№ 18793
гр. София, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110140835 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л. В. С., ЕГН
**********, с адрес в ..., чрез пълномощника й адв. Е. И., АК – Пловдив, със съдебен адрес в
... против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от управителите З.С.Р. и А.М..
Твърди се в исковата молба, че между ищцата и ответното дружество е сключен
договор за кредит на 11.11.2017 г., по силата на който на Л. С. са предоставени заемни
средства в размер на 1 100 лв. при фиксиран лихвен процент по заема 40,77% и годишен
процент на разходите – 50 %. Съгласно договора за заем, ищцата дължи такса за експресно
разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 179,15 лв., която
следва да престира заедно с месечната погасителна вноска. Ищцата излага доводи, че
клаузата регламентираща заплащането на таксата за експресно разглеждане е нищожна, тъй
като е неравноправна, противоречи на закона и на добрите нрави.
Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на Л. С. обосновава
правния интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване на нищожността на
договорната клауза, регламентираща заплащането на такса за експресно разглеждане и
осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД за връщане на дадената
парична сума нищожно основание в размер на 50 лв.
С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба задачи.
За датите на откритите съдебни заседания, процесуалният представител на ищцата
представи писмени становища, с които поддържа предявените искове и направените
доказателствени искания. Ангажира допълнително писмени доказателства. Не предприема
действия за изготвянето на допусната по искане на ищцата съдебно – счетоводна
експертиза.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк. И. И.,
1
с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Излагат се доводи за
липса на конкретизация на претенция, както и за недоказаност на твърдяното основание за
недействителност на договорната клауза. Ответникът се противопоставя на
доказателственото искане на ищцата за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна
експертиза, като сочи, че Л. С. цели посредством експертното заключение да конкретизира
цената на осъдителния иск. Сочи, също така, че ответникът не съхранява счетоводни данни
относно процесния договор, тъй като той е сключен преди повече от седем години.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът представя писмени становища, с които поддържа
направени възражения и оспорвания.
С протоколно определение от 24.07.2025 г. е допуснато изменение на размера на
осъдителния иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД, като същият се счита
заявен за сумата от 179,15 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно
доказване по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл I, II и III ЗЗД и чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, факта на сключване на договор за кредит от 11.11.2017 г., по силата
ответното дружество е предоставило на Л. С. заемни средства в размер на 1 100 лв. при
фиксиран лихвен процент по заема 40,77% и годишен процент на разходите – 50 %,
наличието на клауза в договора за заплащането на такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем в размер на 179,15 лв. и заплащането на тази
такса от ищцата на ответника. В тежест на ответника е да установи, че е налице основание
за получаването на сумата от 179,15 лв. (такса за експресно разглеждане).
Съдът намира, предявените искове за неоснователно, тъй като ищцата не проведе
пълно и главно доказване на обстоятелствата, че между нея и ответното дружество е
сключен договор за кредит № ********** от 11.11.2017 г. и в изпълнение на задължение по
този договор е заплатила такса за експерсно разглеждане в размер на 179,15 лв. Ответното
дружество не признава факта на сключването на договора за кредит и неговото съдържание,
а ищцата не установи по категоричен начин този факт. По делото е приобщен като
доказателство препис от договор за кредит № ********** от 11.11.2017 г., приложен на л. 5
от делото. Същият, обаче, няма подписи на страните, нито означение, че е сключен по
електронен път. Същевременно, не се установи по делото, че „Вивус.БГ“ ЕООД е
предоставило на ищцата сумата по договора за кредит, което също би било индиция за
възникването на договорното заемно правоотношение.
Сключването на договор за кредит № ********** от 11.11.2017 г. и неговото
съдържание не се установяват и от съдържанието на справката от Българска народна банка –
Централен кредитен регистър. В тази справка е предоставена информация за договор,
сключен между „Вивус.БГ“ ЕООД и Л. С., но този договор е с идентификатор **********,
заемната сума по него е 1 300 лв. и е усвоена на 28.04.2020 г. Следователно справката
отразява данни за договор, различен от този, посочен в исковата молба.
Предвид горното, съдът приема, че ищцата не доказа сключването на договор за
кредит № ********** от 11.11.2017 г. и неговото съдържание, което е пречка за
извършването на преценка дали той съдържа клауза за заплащане на такса за експерсно
разглеждане и дали тази клауза противоречи на императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от
ЗПК.
Ето защо, исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
2
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има само ответникът на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В полза на ответното дружество, което е представлявано от
юрисконсулт, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. В. С., ЕГН **********, с адрес в ... против
„Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от управителите З.С.Р. и А.М. за
прогласяване на нищожността на клаузата от договор за кредит № ********** от 11.11.2017
г., регламентираща заплащането на такса за експресно разглеждане и за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 179,15 лв. (сто седемдесет и девет лева и
петнадесет стотинки), представляваща такса за експресно разглеждане, платена на нищожно
основание.
ОСЪЖДА Л. В. С., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на „Вивус.БГ“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №
52-54, представлявано от управителите З.С.Р. и А.М. сумата от 100 лв. (сто лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3