Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./28.03.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 128/2023 г. по описа
на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл. 27а от Закона за закрила на детето (ЗЗДт).
Образувано е по жалба (уточнена с
допълнителна молба с вх. № 864 от 24.02.2023 г.) на М.А.А. ***, с ЕГН **********,
срещу заповед № ЗД/Д-ТХ-К-005/09.02.2023 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Каварна, с която на основание чл. 27, ал. 1, във вр. чл. 25, ал.
1, т. 5, чл. 4, ал. 1, т. 13 от ЗЗДт и чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДт е наредено детето
Р.М.А., с АСП № 012078, родено на *** г. в Република Германия, с родители: М.А.А.,
с ЕГН **********,***, и баща неизвестен, да бъде настанено временно в Звено „Майка
и бебе“ – гр. Варна до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради
допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на
материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че в
обжалваната заповед не се съдържат мотиви, които да налагат вземането на такава
мярка за закрила. Липсват факти и обстоятелства, които да сочат, че детето е в
риск, т.е., че има опасност за живота и здравето му по смисъла на § 1, т. 11 от
ДР на ЗЗДт и чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДт, която да е основание за предприемане на спешно
настаняване извън семейството. Сочи се, че заповедта не съответства на
изискването на чл. 35, ал. 2 от ЗЗДт, тъй като няма доказателства да са изчерпани
възможностите за оставане на детето в семейна среда, както и да са предприети мерки
за закрила на детето от вида на изброените в чл. 23 от ЗЗДт. Счита се, че
взетата мярка за закрила не е в интерес нито на детето, нито на майката.
Майката е бременна в 8-я месец и е принудена сама да се грижи за детето в
звеното или да го оставя на грижите на непознати за него лица, когато отсъства оттам
по здравословни причини. Биологичният баща на детето Р. живее в с. Белгун, като
в къщата има осигурени всички условия за нормалното отглеждане на детето. На
майката е много трудно да полага сама непосредствените грижи за детето Р.
предвид напредналата й бременност. Има нужда от помощта както на бащата Сергей,
така и на неговите близки. Твърди се, че при издаването на заповедта изобщо не
е обсъдено какъв е най-добрият интерес на детето и дали незабавното му
извеждане извън семейството в конкретния случай съответства на най-добрия му
интерес, който е основен принцип на закрила по чл. 3, т. 3 от ЗЗДт. Не е
извършена съпоставка на интереса на детето от гледна точка на принципа по чл.
3, т. 2 от ЗЗДт за отглеждане на детето в семейна среда. Сочи се, че съгласно
чл. 90, ал. 2 от ЗСУ не се допуска предоставянето на резидентна грижа на деца
до тригодишна възраст с изключение на предоставянето на резидентна грижа на
деца с трайни увреждания, поради което в случая не са налице предпоставките за
настаняване на детето в Звено „Майка и бебе“ – гр. Варна. В съдебно заседание
се излагат допълнителни доводи, че дори и да са били налице предпоставките за
вземане на такава мярка към момента на издаване на заповедта, то към настоящия
момент те са отпаднали. По тези съображения се иска отмяна на оспорената заповед
и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата – директорът на ДСП – Каварна, излага становище, че в хода на
административното производство са констатирани рискове относно живота и здравето на детето Р.. В условията на
спешност, с оглед на установената потребност от подкрепа на майката М., която е
обявена за издирване за участие в наказателно производство за престъпления
срещу личността в Германия и е в напреднала бременност, с цел защита правата и
интересите на обявеното за изчезнало дете Р. е проучена възможността за
настаняване в Звено „майка и дете“ към КСУДС – Варна. С издадената заповед се
цели временното осигуряване на безопасно място за детето, обезпечаване на
неговата сигурност и защита, без да бъде прекъсвана връзката и контактите му с
майката, която е лишена от подкрепа в грижите за дъщеря си и същевременно
проявява склонност към постоянна промяна в местоживеенето си с цел препятстване
на контактите ѝ със съответните социални служби.
Заинтересованата страна – Р.М.А., чрез
назначения ѝ по делото процесуален представител – адв. И.С., дава
становище за основателност на жалбата. Счита, че обжалваният административен
акт е незаконосъобразен, тъй като липсват правни основания за издаването му,
поради което следва да бъде отменен. Твърди, че от събраните по делото писмени
и гласи доказателства не се установява детето да е поставено в риск, изискващ
извеждането му от семейна среда. Не са изследвани възможностите детето да бъде
настанено в друга подкрепяща го среда, като административният орган се е
позовал основно на констатациите, направени по време на пребиваването на
семейството в Германия. Тези обстоятелства не са установени в България. Не се
установяват и към настоящия момент, поради което процесната мярка, макар и да е
била неотложна, необходимостта от нея е отпаднала.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице съгласно чл. 27а, ал. 1 от
ЗЗДт, срещу годен за обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:
От представената административна преписка се установява, че малолетната Р.М.А.
е родена на *** г. в Република Германия от съвместното съжителство на М.А.А. и С.М.В..
Двамата се запознали в Германия, където А. живеела с родителите си в гр.
Ноймюнстер. Заживели на семейни начала, като на 29.05.2021 г. се установили в
дома на родителите на В.в с. Белгун. Четири месеца по-късно А. се върнала в
Германия при родителите си, където родила детето Р.. По подаден от брат ѝ
сигнал за упражнено спрямо нея насилие от страна на баща ѝ непълнолетната
тогава А. и детето са настанени от германските социални служби в социален дом
за срок от 1 месец. По-късно двете са поставени под попечителството на Отдел за
семейно и младежко подпомагане в гр. Ноймюнстер поради многобройните сигнали за
застрашаване на благосъстоянието им и отнемане на родителските права на
родителите ѝ.
През м. юни 2022 г. А. и В.решили да се съберат отново и да се грижат за
детето. Наели си квартира и заживели заедно, като С.В.предприел действия по
припознаване на детето съгласно удостоверение за признаване на бащинство от
02.11.2022 г. с превод от немски на български език. Впоследствие двамата решили
да се върнат в България. На 24.12.2022 г. напуснали Германия без знанието и съгласието
на немските социални служби, като пак се установили в дома на родителите на В.в
Белгун.
На 08.02.2022 г. се скарали и А. решила да се прибере в дома си в град
Балчик. Поискала да си вземе детето, но В.не ѝ го дал, поради което потърсила
съдействието на полицията. На 09.02.2022 г. подала искане в РУ – Каварна, по
повод на което полицейският служител установил, че тя и малолетната Р. са
обявени за международно издирване по сигнал на германските власти – майката като
лице, издирвано за участие в наказателно производство, а детето като изчезнало
непълнолетно дете с цел поставянето му под закрила.
Същият ден полицейският служител подал сигнал в ОЗД при ДСП – Каварна с №
СИГ/Д-ТХ-К/7 с оглед на необходимостта от настаняване на детето на безопасно
място с цел обезпечаване на неговата сигурност и недопускане на безнадзорното
му придвижване.
След постъпване на сигнала е предприето спешно проучване на случая от
социален работник в ДСП - Каварна. Проведен е разговор с М.А. и С.В.. Установено
е, че А. е бременна в 8-я месец с второто си дете. По време на разговора тя
заявила, че не желае да продължи съжителството си със С.В. Между тях имало
постоянни скандали, на няколко пъти напускала жилището заедно с детето, но
отново се връщала, като мислела, че нещата между тях ще потръгнат. След
поредния скандал взела категорично решение да го напусне. Очаквала родителите
си да се завърнат от Германия и възнамерявала да се премести да живее в гр.
Балчик. На свой ред С.В.споделил, че няма намерение за бъдещо съвместно
съжителство с М.А., като отричал втората бременност да е от него. При направена
справка в Интегрираната информационна система на АСП и средата за международен
обмен Regix е установено, че на 19.07.2022 г. спрямо детето Р. и непълнолетната в него
период М.А. са регистрирани сигнали във връзка с подадена от германските власти
информация с искане при необходимост да им се наложи мярка за закрила.
Въз основа на извършеното проучване е изготвен доклад за оценка на сигнал
от 09.02.2023 г., съгласно който детето Р. е вписано в регистъра за деца,
нуждаещи се от специална закрила – деца в риск. Посочено е, че спрямо Р. в
Република Германия е предприета мярка за закрила, като тя и майка ѝ са
напуснали страната без знанието и съгласието на немските социални служби.
Детето до настоящия момент не е регистрирано в Р България, не му е издаден ЕГН
и няма адресна регистрация. Не е обхваното от здравната система поради липсата
на избран личен лекар и не са му поставени необходимите за възрастта ваксини.
Майката на детето има трима братя и една сестра, но всички те с родителите
ѝ живеят в Германия. Към настоящия момент няма подкрепяща среда от близки
и роднини. Майката показва силна привързаност към детето и категорично отказва
да бъде настанено в приемно семейство, но не разполага с достатъчно финансови
средства да го обгрижва. Няма сигурно жилище, работа и доходи и е в
невъзможност да задоволи в пълна степен основните жизнени потребности на дъщеря
си. Съжителят на майката С.В.не желае да живее с нея и да продължи да се грижи
за детето. Не е извършил припознаване на детето и не желае да го припознае. Въз
основа на тези факти и обстоятелства е направено заключение, че детето се
отглежда в нездравословна семейна среда, където има опасност от увреждане на
неговото физическо, душевно и морално развитие. Нарушено е правото му на
здравеопазване. Прието е, че е необходимо за майката и детето да бъде осигурен
безопасен подслон и подходящи условия за полагане на грижи, правна помощ,
консултиране, посредничество и застъпничество през институции. Предложено е
спрямо М.А. и малолетната Р. да бъдат предприети незабавни действия с цел да им
бъде осигурена безопасна и сигурна среда чрез насочване към социална услуга
Звено „Майка и бебе“ – гр. Варна, където ще получат специализирана и комплексна
подкрепа, без детето да бъде отделяно от майка си. Посочено е, че майката е
информирана за възможностите да ползва социалната услуга, като изразява желание
да бъде настанена в Звено „Майка и бебе“ – гр. Варна, за да не се разделя с дъщеря
си.
След установяване на риск за детето социалният работник в ДСП – Каварна е
открил случай. Изготвен е доклад за оценка на случая от 09.02.2023 г., в който
е посочено, че детето видимо разпознава както майка си, така и съжителя
ѝ, който се счита за негов биологичен баща. Майката изпитва емоционална
привързаност, топлота и загриженост спрямо детето си. Откликва адекватно на
потребностите на дъщеря си. Видимо детето се чувства много спокойно в
присъствието на майка си. В раздел „Капацитет на родителите“ е записано, че с
оглед на необходимостта от оказване на навременна подкрепа и намеса от страна
на ОЗД за осигуряване живота и здравето на детето Р. е потърсено съдействието
на ЗМБ/КСУДС – гр. Варна, където детето и неговата майка ще пребивават. С
извеждането на детето от семейството ще се гарантира неговата сигурност и
безопасност. Направена е оценка на случая, в която са установени три проблемни
зони – влошените взаимоотношения в семейството, липсата на подкрепа от страна
на съжителя на майката и обявяването на детето за международно издирване от
Германия. Идентифицирани са два риска – риск от изоставяне и риск от
неглижиране. Направена е препоръка да се предприеме спешна мярка за превенция
на изоставянето чрез издаване на заповед за настаняване на детето в Звено
„Майка и бебе“ към КСУДС – гр. Варна.
В същия ден е изготвена и индивидуална оценка на потребностите на детето, в
която са изложени идентични съображения за липсата на подкрепяща среда и дом и
нежеланието на С.В.да помага в отглеждането на детето, влошаването на взаимоотношенията
между майката и нейния съжител, довело до взаимното им решение да прекратят
съвместното си съжителство, наличието на специални указания от немските
социални служби, според които детето е в риск. Изразено е аналогично становище
за нуждата майката и детето да бъдат настанени на безопасно място с цел доброто
психоемоционално състояние на детето, осигуряване на подходящи условия за
отглеждане и грижа, достъп до здравна грижа, като е прието, че всичко това може
да бъде предоставено в социалната услуга Звено „Майка и бебе“ - Варна.
Въз основа на
направената оценка на случая е изготвен план за действие с цел привеждане на
детето в звеното. Планът е подписан от майката и съжителят ѝ, които са участвали
в обсъждането на планираните дейности.
На базата на събраната информация по случая е издадена
оспорената заповед № ЗД/Д-ТХ-К-005/09.02.2023 г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Каварна, с която на основание чл. 27, ал. 1,
във вр. чл. 25, ал. 1, т. 5, чл. 4, ал. 1, т. 13 от ЗЗДт
и чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДт е наредено детето Р.М.А., с АСП №
012078, родено на *** г. в Република Германия, с родители: М.А.А., с ЕГН **********,***,
и баща неизвестен, да бъде настанено временно в Звено „Майка и бебе“ – гр.
Варна до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт.
В заповедта е преповторено съдържанието на социалните
доклади. Прието е, че липсват възможности за
закрила на детето в семейна и близка до нея среда с оглед на опазване на
здравето, живота и нравственото развитие на детето, което налага предприемането
на процесната мярка за закрила. На основание чл. 60 от АПК административният
орган е допуснал предварително изпълнение на заповедта.
По делото е разпитан като свидетел С.М.В., определян като биологичния баща
на детето Р.. В показанията си лицето сочи, че живее на семейни начала с
майката на детето в дома на родителите си в с.Белгун. По време на разговора на
09.02.2023 г. двамата с М. били скарани, поради което заявил на социалните
работници, че второто дете, което тя очаква, не било от него. Изразява
съжаление за думите си тогава. Сочи, че родителите му помагат при грижите за детето
и са свикнали с него. Той и родителите му разполагали със средства да издържат М.
и детето. Къщата, в която живеели, била с четири стаи, кухня и баня. Имало отделна
стая за детето. Споделя, че понякога се карат с М., тъй като взаимно се
ревнуват. Твърди, че живее постоянно с М. и само няколко месеца били разделени.
От приложените към жалбата доказателства се установява, че след прилагане
на процесната мярка е издадено удостоверение за раждане на детето № **********
от 16.02.2023 г. от община Балчик, в което e вписана само майката М.А.А.. В графата за баща е посочено - неизвестен. По
време на престоя си в Звено „Майка и бебе“ – гр. Варна майката на няколко пъти е
ползвала спешна медицинска помощ поради здравословни оплаквания съгласно представените
по делото фишове за спешна медецинска помощ и амбулаторен лист. На 09.03.2023
г. на детето е избран личен лекар с адрес на индивидуалната му практика в гр.
Каварна, видно от регистрационна форма за първоначален избор на общопрактикуващ
лекар.
В хода на съдебното производство е извършено проучване относно условията за
отглеждане на детето в дома на С.Вичев, смятан за негов биологичен баща. В
социалния доклад е посочено, че при посещението на адреса са установени майката
М.А. и малолетната ѝ дъщеря Р.. Проведен
е разговор с майката и С.Вичев, по време на който и двамата са заявили
желанието си да продължат съвместното си съжителство и да се грижат заедно за
отглеждането и възпитанието на детето. В.е предприел необходимите действия по
припознаване на малолетната Р. пред компетентната институция – община Балчик.
Жилището, в което живеят, е собственост на родителите на С.Вичев. Състои се от
три стаи, кухня и санитарен възел, като за нуждите на младото семейство е
предоставено едно от помещенията. Къщата е електрифицирана и водоснабдена и в
нея се поддържа добра битова хигиена. В разговор със социалните работници
родителите на С.В.заявили, че ще помагат на семейството на сина си съобразно
възможностите си. В доклада е отразено, че при посещението детето Р. изглеждало
видимо добре и спокойно в присъствието на близките си, които го обгрижвали. М.А.
и С.В.очевидно били преодолели крайно противоречивите си взаимоотношения от
началото на миналия месец, предпоставили случилите се събития. Според
социалните работници тази ситуация не е ново начало в съвместния живот на
двамата, а повтарящо се състояние на взаимоотношенията помежду им. Направено е
заключение, че с оглед на демонстрираното от А. и В.поведение през м. февруари
направените в хода на посещението констатации е рано да се считат като
безспорно свидетелство за преодоляване на противоречията помежду им, които
неизбежно рефлектират върху детето.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Заповедта е издадена от надлежно оправомощен орган съгласно чл. 27, ал. 1
от ЗЗДт, във вр. с § 1, т. 15 от ДР на ЗЗДт, в изискуемата писмена форма, но
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон.
Процесната заповед е издадена на основание чл. 27, ал. 1,
във вр. чл. 25, ал. 1, т. 5, чл. 4, ал. 1, т. 13 от ЗЗДт
и чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДт, които предвиждат спешно временно настаняване извън
семейството, когато е налице опасност за здравето и живота на детето, т.е.
когато детето е в риск. По смисъла на чл. 27, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от
ЗЗДт това може да включва настаняване в семейство на роднини или близки, в
приемно семейство или в социална или интегрирана здравно – социална услуга за
резидентна грижа, като съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт в случаите на спешно
настаняване извън семейството не се налага изчерпване на всички възможности за
закрила в семейството по чл. 23 от ЗЗДт.
В случая предприетата от административния орган мярка за закрила е
настаняване на детето в Звено „Майка и бебе“, което по своята правна същност
представлява социална услуга. До 01 януари на годината, следваща приемането на
Националната карта на социалните услуги по чл. 34 от ЗСУ, действат и се
прилагат старите дефиниции на социалните услуги и специализираните институции
съгласно отменения в тази част ППЗСП по аргумент от § 31 и следващи от ПЗР на
ЗСУ. Такава карта не е приета до настоящия момент, поради което са приложими разпоредбите
на чл. 36, ал. 2, т. 7 от ППЗСП (отм.) и § 1, т. 30 от от ДР на ППЗСП (отм.). Съгласно тези разпоредби Звено „Майка и бебе“ е социална услуга в общността.
С нея се цели осигуряване на закрила и безплатен подслон на детето, без да се
налага отделяне от майката. Основният ползвател на услугата е двойката майка –
дете, при която детето е в риск и е под три години. Следователно настаняването
на дете в звено „Майка и бебе“ заедно с негов родител попада в хипотезата на
чл. 26, ал. 5 от ЗЗДт, във вр. чл. 24 и чл. 23, т. 2 от ЗЗДт и следва да се
извършва въз основа на направление от ДСП. По силата на чл. 88, ал. 1 от ЗСУ направлението
за ползване на социална услуга в изпълнение на мерки по ЗЗДт се издава по реда
на чл. 20, ал. 2 от ППЗЗДт, а когато това е невъзможно, се издава заповед за
ползване на социална услуга при условията и по реда на чл. 20, ал. 4 от ППЗЗДт.
Този ред е приложим и в случаите на спешно настаняване, но тогава сроковете за
издаване на направление/заповед за ползване на услугата са по-кратки, като
мерките имат незабавен характер с оглед на тяхната обезпечителна функция.
В случая е очевидно, че към момента на предприемане на процесната мярка детето
е било в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. „в“ от ДР на ЗЗДт. Макар и да показвала
желание и готовност да се грижи за детето, майката била в невъзможност да му осигури
безопасна среда и благоприятни условия за отглеждането и възпитанието му поради
влошените взаимоотношения в семейството и липсата на жилище. М.А. и съжителят
ѝ, считан за биологичен баща на детето, били разделени, като и двамата
отказвали да продължат съвместното си съжителство. След като напуснала дома на С.Вичев,
майката потърсила съдействието на органите на полицията, за да си вземе обратно
детето. Нямала достатъчно финансови средства, за да обезпечи основните жизнени
потребности на дъщеря си, била в напреднала бременност и не разполагала с
подкрепяща среда и дом, в които да бъде приютена, тъй като по-голямата част от
близките ѝ се намирали в Германия. Освен това М.А. и малолетната Р. били
обявени за международно издирване от германските власти, като детето било
вписано в регистъра за деца, нуждаещи се от специална закрила – деца в риск. При
тези рискови фактори правилно административният орган е приел, че съществува
опасност от увреждане на физическото, психическоемоционалното, нравственото и
социалното развитие на детето, която изисква спешна мярка за закрила, както и
че настаняването в социалната услуга Звено „Майка и бебе“ е подходяща мярка за
закрила с оглед на ниската възраст на детето, но неправилно е приел, че предоставянето
на тази услуга следва да бъде осъществено със заповед за временно настаняване
по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДт, във вр. чл. 33, ал. 1 от ППЗЗт. От данните по
делото е видно, че М.А. е изградила силни доверителни отношения с дъщеря си Р.,
която се чувства много спокойна в нейно присъствие. Майката е изключително
привързана към детето, проявява топлота и загриженост спрямо него и откликва
адекватно на потребностите му. В социалния доклад за оценка на сигнала изрично
е посочено, че майката е информирана за възможността да ползва процесната социална
услуга и е изразила желание да бъде настанена в звеното заедно с дъщеря си, за
да не се разделят двете. Съгласно изготвения план за действие М.А. е оказала
активно съдействие при извеждането на детето. При тази силна емоционална връзка
и близост на майката с детето и ясно изразеното ѝ съгласие да бъде
настанена заедно с него в Звено „Майка и бебе“ административният орган е
следвало да пристъпи към издаване на направление за ползване на социална услуга
по чл. 20, ал. 2 от ППЗЗДт, във връзка с чл. 26, ал. 5 от ЗЗДт. Само ако майката
беше отказала да ползва услугата Звено „Майка и бебе“, директорът на ДСП –
Каварна можеше да издаде заповед и то заповед за ползване на социална услуга по
чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДт, а не заповед за временно настаняване по
административен ред по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДт. В случая такъв отказ от
съдействие не е бил налице, поради което направлението е било единственото
законосъобразно решение за настаняване на майката и детето в звеното с оглед на
съществуващите фактически обстоятелства към онзи момент.
Закрилата на детето се основава на
принципите по чл. 3 от ЗЗДт, като гаранция за тяхното спазване са подробно
разписаните в ЗЗДт и ППЗЗДт процесуални правила за прилагане на мерките за
закрила. Само при стриктното съблюдаване на тези правила би могло да се отчетат
всички специфики на конкретните отношения, регулирани със ЗЗДт, и да се осигури
най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Ето защо, като
е приложил погрешен процесуален ред, макар и да е избрал адекватна мярка за
закрила, административният орган е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон по
смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, което е достатъчно основание за отмяна
на обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.
В съответствие с изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева съобразно представения списък на разноски по
чл. 80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №
ЗД/Д-ТХ-К-005/09.02.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Каварна.
ОСЪЖДА
Агенция за социално подпомагане – София да заплати на М.А.А. ***, с ЕГН **********,
сумата от 500 (петстотин) лева, сторени разноски за
първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия :