№ 664
гр. Пещера, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20215240101390 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. ХXIX от ГПК – „Съдебна делба“ и е във фазата
по допускането на делбата. Образувано е по искова молба от В. М. М. против ЮЛ. МЛ.
М. и А.М. М., за делба на апартамент в гр. Пещера, ул. „***“ №33, вх.А, ет.4, ап.12, и
конкретен гараж до същата сграда.
Твърденията на В.М. Мимишева са, че приживе на съпруга й М. А. М. са
придобили с него в режим на СИО недвижими имоти с настоящи идентификатори
56277.501.459.1.12 (апартамент) и 56277.501.459.15 (гараж), като след смъртта му и
преминаването на имотите в режим на обикновена съсобственост – тя е станала
собственик на ½ ид. ч. от тях, и е наследила с всяко от децата си, ЮЛ. МЛ. М. и АН.
МЛ. М., равни части от по 1/3 от останалата като наследство от М. А. М. ½ ид. ч. от
същите имоти. Твърди се, че съсобствениците не могат да постигнат съгласие за
доброволна делба на двата имота, поради което се иска от съда да постанови решение,
с което да се допусне делба между страните на гореописаните недвижими имоти при
следните квоти: 4/6 идеални части за В.М. Мимишева, 1/6 идеална част за ЮЛ. МЛ. М.
и 1/6 идеална част за АН. МЛ. М..
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба от АН. МЛ. М.
се твърди, че тя, В.М. Мимишева и ЮЛ. МЛ. М. действително са съсобственици на
описаните два имота при посочените в исковата молба квоти, като се моли за
допускане на делба при тези условия.
В подадения от ЮЛ. МЛ. М. отговор на исковата молба се твърди, че искът е
допустим, но неоснователен, при съображения, че е придобил принадлежалите на
1
майка му и сестра му идеални части от процесните имоти по давност - като повече от
10 години е упражнявал непрекъснато собственическо владение върху конкретните
апартамент и гараж с намерение за едноличното им своене. Поддържа се, че по
отношение на апартамента това владение започнало от 2002 г. - 2003 г., когато другите
двама съсобственици го напуснали, а по отношение на гаража – от 2000г. Сочи се, че
макар гаражът да е построен на основание закупено от баща му право на строеж -
Ю.М. е участвал в изграждането му със средства и труд - наравно с наследодателя си
М. А. М., а в последствие сам е извършил множество подобрения по съответната
сграда с идентификатор 56277.501.459.15. В подкрепа на твърдението за придобиване
на чуждите части от имотите по давност се изтъква нотариална покана от В.М.
Мимишева, с която се претендира обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС с доводи, че
лично Ю.М. и семейството му ползват двата имота повече от 10 години, като не я
допускат до тях и пречат на упражняване на правата й върху същите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от съдържанието и съпоставката на приетите
като доказателства по делото Договор от 01.02.1991г. за продажба на държавен
недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти, Договор от 15.01.1982г. за
отстъпено право на строеж върху държавна земя, и приложените Схема № 15-541537-
24.06.2020г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.501.459.1.12 и
Скица № 15-1207938-06.11.2021г. на сграда с идентификатор 56277.501.459.1.15, Акт
за узаконяване № 14/23.12.1993г. на гараж – се установява, че апартаментът, предмет
на процесната делба е придобит от М. А. М. на 01.02.1991г., а гаражът – с
построяването му, не по-късно от 1993г.
От предствения Препис-извлечение от Акт за сключен граждански брак № 0040
от 11.12.1969г. (л.67), издадено от Община Девин се установява, че В. М. М. е
сключила брак с М. А. М. на 11.12.1969г.– и следователно придобитите след тази дата
конкретни делбени имоти са представлявали съпружеска имуществена общност за
двамата (чл. 21, ал.1 от СК).
От представеното Удостоверение за наследници Изх. № АО-506/24.06.2020г.,
издадено от Община Пещера се установява, че М. А. М. е починал на 08.05.2000г., като
е оставил за свои наследници съпругата си В. М. М. и двете си деца: ЮЛ. МЛ. М. и
АН. МЛ. М. – съделителите в настоящото производство.
При така установените обстоятелства следва, че на основание чл. 9, ал.1 от ЗН,
след смъртта на М. М. делът на В.М. в делбената маса възлиза на 4/6 ид. ч. (сбор от
нейната ½ идеална част от имотите след прекратената СИО и 1/6 ид. ч., която е
наследила от покойния си съпруг), а дяловете на Ю.М. и А.М. – са в размер на
2
наследените от баща им по 1/6 ид. части от делбените имоти.
Относно възражението по чл. 79, ал.1 от ЗС на Ю.М. – В конкретния случай
съсобствеността между съделителите е възникнала на основание наследяване. След
като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху
вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на
техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че
с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при
което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Позовавайки
се на придобивна давност той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал
да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и
промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. (така ТР № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС).
От ангажираните от съделителя Ю.М. доказателства, обаче не се установява да е
извършил такива действия. По повод свидетелските показания на водените от него
свидетели – Л. Д. и М. М.-М., описващи ползването и ремонтите на делбените имоти -
„не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, да
поддържа и ремонтира същия, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с
намерение за своене, когато имотът е съсобствен, а е необходимо, за да се придобие по
давност притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота, намерението за
своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, които
демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ - отстраняване от
имота, недопускане, оспорване на права.“ (така - Определение № 135 от 25.03.2016 г.
по гр. д. № 894/2016 г., 2-ро г.о. на ВКС)
Действително в приетата като доказателство нотариална покана от В.М. до Ю.М.
конкретната съделителка твърди, че не е допускана до имотите и й е пречено да
упражнява правата си върху тях, но това, че изявлението съставлява признание на
неблагоприятни за автора обстоятелства, само увеличава доказателствената стойност
на документа, но не му придава материална доказателствена сила. Такава законът
признава само на подписаните официални документи (така - Решение № 70/19.02.2014
г. по гр. д. № 868/2012 г., ГК, ІV г.о. на ВКС). За разлика от материалната
доказателствена сила на официалния документ, доказателствената способност на
3
частния неизгоден не обвързва съда да го приеме за верен и той може – съобразно
другите доказателства – да не го зачете и без изрично оспорване. Ето защо за
настоящия състав направеното извънсъдебно твърдение на В.М. следва да се цени в
контекст не само на останалите доказателства по делото, а и на естеството на самата
покана, представляваща претенция по чл. 31, ал.2 от ЗН - предполагаща поддържането,
но не и удостоверяваща наличието на подобни обстоятелства. В този смисъл
твърдението за недопускане и пречене няма доказателствената стойност несъмнено да
установи демонстрирано от Ю.М. своене на имотите. Тук е мястото да се отбележи и че
изразеното от другата съделителка становище – че не е посещавала имота и не го е
ползвала (на което се е позовал процесуалният представител на Ю.М.) също не
означава, съответно - не доказва, че спрямо нея е било манифестирано намерение за
своене на целия имот от страна на брат й.
Във връзка с приетия като доказателство по делото Отговор на нотариална
покана от Ю.М. до В.М. следва да се отбележи, че съгласно разрешенията дадени в ТР
№ 4/2012 г. на ОСГК на ВКС - „Позоваването не е елемент от фактическия състав
на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане
на законовия срок“. Но в мотивната част на същото решение е ясно посочено – „Това
обаче не означава, че правната последица – придобиване на правото на собственост
или на друго вещно право – настъпва автоматично с изтичане на установения в
закона срок.“ Ето защо принципно несъстоятелна е и тезата на съделителя Ю.М., че
направеното в отговора предложение за прекратяване на съсобствеността върху
имотите (включително обстойно коментирания в документа гараж, чиито подобрения
се изреждат) чрез изкупуването им или замяна с други имоти, няма значение - с оглед
придобито вече от М. право на собственост по давност върху тях още преди завеждане
на настоящото дело. Същевременно тези негови предложения, потвърдени и в
обясненията му, дадени по реда на чл. 176 ГПК категорично обосновават извод за
липса на намерение за своене на процесните имоти. Признатото неколкократно
заплащане на обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС и предложената замяна удостоверяват,
че Ю.М. е бил само държател на иделаните части на останалите съделители, което
обосновава неонователност на възражението му по чл. 79, ал.1 от ЗС.
За пълнота и във връзка с представните като доказателства приходни квитанции
следва да се посочи, че самото деклариране на съсобствен имот, както и заплащането
на данъците, дължими за него, не представлява своене на вещта, по смисъла на чл. 79
от ЗС (Решение № 127 от 04.06.2010 г. по гр. д. № 637/2009 г., г. к., І г. о. на ВКС )
С оглед всичко гореизложеното - искът за делба на процесния имот е
основателен и доказан, поради което такава следва да се допусне между страните по
делото при посочените в исковата молба квоти.
4
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на самостоятелен обект с
идентификатор 56277.501.459.1.12 по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-11/10.07.2013г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение, с
адрес на имота ул. „***“ № 33, вх.А, ет.4, ап.12, който самостоятелен обект се намира в
жилищна многофамилна сграда с идентификатор 56277.501.459.1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56277.501.459, предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1/едно/; площ по документ – 74.07
кв.м.; ведно с прилежащи части – избено помещение №13 с площ 6.55 кв.м., и 4.103 %
ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти на
апартамента в сградата: на същия етаж - 56277.501.459.1.11, под обекта –
56277.501.459.1.9, над обекта - няма, както и на СГРАДА с идентификатор
56277.501.459.1.15, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-11/10.07.2013г. на ИД на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект: няма данни за изменение, с адрес на имота ул. „***“ № 33,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 56277.501.459, застроена
площ: 28 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма; номер по предходен
план: няма, като делбата се извърши между следните страни и при следните квоти:
за В. М. М. с ЕГН ********** – 4/6 ид. ч. от делбената маса, за ЮЛ. МЛ. М. с ЕГН
********** – 1/6 ид. чл. от делбената маса и за АН. МЛ. М. с ЕГН ********** – 1/6 ид.
ч. от делбената маса.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5