Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../10.03.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15721 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Б.5“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** /партер – вътрешен двор/,
срещу „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 19 лв., представляваща платена от Анастасия Йорданова
Данаилова, ЕГН **********, без основание на 01.02.2017 г. сума за
възстановяване на ел. захранването в обект – недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, Вилна зона – Варна, м-ст „Балъм дере“, с клиентски номер ********** и
абонатен номер **********, с титуляр на партидата Йордан Райков Димов, ЕГН **********, за която
сума е издадена фактура № **********/01.02.2017 г., което вземане е прехвърлено
от страна на цедента Анастасия Йорданова Данаилова в полза на ищеца „Б.5“ ЕООД
по силата на Договор за прехвърляне на вземане от 03.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 07.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът „Б.5“ ЕООД излага, че по
силата на договор за цесия от 03.12.2020 г., сключен между него и цедента
Анастасия Йорданова Данаилова, е встъпил изцяло в правата на кредитор по
вземане за сумата 19 лв., представляваща платена на 01.02.2017 г. без основание
стойност за възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен № ********** и
клиентски № **********, с титуляр на партидата Йордан Райков Димов, ЕГН **********,
за което е издадена Фактура № **********/01.02.2017 г. Поддържа, че ответникът
е уведомен за извършената цесия чрез приложеното към настоящата искова молба
уведомление, изходящо от стария кредитор. Твърди, че процесната такса е платена
без основание, доколкото ответното дружество не отчита никакви разходи при
прекъсване и възобновяване на електрозахранването, доколкото тази услуга се
извършва от друго търговско дружество – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД /с
предходно наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД/. Поддържа, че разпоредбата на чл.
37, ал. 1, изр. 2 от ОУ на „Е.П.“ АД противоречи на чл. 122-124 ЗЕ. Твърди, че
същата е неравноправна, на основание чл. 143, т. 2 и т. 18 ЗЗП, защото
предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за
претърпени вреди поради включване и изключване на снабдяването и ограничава
правата на потребителя, произтичащи от закон. Излага, че ответното дружество няма
каквито и да е правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа,
включително да прекъсва и възобновява снабдяването, поради което такава такса
не му се следва. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „Е.П.“ АД, чрез процесуалния му представител - адв.
Николай Банков. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Твърди, че захранването на абоната е преустановено поради
виновно неизпълнение на договорните задължения на същия. Поддържа, че е налице
правно основание за начисляване на такса за възстановяване на продажбата на ел.
енергия. Излага, че съгласно чл. 34 ОУ на ПЕЕЕПП дружеството има право да
поиска от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД да прекъсне или ограничи преноса на
ел. енергия, в случай че битов клиент просрочи с 20 дни изпълнението си за
плащане на дължимите суми, какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл. 37, ал.
1 ОУ дружеството изисква от посоченото трето лице възстановяване на преноса на
ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсване. Продажбата на ел.
енергия се възстановява след като клиентът заплати цена, съгласно ценоразпис, в
която са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на
продажбата на ел. енергия. Посочва, че тази такса представлява заплащане на вид
мрежова услуга. Излага, че прекъсването и възстановяването на преноса на
енергия са свързани с разходи, доколкото не се извършват дистанционно, а
технически изискват изпращане на екип на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД на
адреса на потребление. Оспорва възраженията, че процесната такса противоречи на
чл. 122-124 ЗЕ, съответно, че е неравноправна, на основание чл. 143, т. 2 и т.
18 ЗЗП. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответната страна се
представлява от адв. Веселина Маринова, която поддържа становище за
неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД.
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между цедента Анастасия Йорданова Данаилова и
ответника е налице твърдяната договорна връзка по повод продажбата на
електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, че сумата 19 лв. е начислена за
възстановяване на захранването /електромер/ в процесния обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, гр. Варна, Вилна зона – Варна, м-ст „Балъм
дере“, с титуляр на партидата Йордан Райков Димов, ЕГН **********, за което е издадена фактура № **********/01.02.2017 г., съответно че тази
сума е заплатена от цедента в полза на ответника на 01.02.2017 г.
Видно от представения с исковата
молба договор за прехвърляне на вземане от 03.12.2020 г., Анастасия Йорданова
Данаилова е прехвърлила на ищеца „Б.5“ ЕООД вземането си от длъжника „Е.П.“ АД
за сумата 19 лв., представляваща платена от цедента без основание стойност за
възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен № ********** и клиентски №
**********, с титуляр на партидата Йордан Райков Димов, ЕГН **********, за
което е издадена фактура ТП № **********/01.02.2017 г.
Не е спорно, че с уведомление от
03.12.2020 г. ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия.
Тоест, спор по фактите между
страните няма. Спорът е изцяло правен и се свежда до това дали е налице
основание за заплащането на процесната сума за възстановяване на
електрозахранването.
