№ 2669
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110152713 по описа за 2021 година
Предявени са обективно евентуално съединени установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК; чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл.19 ал.4 ЗПК; чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; и чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр.
чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че сключил
на 11.06.2021 г. с ответника договор за потребителски кредит, по силата на който му е
предоставена сумата от 1370 лв., която следвало да върне на 12 месечни вноски от по 141, 08
лв. С клаузата на чл.5.1 от договора била уговорена такса за разглеждане в размер на 230,16
лв., възнаградителна лихва в размер на 12,27 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в
размер на 49,57 %. Тази уговорка на чл.5.1 счита, че е нищожна, като противоречаща на
закона, тъй като е начислена за действия по управлението и усвояването на кредита, в
нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В евентуалност твърди тази клауза да заобикаля забраната
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК; на чл.19, ал. 4 ЗПК, тъй като ГПР, в размер на 49.57 %, е изчислен без
тази такса, а с нея надвишава пет пъти размера на законната лихва; да противоречи на
добрите нрави, тъй като увеличавала размера на дълга, без да е ясен характерът и размерът
на насрещната престация. Евентуално се твърди клаузата да е неравноправна, тъй като се
налагала допълнителна финансова тежест за потребителя, което не отговаря на изискванията
за добросъвестност и се стигало до значително неравновесие между правата и задълженията
на страните. При тези твърдения иска съдът да прогласи за нищожна клаузата, с която е
уговорена такса за разглеждане на документи.
Ответникът признава факата на сключен с ищеца договор за кредит, със
1
съдържанието, посочено в исковата молба. Опорва иска с твърдения, че в ГПР в размер на
49.57 % са включени договорените лихви и такси, поради което е спазено ограничението на
чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че таксата за разглеждане на документи касае предоставена услуга
и не е свързана с действия по управление и усвояване на кредита. Процесната клауза не е
неравноправна, тъй като ищцовата страна е могла да възрази срещу съдържанието й преди
подписване на договора, а не е налице недобросъвестност, тъй като законът е определил
уговорения размер. При тези твърдения иска съдът да отхвърли исковете и присъди
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК, във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е установен като безспорен фактът, че между страните е сключен договор
за потребителски кредит на 11.06.2021 г., по силата на който е предоставена сумата от 1370
лв., която ищецът се задължил да върне на 12 месечни вноски от по 141,08 лв., част от
съдържанието на който договор е клаузата на чл.5.1 от договора, с която е уговорена
еднократна такса за разглеждане в размер на 230,16 лв., възнаградителна лихва в размер на
12,27 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,57 %.
Първото заявено основание е противорение със закона – чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК и
чл.19, ал.4 ЗПК.
Съгласно чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и
такива за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Кредитодателят е длъжен, в приложение на чл.16, ал.1 от ЗПК, да извърши оценката на
риска, която оценка предхожда сключването на договора и е свързана с
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, включително и
такава представена от потребителя.
Тази дейност на небанковата институция по разглеждане на документите и оценяване
на платежоспособността е вътрешно присъща на дейността й, свързана е с кредитния риск, в
тази връзка и задължителна. Независимо от волята на другата договаряща страна,
предоставящия кредита, следва да извърши горната преценка, за да вземе обосновано
решение за риска, който поема при предоставяне на кредита, поради което не представлява
предоставяне на услуга на другата страна, а изпълнение на задължение по закон. Такса или
комисионна се дължи за предоставена конкретна услуга, а оценката на риска, както беше
посочено, е задължение на кредитодателя.
Оценката на риска, касае решението за предоставяне на сумата, поради което тази
дейност е същинска за дейността на дружеството и предхожда сключване на договора, а
следователно и няма как да попадне в нито една от хипотезите на чл.10а, ал.2 ЗПК, които
касаят сключен договор, включително и тази по усвояването.
Усвояването е разпореждане със сумата от кредитополучателя ( фактическо или правно
2
), след като му е предоставена на разположение от кредитодателя, което предполага преди
това да е взето решение за предоставяне, респективно да е сключен договор с отпускане на
сумата по кредита, поради което няма общо с оценката на платежоспособността, която дори
и при най - разширително тълкуване не може логически да се отнесе към този термин.
Предвид изложеното, посочената разпоредба е ирелевантна към преценката за
действителност на процесната клауза. Тази преценка е пряко свързана с характера на
дейността, за която се иска плащане на таксата. Както беше посочено оценката на
платежоспособността на лицето, търсещо заем, е част от същинската дейност по
предоставяне на кредит, а не услуга, поради което всички законови правила, във връзка със
събирането на такси и комисионни по кредита, са неотносими.
Несъмнено обаче, във връзка с тази дейност по оценка, кредитодателят извършва
определени разходи, поради което следва да се разгледа въпросът дали тези разходи, за
осъществяване на дейността на небанковата финансова институция, или част от тях, могат
да бъдат възложени в тежест на заемателя. Релевантна към отговора е легалната дефиниция
на „Общ разход по кредита“, дадена в § 1, т.1 от ДР на ЗПК.
Съгласно тази дефиниция "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
От тълкуването на тази дефиниция и уточнението, направено в чл.19, ал.1 от ЗПК, че
възнаграждение на посредник се дължи за сключен договор, може да се направи извод, че
всички разходи, които законът допуска да се възлагат в тежест на длъжника, са свързани и
са зависими от сключен договор за заем и са направени във връзка със сключването.
Разходът за оценка не зависи от това дали договорът ше бъде сключен или не. Този разход
би се извършил и в случай, че такъв договор не бъде сключен, например по причина на
лоша кредитна история. Следователно, този разход, доколкото се извършва за упражняване
на самата дейност на небанковата кредитна институция и е независим от сключване на
договор, е за сметка на тази институция, поради което е изключен от обхвата на
дефиницията за разход по кредита и не може да бъде възлагана в тежест на потребителя.
Предвид горното ирелевантно е приложението на чл.19, ал.4 от ЗПК, във връзка с
императивно установения максимален размер на разходите.
Неотносими за и разсъжденията за противоречие с добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите, тъй като на задължението за плащане на сумата по
клаузата на чл.5.1 не кореспондира насрещна престация, която да има удовлетворяващо
3
някакъв кредиторов интерес значение.
Неравноправност, по смисъла на чл.143 ЗЗП, е налице, когато въпреки изискването за
добросъвестност клаузата създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. / чл.143 ЗЗП/. Такива са случаите,
когато доставчикът на финансова услуга, при определени обстоятелства, прехвърля
значително произтичащите от договора задължения за носене на финансовия риск в ущърб
на потребителя и това противоречи на изискването за добросъвестност. / чл.143 ЗЗП /.
Клаузата е неравноправна, когато създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора / чл.143 ЗЗП/.
От това тълкуване може да се направи извод, че неравноправността е налице, когато засяга
равнопоставеността вътре в правоотношението, като се прехвърля финансовият риск от
сключения договор, каквато например би била уговорката потребителят да поеме риска от
неправилна оценка на кредитното му досие. Тази неравноправност обаче няма отношение
към прехвърляне на разходите по упражняване на същинската дейност на институцията към
потребителя, тъй като, както беше посочено, извършването на тези разходи, няма общо с
изпълнение на договорни задължения или упражняване на права по договор.
Създаването на задължение за потребителя да плати разходите по упражняване на
същинската дейност на институцията, какъвто е разходът за оценка на платежоспособността
му, респективно разглеждане на документите му в тази връзка, няма своето основание нито
в закона, нито в договора, поради което една такава уговорка е нищожна, поради липса на
основание за сключването й.
При договарянето на клаузата на чл.5.1 от договора е нарушена синалагмата на
връзката, тъй като срещу задължението да плати такса, в размер на почти 17 %, от заетата
сума потребителят не получава услуга, а в закона няма основание, както беше посочено, от
което да произтича задължението му да плати такъв разход.
Липсата на основание е правна квалификация, която е изведена от наведените в
исковата молба твърдения и е правомощие на съда, а не задължение на ищеца, поради което,
макар и да не е докладвана такава квалификация, клаузата следва да бъде прогласена за
нищожна като сключена при липса на основание, а останалите искове за нищожност следва
да бъдат отхвърлени.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, макар и при частично отхвърлителен диспозитив, ответникът
следва да заплати направените от ищеца разноски за производството изцяло в размер на 350
лв., тъй като неоснователността е поради квалификацията, а фактическите твърдения, по
които е уважен искът съвпадат и ответникът не се е защитавал по различни факти.
4
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. Г. Г., ЕГН: ********** и адрес
– гр.София, ***** срещу „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК *******7 и седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.*****, иск с правно основание чл. 26, ал.2, предл.4
ЗЗД, че клаузата на чл. 5.1. от договор за потребителски кредит, сключен на 11.06.2021 г., с
която е уговорена еднократна такса за разглеждане в размер на 230.16 лв. е нищожна като
сключена при липса на основание.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Г. Г. , ЕГН: ********** и адрес – гр.София, *****
срещу „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК *******7 и седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.*****, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2
ЗПК; чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 ЗПК; чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; и чл. 26,
ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 5.1. от договор за потребителски кредит от 11.06.2021 г.
поради противоречие със закона ( чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК ); накърняване на
добрите нрави и неравноправност.
ОСЪЖДА „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК *******7 и седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.***** да заплати на Г. Г. Г., ЕГН: ********** и адрес – гр.София,
***** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 350 лв. – разноски по делото за държавна такса и
адвокатско възнаграждние.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5