Присъда по дело №357/2021 на Апелативен съд - София

С присъда от 09.10.2020 год. на Благоевградски окръжен съд,НО,8
състав,по НОХД № 183/18 год.,подс.Ю. Ю. М. е признат за виновен в това,че
на 18.06.2015 год.,около 02.45 ч. в гр.Благоевград,в дискотека „ The face”,по
хулигански подбуди е причинил леки телесни повреди на повече от едно
лице-на две лица,а именно: чрез нанасяне на удари с остър режещ предмет
/нож/ в областта на дясна ребрена дъга и в областта на лява страна на
коремната стена е причинил лека телесна повреда на Д. И. И. от
Благоевград,изразяваща се във временно разстройство на здравето,неопасно
за живота и чрез нанасяне на удари с остър режещ предмет / нож/ в областта
на лявата гръдна половина е причинил лека телесна повреда на К. Б. Д. от
същия град,изразяваща се във временно разстройство на здравето,неопасно за
живота,поради което и на основание чл.131,т.4,пр.3 и т.12 във вр. с
чл.130,ал.1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода,чието
изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три
години,като е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест и допълнение
към него от Окръжна прокуратура-Благоевград с доводи,че е неправилна,тъй
като е в нарушение на материалния закон и се прави искане за отмяната й и
постановяване на нова,с която подсъдимия да бъде признат за виновен в
извършено престъпление по чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 от НК и да му се
наложи ефективно наказание лишаване от свобода.Изразява се съгласие с
изводите на съда,че именно подсъдимия е нанесъл ударите с нож по
посочените лица,но се оспорва,че ударът в областта на гръдната кухина не е
бил нанесен със сравнително голяма сила и поради това не е осъществен
състава на престъплението по чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 от НК.В тази насока
се изтъква заключението на СМЕ от досъдебното производство,според която
при извършеното освидетелстване на К. Д. и неговият преглед е
установено,че в областта на лявата гръдна половина,на ниво III –то ребро и на
6 см. навън /наляво/ от срединната линия на гръдната кост е установена
хирургически обработена рана с наложени два шева с копринени
конци,разположена вертикално,с дължина 3 см.В този смисъл се сочи,че
прободно-порезната рана е разположена в част от човешкото тяло,където се
намират жизненоважни органи и вещото лице е заявило,че ударът,от който е
получено нараняването,е нанесен със сравнително голяма сила,острието е
проникнало в дълбочина на меките тъкани,но без да прониква в гръдната
кухина.Цитира се и становището на експерта ,че пострадалият К. Д. е със
слаба обща охраненост и дълбочината от 3 см. е достатъчна,за да достигне до
големите кръвоносни съдове,сърцето и белия дроб,като е необходима сила,за
да проникне ножа на посочената дълбочина.Поддържа се,че фактически
ножът се е плъзнал между ребрата и кожата,поради което не е успял да
проникне в дълбочина и се извежда още от заключението на вещото лице,че
порезните рани по дланта и пръстите на лявата ръка на пострадалия добре
отговарят да са получени от захващане на острието на нож или са т.нар.
„защитни рани”.Броят на раните-две на дланта и две на пръстите,добре
отговарят на двукратно захващане на острието на нож с ръка,в която насока
1

са и показанията на св.Д.,че тези наранявания са причинени при повторното
замахване с ножа от страна на подсъдимия,поради което същият не е успял да
го наръга.Тъй като именно този механизъм на причиняване е посочен и с
обвинителния акт,за прокурора е останало неясно по какви причини
първостепенния съд не е приел,че е имало и трети опит за наръгване с нож от
страна на подсъдимия,което обстоятелство се сочи от пострадалия както на
досъдебното производство,така и по време на съдебното следствие.
С оглед на горното се твърди,че деянието е извършено при пряк
умисъл,изхождайки от средството на престъплението,насоката и силата на
ударите,техния брой,от мястото на нараняването и от разстоянието,от което е
посегнато на жертвата.Приема се за показателно в тази насока
обстоятелството,че подс.М. се е опитал да нанесе с ножа втори удар в лявата
гръдна половина,който удар е предотвратен от пострадалия,като е хванал с
лявата си ръка острието на ножа,както и това,че се е опитал да нанесе трети
удар в областта на главата на Д.,в който момент е бил спрян от охранителите
на заведението.
Срещу присъдата, в осъдителната й част, е постъпила жалба с
допълнение към нея от защитникът на подсъдимия,с доводи,че е неправилна
и незаконосъобразна.На първо място се оспорва авторството на деянието
,като се твърди,че двамата пострадали са били предубедени към подсъдимия
заради враждата,която са имали и в която връзка са желаели да му навредят и
да получат удовлетворение .Съзира се и противоречие в заявеното от
пострадалия К. Д.,който е посочил,че при порязването му не е успял да хване
ножа и затова е порязан,а когато е хващал ножа,не е бил порязван и това
влиза в дисонанс с приетото от съда,че благодарение на хващането на ножа
пострадалия не е получил по-големи наранявания.Защитникът счита за важно
да отбележи,че от видео-техническата експертиза на в.л. П. са посочени лица
вътре в дискотеката,които се бият-едното със светла риза,другото с тениска с
къс ръкав и нито едно от тях не е подсъдимия,защото той е бил със суитчър и
в този смисъл намира за неправилен извода на съда ,че са налични данни в
тази експертиза за авторството на деянието в лицето на подсъдимия,тъй като
тя по-скоро го оневинява.
На следващо място защитникът изразява несъгласие и с извода на съда,че
подсъдимия е бил нож,тъй като нито един от свидетелите-охранителите и
управителя на заведението ,които са били в близост до мястото на
сбиването,не сочат да са видели нож в ръката му.Насочва вниманието към
друга група свидетели,според които К. Д. е държал нож,който му е бил взет от
Д. И. и в този смисъл приетото от съда държане на нож от пострадалия Д.
следва да бъде обсъдено много внимателно и да се прецени дали в мелето
именно от личния си нож не е получил нараняванията си и дали той не се е
опитвал да нарани някого.
Счита за несъставомерно деянието по чл.131,т.12 във вр.с чл.130,ал.1 от
НК по причина,че не са налице хулигански подбуди,а личен мотив в
отношенията им.Твърди в тази насока,че приетото от съда е в разрез с
2

показанията на св.Т. А. и С. М.,според които К. Д. е отправял безпричинни
закани срещу няколко лица,между които е бил и подсъдимия,като акцентира
и че през нощта на 18.06.2015 год. е имало напрежение и заплахи от страна на
пострадалите спрямо св.Г. М.,за които последният е уведомил подсъдимия
като негов брат и това поражда наличието на личен мотив в отношенията им
впоследствие.С оглед на изложеното моли за постановяване на оправдателна
присъда.
В съдебно заседание представителят на САП не поддържа
протеста.Счита,че съдът точно е субсумирал фактите по делото към състава
на престъпление по чл.131,ал.1,т.4,пр.3 и т.12 във вр. с чл.130 от НК,тъй като
от една страна не са събрани убедителни доказателства за това,че силата и
интензитета на ударите и интервенцията,упражнена спрямо пострадалия,са
могли да причинят смъртен изход и от друга страна трябва да се отчетат
параметрите на оръжието на престъплението,което макар и да не е открито,е
било малко ножче с диаметър на острието до 6-7 см.Намира наложеното
наказание за справедливо и съобразено с обществената опасност на деянието
и на дееца.Пледира жалбата да бъде отхвърлена и се потвърди
първоинстанционната присъда.
Защитникът на подсъдимия пледира присъдата да бъде отменена в
осъдителната й част като излага съображения,идентични на изложените в
допълнението към въззивната жалба.По отношение на липсата на хулигански
подбуди изтъква още,че пострадалите преди това са се заканвали на брат
му,замеряли са го с чаши,вадили са нож,показвали са с жестове,че искат да му
отрежат главата и за тези си действия са били изведени от охраната,което
безспорно доказва наличието именно на личен мотив в действията на
подсъдимия.Счита,че следва да се кредитират обясненията на
подсъдимия,дадени пред първостепенния съд,че е влязъл само да отърве брат
си от побоя,че не е нанасял удари,че не е имал нито нож,нито мотив,за да
извърши каквото и да е престъпление.Не на последно място намира за
безспорно доказано,че по какъвто и начин да са били причинени
нараняванията на К. Д.,според експертизата движението на режещия предмет
е с посока отгоре надолу и има 2.5 см. рана,т.е. няма намушкване,а има една
порезна рана,което изключва умисъла за извършване на престъпление по
чл.115 от НК.
В правото си на лична защита подс.М. поддържа казаното от защитникът
си.Заявява,че въпросната вечер не е имал нож в себе си,не е имал намерение
да убива или да влиза в каквито и да е конфронтации с някого,а единствената
му цел е била да изведе брат си от дискотеката,тъй като се е страхувал за
живота си и да го прибере.Изтъква,че от 6 години вече почти не стъпва на
дискотека,няма провинения,не е стъпвал и в полицейско управление,работи
на постоянен трудов договор,има малко дете,което е на година и
половина.Моли жалбата му да бъде уважена.
В последната си дума моли да бъде оправдан.
3

След като взе предвид доводите в протеста , жалбата и допълненията
към тях,както и становищата на страните и след като извърши служебна
проверка на атакуваната присъда,САС счете протеста за основателен,а
подадената жалба за неоснователна и съображенията за това са следните:
Фактическата обстановка е приета за установена от първостепенния съд
въз основа на обясненията на подсъдимия Ю.М.,показанията на св.К. Д.,Д.
И.,Г. М.,М. Г.,Б. Ш.,П. П.,,В. В.,К. И.,А. З.,С. Т.,К. С.,Х. Й.,С. К.,Н. В.,И.
Ш.,И. Н.,С. М.,И. И.,Е. К.,С. М.,заключенията на СМЕ и видео-техническите
експертизи и писмените доказателства по делото.
Оценката на доказателствения материал,събран от първостепенния
съд,дава основание да се споделят изводите относно хронологията на
случилото се,датата,мястото,часа и лицата,участвали или присъствали на
инцидента,присъединяването на подс.Ю.М. и нанасянето на ударите от него
по пострадалите,получените наранявания от последните и тяхната медико-
биологична характеристика.
В този смисъл фактологията по делото е следната:
Съдебното производство е образувано по внесен срещу Ю.М.
обвинителен акт от Окръжна прокуратура-Благоевград за извършени от него
престъпления по чл.131,т.12 във вр. с чл.130,ал.1 от НК и по чл.115 във вр. с
чл.18 от НК,първото от тях насочено срещу Д. И.,а второто срещу К. Д..
С постановление от 19.02.2018 год. на Окръжна прокуратура-
Благоевград,наказателното производство срещу Г. Ю. М. за извършено от
него престъпление по чл.131,т.12 във вр. с чл.130,ал.1 и 2 от НК е било
прекратено поради това,че при нанасяне на телесната повреда на К. Д. са били
налице лични причини,които изключват хулиганските подбуди.
Подс.Ю.М. /с прякор „Ф.”/ ,брат му Г. М. /малкия „Ф./ , св.К. Д. /”Б.”/ и
Д. И. /”М.”/ са от *** и се познавали,като последните двама били и приятели.
През 2013 год. между Г. М. и К. Д. възникнал конфликт на
бензиностанция „ОМВ”,находяща се в гр.Благоевград,по повод неправилно
паркиране от страна на Д.,като си разменили обиди и закани за непристойни
действия.След тази случка,при последващите им случайни срещи,те отново
си разменяли обидни думи.
Вечерта на 17 срещу 18.06.2015 год. св.Д. и И. решили да посетят
дискотека „Thе face” в ***,където била тяхната позната В. Д. заедно с
приятелки.Около 01.00 ч. двамата влезли в дискотеката,която била пълна с
посетители.В едно от сепаретата в близост до входа,двамата видели свои
познати-И. Ш.,И. Н. и колегите им и седнали при тях.Св.И. си поръчал
уиски,а Д. не пиел алкохол.В заведението бил и Г. М. заедно със св.Б. Ш.,П.
П.,В. В. и А. З..Те били на сепаре,което било през няколко сепарета от това на
Д. и И..
След около час Д. и И. седнали на бара при св.Д..Когато преминавали
4

покрай сепарето,в което седял Г. М.,последният и Д. си разменили
заплашителни действия с ръка,имитиращи отрязване на глава и поклащания
на главата.Тези жестове продължили и след като Д. и И. седнали на бара,тъй
като били с лице към сепарето на Г. М..Докато Г. М. и Д. се заканвали
взаимно с жестове,св.И. хвърлил стъклена чаша по Г. М.,но не успял да го
улучи.К. С.,който бил охранител в дискотеката,забелязал поведението на
тримата и когато Д. се отправил към сепарето на Г.М.,за да се
саморазправя,го хванал през раменете и го извел от заведението.Колегата му
А. Д. от своя страна придружил Д. И. също до входа,като двамата охранители
помолили Д. и И. да напуснат заведението ,за да няма конфликт.Последните
двама останали пред входа на дискотеката,където към тях се присъединила Д.
и св.Н. В..Докато четиримата разговаряли,от дискотеката излязъл Г. М.,който
отправил обидни думи и псувни към Д. и И. и след това отново се върнал в
заведението.Св.Д. го последвал,а след него тръгнал и И..Междувременно Г.
М. се обадил на брат си Ю.М. и му разказал за случилото се.Подсъдимият се
намирал в домът си в този момент,веднага се облякъл и извикал такси,с което
да се придвижи до дискотеката,като се обадил и на приятеля си И. Д. с молба
да го придружи.Последният се отзовал и двамата пристигнали в дискотеката
около 02.45 ч.В този момент във фоайето на заведението се намирали
множество лица,сред които И. и Д.,Г. М. и негови приятели,които се блъскали
и заканвали,както и охранители,които се опитвали да ги разтърват.
С влизането си в дискотеката подс.М. се включил в мелето и нанесъл на
св.Д. И. удари с джобно ножче в областта на дясна ребрена дъга и в областта
на лява коремна стена.Св.И. усетил силна болка вдясно и веднага излязъл от
заведението и заедно със св.Д. се насочили към таксиметровата пиаца при
Младежкия дом,за да ангажират такси до ЦСМП-Благоевград.
Междувременно подс.Ю.М. се насочил към К. Д. и брат си Г. М.,които
продължавали да се карат на площадка пред тоалетните.Св.Д. видял
подсъдимия да се приближава с нож в дясната ръка,обърнал се и направил
опит да стигне до тоалетните,за да се скрие там,но св.Г. М. го спрял,като го
хванал за ризата и му нанесъл удари с юмрук по главата.В този момент
подс.Ю.М. се нахвърлил върху Д. и му нанесъл удар отгоре надолу с ножа в
областта на лявата гръдна половина.След това замахнал отново,но св.Д. успял
да хване острието на ножа с лявата си ръка.Едновременно с това Г. М. и И. Д.
му нанесли няколко удара с юмруци по тялото,въпреки опитите на
охранителите С. Т.,С. К.,Н. В. и К. С. да ги разтърват.От ударите с юмруци и
ритници св.Д. паднал на земята.Непосредствено след това охранителите
успели да разтърват биещите се и извели от заведението подс. Ю.М.,брат му
Г. М. и св.И. Д..Св.С. Т. помогнал на К. Д. да стане от пода и го придружил до
тоалетните,за да се измие.
След няколко минути К. Д. излязъл от заведението и се обадил на
приятелят си Д. И.,от който разбрал,че се намира в ЦСМП,тъй като бил
наръган с нож.Д. усетил силни болки в областта на гърдите и главата и седнал
пред входа на дискотеката.Клиент на заведението го видял и се обадил на
тел.112 и след пристигането на линейката бил отведен в спешния център на
5

града.
На двамата пострадали били извършени прегледи и обработване на
раните,като било установено,че Д. е имал кръвонасядания по лицето и
главата,дължащи се на удари твърд,тъп предмет /юмруци/,две порезни рани
на дланта на лявата ръка,две порезни рани на трети и четвърти пръст на
същата ръка,както и прободно-порезно нараняване на лява гръдна половина,а
характеристиката на раната била като от нож с остър връх.Не било
установено проникване в гръдния кош и раната била зашита с хирургични
шевове.На пострадалия И. били установени две прободни наранявания вляво
и вдясно в областта на корема,причинени от остър режещ предмет,които не
прониквали в коремната кухина.
Двамата отказали да бъдат приети и наблюдавани в хирургично
отделение при МБАЛ-Благоевград,като попълнили за това необходимите
документи.
По-късно през деня св.Д. И. получил силни болки и потърсил лекарска
помощ в МБАЛ”Пулс”-Благоевград,където му били направени шевове на
двете рани.На 30.06.2015 год. същият се прегледал и в ДКЦ „Токуда”-
София,където установили,че не се нуждае от допълнително лечение.
От заключението на СМЕ №38/15 год.,изготвена от вещото лице К. А.
съдът е приел за установено,че на Д. И. са причинени две прободно-порезни
рани в областта на дясната ребрена дъга и лявата страна на коремната
стена,които не проникват в коремната кухина.Вещото лице е установило,че
раната от дясната страна на тялото на пострадалия е с по-голяма дължина на
кожната рана-1.5 см. и дълбочина на раневия канал около 2 см.,която е
хирургически обработена с шев.Според експерта,раните се дължат на две
намушквания с оръжие с остър връх и режещ ръб,каквото е ножа и са
причинили временно разстройство на здравето,неопасно за живота.Изводите
на заключенията от комплексната СМЕ на вещите лица д-р К. А. и д-р А. К.
не се отклоняват от посочените по-горе,като според вещото лице А. ударите
са нанесени с малка,неголяма сила.Направен е извод,че ножа,с който е
причинено нараняването от дясната страна на корема,е имал широчина на
острието около 1.5 см.,измерено на разстояние от 2-2.5 см. от върха към
дръжката и нож с такава характеристика и размери е могъл да причини и
нараняването от лявата страна на корема,т.е. възможно е и двете прободно-
порезни наранявания да са причинени от едно и също оръжие.В този смисъл е
и становището на в.л. д-р К..
По отношение на пострадалия К. Д. експертът д-р А. е дал заключение,че
при него са установени кръвонасядане с моравосинкав цвят на долния клепач
на лявото око,кръвонасядане от лявата страна на носната пирамида,оток и
кръвонасядане в лявата слепоочна част на главата,две рани на лявата длан,в
основата на палеца,разположени една до друга на разстояние 3-5 см.,с
дължина по 3 см.,с остри ръбове,една от които е била хирургически
обработена с един шев,две рани на първите фаланги на 3 и 4 пръсти на лявата
6

ръка,представляващи коси,почти напречни повърхностни порязвания с
дължина по 1 см.,рана в областта на лявата гръдна половина на ниво 3 ребро и
на 6 см. навън /наляво/ от срединната линия на гръдната кост,също
обработена хирургически с наложени два шева,разположена вертикално с
дължина 3 см.Според експерта, порезните рани на дланта и пръстите на
лявата ръка добре отговарят да са получени от захващане на острието на нож
или т.нар.”защитни рани”.Броят на последните-две на дланта и две на
пръстите,отговарят на двукратно захващане на острието на нож с
ръка.Прободно –порезната рана в прекордиалната област на лявата гръдна
половина е разположена в част от човешкото тяло,където се намират
жизненоважни органи-сърце,големи магистрални съдове,които излизат и
влизат в него и белия дроб.Вещото лице е изтъкнало,че ударът,от който е
получено нараняването,е нанесен със сравнително голяма сила,острието е
проникнало в дълбочина на меките тъкани,но без да прониква в гръдната
кухина и вероятно захващането на острието с ръка е предотвратило
получаване на по-тежки увреждания,проникването му на по-голяма
дълбочина и неблагоприятен изход.
Нараняванията на пострадалия К. Д. са били изследвани и с КСМЕ на в.л.
д-р К. А. и д-р А. К.,заключенията на които са идентични на тези по
СМЕ.Според вещото лице А. установените кръвонасядания по лицето и
главата се дължат на удари с /или върху твърди тъпи предмети и е възможно
да са получени от удари с юмруци,порезните рани на пръстите на лявата ръка
и лявата длан се дължат на тангенциално действие на оръжие с режещ
ръб,прободно-порезното нараняване в лявата гръдна половина се дължи на
действие с остър връх и режещ/и ръбове,като оръжие с тази характеристика е
нож с остър връх и един или два режещи ръбове.Порезните рани на дланта и
пръстите на лявата ръка добре отговарят да са получени от захващане на
острието на нож,а броят на раните отговаря на двукратно захващане на
острието на нож с ръка или от еднократно захващане,но преместване на
острието при движението на ножа веднъж напред и веднъж назад.Прободно-
порезната рана на лявата гръдна половина е разположена в част от човешкото
тяло,където се намират жизненоважни органи-сърце,големи магистрални
съдове,които излизат и влизат в него и белия дроб.Дължината на кожната
рана е 3 см.,а раневия канал е през меките тъкани,успоредно на гръдната
стена,с дълбочина 3 см.При изправено положение на тялото, посоката на
удара е била отгоре надолу.Ударът,от който е получено нараняването, е
нанесен със сравнително голяма сила,като острието е проникнало в
дълбочина на меките тъкани,но без да прониква в гръдната кухина.Според
експертите,най-вероятно захващането на острието с ръка,както и посоката на
удара,е предотвратило получаване на по-тежки увреждания,проникването му
в гръдната кухина на по-голяма дълбочина и респ.настъпването на
неблагоприятен изход.Ножът, с който е причинено същото,е имал широчина
на острието не по-голяма от 3 см.,а прободно-порезните наранявания на
двамата пострадали могат да бъдат причинени от едно и също оръжие.
Според д-р К. раните по ръцете са най-вероятно получени по защитен
7

механизъм,т.е. лицето е захванало ножа,за да се предпази.И според това вещо
лице ударът в областта на лявата гръдна половина най-вероятно е нанесен с
голяма сила,проникнал е в дълбочина на меките тъкани,но без да прониква в
гръдната кухина и най-вероятно захващането на острието с ръка е
предотвратило по-голяма дълбочина на проникването и по-неблагоприятен
изход.
От заключението на видео-техническата експертиза на 3 видеофайла от
камерите в дискотеката е установено,че не е възможно извършването на
видеоанализ и сравнителен анализ с цел изследване на съдържащата се
информация ,като предоставените файлове са годни за изследване,но не е
възможно експортиране на кадри и фотоснимки с цел установяване на
самоличността на съответните лица.Не са експортирани годни кадри и
фотоснимки,за да се извърши лицево-идентификационно изследване и да
бъде дадено заключение има ли идентичност между съпоставими лица.Не
могат да се извлекат снимкови кадри от лицата,заснети на видеофайла и
последователни такива,проследяващи действията им,не е възможно
снимковите кадри да се използват за идентифициране на лицата по лицевите
черти,прическа,вежди,очи и други белези.Не е възможно да се увеличи или
подобри качеството на снимковите файлове с изображение на лицето Ю.М. и
не може да се каже дали това е същото лице,на което в дясната му ръка се
вижда черен предмет,наподобяващ нож,така че да се види по-ясно самия
предмет като форма и други отличителни белези.Не може да се опишат
белезите на този предмет и не може от снимковите файлове категорично да се
определи какъв е предметът-нож или мобилен телефон.Не може да се
определи кога и кой на кого нанася удари и по какъв начин са нанесени те-
посока на ударите,с крак,ръка или с някакво оръжие по отношение на всички
участници в боя.От допълнителното изследване и обработване на снимковите
кадри,експертът е установил,че те са с качество,което не позволява
отграничаване на общи и частни признаци,характеризиращи заснети лица и
причина за това е ниската разделителна способност на заснемащото
устройство,недостатъчна запълненост на кадъра от заснемания обект и
неподходящо положение на камерата-поставена високо над човешки
ръст,като отделно от това е лошата осветеност на мястото,където се развиват
събитията.При направената оценка на снимковите кадри и
фотокопията,вещото лице е установило,че те са негодни за провеждане на
лицево-идентификационно изследване,но евентуално могат да бъдат
използвани за разпознаване от свидетели.
Според видеотехническата експертиза на експерти от НИКК
МВР,записите обхващат интервала от 02.45 ч.-03.29 ч. на 18.06.2015 год.,по
тях не са установени следи от манипулация и от тях се установява
хронологията на записаните събития и нанасянето на удари с ръка и крак на
лицата,участващи в произшествието,докато те са в полезрението на
заснемащата камера и техните действия не са закрити от телата им.И според
това заключение,изображенията на лицата не отговарят на изискванията за
наличие на отчетливи общи и частни идентификационни признаци и са
8

негодни за целите на идентификацията,но са годни за разпознаване от
очевидци и свидетели.Извлечените изображения на продълговат
предмет,държан в дясната ръка на лицето под условен №2,заснето на улицата
и в заведението,не съдържат достатъчно признаци да се определи неговия
характер.
Видно е от заключението на инж. М. ,че при прегледа на видеозаписите
за периода,заснет от трите камери,се забелязват много хора,влизащи и
излизащи от дискотеката,като конкретно за времевия интервал от 02:56:33 ч.
до 03:07:32 ч. вещото лице е установило група лица от мъжки и женски
пол,които първоначално разговарят пред заведението,след което влизат в
дискотеката,а след тях, тичайки влизат още две лица от мъжки пол.Второто
от тях е с качулка на главата и докато влиза в сградата,изважда с дясната си
ръка от десния джоб предмет.След секунди се установява,че във фоайето на
заведението група хора от видимо мъжки пол започват да се бият помежду
си.Някои от лицата се опитват да преустановят боя.След като боят спира,част
от тях излизат пред дискотеката-три от лицата излизат и продължават
вдясно,друго лице от мъжки пол също излиза,придържайки дреха към горната
си лява част на тялото.И според това вещо лице,снимковите кадри са с
качество,което не позволява отграничаване на частни и част от общи
признаци,характеризиращи заснетото лице и причина за това е ниската
разделителна способност на заснемащото устройство,съчетана с недостатъчна
запълненост на кадъра от заснемания обект и ракурса на заснемане,както и че
фотокопията са годни за евентуално разпознаване,но не и за категорична
идентификация.Поради това вещото лице не се ангажира с отговор дали
лицето,което изважда тъмен предмет от джоба си и го държи с дясната си
ръка,е подс.Ю.М.,а също така дали държи нож или мобилен
телефон.Експертът е посочил още,че при отделяне на кадри от камерите пред
дискотеката,се забелязва лице от мъжки пол,първоначално с качулка на
главата и изважда от десния си джоб предмет,тъмен на цвят и да влиза в
дискотеката тичайки,след което заедно с още две лица взема участие в боя,а
излизайки от дискотеката,в ръцете му не се забелязва предмет.
С оглед на горното съдът е намерил за безспорно,че през
инкриминираната нощ в дискотеката е възникнал конфликт между св.Г. М. и
пострадалите Д. И. и К. Д.,които взаимно са си отправяли заплашителни
жестове и закани,както и че Д. И. е хвърлил чаша към Г. М.,а К. Д. е държал
нож,който И. е взел от него още в заведението.В този смисъл е ценил
показанията на Г. М.,подкрепени от тези на М. Г.,Б. Ш.,П. П.,В. В.,К. И. и А.
З.,С. Т. и К. С.,които е приел като достоверни,тъй като въпреки, че всички са
били в компанията на Г. М.,то едновременно с това са били добри познати и с
пострадалите,а заявеното от тях,че към Г. М. е била хвърлена чаша и това е
наложило Д. И. и К. Д. да бъдат изведени от заведение,кореспондира с
показанията на охранителите С. Т. и К. С..В тази насока съдът е съобразил и
показанията на св.Х. Й.,пред когото пострадалия Д. И. е споделил ,че К. Д.
действително е имал нож,който му е взел още в заведението.
По отношение на сбиването във фоайето на дискотеката и нанесените
9

удари с нож по двамата пострадали,съдът е формирал изводите си по фактите
върху показанията на последните,според които К. Д. е заявил,че е видял
именно подс.Ю.М. да държи в ръката си нож,с който посягал към него и
който нож успял да хване няколко пъти с ръка,но след това бил повален и
разбрал,че е прободен,а св.Д. И. също последователно е поддържал,че
внезапно е получил няколко удара и е усетил силна болка,а когато се
обърнал,видял,че подс.М. държи срещу него нож.Така заявеното от
пострадалите съдът е съотнесъл към установеното от СМЕ относно
механизма на причиняване на телесните им увреждания и липсата на други
данни,че травмите на пострадалите са в резултат на самонараняване или
нанесени от други лица.
Освен показанията на посочените по-горе свидетели съдът е взел
предвид и тези на С. К.,също охранител в заведението и на Н. В.,И. Ш.,И.
Н.,Х. Й.,С. М.,И. И. и Е. К.,които макар и да не са били очевидци на
случилото се,допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.
Специално внимание съдът е отделил на показанията на полицейския
служител С. М.,за които е изложил съображения,че те са годен доказателствен
източник независимо от това,че дадената от него информация е придобита
вследствие на служебните му задължения,тъй като достоверността на
заявеното от него и извършеното разпознаване на лицата по видеофайловете
от охранителните камери намира подкрепа в показанията на пострадалите Д.
и И.,а и в установеното от видеотехническите експертизи,че макар и записите
да не позволяват лицева идентификация по биометрични данни,то заснетото е
годно за разпознаване на лица по стойката,походката,осанката,дрехите и
други видими белези на заснетите лица.
Съдът се е спрял и на обясненията на подсъдимия Ю.М.,които е
кредитирал в частта,че е бил в домът си,когато е получил притеснително
обаждане от брат си Г. М.,че е бил заплашен от Д. И. и К. Д.,след което заедно
с приятелят си И. Д. са отишли в дискотеката и са възприели биещи се
лица,между които брат му и пострадалите,като се намесил в мелето,за да
помогне на брат си,но след намесата на охранителите,които ги
разтървали,заедно с брат му си тръгнали.Не се е доверил на твърденията му,че
не е носил нож и не е причинил прободно-порезните рани на пострадалите ,в
която част е преценил,че обясненията му са опровергани от показанията на
последните,а корелацията им с показанията на брат му Г. М. и тези на св.И. Д.
не ги прави правдиви предвид близките им отношения.
Въззивният съд споделя така направените фактически и доказателствени
изводи от страна на първостепенния съд,които макар и лаконични,са в
резултат на добросъвестен и правдив анализ на информацията,съдържаща се
в цитираните доказателствени източници.
И този съдебен състав приема за установено,че отношенията между К.
Д. и Г. М. са били конфликтни и преди инкриминираната нощ,че в
дискотеката двамата си разменили заплашителни действия с ръка,като К. Д. е
10

държал нож в ръката си,че Д. И. е хвърлил чаша по посока на Г. М.,че в
резултат на това охранителите на заведението в лицето на К. С. и А. Д. извели
Д. и И. до входа на дискотеката,където към тях се присъединили Н. В. и
св.Д.,а след това и св.Г. М.,който след като отново отправил обиди и закани
към И. и Д. ,влязъл обратно в заведението.Безспорно е също така,че
междувременно Г. М. се обадил на брат си-подс.Ю.М.,който се отзовал и
пристигнал в дискотеката заедно с приятеля си И. Д.,където вече било
започнало мелето с участието на двамата пострадали и Г. М. и се включили в
него.Вън от съмнение е и че по време на масовото сбиване,двамата
пострадали са получили наранявания с нож,което е и наложило оказването им
на медицинска помощ в ЦСМП-Благоевград,където раните им са били
обработени и двамата са си тръгнали,тъй като са отказали да бъдат
хоспитализирани, установени са и получените от тях телесни
увреждания,медико-биологичната им характеристика и механизма на
причиняването им.В този смисъл са показанията на К. Д.,дадени пред съда и
на досъдебното производство,частично прочетени на основание
чл.281,ал.1,т.1 и 2 от НПК,Д. И., Г. М.,П. П.,В. В.,Т. А.,К. И.,С. М.,А.
З.,дадени в хода на съдебното следствие,тези на св.Н. В.,дадени в предходната
процесуална фаза и приобщени на основание чл.281,ал.4 във вр. с ал.,т.1 и 2
от НПК, показанията на св.Б. Ш.,дадени пред съда и на досъдебното
производство,прочетени на основание чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.1 и 2 от
НПК,на св.С. Т.,дадени в хода на съдебното следствие и пред органа по
разследване,приобщени по реда на чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.1 и 2 от НПК,на
И. Д.,дадени пред съда и от досъдебното производство,прочетени частично на
основание чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.1 от НПК, на С. К.,Г. М. и И. Ш.,също
дадени пред съда и в предходната процесуална фаза,приобщени изцяло на
основание чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.2 от НПК, на И. Н. и Х. Й.,дадени пред
съда и на досъдебното производство,прочетени частично на основание
чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.1 и 2 от НПК, тези на св.К. С.,дадени пред съда и в
предходната процесуална фаза,също прочетени на основание чл.281,ал.5 във
вр. с ал.1,т.2 от НПК,както и заключенията на съдебно-медицинските
експертизи и видеотехническите такива.Макар и да се наблюдават известни
противоречия в показанията на свидетелите относно детайлите на случилото
се,то същите не са от естество да внесат съмнение досежно времето и
мястото на настъпване на инцидента и участниците в него.Следва да се
отбележи,че преимуществено свидетелите не са очевидци,а разкриват
обстоятелства преди настъпването му и след неговото приключване,като
основен доказателствен източник в тази насока се явяват показанията на
пострадалите,тези на св.Г. М.,И. Д. и обясненията на подс.Ю.М. и именно в
тях се съдържат противоречия,относими към основния факт на доказване по
делото,а именно авторството на извършеното деяние,оспорването на което е в
основата на въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав,както и първоинстанционния,счита за
установен извършителя на престъпното посегателство,насочено както срещу
пострадалия Д. И.,така и срещу К. Д.,тъй като в показанията на последните се
съдържат категорични данни,че ударите с нож,които са понесли,са били
11

нанесени именно от подс.Ю.М..
Така пострадалия К. Д. заявява в хода на съдебното следствие:”Видях
нож в ръката на Ю..Посегна към мен един,два пъти,три пъти.Хванах ножа на
няколко пъти.След като по едно време усетих,че тече кръв по мен.Усетих,че
съм прободен.”,както и „Ударите бяха отправени към тялото,ножа беше
насочен към мен.Ножът беше нож около 7-8 см. острието,без дръжката.Това е
джобно ножче.Малък нож беше….Значи той /отнесено към подс.Ю.М./ с
ножа тръгна към мен,аз го хванах на няколко пъти.В коя ръка държеше ножа
Ю. не мога да кажа.Посягането му беше към тялото,към гърдите,към
корема.Значи той посегна към мен няколко пъти,аз го хванах ножа на два,три
пъти и след като вече ме е наръгал,аз вече не помня,защото бях и на
земята,ставам и не помня наръгването,но помня как на няколко пъти посегна
към мен и му хванах ножа……..Преди да ме удари хванах ножа,а при
ударите,с които е причинена травмата,за да имам наръгване,значи не съм
успял да го хвана,преди това успях да хвана ножа на 2-3 пъти.Ударите към
мен бяха 3-4 пъти ,насочени към корема и към гърдите.Когато паднах на
земята тогава вече знам,че Ю. беше над мен и други го дърпаха да не става
нещо………” и още „Като паднах го видях Ю. пак в позиция с насочен срещу
мен нож и отзад го дърпаха охраната.Помня,че няколко пъти посегна и го
хванах ножа,преди да ме наръга,но може и да съм бил
наръган.”Последователен е този свидетел в твърденията си,че именно
подсъдимия му е нанесъл ударите с нож,като в тази насока са и показанията
му от предходната процесуална фаза,дадени пред съдия и прочетени на
основание чл.281,ал.1,т.1 и 2 от НПК,когато е казал:”…Ю. се насочи с нож
към тялото ми и е прободе в областта на сърцето.Усетих,че кръвта се стича по
тялото към дънките надолу и при дърпането на ръката той се опита още
веднъж да ме прободе,но му хванах ножа с ръката и усещах,че вече ризата ми
беше нахлупена на главата и ме удряха отвсякъде.Хванах острието на ножа с
лявата ми ръка и при издърпването на ножа от Ю. усетих,че ръката ми е
разрязана.Потече много кръв.Аз за да се предпазя от ударите на
другите,защото докато Ю. ме ръгаше с ножа,другите ме удряха по гърба”.Не
без значение е и заявеното от него :”Като ни разтърваваха,аз паднах на земята
и видях,че Ю. го изкарват навън от дискотеката.Изкарваха го охраната на
дискотеката.Но той пак се върна и отново се опита да ме прободе с
ножа,както аз бях на земята.Насочи се с ножа към главата ми и тялото
ми,защото аз в този момент съм седнал долу на земята.Аз като го видях
,започнах да викам :”Наръга ме” ,тогава той се обърна и тръгна да бяга по
посока изхода на дискотеката”.
От своя страна пострадалия Д. И. заявява пред съда : „С гръб бях към Ю.
и усетих удара и топлината от кръвта и се обърнах.Аз имах две прободни
рани.Едната ми беше по-силна,тази от страната на черния дроб,дясната,тя ме
болеше,другата я установиха в спешния център,аз даже не я бях
усетил.Усетих само единият удар отдясно…..Ю. го възприех след удара,аз
усетих силна болка,обърнах се и го видях пред мен с ножа в ръка и от там
избяга надолу и вече долу това,което ми разказа К.,че него го е
12

нападнал…..Ножът беше малък ръчен нож,не беше голям…..дължината на
острието може би беше някъде около 6-7 см.” и още „Освен Ю.М. друг не ми
е нанасял удар с нож.”,”Аз бях с гръб и усетих болката и се обърнах,защото
тя ми дойде отзад,аз усетих,че идва отзад и се обърнах,и го видях Ю.……
След като се обърнах,вече се видях с Ю. лице в лице.”
За отбелязване е още,че когато са се срещнали в спешното отделение
всеки един от тях е заявил,че е бил наръган от Ю.,като в този смисъл Д. И.
твърди пред съда :”К. имаше прободна рана близо до сърцето.К. каза,че Ю.
директно го е наръгал с ножа,опитал втори път да го наръга,той е хванал
ножа,затова имаше прободна рана /впоследствие се коригира,че е порезна/ на
ръцете.Няколко пъти имал опити да го наръга.” ,а К. Д. си спомня,че :”Когато
отидох в болницата разбрах,че Д. в гръб го е наръгал Ю.М.…..Д. имаше две
порезни рани около корема.Д. беше категоричен,че Ю.М. го е наръгал.”
В подкрепа на така заявеното от тях се явяват показанията на св.И.
Ш.,който впоследствие е чул,че порезните рани по пострадалите са нанесени
от Ю.М.,тези на И. Н.,който отишъл в спешния център и възприел
състоянието на пострадалите и лично от тях разбрал,че Ю. ги е намушкал с
нож,заявеното от св.Х. Й. в предходната процесуална фаза и приобщено по
реда на НПК в хода на съдебното следствие,според което Д. му е споделил,че
Ю. го е наръгал.
Заявеното от К. Д. намира потвърждение и в заключенията на експертите
от съдебно-медицинските експертизи,според които раните по ръката му добре
отговарят да са получени от захващане на острието на нож или са
т.нар.”защитни рани”,а техният брой добре отговаря на двукратно захващане
на острието на нож с ръка.
В противовес на посоченото от тези свидетели ,св. Г. М. и И. Д. отричат
подс.Ю.М. да е държал нож и с него да е причинил телесните повреди на
двамата пострадали,което е в унисон и с обясненията на
последния,показанията на които обаче този съд приема за недостоверни,тъй
като са в противоречие с посоченото по-горе и очевидно са дадени с цел да
обслужат версията на подсъдимия предвид близките отношения на родство и
приятелство помежду им,а по отношение на показанията на останалите
свидетели следва да се отбележи,че същите не съдържат релевантна
информация относно авторството на деянието,поради което и съдът не намира
за необходимо да ги обсъжда.
На следващо място е необходимо да се насочи вниманието и към
приетите по делото видео-технически експертизи на записите от
охранителните камери.
Според в.л. П.,изготвил видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза на 3 видеофайла,съдържащи записи от външната и вътрешната
камера на дискотеката,не е възможно извършването на видеоанализ и
сравнителен анализ с цел изследване на съдържащата се информация във
файловете,тъй като предоставените файлове са годни за изследване,но не е
13

възможно експортиране на кадри и фотоснимки с цел установяване на
самоличността на съответните лица,извършители на престъпление в
инкриминирания интервал от време.Не са експортирани годни кадри и
фотоснимки ,за да се извърши лицево-идентификационно изследване и да
бъде дадено заключение има ли идентичност между съпоставими лица.Не
могат да се извлекат снимкови кадри от лицата,заснети на видеофайла и
последователни такива,проследяващи действията им.Не е възможно
снимковите кадри да се използват за идентифициране на лицата по лицевите
черти,прическа,вежди,очи и други белези.Не е възможно да се увеличи или
подобри качеството на снимковите файлове с изображение на Ю.М. и не
може да се каже дали това е същото лице,на което в дясната му ръка се вижда
черен предмет,наподобяващ нож,така че по –ясно да се види самия предмет
като форма и други отличителни белези.Не може да се опишат белезите на
този предмет и не може от снимковите файлове категорично да се определи
какъв е предметът-нож или мобилен телефон.Не може да се определи кога и
кой на кого нанася удари и по какъв начин са нанесени те-посока на ударите,с
крак,с ръка или с някакво оръжие по отношение на всички участници в
боя.При направената оценка на снимковите кадри вещото лице е
установило,че те са с качество,което не позволява отграничаване на частни и
общи признаци,характеризиращи заснети лица и причина за това е ниската
разделителна способност на заснемащото устройство,недостатъчна
запълненост на кадъра от заснемания обект и неподходящо положение на
камерата-поставена високо над човешки ръст,като отделно от това е лошата
осветеност на мястото,където се развиват събитията.Според експерта
,снимковите кадри и фотокопията са негодни за провеждане на лицево-
идентификационно изследване,но евентуално могат да бъдат ползвани за
разпознаване от свидетели и очевидци.
Според видеотехническата експертиза на вещите лица Й. и
Д.,видеофайловете установяват хронологията на записаните събития,както и
тази на нанасянето на удари с ръка и крак на лицата,участващи в
инцидента,докато те са в полезрението на заснемащата камера и техните
действия не са закрити от телата им,но изображенията на лицата не отговарят
на изискванията за наличие на отчетливи общи и частни идентификационни
признаци и са негодни за целите на идентификацията,но могат да служат за
разпознаване.И според тези експерти,извлечените изображения на
продълговат предмет,държан в дясната ръка на едно от лицата,заснето на
улицата и в заведението,не съдържат достатъчно признаци,позволяващи да се
определи неговия характер.
И според видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза на
в.л. П. М. снимковите кадри не позволяват отграничаване на частни и част от
общи признаци,характеризиращи заснетите лица,не са годни за лицева
идентификация и не може да се даде отговор дали лицето,което изважда
тъмен предмет от джоба си и го държи с дясната си ръка е Ю.М.,а също така и
дали това е нож или мобилен телефон,като не е възможно да се определи
предмета.
14

С оглед на така установеното от експертите е очевидно,че информация за
авторството на деянието от записите на охранителните камери не може да
бъде извлечена,но като се има предвид заявеното от посочените по-горе
свидетели,то и за настоящият съдебен състав няма съмнение,че телесните
повреди по двамата пострадали са причинени именно от подс.Ю.М.
посредством нанасянето на удари с нож.
В хода на наказателното производство е бил разпитан като свидетел и С.
М. ,който към този момент е бил младши разузнавач в сектор „ПКП” при
ОДМВР-Благоевград.Видно е от неговият разпит пред първостепенния съд,че
е дал показания след като е изготвил докладна записка,отразяваща
придобитата информация от проведените оперативно-издирвателни
мероприятия и след като са му били предоставени записите от охранителните
камери от дискотеката.В тези му показания,а и в показанията му от
досъдебното производство,прочетени на основание чл.281,ал.4 във вр. с ал.1
,т.2 от НПК, същият е пресъздал заснетото от камерите и е идентифицирал
участниците в инцидента.По отношение на неговите показания първият съд е
приел,че няма процесуална пречка те да бъдат ценени като надлежен
доказателствен източник ,което становище настоящият съдебен състав не
споделя напълно и това е така, защото дори и да се кредитират показанията
му в частта,с която последният възпроизвежда действията на участниците в
инцидента,то същите в частта относно тяхното разпознаване не могат да
бъдат ценени,тъй като това разпознаване не е извършено по реда на НПК
предвид обстоятелството,че преди провеждане на този разпит ,в хода на който
той е изгледал записите и е разпознал участниците,свидетелят не е дал
предхождаща информация за индивидуализиращите признаци на тези лица.
Защитникът на подсъдимия държи на преценката на съда дали,с оглед на
наличните доказателства по делото,че пострадалият К. Д. е държал
нож,именно с него не е получил нараняванията си и дали той не се е опитвал
да нарани някого.В отговор на това е необходимо да се изтъкне,че
действително първостепенният съд само е приел за достоверни показанията
на св.Г. М.,А. З.,Б. Ш.,И. Д.,В. В.,Т. А.,К. И. и Х. Й. ,че К. Д. е държал в
ръцете си нож,без да ги подлага на по-задълбочен коментар.Такъв обаче
настоящият съдебен състав счита,че не е и наложителен,тъй като в нито един
доказателствен източник не се съдържа информация в хода на инцидента К.
Д. да е държал ножа в ръцете си,а още по-малко да се е самонаранил или да
се е опитвал да нарани някой друг,нещо повече,в показанията на св.Х. Й. има
сведения,че преди т.нар. меле пострадалият Д. И. е взел ножа от К. Д..В този
смисъл и лансираната от защитата версия за самонараняване или опит К. Д.
да нарани някого другиго е неподплатена от каквито и да е доказателства.Тя е
относима дотолкова доколкото носеният от Д. нож и демонстрацията с
него,отправена към св.Г. М., е послужила за ескалацията на напрежението
между тях,но без да има отношение към фактите и обстоятелствата от
предмета на доказване по делото.
Правилно от изготвените по делото съдебно медицински експертизи
съдът е приел механизма на причиняване на телесните повреди на
15

пострадалите и медико-биологичната им характеристика.В тази връзка е
безспорно установено,че на Д. И. са причинени две прободно-порезни
рани,разположени в областта на дясната ребрена дъга и лявата страна на
коремната стена,които не проникват в коремната кухина и се дължат на две
намушквания с оръжие с остър връх и режещ ръб,като са му причинили
временно разстройство на здравето,неопасно за живота,а на К. Д. са
установени две рани на лявата длан в основата на палеца,разположени една до
друга на разстояние 3-5 см.,с дължина по 3 см.,с остри ръбове,две рани на
първите фаланги на 3 и 4 пръст на лявата ръка с дължина по 1 см. и рана в
областта на лявата гръдна половина,на ниво на 3 ребро и на 6 см.наляво от
срединната линия на гръдната кост,с дължина и дълбочина 3 см.,довели до
временно разстройство на здравето му,неопасно за живота. По отношение на
раните по ръката експертите са заключили,че те добре отговарят да са
получени от захващане на острието на нож или т.нар.”защитни рани”,а
техният брой добре отговаря на двукратно захващане на острието на нож с
ръка.При изправено положение на тялото ,посоката на удара е била отгоре
надолу, а същият е бил нанесен със сравнително голяма сила,в резултат на
която острието е проникнало в дълбочина на меките тъкани,но без да
прониква в гръдната кухина.Тази рана в областта на лявата гръдна половина
на пострадалия К. Д.,е разположена в част от човешкото тяло,където има
жизненоважни органи-сърце,бял дроб и големи кръвоносни съдево,които
влизат и излизат от сърдечните кухини и вероятно захващането на острието с
ръка е предотвратило получаването на по-тежки увреждания,проникването му
на по-голяма дълбочина и неблагоприятен изход.От разясненията на вещото
лице д-р А. в съдебно заседание е видно,че К. Д. е с много тънки гръдни
стени,със слаба обща охраненост и дълбочината от 3 см. е достатъчна да
достигне до тези големи кръвоносни съдове,сърцето и белия дроб,така че да
причини увреждане на жизненоважни органи.Според експерта,порезните
наранявания по ръката е възможно да са получени по механизма на защитни
наранявания при захващане на острието,което захващане може както да
отклони посоката на нанасяне на удара,така и да намали силата му или да го
предотврати.Без да е категоричен,че тази защитна реакция е осъществена
точно по време на разглежданото сбиване,счита за възможно това захващане
да е отклонило острието в друга посока или да е намалило силата му.
С оглед на така изложеното въззивният съд споделя правния извод на
първостепенния,че подсъдимият Ю.М. е причинил на пострадалия Д. И. лека
телесна повреда по хулигански подбуди,по който начин е осъществил състава
на престъплението по чл.131,ал.1,т.12 във вр. с чл.130,ал.1 от НК ,като на
инкриминираните дата и място му е нанесъл удари с остър режещ предмет
/нож/ в областта на дясна ребрена дъга и в областта на лява страна на
коремната стена,довели до временно разстройство на здравето му,неопасно за
живота.Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между действията
на подсъдимия и причинената на Д. И. лека телесна повреда.
Правилно съдът е приел,че деянието е извършено по хулигански
подбуди с оглед проявеното от подс.Ю.М. неуважение към обществото и
16

нанасяйки удар с нож в тялото на пострадалия,на публично място,същият е
нарушил по особено драстичен начин и обществения ред.С демонстрираното
поведение той е изразил както пренебрежението си към личността и
достойнството на И.,така и явното си неуважение към обществото и
възприетите порядки и правила за поведение.
Следва да бъдат споделени съображенията на първата инстанция,че
действията на М. не са били породени от личен мотив между него и Д.
И.,каквито доводи се изтъкват и пред тази инстанция,тъй като липсват данни
за наличие на такъв мотив между двамата,поради което и посегателството
върху личността на И. не е проява на индивидуално лично
отношение.Установените по делото факти за напрежение между пострадалите
и брат му Г. М. в дискотеката,не са от естество да оправдаят проявената от
него физическа агресия,на публично място и в присъствието на други
лица,тъй като същата не е била предизвикана от пострадалия по отношение на
самия него и в този смисъл проявената от него саморазправа идва да покаже
безпардонното му пренебрежение към установените правила.С оглед на това
и този съд приема,че поведението му обективира чувство за безнаказаност и
пренебрежение към установения в обществото правен ред,закрилящ добрите
нрави и телесната неприкосновеност на гражданите,а нанасянето на удари с
нож по пострадалия представлява грубо незачитане на съществуващите
правила за поведение.
От субективна страна деянието му е извършено при пряк умисъл,тъй
като е съзнавал общественоопасния му характер,предвиждал е настъпването
на неговите общественоопасни последици и е искал това.Същият е
съзнавал,че с нанасянето на удари с нож неизбежно ще причини прободно-
порезни наранявания на Д. И.,съзнавал е,че поведението му е проява на
желанието му да се саморазправи с последния и че това се случва на
публично място и в присъствието на множество хора и е искал настъпването
на противоправния резултат.
Въззивният съдебен състав намери за неправилни изводите на
първостепенния съд,че от правна страна подс.Ю.М. не е осъществил състава
на престъплението,за което е предаден на съд-по чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 от
НК ,в който смисъл счете и подадения протест за основателен,макар и същият
да не се поддържа от представителя на САП в съдебно заседание.
Подс.Ю.М. е предаден на съд за това,че на 18.06.2015 год.,около 02.45
ч. в гр.Благоевград,в дискотека „ The face”,чрез нанасяне на удари с остър
режещ предмет /нож/ в областта на лявата гръдна половина е направил опит
умишлено да умъртви К. Д.,като деянието е останало недовършено поради
независещи от него причини.
В мотивите си решаващият съд е приел за недоказано твърдението,че
подс.М. е нанесъл удара с нож със сравнително голяма сила и захващането на
острието от страна на пострадалия е предотвратило проникването му в по-
голяма дълбочина и неблагоприятен изход.Изтъкнал е,че този нож не е
17

намерен,за да бъде приобщен като веществено доказателство,а от показанията
на св.Д. е установено,че се касае за малко джобно ножче с дължина на
острието 7-8 см и този размер кореспондира с порезните наранявания по
лявата длан и пръсти на ръката на Д.,получени при захващането на
острието.Преценил е,че нож с посочените размери,при захващането му с длан
с широчина около 12-13 см. не би могъл да причини посоченото нараняване в
областта на гърдите.Позовал се е и на допълнителните разяснения на в.л.
А.,че няма признак,по който да се посочи,че констатираните порезни
наранявания по лявата длан на Д. са получени при нанасянето на удара в
областта на гърдите му,в резултат на който е причинена прободно-порезната
рана в тази част на тялото.Намерил е,че липсват основания да се счете,че
подс.М. е искал да причини смъртоносни наранявания на К. Д..
Въззивният съд не споделя така изложените съображения и приема,че
подсъдимият е направил опит умишлено да умъртви К. Д. независимо от
това,че причинените му увреждания по своята медико-биологична
характеристика представляват временно разстройство на здравето,неопасно за
живота.В конкретният случай подсъдимият не е успял да довърши самото
изпълнително деяние,което се дължи на оказаната активна съпротива от
страна на пострадалия,която обективно му е попречила за по-дълбокото
проникване на острието.Локацията на увреждането сочи,че ударите са били
нанесени в част от човешкото тяло,където има жизненоважни органи.Броят на
ударите и естеството на използваното оръжие,притежаващо свойството да
прободе и проникне във вътрешни кухини на човешкия организъм,са
фактори,разкриващи обективната насоченост на изпълнителното деяние към
възможното умъртвяване на жертвата.Последното не е било довършено
успешно /не са причинени животозастрашаващи увреждания/,но това се
дължи на посочените по-горе обективни пречки,а не на поведението на дееца.
Горното се налага от категоричните показания на пострадалия Д.,според
който острието на ножа е било с дължина около 7-8 см.,че е възприел
подсъдимият да посяга да го удари два-три пъти към тялото му,гърдите и
корема,като активно се е защитавал и в резултат на това е получил и
порезните рани по лявата си длан,както и че е прободен именно в областта на
сърцето.Не е за пренебрегване и установеното от този свидетел,че след като
вече подсъдимият го е пробол в коментираната област,същият е бил
отстранен от охраната ,но той пак се е върнал и отново се е опитал да го
прободе с ножа и едва след като му е казал,че е наръган,е избягал.Така
установеното от пострадалия,обсъдено наред със заявеното от в.л.А.,че удара
е бил нанесен със сравнително голяма сила,в резултат на която острието е
проникнало в дълбочина на меките тъкани,но без да прониква в гръдната
кухина и вероятно захващането на острието с ръка е предотвратило
получаването на по-тежки увреждания,проникването му на по-голяма
дълбочина и неблагоприятен изход,както и че К. Д. е с много тънки гръдни
стени,със слаба обща охраненост и дълбочината от 3 см. е достатъчна да
достигне до тези големи кръвоносни съдове,сърцето и белия дроб,така че да
причини увреждане на жизненоважни органи,даде основание на съда да
18

