Решение по дело №217/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 209
Дата: 6 юни 2022 г. (в сила от 6 юни 2022 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20227100700217
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

209/06.06.2022 г.,  град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                              НЕЛИ КАМЕНСКА

          при участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 217/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Й.Д.М.,***, чрез адв. Н. М., ДАК, срещу Решение № 66/ 14.03.2022 г. по НАХД  № 20213230200321/ 2021 год. по описа на Районен съд – Добрич, в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-0851-000074/ 27.01.21 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Добрич, относно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е наложена санкция на водача по чл. 175, ал. 1, т. 5 от с.з.

Касаторът обжалва първоинстанционното Решение в посочената част, като настоява, че е грешен изводът на съда, че описанието на деянието в АУАН и НП отговаря на квалификацията по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В тази връзка счита, че събраните гласни доказателства установяват, че е провел разговор с водача на засегнатото МПС. Субективното му възприятие било, че не са причинени материални щети, като излага становище, че това се потвърждава от заключението по СТЕ, според което на товарен автомобил Рено Мастър са били нанесени повреди, изразяващи се в леко деформирана дясна странична врата на товарното отделение и изпаднала лайсна противоударна от врата дясна странична. Счита, че описаното в АУАН и НП поведение следва да бъде отнесено към една от хипотезите по чл. 123, ал. 1, т. 2 или т. 3 от ЗДвП. При тези съображения иска отмяна на Решението и отмяна на НП в обжалваната част.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Процесуалният му представител, адв. Н. М., представя с вх. № 1888/ 16.05.2022 г. Становище, с което поддържа касационната жалба (л. 14).

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич, редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Представителят на ДОП счита, че жалбата е неоснователна.

          Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. 

С обжалваното решение Районният съд е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 21 – 0851 – 000074 от 27.01.2021 г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР Добрич, Сектор „Пътна полиция“, с което на Й.Д.М., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв. (двадесет лева) и административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за това че на 13.01.2021 г., в 16.30 часа, в град Добрич, на бул. Трети март № 70, като водач на лек автомобил Тойота Аурис с рег. № ****, на паркинга на фирма „Интерагри“, извършва следните нарушения: при работещ двигател и трансмисия в позиция заден ход слиза от автомобила, без да се е убедил, че той няма да се приведе в движение, при което същият потегля назад и блъска паркирания зад него товарен автомобил Рено Мастър с ДКН ****, с което допуска ПТП с материални щети по автомобилите; 2.като участник в ПТП не изпълнява задължението си да остане на място и без да уведоми компетентните служби за контрол на МВР, напуска местопроизшествието. Първото нарушение е квалифицирано по чл. 96 от ЗДвП, а второто нарушение е квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е счел, че нарушенията са доказани по безспорен начин, не са допуснати нарушения в административно-наказателното производство, в резултат на което е потвърдил НП изцяло.

Предмет на проверка пред касационната инстанция е съдебното решение на ДРС в частта, в която е потвърдено НП относно второто нарушение.

Настоящият състав, като съобрази възраженията в касационната жалба, излага следното:

ДРС е възприел за установена фактическата обстановка така, както е описана в АУАН и НП, въз основа на събраните гласни доказателства, които е счел за еднопосочни със заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза, съответно с приложените по делото писмени доказателства, вкл. снимков материал.

Спор по отношение на фактическата обстановка няма.

Спорът се свежда до това правилно ли е квалифицирано второто нарушение, а оттам и правилно ли е потвърдено НП в тази му част.

Съдът е приел, че и по двата автомобила са били причинени щети.

По отношение второто нарушение е счел, че квалификацията е правилна, доколкото е установено, че водачът не е останал на място да установи щетите, а е напуснал местопроизшествието.

Съгласно нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Безспорно в случая водачът е напуснал местопроизшествието, като твърди, че бил видял, че няма щети от ПТП. Тези негови твърдения са голословни предвид събраните по делото еднопосочни доказателства. Наложило се е по номера на автомобила да бъде издирен водачът и да бъде поканен да се яви на местопроизшествието. Това поведение е в противоречие със задълженията на водач по смисъла на ЗДвП и правилно е било санкционирано.

Вярно е, че съгласно нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) (изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В тази връзка съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се съдържа имплицитно в тази по чл. 123, ал. 1, т. 3 като задължение за водача е да остане на мястото и да установи щетите. Ако водачът не беше заминал, а беше установил щетите така, както са описани впоследствие в заключението на вещото лице, то нямаше да е налице нарушение, още по – малко можеше да се говори за субективното му възприятие, че нямало щети, след като пък заключението на вещото лице не е оспорено, а и те са видни от снимковия материал по делото. С текста на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП са въведени допълнителни изисквания към участника в ПТП. Обстоятелството, че е повдигнато обвинение само по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, т.е. за неизпълнение на част от изискванията, не означава, че нарушението е квалифицирано неправилно. Неизменно признаците на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са налице, а защо административнонаказващият орган не е повдигнал обвинение за неизпълнение и на другите задължения на участника, не е предмет на спора. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че нарушението по нормата, под която е подведено, е доказано.

С оглед горното, настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна. Не са налице пороци в съдебното решение, които да налагат отмяната му.

Предвид горното Решението на ДРС следва да бъде оставено в сила в обжалваната част.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Добрич, в касационен състав,

       Р  Е  Ш  И:

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66/ 14.03.2022 г. по НАХД  № 20213230200321/ 2021 год. по описа на Районен съд – Добрич, в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 21-0851-000074/ 27.01.2021 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Добрич, относно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата и е наложена санкция на водача по чл. 175, ал. 1, т. 5 от с.з.

Решението не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: