№ 6
гр. гр.Велинград, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело
№ 20235210100913 по описа за 2023 година
При условията на чл. 422, във вр. с 415 от ГПК е предявен иск от АПС
Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София, п.к.
1404 р-н Триадица, бул. “България*’ № 81 В, представлявано от юрк. Е.Ц.
/Пълномощник на управителите/, против К. С. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. Ракитово, ул. „Мелник“ 3, за установяване на задължението на
ответника - да заплати посочената в исковата молба сума, за която се твърди,
че представлява неплатено задължение по договор за потребителски кредит,
сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/. В Рамките на инициираното от ищеца
производство по реда на чл. 410 от ГПК, съдът издал заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника, но изпълнителен лист не бил издаден,
доколкото заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.
47, ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и К. С. П. е
сключен Договор за потребителски кредит № 908953 от 18.07.2017 г. по
електронен път, по силата на който ответникът е получил в заем сумата от
2500 лева, която се съгласил да върне на 10 броя вноски, всяка от по 299.64
лева, в срок до 10.05.2018 г.. Твърди, че между страните е уговорена
възнаградителна лихва в размер на фиксиран лихвен процент в размер на
41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Твърди още,
че ответникът е сключил на 18.07.2017 година Договор за предоставяне на
1
поръчителство с дружеството Ай Тръст, по силата на който дружеството се е
задължило да сключи договор с трето за процеса лице Кредисимо и да
отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника за всички задължения по
процесния Договора за кредит. Поради непогасяване задълженията на
ответника по договора за заем „Кредисимо“ ЕАД е поканило Ай Тръст да
плати всички изискуеми задължения на ответника, за което и в изпълнение на
уговореното в чл. 3. ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство Ай
Тръст е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г. Твърди, че на
23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило дължимите от ответника суми по договора
за заем и го е уведомило по електронна поща, съобразно уговореното в чл. 3.
ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай
Тръст в правата на кредитора, както и за задължението му за заплащане на
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на
1213.36 лева., ведно със сумата от 335.33 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата по Договора за предоставяне на поръчителство.
Сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
02.03.2021 г. и съгласно Приложение № 1 към него „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст" ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по
процесните договори на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. Твърди, че
длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна
поща с имейл от 30.03.2021 г.. Твърди, че към настоящия момент
задълженията не са погасени, поради което моли съдът да постанови решение,
с което да уважи предявените искове. Представя писмени доказателства.
Претендира разноски, извършени в заповедния, и в настоящия процес.
В срока по чл. 131 ГПК в отговора на исковата молба, назначеният на
ответника особен представител изразява становище, че искоете са допустими,
но неоснователни. Оспорва да е настъпила изискуемост на вземанията.
Релевира възражения за изтекла давност, за недействителност на договора,
поради липса на форма (чл.10, ал.1 ЗПК), липса на съгласие, както и за реално
предаване на сумата. Моли да се обяви договора за кредит за недействителен
на основание чл.22 ПК, във вр. с размера на ГПР над 50 %. Поддържа, че
клаузата от договора, с която на поръчителя се определя възнаграждение е
нищожна. Поддържа, че иска за възнаградителна лихва е неоснователен
предвид недействителността на договора за кредит съгласно ЗПК. Прави
възражение по чл.99, ал.4 ЗЗД, тъй като договорът за цесия не му е бил
2
съобщен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от
фактическа и правна страна: По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД За основателността на претенцията в тежест
на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно
доказване: 1. че между цедента "Ай Тръст“ ЕООД и ответника е налице
валидно облигационно отношение, по договор за поръчителство, по силата на
който цедента се е задължил да отговаря солидарно с ответника по договор за
потребителски кредит № 908953 от 18.07.2017 г., сключен от последния; 2.
Уговореното между страните възнаграждение по договора за поръчителство;
3. Че е погасил вземанията на ответника по процесния договор за кредит; 4. че
между Кредисимо“ ЕАД и ответника е налице валидно облигационно
отношение, по договор за кредит, по силата на което дружеството е
предоставило на ответника процесната сума, а за него е възникнало
задължение за връщане на заетата сума и за плащане на възнаградителна
лихва в претендираните размери; 2. настъпилата изискуемост на вземанията.
По направените с отговора на исковата молба възражения в тежест на
ищцовото дружество е да установи пълно и главно, че клаузите на договора са
индивидуално уговорени, алтернативно, че не противоречат на разпоредбите
на ЗЗП и ЗПК. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните
вземания, както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.
Предвид обстоятелството, че се претендира вземане по договор за цесия,
произтичащо от изпълнено от поръчител задължение по договор за
потребителски кредит и като се има предвид акцесорния характер на договора
за поръчителство и функционалната обусловеност на задължението на
поръчителя от главното задължение, за основателността на иска следва да се
прецени възникнало ли е действително главно задължение, какъв е неговият
предмет и обем /арг. чл. 138-139 ЗЗД/. Задължението на ответника да върне
сумата от 2500 лв. по предвидения в договора погасителен план е
функционално обусловено от задължението на Кредисимо ЕАД да предостави
заемната сума в срока и по начин, уговорен между страните. В сключения
между ответника и Кредисимо ЕАД договор за потребителски кредит е
посочено, че начинът, по който ще бъде усвоена заемната сума следва да е
3
посочен в заявлението за отпускане на кредит. По делото не е представено
като писмено доказателство такова заявление, което да е изходящо от
ответника.
От друга страна, съгласно чл. 17, ал. 1 от Договора за кредит между
страните са приложими Общите условия към него. Видно от посоченото в
Раздел VI, т. 1 от ОУ- Усвояване и погасяване на кредита, в Общите условия
към процесния договор за кредит се предвиждат следните начини на
усвояване на заемната сума: 1./ чрез превод към посочена от
Кредитополучателя банкова сметка; 2./ чрез предаване на сумата в брой на
Кредитополучателя в някой от офисите, посочени в Сайта; 3./ чрез превод към
издадена на Кредитополучателя Credissimo карта. В случаите по т. 1 и т. 3 за
дата на усвояване на кредита се счита датата, на която сумата е преведена от
Кредисимо на Кредитополучателя, а в случаите на т. 2 датата, на която е
предадена на Кредитополучателя. По делото не са ангажирани доказателства
за усвояването на кредита по нито един от посочените по- горе начини.
Съгласно чл. 75 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде
направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице.
В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или
се е възползвал от него. В случая, за да се приеме, че Кредисимо ЕАД е
изпълнил задължението към ответника, то е следвало да стане по някои от
предвидените в договора, респективно общите условия към него, начини, за
което както бе посочено по- горе няма данни по делото. След като
получаването на сумата се оспорва, а от данните по делото не може да се
приеме, че кредиторът е изправна страна, и следователно ответникът е
получил заемната сума, то съдът приема, че не е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за заем. В случая не е достатъчно
да се установи, че между страните е постигната договорка за предаване в заем
на процесната сума, а че тя действително е била дадена на заемополучателят
ответник в каквато насока липсват каквито и да е доказателства по делото.
Това следва от реалния характер на договора за заем, в който смисъл е както
теорията, така и константната практика на съдилищата, съобразно която
договорът се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие
между страните парите бъдат предадени на заемателя.
Поради невъзникване на главния дълг и като се има предвид акцесорния
4
характер на процесното вземане и функционалната му обусловеност от
главното задължение, и при прилагане разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
доколкото по делото от страна на ищцовото дружество не са ангажирани
никакви доказателства за установяване факта на предаване на заемната сума,
то съдът счита, че искът като недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание 78, ал. 3 ГПК, на ответника се
дължат сторените в производството разноски. В случая такива не се
претендират, т.к. ответника е представляван от особен представител, назначен
на разноски на ищцовото дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404 р-н Триадица, бул.
“България*’ № 81 В, представлявано от юрк. Е.Ц. /Пълномощник на
управителите/, против К. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ул.
„Мелник“ 3, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл.
6 от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата в общ размер на 4850.37 лева, от които сумата от 2254.82 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 908953 от
18.07.2017 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР, сумата от 1213.36 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, сумата от 331.94 лв., представляваща възнаградителна лихва
по договора за предоставяне на кредит, за периода от 18.07.2017 г. до
10.05.2018г., сумата от 714.92 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата по договора за кредит, за период от 18.07.2017 г. до 02.03.2021 г.,
както и сумата от 353.33 лв., представляваща законна лихва за забава върху
главницата по Договора за предоставяне на поръчителство, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 167/25.04.2023 г. по ч.гр.дело № 352 по
описа на РС - Велинград за 2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
5
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6