Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
12.05.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при
секретаря Мелиха Халил
и
с участието на Росица Георгиева – прокурор в ОП Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№
20 по описа за 2022 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на „Устра-Бетон“ ООД, ***, ЕИК ***, чрез пълномощник,
срещу Решение №156/ 26.11.2021 г. постановено по а.н.д. № 687/ 2021 г. по описа
на Районен съд – Кърджали. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност
на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Касаторът счита, че при постановяване на
решението, районният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, както
и направените от касатора възражения за
незаконосъобразност на НП. Оспорва извода на въззивния
съд, че дружеството е субект на нарушението, посочено в НП. На следващо място
сочи неправилно приложение на разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, като твърди,
че за прилагането на последната било необходимо на работника да не са
предоставени както екземпляр от трудовия договор, така и копие от уведомлението
по чл. 62, ал.3 от КТ. В случая, на работника не му било връчено само
уведомлението, поради което следвало нарушението да бъде квалифицирано като
такова по чл.4, ал.3 от Наредба №5/2002 за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ. По горните съображения иска отмяна на
оспореното решение, както и на потвърденото с него наказателно
постановление. В съдебно заседание, чрез
процесуални си представител, поддържа жалбата по изложени в нея съображения и
претендира присъждане на разноски.
Ответникът
– Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция ”Главна инспекция по труда”,
гр.София, чрез процесуалния си представител, намира касационната жалба за
неоснователна. В писмена защита излага подробни съображения за
законосъобразност на оспореното решение, както и на потвърденото с него
наказателно постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, алтернативно, прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Представителят
на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба и правилност на обжалваното решение на РС-Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 687/ 2021 г. по описа на РС –
Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на
жалбата касационният състав на АС – Кърджали взе предвид следното:
С
оспореното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 09-002605/03.06.2021
г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” гр.София, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, на „Устра-Бетон” ООД, ***, в
качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като е
осъдено дружеството да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ гр.София, разноски по делото в размер на 80 лв.
За
да постанови решението си, въз основа на събраните по делото доказателства,
районният съд е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 04.03.2021 г. е
допуснал до работа М. М. Ю., преди да му
връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП. Прието
е, че последното уведомление не било връчено на работника, защото е било
подадено до ТД на НАП на 05.03.2021 г. в 09:23 часа. С оглед така установеното,
законосъобразно била ангажирана административнонаказателната
отговорност на работодателя. При
извършената служебна проверка, съдът не констатирал нарушения на процесуалните
правила или на материалния закон, които да съставлява основание за отмяна на
наказателното постановление. Приел е, че АУАН и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, с
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било описано
пълно, с всички относими към състава му признаци,
индивидуализиран е и нарушителя, същото се явява и доказано.
Решението
на районния съд е правилно и обосновано.
Не
са налице сочените касационни основания, водещи до неправилност на оспореното
решение. Описаните в АУАН и в НП факти, които са от значение за установяване на
процесното нарушение, в това число и тези, свързани с
осъществяването на трудова дейност от работника М. Ю., кореспондират със
събраните доказателства. Съдът е събрал необходимите гласни и писмени
доказателства, обсъдил ги е подробно, и по същество стигнал до извода, че
визираното в АУАН и в НП нарушение е доказано. Този извод на съда напълно се
споделя от настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ, за нарушение на която е санкционирано
дружеството, работодателят няма право да допуска до работа работника, преди да
му предостави екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП.
Безспорно
е по делото, че на 04.03.2021 г., в 11.00 часа, служители на Д “ИТ“-Кърджали
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект, на който
дружеството – касатор се явява строител, при която
констатирали, че към момента на проверката, лицето М. Ю. да полага труд като
строителен работник, заедно с други работещи на обекта. Според декларираното от
лицето, същото работи в обекта, изпълняван от касатора
от 04.03.2021 г., като строителен работник, с работно време от 8:00 ч. до 17:00
часа, срещу трудово възнаграждение в размер на ***
лв., с почивни дни в събота и неделя.
Обстоятелството, че на 04.03.2021 г. лицето е започнало да полага труд,
като строителен работник при процесния работодател,
се потвърждава, както от представения трудов договор №**/***
г., в който е посочено изрично, че лицето следва да постъпи на работа на
04.03.2021 г., така и от данните в изготвените от работодателя книги за
инструктаж по безопасност и здраве при работа, от които е видно, че на
04.03.2021 г. в 8.00 ч., на работника са проведени начален и ежедневен
инструктаж.
От
приложената справка от ТД НАП, се установява по категоричен начин, че
уведомлението за сключения трудов договор е подадено от работодателя на
05.03.2021 г. в 09:23 часа, или след извършване на проверката, поради което е
обективно невъзможно последното да е връчено на работника на 04.03.2021 г.
около 11.00 часа, когато е установено,
че лицето е полагало труд.
В
случая е безспорно, че уведомлението за сключен трудов договор е регистрирано в
ТД на НАП, след започване на проверката по спазване на трудовото законодателство.
Неоснователни
са възраженията на касатора, че дружеството не е
субект на нарушението, понеже същото не било извършвало СМР на проверявания
обект. Според съдържанието на приложената по делото информационна табела за
строеж, строител на обекта, проверен на място от органите на Д „ИТ“-Кърджали, е
именно дружеството-касатор. Това обстоятелство се
потвърждава и от попълнената от работника декларация по чл.402 от КТ, както и от
сключения трудов договор №***/***
г. В тази връзка касаторът не сочи никакви
доказателства, оборващи фактическите констатации в съставените от органите на Д
„ИТ“- Кърджали протокол за извършена проверка и АУАН и установяващи различни
факти и обстоятелства, поради което отговорността му в качеството на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, във вр.
чл.414, ал.3 от КТ, е ангажирана законосъобразно.
Неоснователни
са и доводите на касатора, че установеното деяние
представлява нарушение по чл.4, ал.3 от Наредба №5/2002 г., тъй като в случая
безспорно е установено, че работникът не е получил уведомлението по чл. 62,
ал.3 от КТ, преди да постъпи на работа. Разпоредбата на чл.4, ал.3 от Наредбата
касае случаите, в които на работника е връчено уведомление, но това не е било
удостоверено по начина, указан в чл.4, ал.3 от приложимата Наредба, а именно –
с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените
уведомления.
По
изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение на районния съд – законосъобразно, като при постановяването му не са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. При извършената
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установява, че обжалваното решение е и
валидно и допустимо, поради което, въз основа на изложеното по-горе, ще следва
да се остави в сила.
При
този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, предвид заявеното от
ответната страна искане, касаторът следва да заплати
на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", гр.София,
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК,
във вр. с чл.63в, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 156/ 26.11.2021 г., постановено по а.н.д. № 687/2021 г. по
описа на РС – Кърджали.
Осъжда „Устра-Бетон“ ООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление в ***, да заплати на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда"- София,
деловодни разноски в размер на 80
лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.