МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 69/21.06.2016 г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 609/2016 г. ПО ОПИСА НА
ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против М.Х.Р. ***, за
престъпление по чл. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт. С оглед
направеното от същия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, намира обвинението за доказано по безспорен начин и пледира
да бъде признат за виновен. Счита, че с оглед младата възраст на подсъдимия,
невисоката стойност на отнетите вещи и връщането на по-голяма част от отнетото,
наказанието му следва да се определи при условията на чл.55 от НК. В тази
връзка предлага да му се наложи наказание пробация, включващо пробационните
мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК, с продължителност от една година.
Прокурорът пледира и за присъждане на разноските по делото за изготвяне на
експертиза в тежест на подсъдимия.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з., признава изцяло
изнесените от обвинението факти и изразява съжаление за стореното. Чрез служебния си защитник –
адвокат също пледира за определяне на наказанието при
условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК, като изцяло споделя изтъкнатите от
прокурора доводи в подкрепа приложението на цитираната норма. Излага още, че
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.194, ал.1 от НК е инцидентна
проява и не налага извод за наличие на установени трайни престъпни навици,
поради което счита, че с налагането на наказание пробация ще се изпълнят целите
на 36 от НК.
За да постанови присъдата си, на
основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2
от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
„ На 15.12.2015г., в неустановен час, подс. М.Х.Р., минавайки покрай
бензиностанция на „Петрол“ АД 1304,
находяща се в гр. Ямбол на ул. „Преслав”, решил
да открадне една от тубите с моторно масло, които били сложени на стелаж пред
сградата. Изчакал служителката В. Р. М. да не гледа навън и в
изпълнение на взетото решение подсъдимият Р. взел пластмасова туба с 4 литра моторно масло марка
„Приета Super Dizel 15 W 40“ на стойност 37 лева собственост на „Петрол“ АД
1304. След като взел тубата с моторно масло, обв. Р. побягнал и се прибрал в
дома си в гр. Ямбол ул. „Росица“ № 1.
На 17.12.2015 г. подсъдимият
М.Р. решил отново да извърши кражба на моторно масло от бензиностанцията на
„Петрол“ АД, за да го продаде. В изпълнение на взето решение, на 17.12.2015 г. около 19.30 часа подсъдимият Р. взел
от стелажа, където били изложени моторните масла,
4 литра
моторно масло марка „Приста Super Dizel 15 W 40“ в пластмасова туба на стойност 37 лева и 4 литра моторно масло марка
„Приста М 16 Д” в пластмасова туба, на стойност 28,60
лева, или вещи на обща стойност 65.60 лева,
собственост на „Петрол“АД 1304, от владението на св. М. Н, К. - служител на „Петрол“ АД 1304. Докато подсъдимият Р.
взимал тубите, бил забелязан от св. М. К.. Тя излязла веднага отвън, но подсъдимият Р. успял да избяга.
На същия ден около 21.00
часа подсъдимият Р. продал двете туби с по 4 литра моторно масло,
които същия ден откраднал от бензиностаницията, на свидетеля А. А. Ю. от гр. Ямбол за сумата от 30 лева.
На 20.12.2015 г. подсъдимият
Р. продал на свидетеля С. В. С. от гр. Ямбол пластмасова
туба с 4 литра
моторно масло марка „Приста Super Dizel 15 W 40“,
която откраднал на 15.12.2015 г. от бензиностанцията на „Петрол“ АД, за сумата
от 20 лева.”
На 21.12.2015г. и на 28.12.2015г.
свидетелите Ю. и С. предали доброволно на органите на полицията закупените от
подсъдимия туби с моторно масло, като в предадената от св. Сеидов туба с вместимост
4 литра
липсвал един литър.
На 28.12.2015г. предадените он С. и Ю.
вещи били върнати на управителя на бензиностанцията - св. М., срещу разписка от
същата дата.
