О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№439/23.5.2019г. 2019 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 23.05.2019
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА
ПЕТРОВА
като разгледа докладваното
от съдия Даскалова
ВЧНД № 507 по описа на съда за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.243, ал.6 от НПК.
Делото е образувано по мастен протест от прокурор при
ВРП срещу определение № 53 от 22.03.2019 г. на ВРС, ІІ-ри състав,
постановено по ЧНД № 1117 по описа на ВРС за 2019 г.
С обжалваното
определение, съставът на ВРС е отменил постановление от 28.01.2019 г. на РП – Варна за прекратяване на наказателното
производство по ДП № ****/2018 г. по описа на ОД на МВР – Варна ш е върнал на
РП – Варна ДП № ****/2018 г. по описа на ОД на МВР – Варна за продължаване на
наказателното производство.
В частния протест се
твърди, че определението е неправилно – постановено в нарушение на материалния
закон и се иска неговата отмяна. Твърди
се, че „естеството, съдържанието и начина на вербална проява от страна на С.,
както и проявената от него физическа агресия, ограничила се до вдигане на стола
и размахвайки го припокриват определението по чл.1, ал.2 от УБДХ.. Поведението
му по своето съдържание и естество не са с характеристиките на грубо и дълбоко
засягане на честта или физическата неприкосновеност на пострадалата, не се
отличават с особена грубост и упоритост, липсва пренебрежително отношение към
установения обществен ред, с което да е изразено явно неуважение към личността
на присъствалите на инцидента лица“. Според прокурора в конкретния случай доказателствата
не сочат за проявяване на демонстративна и провокираща непристойност с висока
степен на обществена опасност, поради което поведението на С. представлява
административно нарушение.
Прекратеното досъдебно
производство е било образувано и водено за извършено престъпление по чл.325,
ал.1 от НК.
След проведеното
разследване компетентният прокурор е преценил, че не е извършено престъпление
от общ характер, наказуемо по чл.325, ал.1 от НК, тъй като действията на С.
макар и непристойни, не нарушават грубо обществения ред и не изразяват явно
неуважение към обществото, а преставляват проява на дребно хулиганство по
смисъла на УБДХ.
По установената
в хода на ДП фактическа обстановка няма спор.
И първоинстанционният съд и прокурорът от ВРП приемат,
че обективна страна С.Д.С.е извършил непристойни действия. Различна е обаче оценката на поведението на С., която
правят ВРС и прокурорът от ВРП.
Настоящата
инстанция споделя извода, направен от
ВРС, че действията на С. не могат
да се определят/характеризират като проява на дребно хулиганство. Такова
поведение е укоримо в значително по-голяма степен от случаите на дребно
хулиганство. То носи характеристиките на грубо и дълбоко засягане на честта и
достойнството на А.. Нейната физическа неприкосновеност безспорно е била
заплашена при замахването със стола от С., които заедно с отправените закани,
са от такова естество, че да породят
основателен страх от осъществяването на престъпление срещу личността й.
Недопустимо е
омаловажаването на поведението на С., как крещенето на псувни, обиди и
заплахата с физическа саморазправа на публично място, пред очите на минаващите
граждани да не представляват непристойни действия, които грубо да нарушават
обществения ред и демонстрират явното
неуважение на С. към обществените порядки …
Престъпленията по чл.325 от НК, с оглед механизма им на
осъществяване и предвид възможните /или настъпили вредни последици за живота,
телесната неприкосновеност и имуществото на гражданите, мотивират висока степен
на обществена опасност и изискват справедлива наказателна репресия.
В коментирания смисъл, настоящият съдебен състав установи
подценяване на обществената опасност на инкриминираното деяние с оглед
честотата на този вид посегателства и обществения им отзвук, които
предопределят и адекватна строгост при санкционирането им.
Недостатъчната оценка на визираните обстоятелства е обосновала и
неправилното квалифициране от страна на прокурора на деянието като такова по
чл.1, ал.2 от УБДХ.
Характеристиките на осъщественото от С. деяние – начина на извършване,
упоритостта и безцеремонността при извършването му и социалният отзвук на този
вид посегателства свидетелстват за по-висока степен на обществена опасност и не
могат да се отнесът към нормата на чл.1, ал.2 от УБДХ.
В конкретния случай
следва от събраният по делото доказателствен материал да се направи извод за
обективната и субективната съставомерност на деянието на С. по
чл.325, ал.1 от НК, както правилно е установил и ВРС.
ПО ПРОТЕСТА:
Неоснователно е
твърдението в протеста, че ВРС не е направил пълен и всестранен анализ на
всички събрани по делото доказателства, тъкмо обратното първоинстанционният съд
е коментирал абсолютно всички събрани по ДП доказателства.
Именно въз основа на
събраните в хода на ДП доказателства, чрез техния
анализ първоинстанционният съд е достигнал до правилен и законосъобразен
извод, че заключението на прокурора при ВРП, че деянието на С. представлява дребно хулиганство, а не
престъпление по чл.325, ал.1 е незаконосъобразен.
С оглед съображенията,
изложени по-горе въззивната инстанция счита атакуваното определение на ВРС за
правилно и законосъобразно, а доводите в протеста – за неоснователни.
Водим от изложеното и на
основание чл.243 ал.7 от НПК въззивния съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 53 от
22.03.2019 г. на ВРС, ІІ-ри състав, постановено по ЧНД №
1117 по описа на ВРС за 2019 г.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.