Решение по дело №4539/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,08.10.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми септември  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА                                                    

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 4539 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение от 04.11.2020 г. по гр.д. №18132/20 г., СРС, ГО, 72 с-в  ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М.К.А., ЕГН **********,***, извършено със заповед № 21113/14.04.2020 г. на пълномощник на законния представител на У.Е.У. Црт - клон България КЧТ, на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл.2 КТ поради съкращаване на щата.

ВЪЗСТАНОВЯВА М.К.А. на длъжността „пилот на самолет, старши първи офицер“ в „У.Е.У.“ ЦРТ, дружество учредено и съществуващо съгласно законодателството на Унгария, фирмен № Cg 01-10-140174 със седалище гр. Будапеща, ул. Кое 2/А, В, сграда II-V, действащ в РБ чрез клона си У.Е.У. Црт - клон България КЧТ.

ОСЪЖДА „У.Е.У.“ ЦРТ, дружество учредено и съществуващо съгласно законодателството на Унгария, фирмен № Cg 01-10-140174 със седалище гр. Будапеща, ул. Кое 2/А, В, сграда II-V, действащ в РБ чрез клона си У.Е.У. Црт - клон България КЧТ, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, обезщетение за оставането му без работа за периода от 15.4.2020 г., до 15.10.2020 г. в размер на 6851.16 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 18.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата от 305.55 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 225, ал.1 КТ за разликата над присъдените 6851.16 лв. до 20555.82 лв. като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника за сумата от 13703.84 лв., сбор от изплатени на ищеца обезщетение за оставане без работа и обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие, и за разликата над 20555.82 лв. до претендираните 49329.48 лв. като неоснователен.

         Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника,с която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния закон.Жалбоподателят сочи, че неправилно съдът приел,че работодател на ищеца е „У.Е.У.“ ЦРТ ,а не клонът ;че заповедта за прекратяване на трудовия договор е подписана от лице без представителна власт ;че работодателят не провел законосъобразен подбор.Пред въззивната инстанция е направено възражении за прихващане на присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 КТ с новоузнато вземане на ответника спрямо ищеца.

                Иска се от настоящата инстанция да обезсили решението като постановено по недопустим иск ,алтернативно да се отмени като неправилно и да се отхвърлят исковете.

    По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.

    Постъпила е въззивна жалба от ищеца срещу решението в частта,с който е отхвърлен частично иска по чл.225 ал.1 КТ.Неправилно ,при определяне на обезщетението ,в последния пълен отработен месец, съдът не включил допълнителните възнаграждения за разстояние и кацане,тъй като не били с постоянен характер.Моли да се отмени решението в тази част и да се уважи иска изцяло.

              По въззивната жалба е постъпил отговор с който същата се оспорва.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби  са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими, следва да бъдат разгледани по същество .

              По направените във въззивните жалби възражения, СГС излага следните мотиви:

                 По жалбата на ответника:

                Клонът на търговско дружество не е правен субект и няма качеството на юридическо лице. Той е част от търговското предприятие, което се персонифицира единствено чрез собственика си - търговско дружество. Макар да са налице елементи на известна правна самостоятелност, те не водят до обособяване на клона като правен субект. Той не е самостоятелен носител на права и задължения. Страна по сключените чрез клона сделки е търговецът. Търговското дружество е и страна в гражданския процес - ищец или ответник. Клонът не може да участва в съдебното производство нито самостоятелно, нито като пълномощник на търговеца, който го е регистрирал. Упълномощаването на клона по принцип е недопустимо, както за извършване на материалноправни, така и на процесуалноправни действия, тъй като представителството винаги предполага два правни субекта - представляван и представител. Клонът не може да бъде представител, защото е неправосубектен.

Поради изложеното константната съдебна практика приема, че клонът на търговско дружество, независимо от правноорганизационната форма на последното, не може да бъде страна в гражданския процес, тъй като не притежава изискуемата се процесуална легитимация / Решение № 119 по гр. д. № 1056 по описа за 2016 г. на В КС, второ ГО /. В хипотезата на специалната работодателска правоспособност по смисъла на §1, т.1 ДР КТ, клонът, като организационно обособената структура на търговеца, притежава специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо него решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура той е включен. Затова, в този случай, като надлежна страна в процеса могат да участват както организационно обособената структура, поради призната й от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице в чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението /Решение № 301 по гр. д. № 966 по описа за 2009 г. на ВКС, четвърто ГО/

               В първоинстанционното решение  правилно съдът е приел, че в трудовия договор на ищеца и последващите анекси към него, като работодател е посочено ответното дружество, което и е страна по трудовото правоотношение.

              Във въззивната жалба са изложени твърдения за неправилност на решението относно проведения подбор, които  са неоснователни . Не е установено, че работодателят е провел подбор, който е бил законосъобразен.

            С писмено становище по представените доказателства е оспорен представения Протокол за проведен подбор по чл.329, ал.1 КТ от 13.04.2020 г. с твърдение, че същият е съставен за нуждите на настоящето производство и е антидатиран, както и че в представения протокол липсват данни за извършен подбор.Оспорени са твърденията, че подборът е проведен съобразно законовите критерии квалификация и представяне в работата, както и констатациите в протокола и истинността на обстоятелствата, че в резултат на извършения подбор следва да бъде прекратено трудовото правоотношение на ищеца.

            Съобразно приетото в Тълкувателно решение 3/ 2012 г. на ОСГК на ВКС в производството по иска за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му ответникът следва да ангажира доказателства, че е налице съответствие между поставените оценки на служителите, участвали в подбора, и обективно проявените от тях качества и квалификацията им. Доказването на тези факти следва да бъде пълно.

Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии.

Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение - и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре. Тези действия се обективират чрез външно изявената воля на работодателя. Затова преценката му не е субективна - правно значение има не конкретният мисловен процес, а направените оценки и взетото решение по всеки от горните въпроси.

Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора.

Съдебният контрол за законосъобразност на уволнението и извършения подбор включва преценка за това извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии, като съдът може да проверява обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели сдействителните качества и квалификация на работника или служителя. Работодателят следва да ангажира доказателства, с които да установи между кои лица, по какви критерии и в каква поредност е извършил подбора, въз основа на който е предпочел други работници пред уволнения.

Ответникът не е ангажирал доказателства  между кои лица, по какви критерии и в каква поредност е извършил подбора. По делото липсват доказателства на участващите в подбора лица да са поставяни оценки по заложените критерии, които евентуално да обосноват решението на работодателя точно ищецът да бъде съкратен.

                След оспорването на протокола за извършен подбор от страна на ищеца, ответникът е поискал събирането на гласни доказателства, от които впоследствие се е отказал.

            Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая подбор на практика липсва, тъй като не става ясно между кои служители е извършен подбора, извършена ли е и каква преценка за всеки от тях по двата законови критерия и какъв е резултатът от нея, за да се стигне до решението за прекратяване на трудовите договори на някой от тях. Подборът е незаконосъобразно извършен, вследствие на което незаконно се явява и уволнението на ищеца.

                         По възражението за прихващане на присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 КТ с новоузнато вземане на ответника:Същото е недопустимо пред въззивната инстанция.Негов предмет е едно спорно право, по което се формира сила на пресъдено нещо. Поради това то не може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция.

От правилото, че възражението за прихващане се предявява с отговора на исковата молба, има изключение, което е предвидено в разпоредбата на чл. 371 ГПК - възражението за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства. Съгласно пр.2 на разпоредбата, възражението за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение.

          В конкретния случай, претендираното вземане на ответника не е установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение.

            По жалбата на ищеца:

            По силата на чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ, както и други изрично изброени възнаграждения. В чл. 15 НСОРЗ като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер наредбата определя тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. С оглед на посочената нормативна уредба и предвид уговорения между страните годишен и месечен размер на БТВ, съдът приема, че като база за изчисляване на обезщетението следва да се приеме БТВ съгласно последно подписания анекс между страните, а именно 3425.97 лв., който е и размерът на БТВ от последния пълен отработен месец - септември 2019 г., без да се включват допълнителните възнаграждения за разстояние и кацане. Това е така, защото по силата на НСОРЗ, а и според уговореното между страните, в брутното трудово възнаграждение, което служи като основа за определяне на обезщетението, се включват само тези допълнителни трудови възнаграждения, които имат постоянен характер. Добавките за разстояние и кацане са с променлив характер, те не са предвидими и сигурни и не могат да се причислят към елементите, които формират БТВ за изчисляване на обезщетението.

            Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

             На въззиваемата страна-ищец се дължат 700 лв.разноски за оставената без уважение жалба на ответника .

             Водим от гореизложеното, съдът

            

                                                        Р   Е   Ш   И :

    

                 ПОТВЪРЖДАВА  решение от 04.11.2020 г. по гр.д. №18132/20 г., СРС, ГО, 72 с-в в обжалваните части.

                ОСЪЖДА „У.Е.У.“ ЦРТ, дружество учредено и съществуващо съгласно законодателството на Унгария, фирмен № Cg 01-10-140174 със седалище гр. Будапеща, ул. Кое 2/А, В, сграда II-V, действащ в РБ чрез клона си У.Е.У. Црт - клон България КЧТ, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.А., ЕГН **********,***, на основание чл.78 ал3 ГПК сумата 700 лв.разноски пред въззивната инстанция.

               РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

          

            ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

           

                                           2.