Определение по дело №211/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 149
Дата: 4 юни 2020 г.
Съдия: Емилия Атанасова Брусева
Дело: 20205001000211
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 149

 

                                гр. Пловдив, 04.06.2020г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІI търговски състав, в закрито заседание на 04.06.2020 г., в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                                                                     РАДКА ЧОЛАКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно частно - търговско дело № 211/2020 г., намира следното:

 

Производство по реда на чл. 274 – 279 във връзка с чл. 130 и чл.464 ал.1 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 2612/26.02.2020 г. от Я.Г.Я. ЕГН ********** *** – чрез пълномощника на същия адв. Р.Р., със съдебен адрес:***, офис *  против определение № 217 от 24.02.2020 г., постановено по т. д. № 379/2018 г. по описа на Окръжен съд – ****, с което е отменено определението за приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания, оставен е без разглеждане предявения иск от Я.Г.Я. против А.У.Е. и „Е.“ АД *** по реда на чл.464 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните липсата на вземане на А.У.Е. към „Е.“ АД в размер на 2 055 285.01 лева, от които 1 007 922.98 лева – главница , 898 586.57 лева – законна лихва, 148 541.46 лева – неолихвяема сума, 174 лева – такси и 60 лева- такса за присъединяване по изп. дело №20188690400185 на ЧСИ ****и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск, по който е образувано същото. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

Ответниците по частната жалба А.У.Е. – чрез своя пълномощник адв. М.С. с адрес: *** и „Е.“ АД – чрез своя пълномощник адв. Л.Т. със съдебен адрес:*** изразяват становище за неоснователност на частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение № 217 от 24.02.2020 г., постановено по т. д. № 379/2018 г. по описа на Окръжен съд – ****, е отменено определението за приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания, оставен е без разглеждане предявения иск от Я.Г.Я. против А.У.Е. и „Е.“ АД *** по реда на чл.464 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните липсата на вземане на А.У.Е. към „Е.“ АД в размер на 2 055 285.01 лева, от които 1 007 922.98 лева – главница , 898 586.57 лева – законна лихва, 148 541.46 лева – неолихвяема сума, 174 лева – такси и 60 лева- такса за присъединяване по изп. дело №20188690400185 на ЧСИ ****и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск, по който е образувано същото. Тези изводи на първоинстанционния съд се основават на съображения за липсата на правен интерес от установителния иск по чл.464 ал.1 от ГПК и активна процесуална легитимация, поради обстоятелството, че ищецът е загубил качеството „взискател“ по изпълнителното производство по изп. дело №20188690400185 на ЧСИ ****.

Действително по изп.д. № 185/2018 г. по описа на ЧСИ ****ищецът Я.Г.Я. се легитимира като взискател с представения изпълнителен лист от 20.04.2018г., издаден в заповедното производство по ч. гр.д. №1955/2018г. по описа на РС – ****. С него „Е.“ АД е осъдено да му заплати сума в размер на 200 000 лева по запис на заповед от 04.12.2008г., законна лихва и такса. След провеждане на производство по чл.423 от ГПК, на **** са дадени указания за възможността да предяви иск против длъжника за установяване на вземането си. Поради непредявяване в срок на установителния иск и оставяне без уважение на молбата за възстановяване на срок за предявяване на такъв, изпълнителният лист, издаден на 20.04.2018г. по ч.гр.д.№ 1955/2018 г. по описа на Районен съд – **** е бил обезсилен. Определението за обезсилване е потвърдено от въззивния съд с влязъл в сила акт от 02.102019г. Това е последвано и от прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 185/2018 г. по описа на ЧСИ ****/поради молба за прекратяване от другия взискател А.У.Е. и обезсилване на издадения изп. лист в полза на взискателя Я./.

Ако ищецът няма качеството „взискател“ в изпълнително производство, в което предстои разпределяне на суми, получени в резултат на приложени изпълнителни способи, той не би имал правен интерес от оспорване съществуването на вземане на друг кредитор, който го конкурира при получаване на тези суми от изпълнението. При такова развитие на действително би липсвала активна легитимация.

В настоящия случай обаче конкуриращите се взискатели и длъжника са страни и по друго изпълнително производство, по което неудоволетвореното притезание на кредитора Е. е именно оспореното от ищеца като несъществуващо с приетия за недопустим иск. Касае се за изпълнителното производство по изп.д. №1280/2018г. по описа на ЧСИ ****. По отношение на това обстоятелство по делото са представени удостоверение №6512/05.04.2019г. и №6175/03.04.2019г. Това изпълнително производство е образувано срещу длъжника „Е.“ АД по молба от 13.11.2018г. на А.У.Е. въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. №1756/2010г. на РС – **** и въз основа на изпълнителен лист по ч. гр.д. №1755/2010г. на РС – ****, издадени в полза на „****“ АД и договор за цесия между цедента „****“ АД и цесионера А.У.Е..  В това производство с молба от 21.11.2018г. се е присъединил и Я.Г.Я.. От доказателствата се установява, че А.У.Е. се легитимира като взискател на „Е.“ АД по изп.д. №1280/2018г. по описа на ЧСИ **** със същото вземане против същия длъжник, за събиране на което е било образувано прекратеното изпълнително дело № 185/2018г. по описа на ЧСИ ****. Присъединилият се взискател по изп. №1280/2018г. – Я.Я. се легитимира като взискател с изпълнителен лист издаден на 26.09.2019г. по ч. гр.д. №4710/2018г. на РС – ****. Касае се за изпълнителен титул, различен от този, представен по  изп. д. №185/2018г. и впоследствие обезсилен. Следователно Я. се легитимира като взискател на „Е.“ АД по изп. д. №1280/2018г., по което взискател е и А.У.Е., търсещ изпълнение на същото неудовлетворено притезание, предмет на предявения по т.д. №379/2018г. иск.

Предмет на иска по чл.464 от ГПК не е вземането на ищеца. Неговото съществуване се проверява само с оглед преценка на правния интерес на страната да оспорва съществуването на вземане на друг взискател, удовлетворяването на което би му попречило да реализира своите права.

С предявения иск от Я.Г.Я. против А.У.Е. и „Е.“ АД *** по реда на чл.464 от ГПК се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните липсата на вземане на А.У.Е. към „Е.“ АД в размер на 2 055 285.01 лева, от които 1 007 922.98 лева – главница , 898 586.57 лева – законна лихва, 148 541.46 лева – неолихвяема сума, 174 лева – такси и 60 лева- такса за присъединяване по изп. дело №20188690400185 на ЧСИ ****. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че същите суми на същото основание се претендират от кредитора А.Е. и като взискател по изп. д. №1280/2018г. на ЧСИ ****. Както в допълнителната искова молба, така и в молбата от 23.04.2019г. ищецът твърди, че е конкуриращ взискател и по изп. д. №1280/2018г. на ЧСИ ****. Независимо от обстоятелството, че са налице отделни изпълнителни производства – това по изп. д. №1280/2018г. на ЧСИ **** и това по изп. д. №185/2018г. на ЧСИ **** /последното впоследствие прекратено/, взискателят А.Е. се легитимира като такъв, позовавайки се на права, получени по договор за цесия, сключен между него и „****“ АД. Именно този договор за цесия ищецът Я. твърди да е нищожен на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, Изложени са и съображения, че вземането на А.Е., придобито чрез тази цесия, не съществува.

Кои са изпълнителните дела, по които твърдяният „привиден“ кредитор търси изпълнение, не е  факт, обхванат от петитума на иска по чл.464 от ГПК. Това са обстоятелства, които следва да бъдат изложени в обстоятелствената част за преценка дали и ищецът е взискател по тези дела, по които да предстои разпределение, за да е легитимиран да оспорва вземането на другия кредитор. Предмет на иска е съществуването на вземането, чието неоснователно изпълнение се търси – според ищеца. Ако е образувано повече от едно изпълнително дело, по което се претендира изпълнение на същото оспорено вземане /без значение като основен или като присъединен взискател/, това не означава, че оспорващия го кредитор трябва да предявява отделни искове по чл.464 от ГПК. Решението по предявения иск ще реши със сила на присъдено нещо спора между страните по повод съществуването на вземането, независимо в кое изпълнително производство се търси неговото изпълнение. Тя следва да бъде зачетена и от съдебните изпълнители по тези отделни изпълнителни дела /чл.297 от ГПК/. 

Ето защо не е без значение факта, че ищецът Я. твърди да е присъединен взискател и в изпълнителни производства при ЧСИ ****, /различни от прекратеното такова при ЧСИ ****/, по които взискателят А.Е. претендира изпълнение, позовавайки се на оспореното по настоящото дело неудовлетворено вземане.   

В исковата молба ищецът е посочил няколко изпълнителни производства, като е цитирал изпълнителни дела, образувани при различни съдебни изпълнители, по които той и кредиторът А.Е. са взискатели против длъжника „Е.“ АД, но в петитума е формулирал само едно от тях. Горното представлява нередовност на исковата молба и съдът е следвало да даде указания за отстраняването и, преди да пристъпи към преценка за правния интерес и активната легитимация на ищеца да атакува конкретното вземане на конкуриращия взискател. 

Налага се общият извод, че така подадената частна жалба е основателна. Действително изп. д.№185/2018г. е прекратено, но в исковата молба са налице твърдения за наличие на други производства, по които ищецът и кредиторът А.Е. са взискатели против длъжника „Е.“ АД, по които взискателят А.Е. претендира изпълнение, позовавайки се на оспореното по настоящото дело неудовлетворено вземане.  

На този етап обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд, който- преди да извърши преценка за правния интерес и активната легитимация на ищеца да атакува конкретното вземане на конкуриращия взискател  - следва да остави исковата молба без движение като даде указания за отстраняване на противоречието между обстоятелствена част и петитум във връзка с уточняване на изпълнителните дела, образувани при различни съдебни изпълнители, по които ищецът и кредиторът А.Е. са взискатели против длъжника „Е.“ АД.   

Мотивиран от горното, съдът

 

 

О     П     Р     Е     Д     Е     Л     И:

 

 

ОТМЕНЯ определение № 217 от 24.02.2020 г., постановено по т. д. № 379/2018 г. по описа на Окръжен съд – ****, с което е отменено определението за приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания, оставен е без разглеждане предявения иск от Я.Г.Я. против А.У.Е. и „Е.“ АД *** по реда на чл.464 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните липсата на вземане на А.У.Е. към „Е.“ АД в размер на 2 055 285.01 лева, от които 1 007 922.98 лева – главница , 898 586.57 лева – законна лихва, 148 541.46 лева – неолихвяема сума, 174 лева – такси и 60 лева- такса за присъединяване по изп. дело №20188690400185 на ЧСИ ****и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск, по който е образувано същото.

ВРЪЩА делото на ОС – **** за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: