РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Перник, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Михаил Ал. Малчев
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500683 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Х.А., подадена чрез нейния пълномощник, против
решение № 260939/09.08.2021 г., постановено по гр.д. № 2048/2021 г. по описа на Районен
Съд Перник.
В жалбата се твърди, че посоченото решение е неправилно, тъй като макар и
районния съд да е установил правилно фактите по делото е направил погрешни правни
изводи въз основа на тях. Според жалбоподателката неправилните правни изводи следват от
превратното тълкуване на задължителната съдебна практика формирана с т.10 на ТР № 2/15
г. на ОСГТК ВКС и редица решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК за развитие
на правото. Поради това се моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да се
постанови ново решение, с което предявения иск да се уважи. Претендират се и разноски.
От ответното ЕООД е постъпил бланкетен отговор на въззивната жалба, като е
изразено становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено. Не се претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
1
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваното му част.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Фактите по делото не са спорни между страните.
След собствен анализ на събраните по делото доказателства въззивната инстанция
достигна до аналогична на приетата от районния съд фактическа обстановка, поради което
не се налага нейното преповтаряне. Достатъчно е да се отбележи, че настоящият състав
приема същата, като своя.
При правилно приети и безспорни факти, въззивният съд намира, че предявения
отрицателен установителен иск не е доказан по основание.
Рамките поставени от твърдените с въззивната жалба нарушения в които настоящият
състав е длъжен да се произнесе в основата си съдържат оплакване от неправилно
приложение на указанията дадени с т.10 на ТР № 2/15 г. ОСГТК ВКС. Конкретно, според
жалбоподателя, неправилно районния съд е приел изпълнителните действия извършени по
изп. дело № 198/12 г. на ЧСИ С.Б. след неговото перемиране /14.05.16 г./, като годни да
прекъснат давностния срок в полза на кредитора.
По отношение на така твърдяното нарушение районния съд е изложил изключително
подробни мотиви, които настоящата инстанция възприема изцяло.
Макар и да не се възразява по това правилно, на първо място, е прието, че по
отношение исковата претенция за главница по договор за кредит е приложима общата пет
годишна давност. За да установи дали такъв срок е изтекъл в полза на ищцата, районния съд
правилно е разграничил времето през което са били важими задължителните указания
дадени с ППВС № 3/80 г. и тези дадени с ТР № 2/15 г., тъй като те уреждат този въпрос по
различен начин. Изрично е посочено, че това е така защото последващите ТР нямат обратно
действие спрямо предходните такива уреждащи даден въпрос по различен начин.
След като са изложени убедителни и законосъобразни доводи по отношение на реда и
правилата, които следва да се съобразят относно погасителната давност за различните
периоди включени в исковата претенция, законосъобразно е решен въпроса с последната и
по същество. Именно по горните съображения първия съд е приел, че давността за
процесните вземания е била прекъсната на 05.03.2012 г. – с образуването на изп.д. №
198/2012 г. Отново съгласно цитираното ППВС тази давност обаче е била не само
прекъсната, но същата е спряла и да тече през време на изпълнителното производство по
изп.д. № 198/2012 г. относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл.
115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Това спиране на давността съдът приема за преустановено едва от
момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с цитираното ППВС,
извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
Неоснователни са възраженията в жалбата и относно правните изводи на първата
инстанция касателно периода след приетото прекратяване на изпълнителното производство
на 14.05.2016 г. по силата на т.нар. перемпция.
По делото е безспорно установено, че на 03.09.2016 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата по молба на взискателя. От последния, настоящ
въззиваем, впоследствие са подадени още две молби за налагане на запори – от 05.02.2019 г.
и от 01.06.2020 г.
Правилно районния съд е приел, че така посочените действия – молба за налагане,
съответно налагане на запор от 03.09.2016 г. и молби за запори от 05.02.2019 г. и от
01.06.2020 г. също прекъсват давността, макар и да са извършени по вече перемирано
2
изпълнително дело, доколкото съгласно трайната съдебна практика, когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Действително,
поради перемпцията съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане обаче
във всеки случай прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, доколкото последният е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Неизпълнение на задължението за образуване на
ново изпълнително дело може да доведе до дисциплинарна или друг вид отговорност спрямо
съдебния изпълнител и е от значение за администриране на изпълнителното производство,
но не влияе върху давностния срок. В този смисъл е константната практика на окръжен съд
Перник въз основа на цитираното Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то
г.о. на ВКС.
Поради всичко така изложено въззивния съд намира, че първата инстанция е
постановила валидно и допустимо решение, което е правилно и законосъобразно по
същество. Не се установиха нарушения на материалното право в рамките на твърдените с
въззивната жалбата доводи.
Поради съвпадение на изводите на въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд,
въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение, следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед на този изход по спора в полза на жалбоподателя не се дължи присъждането
на разноски.
С оглед резултата от обжалването и уважаването на въззивната жалба на основание
чл. 273, във вр. с чл.78 от ГПК на въззиваемото дружество се дължат, направените в хода на
въззивното производство разноските, но доколкото не е отправено до съда искане за
присъждането им, както и не са представени доказателства за действително сторени такива,
съдът не дължи произнасяне.
С оглед цената на иска въззивното решение подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260939 / 09.08.2021 г., постановено по гр.д. №
2048/2021 г. по описа на Районен Съд Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3