ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 761
Разград, 18.09.2025 г.
Административният съд - Разград - II състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20257190700252 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Образувано е по жалба на С. Р. С. от [населено място], [област] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №РД-14-4181/ 21.08.2025 г. на главен инспектор на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) - Русе, с която са приложени две принудителни административни мерки (ПАМ) - на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗАвтП е разпоредено временно спиране от движение на посоченото там МПС, собственост на Н. Б. Д. от [населено място], [област], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗАвтП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. С предходно разпореждане тя е оставена без движение, като на оспорващия е указано да отстрани констатирани нередности по нея, включително и да ангажира доказателства, че е собственик или ползвател на процесното МПС. Той не е представил доказателства в този смисъл.
Съдът намира, че подадената жалба се явява частично недопустима. Този извод се налага по следните фактически и правни съображения:
С оспорения административен акт са наложени две ПАМ, макар и свързани с едно нарушение на регламентираните правила и норми за осъществяване на обществен превоз на пътници, за което се твърди, че е извършено от жалбоподателя С. С. при управлението на МПС [Марка] 3 ЕР Реихе, рег. № [рег. номер], собственост на Н. Б. Д. от [населено място], [област]. С него на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗАвтП е разпоредено временно спиране от движение на посоченото там МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
По правило ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП цели да се преустанови неправомерното извършване на нормативно регулираната дейност, свързана с осъществяване на обществен превоз на пътници, като законодателят е насочил принудителното действие на мярката към средството за нейното извършване – съответното моторно превозно средство, с което се извършва неправомерен превоз. С оглед на това, в тези случаи приложената ПАМ рефлектира върху правната сфера на собственика на автомобила и/или лицето, което се явява негов ползвател въз основа на годно правно основание. По принцип лицето, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, също следва да се впише в свидетелството за регистрация като ползвател на МПС (по арг. на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства). За тези лица настъпват разпоредените със ЗППАМ неблагоприятни последици, тъй като те се лишават от правото свободно да използват МПС за следващите 12 месеца и само те имат правен интерес да оспорят тази заповед. Правото на оспорване не е средство за защита на всяко фактическо отношение, а само на това, което законът е регламентирал. В случая ползването на процесния автомобил от жалбоподателя не е по силата на законово установен юридически факт, поради което за него не е налице правен интерес от оспорване на приложената ПАМ.
Неотносими са доводите, че ЗППАМ не е връчена на собственика на процесното МПС, защото дори и да е вярно това твърдение, то жалбоподателят не може да предявява от свое име чужди права и съответно да ги защитава пред съда. Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Законодателят не е регламентирал възможността водачът на моторното превозно средство, с което е извършен нерегламентиран обществен превоз, да може да упражни правото на собственика/ползвателя и да оспори ЗППАМ, поради което С. С. няма процесуална възможност да оспори заповедта в качеството си на процесуален субституент. Дали собственикът/ползвателят на моторното превозно средство ще упражни правото си на оспорване е въпрос на негова лична преценка, поради което и съдът няма правомощие служебно да го конституира като страна в съдебното производство.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че жалбоподателят няма правен интерес да оспори Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-4181/ 21.08.2025 г. на главен инспектор на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Русе, в частта, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗАвтП е разпоредено временно спиране от движение на посоченото там МПС, собственост на Н. Б. Д. от [населено място], [област], поради което в тази част подадената жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима и производството по делото да се прекрати.
Мотивиран така и на основание чл. 159, т. 4 от АПК Разградският административен съд
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. Р. С. от [населено място], [област] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-4181/ 21.08.2025 г. на главен инспектор на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Русе, в частта, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗАвтП е разпоредено временно спиране от движение на посоченото там МПС, собственост на Н. Б. Д. от [населено място], [област].
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 252 по описа за 2025 г. на съда в тази му част.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението му на страните пред Върховен административен съд.
| Съдия: | |