приеме,че от обективна страна подс.Ю.М. е осъществил състава на
престъплението по чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 от НК.Дори и да се приеме,че
защитните наранявания по лявата длан и пръсти на пострадалия не са
получени в резултат именно на удара,който е причинил увреждането в лявата
му гръдна половина,то силата и насочеността на същият ,нееднократното
замахване с оръжието,в резултат на което пострадалият е получил две
защитни наранявания по лявата си длан и пръсти,естеството на това
оръжие,което е било годно да проникне в гръдната кухина и ожесточеността,с
която същият е замахвал, са все фактори,които обосновават извода,че се
касае за опит за умишлено умъртвяване на К. Д..При наличието на
показанията на пострадалия и цитираните разяснения на в.л.А., напълно
произволно първостепенният съд е приел,че нож с посочените от пострадалия
размери,при захващането му с длан с широчина около 12-13 см. не би могъл
да причини нараняването в областта на гърдите.Вярно е,че това вещо лице е
заявило в хода на съдебното следствие,че средната ширина на човешката длан
е общо взето 10-15 см. или 12-13 см. при К. Д.,което е било казано обаче в
съвсем друг контекст,а именно при обсъждане на защитните наранявания по
лявата длан на пострадалия.Едновременно с това вещото лице е заявило,че
дължината е колкото дълбочината на раневия канал и не може да се каже
колко дълго е острието,което е причинило нараняване от 3 см.,като то може
да е по-дълго и не по-широко от 3 см.Също така д-р А. е поддържал в
съдебно заседание,че дълбочина на раната от 3 см. е достатъчна да достигне
до големите кръвоносни съдове и сърцето и белия дроб,така че да причини
увреждане на жизненоважни органи.В конкретния случай предвид посоката
на нараняването,която е отгоре надолу и успоредно на гръдната стена,
фактически ножът се е плъзнал между ребрата и кожата,а не е бил
перпендикулярно насочен,така че да проникне в дълбочина,поради което и
не е проникнал по-дълбоко,но за да проникне на дълбочина около 3 см. все
пак е била използвана сила,т.е. независимо от обстоятелството,че оръжието на
престъплението не е намерено,то от показанията на пострадалия К. Д.,а и от
тези на Д. И. относно размера на острието на джобното ножче,съотнесени към
установеното от в.л. А.,то се налага извода,че използваното от подс.Ю.М.
оръжие е било годно да причини смъртта на пострадалия.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл,като е
съзнавал обективните условия на деянието,а именно общественоопасния му
характер,знаел е,че то е от естество да отнеме живота на пострадалия и
отражението му върху действителността /общественоопасните последици/,с
което е изпълнен интелектуалния момент на умисъла.Налице е и волевият
момент-подсъдимият е искал и пряко е целял настъпването на тези
последици,изводим от механизма на деянието-ударите са били насочени към
жизненоважни части от тялото на пострадалия,което действие е в състояние
да отнеме живота на жертвата и с факта на извършването му е обективирано
желанието за причиняването на конкретния вредоносен резултат.Дълбочината
на увреждането в лявата гръдна половина на пострадалия сочи,че същият е
причинен с немалък интензитет на силата,с която е бил нанесен.С оглед на
това и като се има предвид ,че нараняването е било реализирано с
19

оръжие,годно да причини сериозни,вкл. и смъртоносни наранявания,съдът
прие за несъмнено установено,че деянието на подсъдимия разкрива пряката
насоченост на умисъла,с който е осъществено.
Предвид изложеното съдът счете ,че подс.Ю.М. следва да бъде признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 от
НК.
Мотивът за извършване на престъплението съдът намери в незачитането
му на обществения порядък и правото на човешко достойнство и
живот,демонстрирано след предизвикателното поведение на пострадалия
към неговия брат Г. М..
При определяне на размера на наказанието съдът взе предвид високата
степен на обществена опасност на деянието и на дееца,като в тази насока
съобрази извършеното посегателство и срещу Д. И.,отегчаващите
отговорността обстоятелства,от категорията на които са проявеното от него
упорство в изпълнението на престъплението ,тежестта на
нападението,разкриващо брутална проява на агресия,обремененото му
съдебно минало-с решение по НАХД № 8451/12 год. на Районен съд –
Благоевград,влязло в сила на 18.10.2013 год. е признат за виновен в
извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.4,пр.3 и т.12,пр.1 във вр. с
чл.130,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК ,извършено в съучастие с брат му Г.
М.,като на основание чл.78а,ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000
лв.,с решение по НАХД № 5167/14 год. на същият съд,влязло в сила на
16.07.2014 год.,с което е признат за виновен в извършено престъпление по
чл.131,ал.1,т.1 във вр. с чл.130,ал.1 от НК и също освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000
лв.,със споразумение по НОХД № 347/15 год.,влязло в сила на 14.09.2015
год.,по силата на което се е признал за виновен в извършено престъпление по
чл.354а,ал.1,изр.1,пр.4 и осъден на лишаване от свобода за срок от една
година,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок
от три години,т.е. към момента на извършване на настоящите престъпления
същият е бил осъждан и като отчете смекчаващите отговорността
обстоятелства-сравнително младата му възраст към момента на деянието и
факта,че обективно не са настъпили общественоопасните последици и
пострадалият не е бил лишен от живот,както и наличието на едно
изключително по своя характер смекчаващо отговорността
обстоятелство,каквото е продължителността на воденото срещу него
наказателно производство -6 години до този момент,намери,че за постигане
целите на наказанието и най-вече на специалната превенция на основание
чл.55,ал.1,т.1 от НК същото следва да бъде определено в размер под
законоустановения минимум,а именно :шест години лишаване от
свобода,което на основание чл.57,т.2,б.”а” от ЗИНЗС следва да се изтърпи
при първоначален строг режим.
По така изложените съображения съдът отмени присъдата в частта,с
20

която подс.Ю.М. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление
по чл.131,т.4,пр.3 във вр. с чл.130,ал.1 от НК ,в частта ,с която е оправдан по
чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 от НК и в частта,с която е отложено изтърпяването
на наложеното наказание за срок от три години на основание чл.66,ал.1 от НК
и призна подсъдимият за виновен в извършено престъпление по чл.115 във
вр. с чл.18,ал.1 от НК ,насочено срещу К. Б. Д. и във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК
му наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест години при
първоначален строг режим на изтърпяване.
Съдът потвърди присъдата в останалата й част относно обвинението за
причинена лека телесна повреда на Д. И. по чл.131,ал.1,т.12 във вр. с
чл.130,ал.1 от НК и на основание чл.23,ал.1 от НК съдът определи на
подс.Ю.М. едно общо най-тежко наказание в размер на шест години
лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
21

Номер на акта:	14
Дата:	20 май 2021 г.
Съдия:	Величка Цанова

Дело:	20211000600357
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 март 2021 г.

Присъда по дело №357/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите