Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 94
гр. Брезник, 15.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 16.10.2019г.,
IІ-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря М. Г., като разгледа н.а.х.дело № 81 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Н.М. против наказателно
постановление № **********/07.06.2019 г. на ВПД Началника РУ към ОДМВР Перник,
РУ Брезник с което на жалбоподателя са наложени административни наказания:
глоба от 200,00 лв. на основание чл.
177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и
- глоба от 50,00 лв. на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, рп. 1-во от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
За това, че 24.05.2019г., в 10.20ч. в с.
Велковци, общ. Брезник на асфалтов път около сто метра преди площада с посока
на движение от махала Палилула към центъра на селото, управлява личният си лек
автомобил „**********“ с рег. РК **** ХТ. При извършената справка с РСОД се
установи, че водача управлява МПС, след като е лишен от това право по
административен ред. Водача управлява МПС без да използва обезопасителен колан
при наличието на такова оборудване в автомобила. Водача е сам в автомобила.
Автомобила е спрян за проверка от свидетелите в АУАН.
Жалбоподателя- М.Н.М. е обжалвал
наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана
срещу него е изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да бъде изцяло отменено.
Въззиваемата страна, в
съпроводителното писмо към преписката, не изразява становище по жалбата. Същата, редовно
призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Брезнишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14
и чл.
18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 24.05.2019г., служителите на РУ –
Брезник- И.Г.С. и А.К.А. ***. В 10.20часа, възприели движещ се от махала
Палилула към центъра на селото, лек автомобил „**********“ с рег. РК **** ХТ,
който спрели за рутинна проверка. Установили, че водач на лекия автомобил е
жалбоподателя М.Н.М.. Установили, че водача не носи СУМПС и се обадили на дежурния
на РУ-Брезник да изпрати екип на КАТ. На място пристигнал свидетеля М. З. на
длъжност мл. автоконтроьор при ОДМВР Перник, РУ Брезник, който извършил справка
с РСОД и установил, че водача управлява МПС, след като е лишен от това право по
административен ред, а също така и управлява МПС без да използва обезопасителен
колан при наличието на такова оборудване в автомобила.
Въз основа на установеното
фактическо положение, на място срещу М.Н.М. било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение № ******/24.05.2019 г., като актосъставителят приел,
че същият виновно е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 и чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП.
При предявяване на акта М. отказал
да го подпише и не вписал обяснения и възражения в съдържанието му. Писмени
такива не постъпили и в срока по чл.
44, ал.1 от ЗАНН. Не му бил връчен препис от АУАН.
На 07.06.2019 г., при проверка по
реда на чл.
52, ал.4 от ЗАНН, въз основа на събраните по преписката доказателства,
наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.
53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на М. за нарушенията по чл. 150а, ал. 1
и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на
свидетелите М.Р.З. и И.Г.С., както и писмените доказателства: АУАН № ******/24.05.2019г.,
наказателно постановление № **********/07.06.2019 г. на ВПД Началника РУ към
ОДМВР Перник, РУ Брезник, Заповед рег. 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи, справка картон на водач от сектор към ОДМВР – Перник, С-Р
Пътна Полиция Перник на името на жалбоподателя.
Съобразно установената фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
От правна страна:
При извършване на служебна проверка
за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение № ******/24.05.2019г. и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл.42 и чл.57
от ЗАНН.
Принципно, и АУАН и издаденото въз
основа на него наказателното постановление са съставени съобразно изискванията
на закона, с достатъчна по обем описателна част относно констатираните нарушения
и обстоятелствата, при които са извършени. Обвинението е формулирано ясно и
разбираемо.
Отразените фактически обстоятелства
в съдържанието на акта и постановлението са достатъчни от гледна точка пълно
очертаване на обективните признаци на деянията, вменени във вина на нарушителя,
както и за формиране на извод, че правното му квалифициране е извършено
прецизно. Описанието е достатъчно не само с оглед адекватното упражняване на
правото на защита от страна на нарушителя, но и с оглед извършване на съдебния
контрол за законосъобразност и обоснованост на извода за нарушения по на чл.
150а, ал. 1 и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Въпреки този извод, при оценка на
събрания доказателствен материал, съдът намира жалбата за основателна, тъй като
обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Съображенията са следните:
По делото не се спори, че на
посочените дата и час жалбоподателя М. е управлявал автомобила си, както и че
на посоченото място е бил спрян за извършване на полицейска проверка. Спори се
действително ли по време на движение същият не е ползвал обезопасителен колан,
с какъвто автомобила е бил оборудван, както и бил ли е лишен от право да
управлява МПС по административен ред.
Изводът, че М. е извършил нарушенията,
наказващият орган е формирал единствено въз основа констатациите в акта за
установяване на нарушението. Действително, съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила
до доказване на противното. От друга страна обаче, по силата на разпоредбата на
чл.14, ал.2 от НПК /“доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена
сила”/, приложима съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да
се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал.
Обратното би било в нарушение на презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК,
намиращ субсидиарно приложение в административнонаказателното производство.
Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума
на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да
установи чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени
средства извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при
какви обстоятелства е станало това, особено в случаите, когато констатациите
отразени в акта се оспорват от наказаното лице, какъвто е и настоящия.
В конкретния случай, констатациите
на актосъставителя и отразените от него обстоятелства са оспорени в съдебна
фаза. Самото отричане законосъобразността на АУАН е изисквало от
административнонаказващия орган да ангажира убедителни и безспорни
доказателства в подкрепа на повдигнатите обвинения, тъй като именно в негова
тежест е доказването на последните по несъмнен начин.
Позицията на жалбоподателя в
съдебното производство/жалбата/ остава непроменена и последователна и въпреки,
че не представя доказателства в подкрепа на твърденията си, тази позиция не
може да бъде санкционирана с автоматично отхвърляне на възраженията му при
съдебното оспорване на наказателното
постановление.
В случая, презумптивната
доказателствена сила на съставения АУАН съдът преценява в контекста на
показанията на свидетеля, който го е установил. Заявеното от свидетеля И.С. в
хода на съдебното следствие, че не си спомня дали водача е бил без
обезопасителен колан, разклащат отразените факти в съставения АУАН и обективността
на констатациите в него. Свидетеля и актосъставител М. З., заявява, че
констатацията за управление без обезопасителен колан е отразил по данни на
колегите си.
Още повече от изисканата служебно
информация от съда от Началника на Сектор „ПП“ при ОД МВР-Перник е видно, че
към дата – 24.05.2019г. жалбоподателя М.Н.М. НЕ е бил лишен от право да
управлява МПС.
При това положение съдът приема, че
констатациите на актосъставителя не са защитени по убедителен начин, от което
следва, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно. На
практика обвиненията срещу него се основават на закрепените в АУАН констатации,
но както се посочи по–горе, от гледна точка на принципите, на които се гради
наказателното и административнонаказателното производство, презумптивната
доказателствена сила на акта не е достатъчна за законосъобразно и обосновано
ангажиране отговорността на който и да е субект, ако не намира подкрепа и в
други събрани при условията и по реда на ЗАНН и НПК доказателства.
Изложеното мотивира съдебния състав
да приеме, че обвинението срещу М. не е доказано по несъмнен начин, тъй като
събраните доказателства не са достатъчни за формиране на категоричен извод, че
при описаните обстоятелства виновно е извършил нарушенията, вменени му във
вина, и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна
отговорност за него.
Тези съображения дават основание за
отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и необоснован и от
материално-правна страна.
По изложените съображения и на
основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № **********/07.06.2019 г. на ВПД Началника РУ към ОДМВР Перник,
РУ Брезник, с което на М.Н.М., ЕГН:**********, адрес: *** са наложени
административни наказания:
глоба от 200,00 лв. на основание чл.
177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и
- глоба от 50,00 лв. на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, рп. 1-во от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: