс.Христов бил регистриран за извършени противообществени прояви и престъпления от общ характер, е от значение единствено осъждането му с влезли в сила присъди, което обстоятелство е отчетено отделно от характеристичните данни, съобразно приложената справка за съдимост. От последната е видно, че подсъдимият Емил Йосифов Христов е осъждан два пъти, но за деяния извършени през 1999 г. и 2000 г., макар присъдите да са влезли в сила много по-късно във времето, съответно през 2002 г. и 2006 г. Не без значение в случая обаче е обстоятелството, че след посочените две деяния, в продължение на повече от седем години, по делото няма данни, подсъдимият да е извършвал или да е разследван за други престъпления, т.е. в един продължителен период от време, той е показал, че се е поправил, демонстрирал е поведение към спазване на законите и добрите нрави. В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че на проведеното пред първоинстанционния съд съдебно следствие, са представени доказателства, че спрямо подс.Христов са били налагани мерки по Закона за защита срещу домашното насилие, което обстоятелство не е отчетено от решаващия съд и следва да се вземе предвид като негативно при преценката на данните охарактеризиращи личността на подсъдимия. При определяне на наказанието на подсъдимия, настоящия състав съобрази и подбудите за извършване на деянието, а именно подсъдимият се е подразнил и почувствал обиден от отправените му забележки, първоначално от св.Шенкова да разговарят /той и сестра му – св.Али/ по-тихо, а след това от св.Арзъ Хасан забележка да не чоплят слънчогледови семки в игралната зала. Или неправомерното му поведение не е било напълно безпричинно, не провокирано и самоцелно. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да се отчете съдействието му пи разкриване на обективната истина и процесуалното му поведение – явявал се е винаги, когато е бил призоваван от органите на досъдебното и съдебното производство. Съобразявайки изложените обстоятелства относно обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, настоящия съдебен състав намира, че в случая най-подходящо се явява налагането на алтернативно предвиденото наказание „пробация”, а не определеното му от първоинстанционния съд наказание “лишаване от свобода”, което се явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия и не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, т.е. то е явно несправедливо. Определеното от настоящия състав наказание пробация, следва да обхване следните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по 1 /една/ година на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 във вр. с ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от НК и безвъзмезден труд в полза на обществото от 120 часа годишно за срок от една година на основание чл.42а, ал.2 т.6 във с ал.3, т.3 от НК. Така наложеното на подсъдимия Емил Христов наказание отговаря в пълна мяра на извършеното от него деяние и ще бъдат постигнати напълно целите на наказанието, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК. С оглед на описаната замяна на наказанието “лишаване от свобода” с наказанието „пробация”, следва да се отмени и постановеното на основание чл.68, ал.1 от НК изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” по определение, имащо характер на присъда по НОХД № 439/2005 г. на Окръжен съд – Хасково, направено с проверяваната присъда в настоящия процес. Неоснователно се явява твърдението във въззивната жалба, че на дасъдебното производство, подсъдимият е бил лишен от възможността да направи доказателствени искания, „като на практика в рамките на два часа, той е бил конституиран с всички процесуални качества на обвиняем и съответно с това е приключило и дознанието”, с което били нарушени правата му на защита съгласно чл.55, ал.1 и чл.97 от НПК. Действително Емил Йосифов Христов е бил привлечен като обвиняем по делото на 21.04.2008 г., след което е бил разпитан в това си качество и на следващия ден - 22.04.2008 г. му е било предявено разследването. За да бъде привлечено едно лице като обвиняем съгласно чл.219 от НПК, следва да са събрани достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и да не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство. Именно, след установяване на посочените предпоставки в настоящия случай, Емил Христов е бил привлечен като обвиняем, разпитан като такъв, след което разследващия дознател е приел, че са извършени всички действия по разследване и е предявил разследването, съгласно разпоредбата на чл.227 във вр. с чл.226 от НПК. Всички действия по разследването спрямо обвиняемия, сега подсъдим, са били извършени в присъствието на упълномощения от него защитник – адв.Васил Василев, като при предявяването на разследването, изрично е отразено в съставения за това протокол, че Емил Йосифов Христов се е запознал с материалите по делото; разяснени са му били събраните доказателства, като самия той няма да предоставя други доказателства; не се признава за виновен и желае делото да бъде прекратено, както и няма възражения и искания по отношение на воденото наказателно производство; не желае да обжалва процесуалните актове, тъй като те не накърнявали неговите права и интереси. Посочено е още, че времето предоставено му за запознаване с материалите по делото му е било достатъчно. От описаното следва да се направи извода, че извършените действия по разследване са извършени в съответствие с реда предвиден в НПК и не са накърнили правата и възможността за защита на подсъдимия. Първоинстанционната присъда не е била обжалвана в гражданската й част, относно присъденото на Арзъ Хасан обезщетение за претърпени от престъплението по чл.131, ал.1, т.1 във вр. с чл.130, ал.2 от НК, неимуществени вреди, поради което и в тази й част, е влязла в сила и не е предмет на въззивната проверка. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийският районен съд, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноÔават отменяването на атакувания съдебен акт на това основание. С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваната присъда следва да бъде изменена, в частта на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален “лек” режим на изтърпяване, като същото бъде заменено с наказание „пробация” със следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 във вр. с ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по 1 /една/ година и на основание чл.42а, ал.2 т.6 във с ал.3, т.3 от НК - 120 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година. Следва също присъдата да бъде отменена в частта й, с която на основание чл.68 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи наложеното с влязло в сила определение по НОХД № 439/2005 г. на Окръжен съд – Хасково наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца. В останалата й част, присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 337 ал.1 т.1, във вр. с чл. 334 т.3 от НПК и чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 70/30.06.2008 год. по н.о.х.дело № 602/2008 год. по описа на Кърджалийският районен съд, в частта й, с която на подсъдимият Емил Йосифов Христов от гр.Кърджали, с ЕГН **********, на основание чл.131, ал.1, т.1, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от шест месеца при първоначален “лек” режим на изтърпяване, като намалява същото чрез замяната му с наказание „пробация”, като на основание чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6, във вр. с ал.4, във вр. с ал.3, т.1 и т.3 от НК определя следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една/ година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ година, и 120 часа годишно “безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от една година. ОТМЕНЯ присъдата в частта й, с която на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимият Емил Йосифов Христов да изтърпи наложеното с влязло в сила определение по НОХД № 439/2005 г. на Окръжен съд – Хасково наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |