№ 14502
гр. София, 29.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110109947 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца З. К. С. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника Д. Г. И. да заплати на ищеца сумата от 5100,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционален дискомфорт, безпокойство, чувство на
малоценност и неувереност, уронване на доброто име, престижа, честта и
достойнството, обида, унижение, морални вреди от личен характер,
вследствие на разпространение на неверни твърдения за ищеца чрез писмо до
[ЮЛ] на 24.10.2013 г., както следва: „Информирам Ви, че г-н С. многократно
е освидетелстван от психиатър и психолог и безспорно е установено, че той
„страда“ от параноидно личностово разстройство, което не е психично
заболяване в тесен смисъл на понятието, т.е. той е вменяем. За по-голяма
яснота уточнявам, че по старата международна класификация на болестите,
това състояние се определя, като психопатия.“
Ищецът З. К. С. поддържа, че с изброените по-горе изрази,
обективирани в писмо до [ЮЛ], на ищеца са причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в психични страдания, в резултат на които
здравословното му състояние се е влошило и се е наложило настаняване на
лечение в [ЮЛ]. Твърди, че ответникът е разпространил процесните
твърдения в лично качество във връзка заведена от ищеца жалба №
[номер]/2008 г. пред [ЮЛ] срещу [ЮЛ], по което дело било постановено
осъдително решение от 12.07.2016 г. Моли за уважаване на иска.
Ответникът Д. Г. И. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Поддържа се, че
по водените от и срещу ищеца съдебни дела, до които ответникът имал
достъп в лично и служебно качество, били изготвени съдебно-психиатрични
и съдебно-психологични експертизи в периода 2007- 2008 г., чрез които било
1
установено, че „З. К. С. страда от параноидно личностово разстройство“,
„Данните, въпреки тяхната недостатъчност, насочват експертното мислене
към наличие при освидетелствания на личностово разстройство“,
„Анамнезните данни, материалите по делото и клиничното изследване ни
дават основание да приемем, че се касае за параноидно личностово
разстройство“, „Освидетелстваният З. К. С. страда от смесено личностово
разстройство с параноидни и диссоциални черти.“ Оспорва да е
разпространил неверни твърдения за ищеца. Поддържа, че ако действително
ищецът е имал психически страдания през исковия период, те не се дължат на
разгласяване на неверни обстоятелства от страна на ответника. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска,
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения осъдителен иск с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди,
тяхната продължителност и интензитет, настъпили в причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
излагане на неверни твърдения относно личността на ищеца в писмо на
ответника до [ЮЛ]. По възражението за давност в тежест на ищеца е
възложено да докаже, че от момента на настъпване на изискуемостта на
процесното вземане са налице обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността.
В настоящия случай по безспорен начин се установява по делото
авторството на Д.ието – не се спори, че в писмо от 24.10.2013 г. до [ЮЛ]
ответникът Д. Г. И. е депозирал становище във връзка Жалба № [номер]/08 до
ЕС, в което е навел твърдения, че към онзи момент ищецът З. С. е бил
освидетелстван неколкократно в миналото от психолог и психиатър, че страда
от параноидно личностово разстройство, като същият е вменяем и
констатираното състояние не представлявало психично заболяване в тесния
смисъл на понятието. В тази насока са представените и приети по делото
писмени доказатлества.
Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на [ЮЛ] от
2013 г. /действащ към момента на Д.ието обн. ДВ. бр.84 от 27 Септември
2013г., отм. ДВ. бр.16 от 27 Февруари 2015г./ [ЮЛ] чрез правителствените
агенти: осъществява процесуалното представителство на [ЮЛ] пред [ЮЛ]
([ЮЛ]). Същата разпоредба е залегнала и в чл. 31, ал. 1, т. 1 от действащия
към момент Устройствен правилник на [ЮЛ] от 2015 г., изм. и доп. ДВ. бр.10
от 31 Януари 2023г.
Видно от прието по делото писмо изх. № [номер]/13/04.04.2022 г. от
[ЮЛ] на [ЮЛ] пред [ЮЛ]“, процесното писмо от 24.10.2013 г. е подадено от
ответника по собствена инициатива след като е получил информация за
жалбата на ищеца С. в хода на друго дело. Не се твърди и не се установява по
делото процесното писмо да е разгласено по друг начин или да е изпратено на
2
лица, различни от адресата – [ЮЛ] на [ЮЛ] пред [ЮЛ]“.
Константна е съдебната практика, че отговорността за непозволено
увреждане предпоставя вреди от Д.ие, което е неправомерно. В съответствие
с тази практика е и изводът, че сезирането на надлежните органи на властта с
молби, сигнали или жалби от гражданите е конституционно гарантирано
право и упражняването му зависи изцяло от тяхната преценка и воля.
Гражданите имат право да подават молби, сигнали, становища и жалби до
компетентните органи във връзка с упражняването на техните правомощия.