Към момента на извършване на
деянието подсъдимият Р. е бил осъждан два пъти с влязли в сила присъди за
престъпления от общ характер, както следва :
1. С Присъдата по
НОХД № ****/2012г. на ЯРС, влязла в сила на 24.06.2013г., е осъден за
престъпление по чл.354в, ал.1 от НК, извъшено в периода от началото на месец
март 2012г. до 09.05.2012г. Наложено му е наказание от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
2. С присъдата по
НОХД № **/2015г. на ЯОС, влязла в сила на 18.07.2015г., е осъден за
престъпления по чл.354в, ал.1 от НК и по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, извършени в
периода от месец юни 2012г. до 01.08.2012г. По реда на чл.23, ал.1 от НК му е
определено общо наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което, на
основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено отчасти наказанието глоба в размер
на 2000 лева. Постановено е отложено изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Направеното от подсъдимия признание на изложените
обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство
доказателства – от обясненията му, от показанията на свидетелите К., М., Ю. и С.,
от заключението на вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както
и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С
деянието си подсъдимият Р. и от
обективна и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 15.12.2015 г. до 19.30 часа на
17.12.2015 г. в гр. Ямбол, от бензиностанция на „Петрол“ АД – гр. Ловеч,
находяща се в гр. Ямбол на ул. Преслав, действайки в условията на продължавано
престъпление, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 102.60 лв.,
собственост на „Петрол“ АД – гр. Ловеч, от владението на В. Р. М. от гр. Ямбол
и на М. Н. К. от гр. Ямбол, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, както следва:
1. На 15.12.2015 г. от бензиностанция
на „Петрол“ АД – гр. Ловеч, находяща се в
гр. Ямбол на ул. Преслав, е отнел чужди движими
вещи - 4 литра
моторно масло марка „Приста Super Dizel 15 W 40“ в
пластмасова туба, на стойност 37 лева, собственост на „Петрол” АД – гр. Ловеч, от владението
на В. Р. М. от гр. Ямбол - управител на бензиностанция „Петрол”, без
нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, и
2. На 17.12.2015 г. около
19.30 часа от бензиностанция на „Петрол” АД
– гр. Ловеч, находяща се в гр. Ямбол на ул. Преслав, е отнел чужди движими вещи - 4 литра моторно масло марка
„Приста Super Dizel 15 W 40“ в пластмасова туба на стойност 37 лева и 4
литра моторно масло марка „Приста М 16 Д“ в пластмасова туба на стойност 28,60 лева, или вещи на обща стойност 65.60 лева, собственост на
„Петрол” АД – гр. Ловеч, от владението на М. Н. К. - служител в бензиностанция „Петрол”, без
нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.
Авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен
начин както от обясненията му, така и от показанията на свидетеля С. и от
писмените доказателства по делото, които, като кореспондиращи помежду си и с
показанията на свидетелите Ю., К. и М., се кредитират изцяло.
От обективна
страна подсъдимият Р. е извършили две
деяния, всяко от които осъществява признаците от състава на престъплението
кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като във всеки един от случаите,
вземайки вещите от стелажите на бензностанцията и отнасяйки ги със себе си, е
извършил действия по прекратяване владението на собствениците върху тях и
установяване на свое такова. Т.е., безспорно, във всеки от случаите е налице
прекратяване владението на собствениците върху вещите, което е настъпило
вследствие деянието на подсъдимия, и при липсата на съгласие за това от страна
на самите собственици.
От
субективна страна във всеки от
случаите подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че лишава от
фактическа власт върху вещите техните собственици, предвиждал е преминаването
им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с намерение за
своене, тъй като след установяване на фактическата си власт върху вещите се е
разпоредил с тях като със свои, продавайки стълбата и казовия котлон на св.
Попов. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял
противоправното си облагодетелстване.
И обективно, и субективно, подсъдимият е действал в
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй
като в един непродължителен период от време – от 15.12.2015г. до 19.30 часа на
17.12.2015г., т.е., в рамките на три дни, е извършил две деяния, всяко едно от
които поотделно осъществява състава на престъплението кражба по чл.194, ал.1 от НК. Деянията са извършени при еднородност на вината, като обективно и
субективно всяко последващо деяние се явява продължение на предходното.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО
НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ:
За извършеното от подсъдимия
престъпление законът предвижда наказание до осем
години лишаване от свобода. При това положение,
с оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК и на основание чл.58а,
ал.4 НК, наказанието му беше определено в хипотезата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК чрез замяна на наказанието лишаване от свобода с наказание пробация и с
конкретни пробационни мерки : 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, 2. задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ, с явяване и подписване на
подсъдимите пред пробационен служител два пъти седмично, и 3. СТО ЧАСА
безвъзмезден труд в полза на обществото за ЕДНА ГОДИНА. За да приложи
разпоредбите на чл.58а, ал.4 и на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК при определяне
вида на наказанието, съдът отчете многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства – младата му възраст, дадените в досъдебното производство
обяснения, с които е допринесъл за разкриване обективната истина по делото,
признанието на вината, проявената критичност към извършеното, сравнително
невисоката стойюност на отнетото в размер на 102,60 лева, както и
своевременното връщане на по-голяма част от отнетите вещи на техния собственик,
при което намери, че спрямо него и най-лекото предвидено в закона накзание от
три месеца лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко. От друга
страна, съдът отчете завишената степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия, обуславяща се от
обстоятелството, че към момента на извършване на деянието е бил осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер - по НОХД № ****/2012г. на ЯРС и по НОХД № **/2015г. на ЯОС, както високата степен на обществена опасност на
деянието, която се обуславя от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната ирегиона, и намери, че
спрямо него не е оправдано определяне на наказанието пробация в по-малък размер, както и, че така определено по вид и размер, наложеното му наказание е необходимо и
достатъчно да окаже необходимото поправително и възпиращо въздействие, както
върху личността на подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
При този изход на
делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение,
на основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените
по време на ДП разноски по делото за изготвяне на експертиза в размер на 57,96 лева,
вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: