Решение по дело №27/2020 на Районен съд - Нова Загора

Р Е Ш Е Н И Е  

        № 

 

гр. Нова Загора, 09.03.2020 год.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

     НОВОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:   

                               

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА

 

    при секретаря Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Ненова АНД № 27 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № НЯСС-240/13.12.2019 г. издадено от Заместник председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Жалбоподателят заявява, че не е доволен от горното НП.

Издаденото наказателно постановление било незаконосъобразно. Сочи се че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление освен задължителните реквизити на официални документи, следвало да се съдържат и още всички факти и обстоятелства, които осъществяват състава на обявеното за наказуемо деяние, които следвало да са описани ясно и последователно. Поддържа се че административно-наказващият орган имал задължение да опише фактите, които са породили задължението за изпълнение на предписани действия за собственика на язовира, а именно - мястото на извършване на нарушението, крайната дата на изтичане на срока за предприемане на дължимото действие, както и че същото не е извършено в този срок и дата на самото нарушение, и като следствие да даде правна квалификация на нарушението. В случая, между изложените в АУАН и в Наказателното постановление фактически обстоятелства и дадената правна квалификация било налице пълно несъответствие, което било съществено нарушение на процесуалните правила, водещо на самостоятелно основание до отмяна на НП, тъй като се нарушавало правото на защита на Община Нова Загора и се препятствал съда да обследва правилността на санкционния акт. Административно-наказващият орган неправилно бил посочил нарушената правна норма от страна на Община Нова Загора. Правната квалификация на процесното нарушение била неотносима към нормата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, както сочил административно-наказващия орган. Цитираната разпоредба регламентирала правомощието на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190а, ал. 4 от ЗВ да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. В тази разпоредба не се съдържал състав на административно нарушение, извършено от Община Нова Загора. Ето защо в развилото се административно производство неправилно бил приложен материалният закон, съответно била налице и неяснота на административнонаказателното обвинение, което съществено ограничавало правото на защита на Община Нова Загора.

Поддържа се че доколкото административният процес съгласно нашето законодателство притежавало силно изразен формализъм следвало да се спазват всички императивни изисквания, а наличието на описаното нарушение при издаване на акта за установяване на административно нарушение и при издаденото въз основа на него наказателното постановление представлявало съществено процесуално нарушение, поради което наказателното постановление следвало да бъде отменено като незаконосъобразно, без да се разглежда по същество.

На следващо място се поддържа че при издаване на наказателното постановление, административнонаказващия орган е следвало да извърши преценката по чл. 28, ал. 1, б. а от ЗАНН, тъй като били налице предпоставки за прилагането на тази разпоредба, и да приеме, че е налице маловажен случай, като отправи на Община Нова Загора писмено или устно предупреждение, че при повторност ще наложи административно наказание, предвидено в Закона за водите. В издаденото наказателно постановление липсвали каквито и да било мотиви относно преценката на наказващия орган за маловажност на деянието, а само заявление, че случая не представлява маловажен случай по смисъла на ЗАНН. Преценката за "маловажност на случая" подлежала на съдебен контрол, в обхвата на който се включвала и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Твърди се, че след като не бил развил мотиви за липсата на приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган  лишил съда от възможността да упражни контрол за законосъобразност на преценката му и съдът не можел да я замести със своя такава. С това било нарушено отново правото на Община Нова Загора на защита. Твърди се, че при издаването на наказателното постановление органът не бил взел предвид обстоятелството, че дори да се приеме, че е извършено административно нарушение, то е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Поддържа се че от това нарушение не били настъпили каквито и да било вредни последици или щети. В случая административния орган изключвал приложението на чл. 28 от ЗАНН без да коментира липсват ли или са налице основания за прилагането на тази разпоредба.

С оглед на изложеното и твърдяната липса на яснота относно всички елементи на процесното вменено нарушение и несъответствието между обстоятелствата по извършване на нарушението и неговата правна квалификация жалбоподателят моли да се постанови решение, с което съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Алтернативно, в случай, че съдът установи, че Община Нова Загора била извършила административно нарушение, се претендира отмяна на издаденото наказателното постановление, тъй като били налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, която административнонаказващият орган не бил приложил.

Административнонаказващия орган е депозирал писмено становище по делото № 85-03-257-3/03.02.2020 г. входирано в съда под № 595/05.02.2020 г. Поддържа се, че подадената жалба е изцяло неоснователна и твърденията в нея били общи, бланкетни и немотивирани, не отговорят нито на действителната обстановка, нито на разпоредбите на закона.

По същество и на подробно изложените в писменото становище съображения се поддържа, че в административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, както и че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, тъй като преките и непосредствените последици от техническото състояние  на язовирните стени и съоръженията към тях, били свързани с недопускане на евентуални аварии и злоупотреби  с непредвидими и непоправими последици за околната среда, културното наследство и стопанската дейност.

В заключение се иска постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на община Нова Загора като неоснователна и недоказана, а обжалваното наказателно постановление да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Редовно призовани за съдебно заседание, за жалбоподателя и въззиваемата страна, не се явява законен представител, не изпращат и процесуален такъв.

Районна прокуратура Нова Загора, редовно уведомена за съдебно заседание, не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

На 13.02.2019 г. свидетелите И.П.Т. на длъжност главен инспектор в РО ЮИБ и П. В.К. на длъжност гл.специалист в РО ЮИБ, в качеството им на представители на Главна дирекция НЯСС, в присъствието на инж.С.С., представител на общината   извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Маджара голям” с. Пет могили, общ. Нова Загора, с номер на имота – 000108, който бил в експлоатационно състояние. Язовирът бил собственост на Община Нова Загора, видно от представения по делото Акт за общинска /публична/ собственост № 278/14.01.2000 г. В хода на проверката били установени нарушения на короната на язовира, която била с коловози, което предписание не било изпълнено със срок до 30.11.2018 г. Било им даден нов срок за изпълнение до 14.05.2019 г. Второто нарушение, което се установило в хода на проверката, а именно преливника е задигнат. Съставен бил констативен протокол от проверката с № 06-03-11/18.02.2019 г., с който били дадени указания на собственика по осъществяване на безопасна техническа експлоатация на язовира, а именно: да се насипе и подравни короната и да се оформи профила на преливника до проектна кота на преливен ръб, със срок на изпълнение – 14.05.2019 г.

На 11.07.2019 г., представители на Главна дирекция НЯСС /надзор на язовирните стени и съоръженията към тях/, сред които свидетеля И.П.Т. /инспектор/ и негов колега – П.В.К., в присъствието на инж. И. В. – оператор на яз. „Маджара голям”, в   качеството на представител на оператора, извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Маджара голям”. В хода на тази проверка било установено, че не са изпълнени предписанията на ГД НЯСС по констативен протокол № 06-03-11/18.02.2019 г. за техническото и експлоатационно състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, а именно не било изпълнено указаното да се насипе и подравни короната и да се оформи профила на преливника до проекта кота на преливен ръб, със срок на изпълнение – 14.05.2019 год. За втората проверка бил съставен констативен протокол № 06-03-77/16.07.2019 г.

На 19.08.2019 г., след като  Община Нова Загора била поканена за съставянето на акт против нея с покана изх. № 85-02-222/31.07.2019 г., но не изпратила представител, И.П.Т. на длъжност главен инспектор в РО НЯСС „Югоизточна България”, в присъствието на свидетелите П.В.К. и Д.И.Д., и в отсъствие на нарушителя /жалбоподателя/, съставил АУАН № 06-016/19.09.2019 г., за това че като не е изпълнила даденото предписание за две н арушения в констативен протокол № 06-03-77/16.07.2019 г. за предприемане на действия да се насипе и подравни короната и да се оформи профила на преливника до проектна кота на преливен ръб в указания срок, на 15.05.2019 г. Община Нова Загора е нарушила чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.

Така съставения акт бил връчен на Кмета на Община Нова Загора – Н. Г. Г. на 10.09.2019 год.

Въз основа на АУАН, АНО е издал атакуваното НП № НЯСС-240/13.12.2019 г., с което на основание чл.83 ЗАНН във вр. чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 ЗВ на Община Нова Загора е била наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, по 5 000 лева за всяко от двете нарушения за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.2 във връзка чл. 190а ал.1 т.3 от Закона за водите.

Препис от НП било връчено на санкционираната община на 27.12.2019 г., а жалбата против него входирана при АНО на 03.01.2020 год.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна  - лице, което е санкционирано.

            По законосъобразността на наказателното постановление:

            В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Съставен е акт за установяване на административно нарушение, който формално отговаря на изискванията на чл.42 ЗАНН. В инструктивния срок е следвало произнасяне на административно наказващия орган по въпроса за реализиране на административно наказателната отговорност. Издаденото наказателно постановление е съобразено с изискванията за минимално съдържимото по смисъла на чл.57 ЗАНН. Формулирано е административно обвинение, което съдържа лимитивно очертан кръг от факти.

            По обосноваността на наказателното постановление:

            Възприетата от наказващият орган в атакуваното наказателно постановление фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира в тяхната съвкупност.

            Разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ дава правомощия на председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Не се спори относно собствеността на язовир „Маджара голям”. Не се оспорва и компетентността на свидетеля И.П.Т.  и на П.В.К. в качеството им на инспектори към Регионален отдел НЯСС Югоизточна България да дават необходимите предписания за извършване на действия по техническото състояние и условията на експлоатация на процесния язовир. 

            Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.2 ЗВ, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ.

            Безспорно установено от доказателствената съвкупност по делото е, че предписанията на ГД НЯСС към санкционираното юридическо лице - Община Нова Загора да се насипе и подравни короната и да се оформи профила на преливника до проектна кота на преливен ръб на язовир „Маджара голям” не са били изпълнени в дадения срок.

            Съгласно нормата на чл.200, ал.1, т.39 ЗВ наказва се с имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание юридическо лице, което не изпълни предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ /в редакцията на закона от 1.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г./, респ. не изпълни задължение по чл.190а, ал.2 ЗВ в редакцията на закона от 3.07.2018 г., в размер от 1000 до 20 000 лева. В конкретния случай такова предписание е било дадено и не е било изпълнено от санкционираното юридическо лице.

Досежно релевираното в жалбата наличие на основания за приложението на чл.28 ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:

„Маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по - ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицира като „маловажен случай“ и правилно административно-наказващият орган не я е приложил. В процесния случай не са налице смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по -ниска степен на обществена опасност.

Процесното нарушение не би могло да се квалифицира по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, очертани в чл. 2 ал. 1 т. 7 от ЗВ – предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот, и здраве, околната среда, културното наследство и стопанска дейност, свързани с вредното въздействие на водите. А това се постига чрез извършване на контрол за техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях – чл. 2 ал. 2 т. 8 от ЗВ. Неизпълнението на дадените предписания и респ. занижен контрол за тяхното изпълнение в посочените срокове биха могли да доведат до непредвидими последици от аварии и злополуки, а в някои случаи – с огромни мащаби. По делото не са ангажирани и доказателства към момента да са били изпълнени дадените предписания, макар и след указания срок, нито да са предприети вече действия в тази насока.

Или по друг начин казано от събраните по делото доказателства не се установява процесното нарушение да се отличава със значително по – ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид.

            При преценката на размера на наложената санкция, обаче, настоящият съдебен състав намери, че наказващият орган е определил същия в прекомерен размер. Предвидената такава в закона е имуществена санкция в размер от 1000 до 20000 лева. При тези законови рамки, наказващият орган е определил санкция в размер на 5000 лева, за всяко нарушение без по делото да става ясно на какво основание санкцията е определен в посочения размер. Според настоящия съдебен състав същият се явява несъответен на извършеното и несъобразен с обстоятелството, че по делото не се констатират каквито и да е отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават налагането на санкция над законоустановения минимум, който в случая се явява 1000 лева. Настоящият съдебен състав намира, че този размер се явява достатъчен за постигане на целите на наказанието  и доколкото по делото не са налице основания за налагането на по-висок размер, обжалваното НП следва да бъде изменено в посочената насока.

Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генерална превенция за въздействие върху обществото.

            Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът:

 

Р  Е  Ш  И:

           

ИЗМЕНЯ  наказателно  постановление № НЯСС-240/13.12.2019 г. издадено от Заместник председател на ДАМТН град София, с което на основание чл.83 ЗАНН във вр. чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите на ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА, със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул. „24-ти май“ № 1, ЕИК *********, представлявана от Н. Г. Г. – Кмет на общината е била наложена „имуществена санкция” в размер на 10 000  /десет хиляди/ лева, по 5 000 лева за две нарушения, за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.2 във връзка с чл. 190а  ал.1, т.3 от Закона за водите, като НАМАЛЯВА размера на имуществена санкция” в общ размер на 2000  /две хиляди/ лева, по 1 000 лева за две нарушения, за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.2 във връзка с чл. 190а  ал.1, т.3 от Закона за водите и потвърждава наказателното постановление в останалата му част

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: