№ 1322
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Йоана П. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20211100114906 по описа за 2021 година
Предмет на производството са пряк иск с правно основание чл. 432, ал.
1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на С. А. Г. ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Т. Г.-САК, с която са предявени обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, да заплати сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод ПТП
настъпило на 07.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
07.04.2020г. – датата, на която е предявена писмената претенция пред
застрахователя до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 07.02.2020г. около 13:05 часа, на първокласен път 1-3,
км. 107: Русе-София, пътувал в лек автомобил марка „Форд", модел "Галакси" с
ДК № *******, управляван от А.И.В., който реализирал ПТП със спрелия в дясно
на пътното платно лек автомобил "Волво" с ДК. № *******. След ПТП ищецът
изпаднал в безсъзнание и бил откаран по спешност от екип на ЦСМП в МБАЛ-
"Плевен". След извършения преглед, бил освободен за домашно лечение. На
11.02.2020г. ищецът бил приет в МБАЛ- "Св. Панталеймон", тъй като се оплаквал
от болки в рамото и същото се подувало. Поставено му била диагноза: "луксация
1
на дясното рамо". На същата дата му била направена операция на рамото, като му
били поставени игли за фиксиране. Твърди се, че през периода на домашното
лечение ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно, а през целия период на
възстановяване трябвало да ползва помощта на семейството си за извършване на
ежедневните си нужди.
Посочва, че по случая е образувано ДП №15151/2020г. по описа на РУП - Плевен,
пр.пр. №2096/ 2020г. по описа на РП – Плевен, по което ищецът бил привлечен
като пострадал, а на виновния водач - съставен АУАН. Твърди, че към датата на
процесното ПТП описания лек автомобил има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност" при ответника. Съобразно изложеното моли исковата
претенция да бъде уважена.
Препис от исковата молба е връчен на ответното ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ на
30.12.2021г. Ответникът е депозирал писмен отговор на 27.01.2022г., видно от
пощенското клеймо, т.е. след изтичане на законоустановения двуседмичен срок по
чл. 367 ГПК. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек
автомобил и период. Оспорва настъпването на процесното ПТП, както и неговия
механизъм. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача
на лекия автомобил. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е нарушил разпоредбата на чл.
137а, ал.1 от ЗДвП - бил е без поставен обезопасителен колан. Навежда
възражение за прекомерност на предявената искова претенция. Оспорва да е
изпадал в забава, както и началната дата на претендираната акцесорна претенция.
Поради забраната на чл.64, ал.1 ГПК, решаващия състав не взема предвид
възраженията, които са наведени след изтичане на срока за отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника се адв. Г. поддържа
предявените искове. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80
ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника юрк. Г.
оспорва предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235
ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
2
Приет е неоспорен Констативен протокол за ПТП от 16.02.2020г., съставен
относно ПТП настъпило на 07.02.2020г. около 13:05 часа, на първокласен път 1-3, км.
107: Русе-София, между л.а. марка „Форд", модел "Галакси" с ДК № *******,
управляван от А.И.В., и лек автомобил "Волво" с ДК. № *******, при което
пострадал С. А. Г. – натъртвания по торса и охлузвания по главата. В причини за
ПТ е отразено, че водачът на л.а. марка „Форд", модел "Галакси" не е съобразил
скоростта си с интензивността на движение /престрояващо се в дясно МПС – л.а.
Волво" с ДК. № *******, като се удря в него. /л.5 от делото/
Видно от Епикриза от 14.02.2020г., по ИЗ № 738/2020г. на Клиника по
ортопедия и травматология, при МБАЛ „Св. Панталеймон“ Плевен , от която
ищецът С. А. Г. на 45г. е постъпил в лечебното заведение на 11.02.2020г. след
претърпяно ПТП, с видима деформация на дясно рамо, ограничени и болезнени
движения. След извършени образни, клинични изследвания и консултация със
специалисти е поставена диагноза: луксацио арт. Акромиоклавикуларси декстра.
На 11.02.2020г. е извършена операция – открито наместване на дислокация рамо.
Назначено е медикаментозно лечение. На 14.02.2020г. е изписан в добро общо и
локално съС.ие, с препоръка за да прове3де курс по ФТР и болничен лист за 34
дни. /л.8 от делото/
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и
причинно- следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на
основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно – медицинска експертиза, изготвена
от вещо лице д-р Т. Д. – ортопед- травматолог, неоспорена от страните и чието
заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. От приетото
неоспорено заключение на СМЕ се установява, че в резултат на претърпяното на
07.02.2020г. ПТП ищецът С. А. Г. е получил изкълчване на акромиклавикуларната
става - ставата между външния край на ключицата и големия израстък на
лопатката. Вещото лице сочи, че описаната травматични увреда би могла да бъде
получена при процесното ПТП. Сочи се, че ищецът е бил лекуван в болница от
11.02.2020 г. до 14.02.2020 г. Според заключението на 11.02.2020 г. ищецът е
опериран, като е извършено открито наместване и фиксация на ставата с метални
игли. След изписването от болницата е бил насочен за провеждане на
рехабилитация. Вещото лице д-р Д. обосновава, че пострадалият е претърпял
болки и страдания с голям интензитет за 13-14 дни, болки с умерен интензитет до
края на първия месец от операцията, след което интензитетът на болките е
намалявал за около 3 месеца. С оглед характера, степента и местоположението на
травматичното увреждане на ищеца, възрастта му, давността на травмата и вида
3
на оперативната интервенция, не се очаква да има остатъчни явления. Пояснено е,
че ищецът е имал затруднения да се обслужва сам около 1 /един/ месец и е имал
нужда от помощ. Вещото лице травматолог приема, че с оглед характера, степента
и местоположението на травматичната увреда на ищеца, възрастта му, давността
на получаването й, вида на извършената оперативна интервенция и липсата на
медицинска документация за настъпили усложнения в съС.ието му, не се очакват
такива в бъдеще.
В обясненията си в открито с.з., вещото лице д-р Д. посочва, че при ищеца
поставените при операцията металните игли трябва да бъдат извадени, което
налага втора операция, особено ако пластината пречи на движението на крайника.
Д-р Д. пояснява, че описаното травматично увреждане, може да бъде получено и с
поставен предпазен колан.
По искане на ищеца са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Д. С.И. – майка на ищеца. Разпитана в о.с.з. на 25.10.2022г.
свидетелката И. сочи, че за настъпилото със сина и ПТП разбрала от приятелка на
сина. Разбрала, че С. е в тежко съС.ие, че си е глътнат езика. Постъпил в болница
в Плевен, където му направили изследвания, скенер и съответните манипулации.
Имал е охлузвания по ръцете, крака, колянната става, лицето. Имал и спукана
вежда. Оплаквал се, че много го боли ръката. Препърпял операция, като му е
поставена е метална скоба, за да се оздрави раменната става. Когото се прибрал
вкъщи, С. имал много силни болки в ръката Свид. И. сочи, че със синът й живеят
заедно и тя се грижила за него. Ръката му била фиксирана, което налагало
непрекъснато да му помага и за най-елементарните неща - за обличане,
събличане, хранене. Налагало се сина и да приема обезболяващи медикаменти. В
началото не можел да спи. След първият месец от операцията отишъл на преглед,
като се установило, че от обездвижването на ръката са пострадали и другите
стави. Той бил нетрудоспособен около 6 месеца, не ходел на работа и свид. И. се
грижила ежедневно за него. Свидетелката сочи, че и към момента пластината
продължава да е в рамото на С., но му пречи за пълното движение на ръката,
което налага повторна операция, за да се махне пластината и на ново да се мине
през период на възстановяване.
Показанията на свидетелката Д. С.И., съдът преценява по реда на чл.172 от
ГПК, но ги кредитира, доколкото са последователни, житейски логични и
кореспондират на заключението на СМЕ.
По искане на ответната страна пред настоящата съдебна инстанция е
допуснато съдебно – автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. М.
4
М., неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като обективно,
компетентно и пълно. От заключението на САТЕ се установява най-вероятен
механизъм на ПТП:
На 07.02.2020 г. Л.Н.П. е управлявал товарна композиция, състояща се от
товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ 12 420“ с per. № ******* и
прикачена към него гондола за превоз на инертни материали. На посочената дата
товарният автомобил е обслужвал строителен обект по изграждане на газопровод,
намиращ се в близост до км 107 на първокласен път 1-7 /Русе-София/. Около 13:05
часа, в светлата част на денонощието, водачът Л.П., при управление на товарната
композиция е напуснал строителния обект и насочвайки се към гр. Долни Дъбник
е предприел извършване на маневра „паркиране“ в дясната част на пътното
платно, при което дясната част на подвижния състав се е намирала върху банкета,
а лявата върху платното за движение (в лентата за движение в посока от с. Горни
Дъбник към гр. Долни Дъбник). В същото време лек автомобил марка „Форд“,
модел „Галакси“ с per. № *******, управляван от А.И.В., се е движил по
първокласен път 1-3 в посока от с. Горни Дъбник към гр. Долни Дъбник със
скорост около 95 км/ч. ПТП е настъпило на прав участък от пътя, като платното за
движение се състои от две пътни ленти, съответно по една за всяка посока,
отделени с надлъжна маркировка тип M3 (единична прекъсната разделителна
линия). От двете страни на платното за движение са разположени затревени
банкети, покрити частично със сняг. Пътният участък е бил сигнализиран с пътни
знаци, указващи наличие на участък от пътя в ремонт и ограничаващи скоростта
на движение (50 км/ч или 60 км/ч). При наближаване на км 107 от главен път 1-3,
водачът на л. а. „Форд Галакси“ е забелязал сигнализацията, указваща наличието
на ремонт в пътния участък и положението на товарната композиция, заемаща
дясната част на лентата му за движение, но въпреки това запазил посоката и
скоростта си на движение. При така създалата се опасна ситуация е последвал
попътен сблъсък между предната дясна част л. а. „Форд Галакси“ и задната лява
част на товарната композиция. В резултат на настъпилия удар, задната част на л. а.
„Форд Галакси“ се е завъртяла наляво, като след извършване на равнинно
движение автомобилът се е установил в положението посочено в приложената
схема към Констативен протокол с пострадали лица от 16.02.2020 г. Вещото лице
инж.М., обосновава извод, че водачите са предприели следните неправилни
действия:
- водачът на товарната композиция е предприел извършване на маневра
„паркиране“, при която е допуснал част от превозното средство да заеме част от
5
платното за движение на първокласен път 1-3 при км 107 (съответно дясната част
на лентата за движение на л. а. „Форд Галакси“).
- водачът на л. а. „Форд Галакси“ не е съобразил скоростта си на движение с
наличната вертикална маркировка и след като е възприел престояващият или
движещият се с много малка скорост товарен автомобил в дясната част на лентата
си за движение е запазил траекторията и скоростта си на движение.
В заключението на САТЕ е обоснован извод, че водачът на л. а. „Форд
Галакси“ е имал възможност да предотврати удара, като предприеме екстрено
спиране или да намали скоростта си, съобразно максимално разрешената за
съответния пътен участък и съобрази траекторията си на движение с положението
на товарната композиция. За водачът на товарната композиция ударът е бил
непредотвратим.
Вещото лице посочва, че скоростта на движение на л.а. „Форд Галакси“ към
момента на удара между двете превозни средства е била около 95 км/ч. Към момента
на удара товарната композиция е била в покой или се е движила със скорост не по-
голяма от 5 км/ч, като водачът е извършвал маневра ,паркиране“. Пояснява, че
пострадалият С. А. Г. е седял на предна дясна седалка в л. а. „Форд Галакси“.
Страните не спорят, а и същото е отделено като безспорно по делото, че към
датата на ПТП – 07.02.2020г., е било налице валидно застрахователно
правоотношение с ответника ЗАД "Б.В.И.Г." АД, възникнало по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена за процесния лек автомобил, управляван от
А.И.В..
По делото е представена претенция до ответника от 07.04.2020г., с която ищецът
е сезирал ответното застрахователно дружество - ЗАД "Б.В.И.Г." АД да му изплати
обезщетение за търпените неимуществени вреди. /л.8 от делото/
Така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта: Предявените обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил
в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
6
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият
може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените
предпоставки са налице – писмена претенция на л. 8 от дата 07.04.2020г. и липса
на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2
ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно¬транспортно
произшествие на – 07.04.2020 г., при което ищецът С. Г. е пострадал. Съвкупния
анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице
противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на
правилата на чл.20, ал.2 от ЗДвП -"Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост.
Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените
увреждания на ищеца. В приетото по делото САТЕ с вещо лице инж.М. М. е
прието, че причина за настъпване на процесното ПТП са действията на водачът на
лек автомобил „Форд Галакси“, който при наближаване на км. 107 от главен път I-
3 е забелязал сигнализацията, указваща наличието на пътен участък в ремонт и
положението на товарната композиция, заемала дясната част на лентата му за
движение, но въпреки това запазил посоката и скоростта си на движение.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в
производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната
отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата.
Поради изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от
водача на лекия автомобил „Форд Галакси“ А.В..
7
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗАД "Б.В.И.Г." АД е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на лекия автомобила, с който е причинено ПТП, с
оглед на което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по
основание. Установени са по делото (СМЕ, медицински документи, гласни
доказателства,) и неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка
с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите, активната възраст на ищеца към момента на настъпване на
увреждането – 46 г., тежестта на уврежданията –изкълчване на ставата между
външния край на ключицата и големия израстък на лопатката, които са причинили
на пострадалия значителни по интензитет и продължителност болки и страдания
за срок от 3 месеца, които са били най- интензивни през първите 13-14 дни
непосредствено след злополуката, с умерен интензитет до края на първия месец от
операцията, след което интензитетът на болките е намалявал за около 3 месеца,
претърпените неудобства от личен, битов и хигиенен характер изразяващи в
невъзможността от самообслужване, необходимостта от извършване на втора
оперативна интервенция за изваждане на металните импланти, които затрудняват
движенията в раменната става, както и обществено икономическите условия към
2020г. намерили израз в размерите на МРЗ от 610 лв., както в нивата на
застрахователно покритие, решаващият състав намира, че сумата от 20 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл.
52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди адекватно
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не
е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните
увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване съС.ието на
здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление
съдът е взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на
преценката на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015
г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна
степен характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищеца болки и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки
етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в
страната.
8
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Предвид основателността на главната претенция, основателен е и акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Съгласно утвърдената вече съдебна практика /Решение № 167 от 30.01.2020
г., постановено по т. дело № 2273/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 128 от
04.02.2020 г., постановено по т. дело № 2466/2018 г. на І т.о. на ВКС/ и др., в
хипотезата на пряк иск, предявен от увреденото лице по реда на чл. 432, ал. 1 от
КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. от предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя.
В случая извънсъдебната претенция е заявена пред застрахователя на
07.04.2020г. и от тази дата се дължи лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса,
ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената.
Ищецът е освободен от държавна такса с разпореждане № 7552 от 15.12.2021г. –
лист 19 от делото.
Съдът намира искането на адв. Т. Г. - САК, за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. за неоснователно. Ищецът С. Г. е
представляван от адв. Т. Г., с представено по делото пълномощно – лист 16 от
делото. В проведеното на 14.02.2023г. о.с.з., ищецът е представляван от адв. Т. Г.,
като последният е поискал присъждане на разноски, като е представен и списък по
чл. 80 ГПК – лист 156 от делото. До приключване на устните състезания обаче, по
делото не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е
уговорен начинът на заплащане на дължимото възнаграждение или съответно
прилагането на чл.38 ЗА, с оглед на това искането следва да бъде оставено без
уважение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 116.66 лв., както и 150 лева
9
юрисконсултско възнаграждение, като се претендират разноски от 350 лв. -
депозит САТЕ и 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати
по сметката на СГС държавна такса в размер на 800 лв., на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, както и 233.33 лв. разноски, платени от бюджета съразмерно уважената
част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД , ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.”*******, да заплати на С. А. Г., ЕГН **********, чрез
адв. Т. Г. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 432,
ал.1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП,
реализирано на 07.02.2020 г. по вина на водача на л.а. марка „Форд Галакси“ с рег.
№ *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2020г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения
размер до предявения размер от 30 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА С. А. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„*******, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата 266.66 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Софийски
градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 800 лв.,
както и 233.33 лв. разноски, платени от бюджета съразмерно уважената част от
иска.
Присъдените на ищеца суми могат да се преведат по представената на страница 7 от делото банкова
сметка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10