№ 12422
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110126323 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Й Б“ ЕАД (с предишно
наименование „Т Б“ ЕАД) срещу Т. Т. М..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна са сключени следните договори:
договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 16.05.2016г. и договор за
лизинг към същия номер на мобилно устройство марка „Samsung”, модел „Galaxy S4 White”
от 16.05.2016г. и договор за лизинг на мобилно устройство „Tablet Prestigio Wize 3408 4G 8”
от 25.06.2016г. Твърди се, че ответникът не изпълнявал договорите, поради което моли да
признато по отношение на ответника, че последният дължи следната сума, за която имало
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: 257,78 лв. - главница,
представляваща стойност на потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни
услуги от 16.05.2016г. за периода от 01.07.2016г. до 30.11.2016г., ведно със законната лихва
от 08.08.2018г. до изплащане на вземането, както и да бъде осъден да заплати сума за
дължими лизингови вноски в размер на 286,43 лв., от които 172,62 лв. за мобилно
устройство марка „Samsung”, модел „Galaxy S4 White” и 113,81 лв. за мобилно устройство
„Tablet Prestigio Wize 3408 4G 8“.
Ответната страна е получила препис от исковата молба (чрез назначения особен
представител), по която е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва сочената от ищеца предсрочна
изискуемост на претендираните лизингови вноски. Прави възражение за погасяване по
давност на осъдителния иск. Моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен установителният иск за сумата от 257,78 лв., представляваща стойност
на потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 16.05.2016г. за
периода от 01.07.2016г. до 30.11.2016г., в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно правоотношение по валиден договор за предоставяне на телекомуникационни
услуги, размера на вземанията за процесния период, както и предоставянето на процесните
услуги.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните има
сключен договор за мобилни услуги от 16.05.2016г. за мобилен номер +359*********, по
силата, на който ответната страна дължи стандартен месечен абонамент в размер на 40,99
лв., от който ищецът дължи приспадане на уговорената отстъпка. Дължимостта на месечния
абонамент не е уговорена взависимост от наличието на определено минимално месечно
потребление от страна на абоната.
Неоснователно е в такъв случай възражението на ответника за липсата на облигационно
отношение между страните, тъй като постигнатото съгласие се установява от представения
писмен договор, който съставлява подписан частен документ (чиито подписи не са
оспорени), поради което на основание чл. 180 ГПК обективираните в него изявления се
смятат за извършени от страните по настоящото дело.
Следователно, в тежест на ответната страна е възникнало задължение да заплаща
уговорените месечни абонаментни такси и дължимите суми за потребление. Ищецът твърди,
че са останали незаплатени месечните абонаменти и потребление на услуги в размер на
257,78 лв. за периода от 01.07.2016г. до 30.11.2016г.
Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на предоставените мобилни
услуги и абонаментни такси, нито е навела възражения, че услугите не са ползвани през
процесния период (в този смисъл е и становището на процесуалния му представител по
поисканата съдебно-техническа експертиза). Ето защо, доколкото съдът е ограничен от
наведените от страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва
да се приеме, че предявеният иск за главница се явява основателен и като такъв следва да се
уважи в цялост.
С оглед акцесорния характер на претенцията следва да се уважи и искането за присъждане
на законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
По осъдителните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД:
За да е основателен предявения иск е в тежест на ищеца да докаже наличието на
облигационно правоотношение по всеки от посочените от него договори за лизинг,
предоставяне на обектите на лизинговите договори и уговорената цена.
2
В случая от приложения договор за лизинг от 16.05.2016г. е видно, че ищецът е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство марка „Samsung”,
модел „Galaxy S4 White” с обща лизингова цена от 220,57 лв., дължима на 23 лизингови
вноски, всяка в размер на 9,59 лв. (съгласно лизинговата схема, обективирана в чл. 6 от
договора за лизинг). Следователно в тежест на ответника е възникнало задължение за
сумата от 172,62 лв., представляващи лизингови вноски за процесния период от м.04.2017г.
до м.04.2018г.
От приложения договор за лизинг от 25.06.2016г. е видно, че ищецът е предоставил на
ответника за временно и възмездно ползване мобилно устройство „Tablet Prestigio Wize 3408
4G 8“ с обща лизингова цена от 137,77 лв., дължима на 23 лизингови вноски, всяка в размер
на 5,99 лв. (съгласно лизинговата схема, обективирана в чл. 6 от договора за лизинг).
Следователно в тежест на ответника е възникнало задължение за сумата от 113,81 лв.,
представляващи лизингови вноски за процесния период от м.12.2016г. до м.05.2018г.
Основателно е обаче възражението на ответника за изтекла погасителна давност на
вземанията за лизингови вноски. В съдебната практика е възприето разбирането, че
лизинговите вноски се погасяват с кратката 3-годишна погасителна давност по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД (Решение № 77 от 13.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 84/2016 г., II т. о., ТК; Решение №
16 от 09.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50185/2016 г., I г. о., ГК, Решение № 92 от
26.07.2017г. по т.д. № 1107/2016г., II т.о., ВКС, Решение № 65 от 23.05.2017г. по т.д. №
904/2016г., II т.о., ВКС, Решение № 89 от 31.07.2017г. по т.д. № 907/2016г., II т.о., ВКС и
мн.др.), която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114, ал. 1
ЗЗД).
В настоящия случай от твърденията на самия ищец става ясно, че изискуемостта на
последните претендирани от ищеца лизингови вноски е настъпила през м. 12.2016г., като
задълженията са осчетоводени с фактура № ********** от 01.12.2016г. Съгласно чл. 3, ал. 2
от договорите за лизинг вр. чл. 6, ал. 5 от общите условия към тях месечните лизингови
вноски стават изискуеми заедно с месечните такси по договора за мобилни услуги, а видно
от чл. 27 от приложените ОУ за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщителни услуги, плащането се извършва в срока посочен във фактурата. В настоящия
случай, в цитираната по-горе фактура е посочен срок за плащане 16.12.2016г., поради което
от тази дата е започнала да тече и погасителната давност. Доколкото процесните осъдителни
искове за предявени едва с исковата молба, то следва да се приеме, че към датата на
депозирането й – 12.05.2021г., погасителната давност за тези вземания е била изтекла.
По изложените съображения, предявеният установителен иск за сумата от 257,78 лв.,
представляваща стойност на потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни
услуги от 16.05.2016г. за периода от 01.07.2016г. до 30.11.2016г., ведно със законната лихва
от 08.08.2018г. до изплащане на вземането, следва да се уважи изцяло като основателен, а
осъдителните претенции за сумата от 286,43 лв. (от която 172,62 лв. лизингови вноски за
мобилно устройство марка „Samsung”, модел „Galaxy S4 White” и 113,81 лв. лизингови
вноски за мобилно устройство „Tablet Prestigio Wize 3408 4G 8“) се отхвърлят като
3
неоснователни.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените от него разноски, определени съобразно уважената част от предявените искове.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се
произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно, в
полза на ищеца следва да се присъдят следните разноски, определени съобразно уважената
част от предявените искове (като се съобрази, че част от исковете са предявени като
установителни, а друга – като осъдителни): 8,75 лв. - държавна такса за заповедното
производство, 63,04 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 35,99 лв.
– държавна такса за исковото производство, 73,41 лв. – адвокатско възнаграждение за
исковото производство и 122,35 лв. – разноски за особен представител. Разноски в полза на
ответната страна не следва да се присъждат, тъй като същата не е навела своевременно
искане в тази посока, а и не е ангажирала доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Т. Т. М.,
ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „..“ № 10, ет. 2 ДЪЛЖИ на „Й Б“ ЕАД (с
предишно наименование „Т Б“ ЕАД), с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. . 4, ........., сграда 6 сумата в размер на 257,78 ЛЕВА - непогасена главница по
договор за мобилни услуги 16.05.2016г. за месечни абонаментни такси и потребени
далекосъобщителни услуги за периода от 01.07.2016г. до 30.11.2016г., ведно със законната
лихва от 08.08.2018г. до изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52206/2018г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Й Б“ ЕАД (с предишно наименование „Т Б“ ЕАД), с ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. . 4, ........., сграда 6 против Т. Т. М.,
ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „..“ № 10, ет. 2 искове за осъждане на ответницата
да заплати сумата от 286,43 ЛЕВА, от която 172,62 лв. – неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 16.05.2016г. на мобилно устройство марка „Samsung”, модел „Galaxy
S4 White” и 113,81 лв. – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 25.06.2016г.
на мобилно устройство „Tablet Prestigio Wize 3408 4G 8“.
ОСЪЖДА Т. Т. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „..“ № 10, ет. 2 ДА
ЗАПЛАТИ на „Й Б“ ЕАД (с предишно наименование „Т Б“ ЕАД), с ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление в гр. София, ж.к. . 4, ........., сграда 6 сторените по делото разноски, а
именно: 8,75 ЛЕВА - държавна такса за заповедното производство, 63,04 ЛЕВА –
4
адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 35,99 ЛЕВА – държавна такса за
исковото производство, 73,41 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за исковото производство
и 122,35 ЛЕВА – разноски за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5