РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. гр. Хасково, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640200376 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от „********„ ЕООД, срещу Наказателно постановление №
610929 – F615315 от 12.11.2021г. издадено от Заместник Директора на ТД на НАП -
Пловдив, с което за нарушение по чл. 182, ал.2, вр.ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева. В жалбата се релевират
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, което страдало и от пороци, свързани с допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че
не били настъпили вреди от нарушението и бюджета не бил ощетен. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. Надлежно упълномощеният по делото процесуален представител адв.К.Н.
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Навеждат се доводи за процесуални
нарушения. Твърди се, че бюджета не е ощетен. Претендира се алтернативно и маловажен
случая на нарушение. В тази връзка се иска НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган , редовно призован, чрез упълномощения по
делото представител –юрисконсулт Л.Р., оспорва жалба и в хода по същество моли същата
да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено
. Претендира за юрисконсултски разноски от 150 лева.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 07.05.2021г.е извършена проверка за прихващане и възстановяване на данъчен
кредит на дружеството жалбоподател от св.С. Д. АР., като са изискани съответните
документи. Резултатите от тази проверка са описани в протокол № П-16002621070576-004-
001/07.05.2021г. Установено е, че „********" ООД с ЕИК ************* не е отразило в
дневника за покупки дан. документ по чл. 112, ал.1, т. 2 от ЗДДС, а именно : кредитно
известие /КИ/ № **********/27.01.2021г. към фактура № **********/21.01.2021 г„ издадено
от "КАРАД" ООД, ЕИК BG200671656, за дан. период, през който същото е издадено - м.
01.2021г., съгласно чл. 124, ал, 5 от ЗДДС, което е довело до определяне на ДДС в по-малък
размер за този данъчен период. Резултатът за данъчен период м.01.2021г. е ДДС за
възстановяване в размер на 11981.06лв., съгласно подадената от „********" ООД с ЕИК
************* справка-декларация 26001814459/10.02.2021г. Ако задълженото лице бе
включило КИ № **********/27.01.2021г. в дневника за покупки през данъчен период, през
който същото е издадено - м. 01.2021г., резултатът за този данъчен период щял да бъде ДДС
за възстановяване в размер на 5981.06лв., тъй като би се намалил размера на ползвания за
периода дан. кредит и съответно, намали размера на данъка за възстановяване съгласно чл.
88, ал. 2 от ЗДДС с данък в размер на 6000.00лв. Отразяването на кредитното известие в
дневника за покупки за данъчен период м. 01.2021 г. лицето е следвало да извърши не по-
късно от 15.02.2021г./ 14.02.2021г.-неприсъствен ден/, когато е бил крайният срок за
подаване на справка-декларацията и отчетните регистри за м.01.2021г. съгласно чл. 125, ал.
5 от ЗДДС. Неотразяването на издаденото кредитно известие в дневника за покупки на
„********" ООД с ЕИК ************* за дан. период м.01.2021г. е довело до определяне на
ДДС за възстановяване в размер на 11981,06лв., което е с 6000.00 лв. в по-голям размер от
дължимия данък за възстановяване за същия данъчен период, ако КИ бе включено в него.
Кредитното известие е отразено в дневник за покупки за данъчен период м. 02.2021г. към
подадената справка-декларация /СД/ с вх. № 26001819614/03.03.2021г.
Като е взел предвид горното контролният орган е достигнал до извода, че
дружеството жалбоподател е допуснало нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и е
осъществило състава на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, като не е отразило в дневника за покупки за
данъчен период: м. 01.2021г. издаденото през този данъчен период кредитно известие №
**********/27.01.2021г., което е довело до определяне на ДДС за възстановяване в по-голям
размер от 6000.00лв. Нарушението било извършено на 15.02,2021г. / тъй като 14.02.2021г. е
неприсъствен ден /в гр. Хасково, същото било открито на 07.05.2021 г. в гр. Хасково при
извършена проверка за прихващане и възстановяване на „********" ООД с ЕИК
*************, за която е съставен АПВ с № П-16002621070576-004-001/07.05.2021г. За
2
това нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН, като нарушението в него е
квалифицирано по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и е осъществило състава на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС.
АУАН е съставен от св. С. Д. АР. в присъствието на св.Н. Т. ЯК. и управителя на
дружеството жалбоподател Т.Т.. Акта е предявен и връчен на представляващият
дружеството Т.Т.. Няма направени възражения по констатациите в акта при неговото
връчване. Такива писмени са постъпили в срока по ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление,
в което административнонаказващият орган изцяло възприел описаната фактическа
обстановка, като възприел и данните от проверката при определяне на дължимия данък
добавена стойност. Наказващият орган е възприел и дадената в АУАН правна квалификация
на нарушението.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът
кредитира показанията на свидетелите св. С. Д. АР. и св.Н. Т. ЯК., относно обстоятелствата,
свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнали в
хода на производство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на техни
преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на 124, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност-
чл.124, ал. (5) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Независимо от ал. 4,
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника
за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на
които е прекратена регистрацията по този закон.
Според чл.126 от ЗДДС - Чл. 126. (1) Допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125,
ал. 1 и 2 вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните
регистри по чл. 124 се коригират по реда на ал. 2 и 3.
(2) Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на справка-декларацията, се
поправят, като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите по
чл. 125, ал. 1 и 2 и отчетните регистри по чл. 124.
(3) Извън случаите по ал.2 грешките се поправят, като: 1. лицето извърши необходимите
корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения
документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период - при неотразени в
отчетните регистри по чл. 124 документи.
По силата на чл.182 от ЗДДС- Чл. 182. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Регистрирано лице,
което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен
документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на
данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,
3
или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е
издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който
документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената
санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от
250 лв.
Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател
административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на процесния АУАН и издаването на НП съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на
последното. Според съда и в двата акта описанието на нарушението е пълно, точно и
отговаря на посочената правна квалификация на същото. Съдът намира, че правилно са
посочени дата и място на извършване на нарушението. Тоест описани са всички
обстоятелства при които е извършено нарушението. Посочена е и точната сума която,
неотразяването на процесното КИ № **********/27.01.2021г., е довело до определяне на
ДДС за възстановяване в по-голям размер, а именно от 6000.00лв., което с оглед даденото
описание на нарушението с думи правилно е квалифицирано по чл.124, ал.5 от ЗДДС.
АУАН и НП са съставени и съответно издадени от компетентни органи в кръга на техните
компетентности и в сроковете по ЗАНН. Затова и съдът намира, че не е на лица съществено
процесуално нарушение което да води до отмяна на НП.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени
средства, се установяват безспорно. Доказа се по делото, че „********" ООД с ЕИК
************* не е отразило не е отразило в дневника за покупки за данъчен период: м.
01.2021г. издаденото през този данъчен период кредитно известие №
**********/27.01.2021г., което е довело до определяне на ДДС за възстановяване в по-голям
размер от 6000.00лв. това кредитно известие е отразено за следващият данъчен период. По
тези факти и обстоятелства не се и спори от жалбоподателя. съдът ги намира за безспорно
доказани както на база свидетелските показания така и на база писмените доказателства по
делото - подадените справки декларации за процесните месеци. Всички тези доказателства
са еднопосочни и непротиворечиви и водят до извода, че жалбоподателят е отразил
процесното кредитно известие в данъчният период следващ периода в който кредитно
известие № **********/27.01.2021г. е издадено и е следвало да се отрази. Последното
безспорно е нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС, още повече, че липсват данни и твърдения
които да сочат, че това кредитно извастие е получено в данъчният период в който е
отразено. Тоест съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението по чл.124, ал.5
от ЗДДС.
С оглед дадената правна квалификация на нарушението, според съда правилно е
приложена санкционна разпоредба на чл.182, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС правилно е определен и
4
размера на наложената имуществена санкция, а именно 25% от 6000 лева, която последна
стойност е по-големият размер за възстановяване на ДДС поради невключването на КИ за
периода в който същото е издадено или казано по друг начин сумата от 6000 лева е по-
малкия размер на данък определен поради невключването на КИ за процесният период.
В случая не са на лице предпоставките на чл.28 от ЗАН. В чл.93, т.9 от НК, приложим
по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, е дадено определение на
понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато, с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените
отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства,
които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се
касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В настоящият случай
имуществената санкция е наложена в минимално предвиденият в закона размер като
процент от определения в по-малък размер данък, поради което съдът счита, че са отчетени
всички смекчаващи вината обстоятелства и нарушението е определено като такова с ниска
степен на обществена опасност съобразно нарушенията от този вид, но по никакъв начин не
са налице такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че степента на
обществената опасност на деянието е с по-ниска в сравнение с обичайните нарушения от
този вид.
При този изход на делото, претенцията на административно-наказващия орган за
присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява основателна. Съгласно
новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е процесуална, има
действие занапред и се прилага от момента на влизането в сила. Така допълненият текст
на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към момента е в сила,
поради което на ТД на НАП , се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева.
Мотивиран така,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 610929 – F615315 от 12.11.2021г.
издадено от Заместник Директора на ТД на НАП - Пловдив.
ОСЪЖДА „********" ООД с ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление : с.Стамболийски, ул.“Асен Златаров“ №1, обл.Хасково да заплати на ТД на
НАП Пловдив ЕИК 1310631880039 сумата от 150 лв. направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
6