Предвид основната дейност на [ЮЛ] на [ЮЛ] пред [ЮЛ]“ към [ЮЛ], всяко
лице, още повече страните по делата, във връзка с които е подадена
индивидуална жалба пред [ЮЛ] може да подаде становище. Ирелевантна е в
случая преценката на Дирекцията дали да постъпилите молби, жалби или
сигнали следва да бъдат или да не бъдат взети предвид при осъществяване на
процесуалното представителство по делото. Подаването на молби, сигнали,
становища, жалби би могло да е деликтно, ако се установи състав на
набедяване или злоупотреба с право, каквито не се твърдят и не се
установяват по делото. Същевременно, молителят/жалбоподателят е
добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат
установени. Злоупотреба с право, т.е. противоправно поведение, е налице,
когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да
се вземат необходимите мерки, а когато гражданинът знае, че обстоятелствата
са неверни, но въпреки това подава жалбата, за да навреди другиму, или да
накърни друг обществен интерес. Отговорността за вреди от злоупотреба с
право е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното
упражняване на законно признато право, като доказателствената тежест е за
пострадалия. Такива не се твърдят и не се установяват по делото.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че не се установява по
делото наличието на първата предпоставка за уважаване на иска –
противоправно Д.ие на ответника. Както беше посочено по-горе, изпратеното
от ответника становище е подадено в хода на производството по висящо дело
пред [ЮЛ] с предмет жалба на ищеца по наказателно дело между същите
страни, адресирано е до надлежен орган осъществяващ процесуалното
представителство на [ЮЛ] пред [ЮЛ], поради което съставлява
конституционно гарантирано право на ответника да подава с молби, сигнали,
становища, жалби.
На следващо място, за пълнота на изложението следва да се посочи, че
за да се прецени дали действително ответникът е разпространил неверни
твърдения относно психическото състояние на ищеца пред институция на
държавната власт на [ЮЛ], ответникът е следвало да докаже, че
горепосочените изводи са достигнати от лекар специалист след извършен
преглед на ищеца, тъй като самият ответник няма тези познания, които се
изискват в случая. В тази насока са представени преписи от четири броя
съдебно-психиатрични експертизи, изготвени през 2007 г. по съдебни дела,
водени от срещу или от З. Танев, като със същите ответникът е запознат в
служебно или лично качество. Съгласно назначените експертизи вещите лица
са констатирали, че лицето „З. К. С. страда от Параноидно личностово
3
разстройство“, „в конкретния случай при осв. манифестираните отклонения
носят белезите на тези при Параноидно личностово разстройство“,
„Анамнезните данни, материалите по делото и клиничното изследване ни
дават основание да приемем, че се касае за Параноидно личностово
разстройство“, „Осв. З. К. С. страда от Смесено личностово разстройство с
параноидни и диссоциални черти“.
С оглед гореизложеното може да се направи извод, че ответникът не е
разпространил свои лични твърдения, съдържащи неверни данни относно
личността на ищеца, а е изложил изводи, до които вещите лица са достигнали
при изготвяне на възложените им съдебно-психиатрични експертизи по
различните дела. Следователно в процесното писмо до [ЮЛ] ответникът е
пресъздал изводите на вещите лица относно психическото здраве на ищеца
към момента на изготвянето на експертизите, тоест към един минал момент.
Обидата и клеветата са термини от наказателното право, но същите
представляват и деликт по смисъла на гражданското. А при деликт, на
увреденото лице се дължи обезщетение за претърпените от него имуществени
и неимуществени вреди, когато те са резултат от противоправното поведение
на причинителя на вредата. Както обидата, така и клеветата засягат
достойнството и доброто име на пострадалия и при нанасяне на
неимуществени вреди, последните подлежат на обезщетяване. При обидата
деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата
на епитети, квалификации, сравнения и други, които по своето съдържание
засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се
обективират с такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на
пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които
не са истински или му се преписва престъпление, което не е извършил. В
българското право клеветата е противоправно Д.ие и може да се изразява в
две форми – разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство или
приписване на неизвършено престъпление /чл. 147, ал. 1 НК/. При първата
форма трябва да е налице довеждане до знанието на трето лице на твърдение
за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на
пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Твърдението трябва да е ясно и да изразява несъмнено знание за
съдържащите се в него факти. При втората форма на клеветата деецът твърди
пред трето лице, че увреденият е извършил някакво конкретно престъпление,
което той в действителност не е извършил. В настоящия случай нито една от
посочените хипотези не е налице. Ответникът не е разпространил позорни
обстоятелства, касаещи личността на ищеца, нито е използвал обидни
квалификации, епитети, сравнения или други.
С оглед достигнатите изводи на съда не следва да се разглеждат
останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,
респективно не следва да се анализират останалите събрани и прието по
делото доказателства като ненеобходимо.
Дори да бяха установени по делото и Д.ието да представляваше деликт,
то ответникът своевременно е релевирал възражение за погасителна давност,
4
която в случая е изтекла, тъй като са изминали 5 години от извършването му.
По силата на чл. 114 ал. 3 ЗЗД вземането за вреди от непозволено увреждане
възниква от деня на откриването на дееца и от същия момент то става
изискуемо, защото оттогава длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3
ЗЗД. Не е необходимо авторството и Д.ието да се установяват по специален
ред. Дори Д.ието да е престъпление, давността тече от момента на
извършването му, а не от влизането в сила на присъдата, с която се
установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на
пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в
петгодишния давностен срок, който е изтекъл към момента на депозиране на
исковата молба и не се установява настъпването на факти и обстоятелства
довели до спиране или прекъсване на погаситлената давност.
Съобразно достигнатите изводи съдът счита предявения иск за
неоснователен, като същият следва да бъде отхвърлен в цялост.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. К. С., ЕГН ********** с адрес [адрес]
срещу Д. Г. И. , ЕГН ********** с адрес [адрес] осъдителен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за заплащане сумата от 5100,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
емоционален дискомфорт, безпокойство, чувство на малоценност и
неувереност, уронване на доброто име, престижа, честта и достойнството,
обида, унижение, морални вреди от личен характер, вследствие на
разпространение на неверни твърдения за ищеца чрез писмо до [ЮЛ] на
24.10.2013 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5