Р Е Ш Е Н И Е
№……………/………...2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - Г.
Наказателен състав
На 22.01.2020г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от
съдия Ангелов АН Дело № 259 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0447-000139
от 09.04.2019г. на С.П.Б.- Началник РУ към ОДМВР – С.З., РУ- Г., упълномощена
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на К.Ж.Б. с
ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца – за извършено нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си– чрез пълномощник, жалбоподателят излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде
отменено. В с.з. не се явява и не изразява становище.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, не
изпраща представител и не изразява становище.
Районна прокуратура-гр.С.З., ТО – Г., редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства: Наказателно постановление №
19-0447-000139/09.04.2019г. в оригинал; копие от АУАН №
19-0447-000/24.02.2019г.; Справка за нарушител/водач; Заповед с рег.№
8121з-515/14.05.2018г. относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават
фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни
нарушения, да издават наказателни постановления, да установяват употребата на
алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по
Закона за движението по пътищата, от министър В.Р.; Постановление за
прекратяване на наказателно производство с № 316/2019г. от 01.03.2019г. на РП Г.
и Писмо с рег.№ 447000-1454/09.04.2019г. на Началника на РУ Г. до РП Г..
Бяха разпитани в качеството на свидетели Т.Д.С. -
съставил АУАН и С.В.В. – свидетел по АУАН.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по
делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Г.
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
На 24.02.2019г., св.Т.С. и св.С.В. ***, в изпълнение на служебните си задължения извършвали контрол на автомобилния транспорт в град Г.. На същата дата - в 15.50 часа, в гр.Г., на кръстовището на ул.”Г.Б.” и ул.”А.С.”, полицейските служители спрели движещия се в посока запад - изток, лек автомобил "О.". Автомобилът бил с рама № *************** и без регистрационни регистрационни табели. Автомобилът бил управляван от К.Ж.Б. с ЕГН **********. Полицейските служители установили, че лекият автомобил не е регистриран по надлежния ред и е без регистрационни табели. Св.Т.С. преценил, че водача на лекия автомобил е извършил нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП и съставил АУАН с бл. № Д - 854080/24.02.2019г.
Жалбоподателя К.Б. подписал предявения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. Същият отразил в АУАН, че няма възражения. Такива не били депозирани и в законоустановения срок.
По реда на чл.212, ал.2 от НПК било образувано бързо производство № 447зм40/2019г. по описа на РУ – Г., преписка № 316/2019г. по описа на РП – Г.. На 28.02.2019г. К.Б. бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. По отношение на обвиняемия била взета мярка за неотклонение „подписка”. При разследването било установено, че процесния автомобил бил закупен от Г. и внесен в страната без регистрация. На 24.02.2019г., собственика на автомобила го транспортирал до гр.Г. с автовоз. Същия ден К.Б. проявил интерес от закупуването наавтомобила, същия бил свален от автовоза и му бил предоставен за проба. К.Б. привел автомобила в движение и изминал близо 100 /сто/ метра с него, след което бил спрян за проверка от служителите на РУ-Г..
С Постановление на РП – Г. от 01.03.2019г. наказателното производство било прекратено, поради липса на престъпление. РП – Г. е приела, че извършеното от К.Б. не е престъпление по чл.345, ал.2 от НК, поради своята ниска обществена опасност, а е административно нарушение по чл.140 от ЗДвП, което следва да бъде санкционирано по реда на чл.175, ал.3 от ЗДвП. РП – Г. е прекратила наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК и е постановила на административнонакзващия орган да наложи административно наказание, след което писмено да бъде уведомена за наложеното административно наказание.
На основание на АУАН с бланков номер № Д - 854080/24.02.2019г. и въз основа постановлението на РП – Г., е издадено и обжалваното НП № 19-0447-000139 от 09.04.2019г. на С.П.Б.- Началник РУ към ОДМВР – С.З., РУ- Г., упълномощена със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на К.Ж.Б. с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца – за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В НП № 19-0447-000139 от 09.04.2019г., административно наказващия орган е отразил като основание за издаването му: „Съгласно постановление на РП гр.Г. № 316/2019г., за прекратяване на наказателното производство по БП 447зм40/2019г. по описа на РУ – Г.. Със същото постановление на РП е постановено на Началник РУ да издаде НП, тъй като деянието е административно нарушение, а не престъпление.”.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото – Т.С. и С.В. потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение. И двамата свидетели бяха категорични, че от мястото, където са спрели водача за проверка се е виждала платформата, от която е слязъл автомобила. Св.Т.С. поясни, че разстоянието от платформата до мястото, където са спрели водача е било: „…близо 100 /сто/ метра…”, а св.С.В. определи разстоянието като : „…около 50 /петдесет/ метра…”.Съдът кредитира с доверие показания на тези свидетели, тъй като те са логични и безпротиворечиви и кореспондират помежду си и с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка.
От
правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление С.П.Б.- Началник РУ към ОДМВР – С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР е компетентно длъжностно лице да издава НП.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП: По пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно чл.175, ал.3 от ЗДвП, наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер.
Настоящият състав приема, че деянието, макар и
формално да осъществява от обективна и субективна страна признаците на
претендираното нарушение, то е малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК
вр. с чл.11 от ЗАНН, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна.
Това е така, защото обществените отношения, свързани с безопасността по
транспорта, отчета и контрола на ППС, са засегнати в незначителна степен.
Конкретното обективирано поведение и субективното
отношение към него осъществяват посочения състав на административно нарушение,
което е на просто извършване и без съставомерни вредни последици. Същото не
увеличава неговата обществена опасност, не я прави и типична за вида засегнати
обществени отношения, нито изключва правна преценка на нормата на чл.9, ал.2 от НК. В случая дори да приемем, че се касае за МПС, подлежащо на регистрация, то
деянието не е намерило обществен отзвук. Няма данни за предходно управление на
същото нерегистрирано МПС, предвид непосредственото му докарване в града посредством
платформа /автовоз/. Деянието е продължило изключително краткотрайно във
времето. Изразило се е в управление на МПС в гр.Г. на разстояние под
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на
ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по
законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. В случая, по делото са ангажирани
доказателства за това, че извършеното нарушение, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което неправилно
административно наказващият орган не е приложил тази разпоредба.
При тези данни съдът приема, че в случая са налице
предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, изключващ възможността за
санкциониране на дееца. Размера и вида на наложеното наказание явно не
съответства на императивните изисквания на чл.12 от ЗАНН.
Независимо от горното, за пълнота, настоящия състав
намира за нужно да отбележи и следното.
Въпреки факта, че извършеното деяние формално осъществява признаците на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдът счита, че следва да се обърне внимание на последващите действия на административно наказващия орган с издаване на НП, в което като основание за издаването му е посочено :”…Съгласно постановление на РП гр.Г. № 316/2019г., за прекратяване на наказателното производство по БП 447зм40/2019г. по описа на РУ – Г.. Със същото постановление на РП е постановено на Началник РУ да издаде НП, тъй като деянието е административно нарушение, а не престъпление.”. Издавайки процесното НП, с мотив, че така е постановено от РП, административно наказващия орган не е изпълнил задълженията си, съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН и чл.53, ал.1 от ЗАНН.
По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административно наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Действително, административно наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление по см. на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Практиката на Административен Съд – С.З. е еднозначна в този смисъл – неизлагането на мотиви в НП относно приложението на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение. Настоящия случай, обаче не е такъв. В разглеждания казус, административно наказващия орган изобщо не е извършил преценка за маловажност, а е издал НП, защото така е постановено от РП. Това е отразено в самото НП.
Когато конкретно деяние представлява
"маловажен" случай на административно нарушение, административно
наказващия орган следва да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Прилагайки
тази разпоредба, наказващият орган съобразно делегираните му по силата на ЗАНН
правомощия в качеството на „особена юрисдикция” освобождава от административно
наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по
целесъобразност. Затова и преценката му за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол.
В нашия случай, наказващия орган не е поставил на
преценка дали описаното в АУАН нарушение покрива признаците на „маловажен
случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което несъмнено е в нарушение на чл.53, ал.1
от ЗАНН. Липсата на такава оценка, и действайки в условията на „обвързана
компетентност”, административно наказващия орган засяга пряко правото на защита
на привлечения към отговорност субект.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0447-000139 от
09.04.2019г. на С.П.Б.- Началник РУ към ОДМВР – С.З., РУ- Г., упълномощена със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на К.Ж.Б. с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца – за
извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – С.З..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
/Хр.
Ангелов/