Решение по дело №459/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 246
Дата: 19 юли 2022 г.
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20221420200459
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Враца, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20221420200459 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. СТ. Б., с. ********** обл. Пазарджик,
против НП №567/04.05.2022 г., издадено от началник отдел Контрол и
правоприлагане в Национално тол управление към АПИ, с което за
нарушение по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, на основание чл.179,
ал.3 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 1800,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното НП следва да се отмени, тъй като
неправилно санкцията е наложена не на собственика на превозното средство,
а на водача на същото дни по-късно. Изтъква се, че НП и АУАН съдържат
неясно обвинение, което обуславя наличието на процесуално нарушение При
това и при развиването на подробни съображения в подкрепа на наведените
оплаквания, се прави искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Йорданова, която оспорва
жалбата, изразява становище за неоснователност на жалбата и формулира
искане за потвърждаване на атакуваното НП.

Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
Врачански районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
24.11.2021 г., при излизане от територията на Р България при ГКПП
Кулата, св. Ю. П. – старши инспектор в отдел ПТРР, извършил проверка на
1
жалбоподателя, управляващ влекач ВОЛВО ФХ 4Х2Т с рег. №РА9290КР. В
хода на проверката установил, че на 08.11.2021 г., превозното средство е
засечено на обходен път Враца, отсечка 8+849, път I-1, без заплатена пътна
такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. При това той съставил на жалбоподателя АУАН
№567/24.11.2021 г., в който посочил, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя и му е връчен лично, като същият не е вписал възражения.
На 04.05.2022 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично
словесно описание на нарушението и посочване, че същото е извършено на
път I-1, км.8+849, на основание чл.179, ал.3 ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства. От показанията на св. П. се установява, че лично е
извършил проверка на жалбоподателя и е установил, че дни по-рано
превозното средство е засечено от електронна система на обходен път Враца
без заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Установяват се и
обстоятелствата около съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията
на свидетеля в цялост. Кредитира и останалата събрана, но необсъдена до
момента доказателствена съвкупност. Доколкото обаче същата не съдържа
съществени противоречия по отношение на подлежащите за доказване факти,
излагането на по-подробен анализ е ненеобходимо и обременяващо съдебния
акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите,
поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да се
разгледа по същество.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК,
вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания,
съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния
закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че и АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са
описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на
констатиране на същото и правната му квалификация, както и кой текст от
кой закон е нарушен. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и
НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. В хода на
административно-наказателното производство обаче е допуснато съществено
процесуално нарушение, обуславящо на самостоятелно основание отмяната
на санкционния акт, а именно:
Видно е, че в НП е отразено, че нарушението е извършено на път I-1,
км.8+849. В АУАН обаче е отразено, че то е извършено на Обход Враца, път
2
I-1, отсечка 8+849. На пръв поглед така посоченото място изглежда
идентично, но в действителност не е така. Републикански път I-1 е
първокласен път от републиканската пътна мрежа на България с общо
направление север-юг, свързващ град Видин с граничния пункт ГКПП
Кулата-Промахан. Общата му дължина е 453,8 км и неговата километрично
измерване започва от гр. Видин към ГКПП Кулата-Промахон. Същият,
предвид дължината си, се свързва и отклонява в редица първокласни,
второкласни и третокласни пътища, като при около км.144+300 същият
преминава в „Обходен път гр. Враца“, представляващ отсечка от път І-1/Е-
79/. При тази конкретизация е очевидно, че в АУАН жалбоподателят е
обвинен, че е извършил нарушението на отсечка 8+849 км на обходен път
Враца, част от път I-1, което чисто километрично се явява в участъка след
км.144 от път I-1. В НП обаче жалбоподателят е обвинен, че е извършил
нарушението на км.8+849 от път I-1, което предвид километричното
измерване е в районна на гр. Видин. При това съдът намира, че между
мястото на нарушението в АУАН и в НП е налице пълно разминаване. А
мястото на нарушението е от изключително значение и не случайно е сред
задължителните реквизити на АУАН и НП. И именно по тази причина
съдебната практика еднопосочно приема, че неправилното посочване на
мястото на нарушението и/или посочването на различни места на
нарушението, е съществено процесуално нарушение, обуславящо на
самостоятелно основание отмяна на санкционния акт в цялост.
Извън посоченото, съдът намира за необходимо да изложи и доводи по
съществото на спора. При тази си проверка, настоящата инстанция счита, че
по делото не се доказва, че на 08.11.2021 г. именно жалбоподателят е
управлявал превозното средство. Действително, на 24.11.2021 г., когато му е
извършена проверка, той е бил водач на превозното средство. Но на
08.11.2021 г., когато нарушението е отчетено с електронна система, проверка
за това кой е бил водач на превозното средство не е извършена. И при
условие, че същото не е собственост на жалбоподателя, за съда остава
недоказано твърдението на наказващия орган, че именно жалбоподателя е
нарушител и е напълно неясно защо санкцията е наложена на жалбоподателя,
а не на собственика на превозното средство, каквато възможност
законодателя е предвидил.
По изложените съображения, приемайки, че в хода на
административно-наказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, както и че не е доказано авторството на
нарушението, настоящата инстанция счита, че атакуваното НП следва да се
отмени, а жалбата да се приеме за основателна.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане
на разноски от страна на жалбоподателя, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН,
отдел Контрол и правоприлагане в Национално тол управление към АПИ,
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски за
адвокатско възнаграждение. Предвид размера на санкцията дължимата сума е
в размер на 360 лв. /съобразно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
3
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №567/04.05.2022 г., издадено от
началник отдел Контрол и правоприлагане в Национално тол управление към
АПИ, с което за нарушение по чл.10, ал., т.2 от Закона за пътищата, на
основание чл.179, ал.3 ЗДвП, на Б. СТ. Б., с. ********** обл. Пазарджик, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800,00 лв.
ОСЪЖДА отдел Контрол и правоприлагане в Национално ТОЛ
управление към Агенция пътна инфраструктура, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на
Б. СТ. Б., ЕГН:**********, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева,
представляваща направени разноски за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4