С Решение № 798/20.01.2017 г. на ВАС е отменено Решение № ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.“ АД, влезли в сила на
07.09.2014 г. Тоест, в случая приложими са Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от горецитираните Общи условия, „Е.П.“
АД изисква от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД възстановяване на снабдяването с
електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Когато
прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като
последния заплати на „Е.П.“ АД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД всички
направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването.
Следователно, в случая следва да е
налице доказано неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на
конкретния потребител, както и доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие, които да бъдат заплатени.
В хода на
производството ответникът не е ангажирал никакви доказателства, от
които да се направи обоснован извод за предоставяне на мрежова услуга
/възстановяване на ел. захранване/, за датата на извършването й, както и за стойността на действително извършените разходи в тази връзка.
От друга страна,
съдът намира, че посочената клауза – чл. 21, ал. 1 от
Общите условия е неравноправна по следните съображения:
На първо място,
клаузата противоречи на чл. 122-124 от
Закона за енергетиката (ЗЕ). Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от
потребителя на разходите за прекъсване и възобновяване на
снабдяването не намира опора в нормите на ЗЕ. В раздел ІХ
„Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия”,
чл. 122-123 ЗЕ, са уредени хипотезите на
преустановяване снабдяването с ел. енергия от
енергийните предприятия. Съгласно чл. 123, ал. 1
ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните
снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят
временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение
на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми
във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според разпоредбата на чл. 124
ЗЕ, енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването, тоест
предприятието има задължение да възстанови снабдяването, като не се
сочи друго условие за възстановяването освен отстраняване
на причините за преустановяване на електроснабдяването по чл. 123,
ал. 1 ЗЕ. В този смисъл клаузата е неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 2
ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон.
Освен това, дори да
се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с възстановяване на
снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за отказ да се
възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. С оглед наличието на
договорни отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните
отношения по повод конкретната хипотеза, трябва да
има както доказано неизпълнение
на договорно задължение и виновно поведение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. Като позволява на
предприятието да изисква предварително заплащане на суми за
възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер,
клаузата е неравноправна и на основание чл. 143,
т. 18 ЗЗП, защото предоставя възможност на
доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди поради
включване и изключване на снабдяването.
На следващо място, ответникът
„Е.П.” АД няма каквито и да е правомощия да извършва действия по
електропреносната мрежа, включително да прекъсва и
възобновява снабдяването, поради което
такса за възстановяване на електрозахранването не му се следва.
В горния смисъл е и
решение № 125/07.08.2015 г. по т. д.
№ 990/2015 г.
на ВКС, I ТО, в което е прието, че Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Е.В.Н.” ЕАД, вкл. чл. 34, ал. 1 в частта „...и след
като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на
снабдяването в случаите, когато преустановяването е било по негова вина” са
неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Същото решение касае аналогична клауза на тази по чл. 21,
ал. 1 от ОУПЕЕ на „Е.П.” АД, макар и в ОУ на
друго енергийно предприятие.
Предвид, че
въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е уговорена индивидуално,
същата се явява и нищожна на основание чл. 146
ЗЗП.
В този смисъл са и
произнасянията на Варненския окръжен съд, едно от последните от които е
обективирано в постановеното решение по в. гр. д. № 1396/2020 г. по описа на
ВОС, гр. о.
По изложените съображения съдът приема, че процесната сума 19 лв. е
платена от абоната при начална липса на основание. Същата е получена от „Е.П.”
АД без основание, поради което подлежи на връщане. Предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло. Предвид направените изводи за
основателност на иска, съдът приема за основателна и претенцията за присъждане
на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 07.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на
спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя
доказателства за направени такива за сумата 50 лв. – държавна такса, която
следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати
на „Б.5“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** /партер –
вътрешен двор/, сумата 19 лв.
/деветнадесет лева/, представляваща платена от Анастасия Йорданова
Данаилова, ЕГН **********, без основание на 01.02.2017 г. сума за
възстановяване на ел. захранването в обект – недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, Вилна зона – Варна, м-ст „Балъм дере“, с клиентски номер ********** и
абонатен номер **********, с
титуляр на партидата Йордан Райков Димов, ЕГН **********, за която сума е
издадена фактура № **********/01.02.2017 г., което вземане е прехвърлено от
страна на цедента Анастасия Йорданова Данаилова в полза на ищеца „Б.5“ ЕООД по
силата на Договор за прехвърляне на вземане от 03.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.12.2020
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Начин на плащане: по
банков път, банкова сметка ***: ***, BIC: ***, открита в „ЦКБ“ АД –
клон Варна, с титуляр – адв. Красимир Димов Тодоров.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати
на „Б.5“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** /партер –
вътрешен двор/, сумата 50 лв. /петдесет
лева/, представляваща сторените
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: