Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Добрич, 25.10.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добричкият
районен съд, петнадесети съдебен състав,
на
дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година
в
публичното заседание, в следния състав:
Председател: Мариана Момчева
секретар
М.А.,
като
разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1404 по описа на Добричкия
районен съд за 2015г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на СДРУЖЕНИЕ „...”, БУЛСТАТ *********, представлявано от К.Д.С. ЕГН **********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ЖК „...“, ул. „...” № ********* срещу
НП № 158328/30.07.2015г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП Варна, с
което на жалбоподателя за нарушение по чл. 7 ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ/обн. ДВ, бр. 106/27.12.2006г. във вр. с чл. 118 ал. 4 т.
1 от ЗДДС на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 3 000 лв.
С
жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Въззиваемата
страна, чрез пълномощника си счита жалбата за неоснователна, а наказателното
постановление - за законосъобразно.
Добричкият
районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните,
намира за установено следното:
Жалбата
е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок.
Независимо
от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка
обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната
проверка, при което констатира следното:
В
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели и
съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, надлежно е връчен на
нарушителя. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния
срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, от компетентния за това административнонаказващ
орган съгласно приложената по делото Заповед № ЗЦУ - 28/06.01.2010г. на
Изпълнителния директор на НАП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН
и е надлежно връчено на нарушителя.
По
същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
При
извършена проверка на 24.05.2015г., обективирана с ПИП № 0199004/24.05.2015г.
на търговски обект – импровизиран офис на киноложко изложение, находящ се в гр.
Д., комплекс „...“ и стопанисван от жалбоподателя, съгласно представен договор
е констатирано следното:
В
обекта се извършва заплащане на суми за участие в киноложко изложение от
физически лица, за извършваното заплащане се издават „договори за дарения“,
приложени към акта.
Към
момента на проверката няма инсталиран и въведен в експлоатация ЕКАФП. Оборотът
от заплатените суми за участие е в размер на 985.00 лева и 350.00 евро.
Т.е.
търговецът не е изпълнил задължението си да монтира, въведе в експлоатация и
използва регистрирано в съответната ТД на НАП ФУ – към 24.05.2015г., с което е
нарушил реда и начина за въвеждане в експлоатация и регистрация на фискално
устройство.
С посоченото жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 7 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена
,
съобразно която лицата по чл. 3
са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Съобразно
разпоредбата на чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС, Министърът
на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или
отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност.
Законосъобразно
за извършеното нарушение е наложена имуществена санкция на нарушителя,
съобразно чл. 185 ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно посочената
разпоредба, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Нарушението се потвърждава, както от показанията на
актосъставителя и свидетеля по АУАН, които съдът кредитира като последователни,
логични и непротиворечиви, така и от приложените по делото писмени
доказателства.
С оглед представените по делото доказателства, чрез представените
по делото договори за дарения, сключени с участниците в киноложкото изложение,
сдружението е получавало пари от такси за участия и такси за издаване на
сертификати, обявени в сайта на сдружението, т.е. е налице
продажба на услуги по см. на чл. 10 ал. 4
от ЗКПО. Тази дейност не е забранена от закона – според чл. 3
ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска
цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност, само ако е свързана с
предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват
прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
Сдружението обаче става задължено лице по см. на чл. 3 ал. 1
от Наредба № Н-18/200г. на МФ, поради което правилно е ангажирана и
административнонаказателната му отговорност на основание чл. 185
ал. 2 от ЗДДС.
При определяне на административните наказания следва да
се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и
обществената опасност на съответния вид административни нарушения.
Наложеното наказание на жалбоподателя е в границите на
предвиденото в разпоредбата на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС.
При определяне размера на имуществената санкция
административнонаказващият орган е отчел както характера и вида на нарушението,
така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Наложената имуществена санкция в размер на 3 000.00
лв. е в минималния предвиден в закона
размер, съобразно разпоредбата на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, поради което и не подлежи
на преразглеждане от съда.
В тази връзка наложената имуществена санкция е
справедлива и съответства на извършеното нарушение. Същата е от естеството да
окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и
върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на
административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ 158328/30.07.2015г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП Варна, с
което на СДРУЖЕНИЕ „...”, БУЛСТАТ *********, представлявано от К.Д.С. ЕГН **********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ЖК „...“, ул. „...” № ********* за
нарушение по чл. 7 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ/обн. ДВ, бр.
106/27.12.2006г. във вр. с чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС на основание чл. 185 ал.
2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд
– гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Председател:
/М. Момчева/