Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Д. Шулева, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 11350 по
описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от Г.М.Б. и А.И.Б. против Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ искове с правно основание чл.
284, ал. 3, т. 2 от КЗ, вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Ищците
твърдят, че на 18.08.2011 г., около 21:00 часа, в Русийон,
Франция, на ул. „Емил Зола“, настъпил пътен инцидент с френско превозно
средство, с френска регистрация - скутер РlAGGIO 125, peг.№ ***BGC 83, управляван от
българския гражданин К.В. и пътник А.Б.. Твърдят, че водачът на скутера изгубил
управление над превозното средство и причинил пътно-транспортното произшествие,
в резултат на което синът на ищците А.Б.
починал на място, а водачът В. бил откаран с хеликоптер за лечение. Твърдят, че
в случая не може да се определи кой е застрахователят на виновния водач и не е
ясно дали е била сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Поддържат, че
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника НББАЗ, тъй
като пострадалият А.Б. е български гражданин, пътно-транспортното произшествие
е настъпило на територията на Франция с МПС, което обичайно се намира на
територията на държава-членка. Ищците твърдят, че претърпели неимуществени
вреди, които се изразили в болки и страдания от трагичната загуба на сина им. Молят
съда да осъди ответника да заплати на всеки от тях обезщетение за неимуществени
вреди в размера на по 100 000 лв., представляващи част от по 200 000лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане/18.08.2011 г./
до окончателно изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете.
Поддържа доводи за недопустимост на исковата молба. Твърди, че в Кодекса за
застраховане не е предвидена възможност за предявяване на съдебни искове срещу
Компенсационния орган, освен в хипотезата на чл.516, ал.8 от КЗ. Поддържа, че
производството срещу Компенсацинния орган е само извънсъдебно, като се позовава
на решение на СЕС от 17.01.2013 г. по дело С-541/2011, постановено по
преюдициално запитване относно тълкуване на чл.6, параграф 1 от Директива
2000/26/ЕО. Твърди, че дори и в хипотезата, когато по извънсъдебна претенция Компенсационният
орган не е изплатил обезщетение, то същият отново не е процесуалноправно легитимиран
да бъде ответник по съдебна процедура, защото в този случай увреденото лице има
пряк иск срещу съответния застраховател или Гаранционен фонд, съгласно
чл.11,т.2, вр. чл.9, т.1,б.“б“ от Регламент № 44/2001/ЕО от 22.12.0200 г. На следващо място ответникът оспорва основателността на исковете, поради следните
съображения: оспорва механизма на настъпване на произшествието; оспорва
твърдението, че смъртта на пострадалия е в причинно-следствена връзка с
произшествието; оспорва родствената връзка на ищците с А.Б.; оспорва ищците да
са претърпели неимуществени вреди; оспорва размера на иска. Твърди, че синът на
ищците управлявал процесното пътно превозно средство и бил виновен за настъпването на произшествието и вредоносния
резултат. В случай, че в хода на делото се установи, че водачът на пътното
превозно средство е бил К.В., ответникът поддържа възражение за съпричиняване
на вредите от починалия А.Б., тъй като се намирал под въздействието на алкохол,
съгласил се да го вози лице, употребило алкохол, при това с несъобразена
скорост, и не ползвал предпазна каска, както и скутерът бил използван
противоправно – без съгласието на действителния собственик. Ответникът оспорва
претенцията за законна лихва, като се позовава на чл.516, ал.2 от КЗ и чл. 380,
ал.3 от КЗ. Същевременно поддържа възражение за погасяване по давност на
главните искове по френското материално право и възражение за недължимост на законна
лихва по френското материално право. Позавава се на изтекла погасителна давност
за претенцията за законната лихва за
периода 18.08.2011г. - 04.01.2013 г.
Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието
полицейско досие за пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.08.2011 г.
в Русийон, Франция, с превод на български език, което е получено чрез
международна поръчка по друго дело на СГС – гр.д № 7845/2017г., препратено е по
настоящото дело и е приобщено към доказателствения материал.
Чрез международна
съдебна поръчка до Република Франция по делото са събрани доказателства за
приложимото френско право към датата на деликта 18.08.2011 г.
Видно от полицейското досие на 18.08.2011 г.,
около 21:00 часа, в Русийон, Франция, на ул. „Емил Зола“, е настъпил пътен
инцидент със скутер РlAGGIO 125, peг.№ ***BGC
83, френско превозно средство, с френска регистрация, с участници К.В. и А.Б.,
като при инцидента е починал синът на ищците - А.Б..
От писмо изх. №
00001/2019 г. на окръжния прокурор на гр. Виен се установява, че наказателното
производство относно ПТП със смъртен изход, настъпило на 18.08.2011 г. на
територията на Община Русийон под № 12072-45 е прекратено, поради недоказаност
на престъпно деяние.
В приложения Транспортен
протокол за ПТП със смъртен случай от 19.08.2011г., съставен от главен подофицер
Д.М., е посочено, че на 18.08.2011 г., в 20.50 ч. в полицията е постъпило
оплакване от лицето А.К., че двама българи са откраднали неговия скутер с
контролен номер ***BGC 83, както и че по същото време е постъпила информация за
ПТП на улица "Емил Зола", на която описаният скутер е самокатострофирал
и е имало две ранени лица. В 21 ч. местопроизшествието е посетено от полицейски
служители, констатирано е, че скутерът на г-н К.лежи на земята, а под скутера
се намират две лица, които са тежко ранени. За едно от двете лица е установено,
че се казва К.В., а другото лице е без
документ за самоличност, но по данни на А.К. лицето се казва А.Б.. Посочено е,
че е извикан хеликоптер на „Бърза помощ“, тъй като лицата са тежко ранени, но
въпреки усилията на спешния екип, А.Б. е починал, а К.В. е откаран за лечение в
болница в гр. Лион.
Видно от протокол №
02158/2011 г. престъплението е квалифицирано като убийство по непредпазливост
от водач на МПС и управление на превозно средство с несъобразена скорост. В
протокола е отразено, че поради различните сведения, разследващите не могат категорично
да потвърдят дали В. или Б. е управлявал
мотопеда. Разрешено е тялото на Б. да бъде репатрирано в страната му по
произход, предвид искането на семейството му и липсата на жалба. Отразено е
още, че А.К. е направил фалшива декларация за кражба на мотопеда. Той е използвал
жертвите като работна сила, без да декларира това обстоятелство, а преди
няколко седмици е дал скутера на А.Б., за да пътува с него до работния обект.
В сведение за
транспортното средство е отразено, че скутер PIAGGIО 125 с рег. номер ***BGC 83 е собственост на А.К.,
като за превозното средство не е установено да има застраховка.
Видно от талон за кръвна
проба на починалия Б. е установено, че по време на катастрофата е имал
концентрация на алкохол в кръвта си от 1,49 промила.
В своите обяснения в
съдебно заседание по реда на чл.176 от ГПК ищецът А.Б./баща на починалия А.Б./,
заявява, че не е видял сина си и св.В. да са консумирали алкохол в деня на
злополуката. Твърди, че при него самия също не е имало алкохол. Видно от
протокола за разпит на ищеца пред разследващия орган във Франция на 19.08.2011
г. той е заявил, че синът му и неговият братовчед В. са пили алкохол – две или
три малки бутилки алкохол. Съдът разглежда показанията на ищеца пред
разследващия орган във Франция като писмени изявления за неизгодни за него
факти по делото.
За установяване на претърпените
от ищците неимуществени вреди са събрани гласни доказателствени средства. От
показанията на св. В.- съпруг на дъщерята на ищците, се установява, че познава
семейството от 15 години. А. бил добро момче. Отишъл във Франция да работи, за
да издържа семейството си. Свидетелят не знае дали А. е имал шофьорска книжка. След
смъртта на Б. родителите му плачели неутешимо. Продали апартамента си, за да
докарат тялото му от Франция. Продължавали да скърбят за сина си, често се
събирали и правели помени за него.
За установяване на
механизма на катастрофата е разпитан св. К.В. и чрез международна поръчка по
делегация са събрани показанията на св. Д.М.и А.Л., както и е изслушана
комплексна автотехническа и меицинска експертиза.
От показанията на св.В. се
установява, че вечерта на катастрофата двамата с А.Б. консумирали твърд алкохол
в квартирата, в която живеели, а бащата на Б./ищецът А.Б./ също пиел в
съседната стая. В. и А.Б. били братовчеди и на другия ден възнамерявали да
отпътуват за България, били резервирали места в автобуса. Вечерта А. се обадил на
шефа си и му казал, че му трябват пари, започнал да го заплашва, че ще отиде у тях.
Излязъл от апартамента и слязъл долу, попитал къде са ключовете от мотора, но
свидетлят В. не знаел. Върнали се обратно горе, за да потърси Б. ключовете за
мотопеда. Баща му бил горе и продължавал да пие, дори не ги попитал къде
отиват. В. предупредил бащата на А., че синът му е пиян и че ще направи беля,
но той даже „не си мръднал косъма“. След като А. Б. намерил ключа за мотора, се качил на него и
си сложил каска на главата. Св. В. също се качил на мотора. Отишли заедно до
дома на работодателя на А.Б., позвънили на звънеца, но никой не излязъл. А.Б. прескочил оградата, жената на шефа му излязла
на прозореца. Той се уплашил и се върнал назад, качил се на мотора и си сложил
каската- тръгнали обратно. На един стръмен завой А. преминал надясно с бясна скорост
и закачил тялото на свидетеля в стената.
След една седмица свидетелят се събудил в болницата. Този мотор бил на шефа на А.Б.. Той му го дал, за да пътува с него от
къщи до работа и обратно. Свидетелят В.
бил отскоро във Франция, от един месец, и не знаел много за мястото; отивал натам, накъдето
го упътели другите. Преди да тръгнат с мотора, А. бил „кьоркютук“ пиян. След
катастрофата свидетелят не бил говорил с родителите на А.. Бащата на А. след
като се върнал в България казал на майка му, че синът им е карал мотора, а не св.В..
Във Франция обяснили на свидетеля, че са предали намерената на мястото на катастрофата каска на
бащата на А.. Свидетелят дал показания във
Франция – казал, че не е карал мотопеда.
При разпита на В. във Франция му казали, че някакъв свидетел твърдял, че
той е карал мотопеда. Преводачката му разяснила, че са взели отпечатъци от
мотопеда и че знаели, че не той го е карал. Свидетелят не си спомня да са му
взимали отпечатъци. Преводачката му казала още, че каската е била на братовчед
му. После го пуснали и от полицията не го потърсили повече. След произшествието останал във Франция още 2
години за операции. Срещу него нямало дело, нито присъда. Понеже бил без каска,
клепачът на дясното му око се затворил. Нараняванията, които получил, били по главата,
окото китките, ръцете. Имал рани, счупвания, цялата му дясна страна била в
рани, главата му била пукната. На мястото на произшествието нямало тротоар. Не
си спомня с какви дрехи е бил.
От показанията на
разпитания чрез международна поръчка по делегация свидетел Д.М.се установява,
че има спомен за пътен инцидент с мотопед, в който са участвали две лица. Не
знае дали двамата са били върху мотопеда или единият е блъснал другия. В деня
на катастрофата свидетелят разговарял с А.Л. на съседна улица - „Емил Зола“. Не
видели инцидента, но чули силен удар. Забързали към мястото, откъдето чули шума.
Видели две лица на земята, които били ранени и малко по-далече от тях се намирал мотопед,
който бил преобърнат. Когато пристигнали, вече се били събрали хора, които извикали
„Бърза помощ“. На мястото на произшествието
и двамата пострадали били живи, но единият бил в по-тежко състоятие от
другия. Св.М.се притекъл на помощ на този от пострадалите, който бил в по-добро състояние. Той бил
наранен в главата, кървял обилно. Свидетелят
не направил кой знае какво, казал му да не се движи, да не докосва
раната си. М.се опитал да разбере как е настъпил инцидентът, но пострадалият
бил чужд гражданин, изразявал се трудно на френски език. От думите му разбрал,
че другото лице било негов братовчед или член на семейството му; не казал дали
са били заедно върху мотопеда и свидетелят не разбрал дали това е било така.
Пострадалият не казал кой е управлявал мотопеда. В момента, в който ги намерили,
не носели каски. Свидетелят не видял в близост да има каски. Пътно-транспортното
произшествие станало на завоя, който водел към училището “Жан Д, Арк“ над
ветеринарния кабинет. На място имало асвалт, нямало тротоар, вместо се виждал чакъл.
Относно положението на телата на пострадалите заявява, че този, за когото се
погрижил, се намирал на средата на пътя, малко по-ниско от другия, по-близо до
пътя, водещ към училището. Другият ранен бил на около 4-5 метра от пострадалия,
за когото се погрижил. Не знае кой е управлявал мотопеда. Дори преди 10 години
не разбрал кой го е управлявал. Не си спомня облеклото и телосложението на пострадалите.
От показанията на разпитаната чрез международна поръчка по
делегация свидетелка А.Л. се установява,
че е видяла мотопеда, който преминал по
ул.“Емил Зола“. Качвал се нагоре по улицата. Тогава си казали с нейния колега/М./,
че мотопедът се движи твърде бързо и че единият от пътуващите върху него не
носи каска, а другият има поставена каска, но не е завързана. Не си спомня кой
е носил каска, мисли, че е този, който е все още жив. После чули с М., че
мотопедът слиза по улицата. Преди да го видят, чули силен шум. Тогава видели
как каската лети във въздуха, на височина над 2 метра. Каската била черна на
цвят. Веднага отишли да видят този, които още бил жив, а М.отишъл да види
другия. Имало и други хора, които били спрели. Когато чули шума, тя и М.се обадили на „Бърза помощ“. Свидетелката не
видяла самия инцидент, чула само шума, който й подсказал, че нещо се е случило. Не чула шум от спирачки преди
удара. На място имало голям тротоар, който бил опасен. Мотопедът бил разположен
върху тротоара, на мястото, където се чул ударът. Мотопедът не бил на пътя.
Водачът бил на пътя, около 15 метра по-далече. Опитал се да се вдигне, но се
подхлъзнал. Всички му казали да стои неподвижен. Той крещял „братовчед, братовчед“.
Казали му, че ще се погрижат за него. Пасажерът бил до мотопеда, но това
всъщност бил водачът. Той имал конвулсии, тялото му треперело. Когато го
видяла, очите му били затворени, не мърдал. Изглеждал като починал на място.
Свидетелката счита, че този, който е
починал, е бил водачът. Този, който бил на земята и който имал конвулсии, бил
без каска, имал бяла блуза с къс ръкав, къса коса, бил по-скоро слаб, с по-светла кожа от другото ранено лице.
Другият, който оцелял, имал леко къдрава черна коса, леко тъмна кожа, бил
по-едър от двамата и носел дънки. Двамата били на ръст между 1.70 и 1.80 м. По-слабият се намирал на улицата по-горе
от другия. Свидетелката заявява, че не си спомня кой е управлявал мотопеда и има голямо смнение по
този въпрос.
По делото е изслушано и
прието заключение на комплексна автотехническа и медицинска експертиза, което
съдът кредитира като компетентно и обективно дадено. Вещото лице-автоексперт
описва като най-вероятен следният механизъм на настъпване на катастрофата: На
18.08.2011 г., около 20.50 ч., в гр. Русийон, Франция, мотопед „Пиаджо “ с peг.
№ ***BGC 83 се е движел по ул. „Емил Зола“ в посока от ул. „Жене“ към ул. „Ла
Мартин“ при наклон на спускане. Достигнал е до лява за него крива /завой/ и
поради движението си със скорост, която е била над критичната за завоя, водачът
е загубил управление над превозното средство, отклонил се е вдясно, паднал е на дясната си страна и е продължил
движението си, плъзгайки се надолу по пътната настилка до мястото, на което е бил
намерен. При падането на мотоциклета надясно водачът и пътникът зад него са
паднали на пътната настилка, при което са получили травматични увреждания. В
заключението е посочено, че причината за смъртта на А.Б. е черепно-мозъчна
травма, която е в пряка причинно-следствена връзка с катастрофата.
В съдебно заседание
вещите лица потвърждават заключението. Вещото лице- съдебен лекар заявява, че
при черепно-мозъчната травма е малко вероятно пострадалият да е бил в съзнание.
Вещото лице – автоексперт заявява, че по-близо до мотора е било тялото на
лицето, което е останало живо. В съдебно заседание автоекспертът е отговорил и
на хипотетични въпроси, като е разяснил, че в хипотеза на удар на мотор в
препятствие, тялото на водача би останало по-близо до мотора; на теория
мотопедът би могъл да се удари в бордюр или стена, но протоколът за ПТП е
оскъден. Ако обаче не е имало такъв удар, а моторът е паднал настрани, тези
обяснения няма да важат. Всичко зависи от механизма на пътно-транспортното
произшествие.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявените искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са с правно основание чл.284,
ал.3, т.2 от КЗ/отм/.
Съгласно чл. 284, ал.3,
т.2 от КЗ/отм/, Бюрото в качеството си на Компенсационен
орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България,
когато: в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в
държава членка, различна от Република България, не може да се определи
застрахователят на виновния водач.
За да бъдат уважени
предявените искове трябва да е установен
следният ФС: 1/ищците да имат качеството на увредени лица по смисъла на чл.265,
ал.2 от КЗ/отм/ и да пребивават в България; 2/да е установен фактическият
състав на деликт по отношение на водач на МПС: вреда, противоправно поведение,
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредата; вина;
3/да е настъпило застрахователно събитие в държава членка, различна от
България; 4/в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие да не
може да се определи застрахователят на виновния водач; 5/ да е установен
размерът на исковете.
От писмените
доказателства по полицейското производство във Франция по протокол № 02158/2011
г. се установи, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в тази държава и
в двумесечен срок не е бил установен застрахователят на виновния водач./
сведение относно превозните средства – л.8 от приложено гр.д. № 57/2016г. на
СРС/.
Отговорността на НББАЗ в
конкретния случай е ангажирана в качеството на Компенсационен орган, който
замества институцията, натоварена да действа като компенсационен орган в
държавата членка. Приложимото право
следва да се определи по реда на чл.105, ал.1 от КМЧП. Съгласно чл. 105, ал.1 от КМЧП, задълженията, произтичащи от непозволено увреждане,
се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има
опасност да настъпят непосредствените вреди. Разпоредбата
съответства като съдържание на чл. 4, ал. 1 от Регламент № 864/2007 г.
относно приложимото право към извъндоговорните задължения /приложим от
11.01.2009г./, тъй като е реципирана от проекта за този регламент. Тази разпоредба трябва да се тълкува и прилага по същия начин, както и регламентът, с оглед
необходимостта да се постигне еднообразие в начина, по който регламентът се тълкува и
прилага във всички държави - членки на ЕС. Следва да се вземе предвид и § 17 от
преамбюла на Регламент № 864/2007 г., според който:
"Приложимото право трябва да
бъде определено въз основа на мястото, където е настъпила вредата, независимо
от държавата или държавите, в които биха могли да настъпят непреките последици".
С решение № С-350/14 на съда на ЕО е прието
по преюдициално запитване, че по смисъла на чл.4, параграф 1 от Регламент №
864/2007 вредите, произтичащи от пътно-транспортни произшествия, претърпени от
наследници, които имат постоянно местоживеене в една страна на ЕС, а смъртта на
техния родственик е настъпила при ПТП в
друга държава на ЕС, трябва да се квалифицират като „непреки последици“ от това
произшествие. Съгласно цитираното решение, в тези случаи
е приложимо правото на държавата, където е настъпила пряката вреда, а не където
се търпят т.нар "косвено" причинени вреди, представляващи следствие
от претърпяната от увреденото лице вреда. Ищците са косвено увредени лица, доколкото основанието на
тяхната отговорност е деликтът, който е причинен на техния син, поради
което приложимо е правото, което урежда последиците
от това неправомерно деяние – в конкретния случай това е френското право.
Приложимият френски закон,
уреждащ гражданската отговорност за непозволено увреждане, настъпило при пътнотранспортно
произшествие, е Френският граждански кодекс, както и Закон № 85-667 от 5 юли
1985 г. за подобряване ситуацията на пострадалите от пътнотранспортни
произшествия и ускоряване на процедурите за обезщетения.
Съгласно чл.1382 от
Френския граждански кодекс, всяко човешко действие, причинило вреда другиму,
задължава този, който е причинил вредата, да я поправи.
Съгласно чл.3 от Закон №
85-677 от 05.07.1985 г. за подобряване ситуацията на пострадалите от
пътнотранспортни произшествия и ускоряване на процедурите за обезщетения,
правото на обезщетение на неимуществени вреди понесени от ПТП, имат
пострадалите, с изключение на водачите на наземни моторни превозни средства.
По настоящото дело е
спорно дали посоченият в исковата молба К.В. е управлявал скутера, респ.дали
той е виновен за настъпването на катастрофата, или синът на ищците А.Б. е управлява
пътното превозно средство. В случай, че скутерът е бил управляван от сина на
ищците, те нямат право на претендираните обезщетения. В тежест на ищците е да
докажат, че скутерът е бил управляван от посоченото от тях лице - К.В..
За установяване на
механизма на катастрофата и обстоятелството кой е бил водач на скутера по
делото е прието копие на досието на полицеското производство във Франция, получено чрез международна поръчка по друго
дело на СГС, касаещо същото пътно-транспортно произшествие – гр.д. №7845/2017г.
на СГС, I ГО, 7 състав.
Материалите от тази международна поръчка
по искане на страните, ведно с превод, са препратени от СГС, ГО, 7 състав, до
настоащия състав и са приети като доказателства по делото.
Наред с това чрез
международна поръчка, извършена по настоящото дело, бе извършен разпит по
делегация на френските граждани – Д.М.и А.Л., които са пристигнали на
местопроизшествието непосредствено след настъпването му. По делото в качеството
на свидетел бе разпитан и К.В.. Допусната бе и комплексна автотехническа и
медицинска експертиза.
От показанията на св.В.
и данните от полицейското производство във Франция се установява, че починалият
Б. и св.В. заедно са пътували върху скутера в деня на катастрофата.
Не бе доказано от ищците
обаче, че именно В. е управлявал скутера, а не починалният Б.. Св.В. в своите
показания отрича да е карал скутера. Заявява, че моторът е бил даден на А.Б. от
неговия работодател, за да ходи с него на работа. В деня на катастрофата двамата
употребили твърд алкохол. Твърди, че А.Б. бил силно повлиян от алкохола - „кюркютук“
пиян. Обадил се на работодателя си, за да поиска от него неизплатени
възнаграждения, ядосал се и решил да отиде при него си, за да се разправят. Б.
управлявал мотопеда и си сложил каска, а св.В. се возел отзад. Свидетелят
твърди, че, при разпита му в полицията, преводачката му казала, че били взети
отпечатъци от мотора и знаели, че не той го е карал. В. не си спомня да са му
взимали отпечатъци, но производството срещу него било прекратено, пуснали го от
полицията и повече не го потърсили. Заявява, че около месец преди катастрофата
пристигнал във Франция, не знаел кое къде се намира, разчитал на упътвания от
други хора, за да отиде някъде. Научил от свои близки, че когато бащата на А.Б.
се прибрал в България, казал на жена си, че синът им е карал скутера.
Показанията на разпитаните
чрез международна поръчка по делегация св.М.и св.Л.също не устанояват водач на
скутера да е бил В.. Двамата не са очевидци на самата катастрофа. В своите
показания заявяват, че са били на съседна улица, чули са силен шум и са отишли
да видят какво е станало. На място видели падналия мотопед и телата на св.В. и А.Б..
Св. М.заявява, че не знае кой от двамата е управлявал мотопеда. Дори и преди 10
години не рабрал кой го е управлява. Показанията на св. Л.са противоречиви – тя
заявява, че този, който е починал, е бил пасажерът, но веднага след това
твърди, че всъщност починалият е водачът. В крайна сметка заявява, че не си
спомня кой от двамата е управлявал мотопеда и изпитва големи съмнения по този
въпрос.
Приетата по делото
комплексна автотехническата и медицинска експертиза, която съдът кредитира,
също не установява кой от двамата е бил водач на скутера.
Косвено доказателство в
подкрепа на извода, че скутерът е бил управляван от А.Б., е обстоятелството, че
това превозно средство е било предоставено за ползване именно на Б. от неговия
работодател, а не на В., както и че синът на ищците е искал да излязат навън със скутера, за да отиде
да разговаря с работодателя си и да поиска заплащане на дължимите му трудови
възнаграждения. Косвено доказателство в подкрепа на извода, че Б. е управлявал
скутера, е и обстоятелството, че В. отскоро е бил във Франция, поради което е очаквал
да го упътват, за да отиде някъде. Логично е след като са отивали при
работодателя на Б. именно Б. да е управлявал скутера. В протокол от 27.08.2011 г. за предаване на
намерените на място вещи е посочено, че на бащата на Б. – А.Б. - е предаден
сак, съдържащ дрехи, каска, обувка и портфейл на неговия син, т.е разследващите
органи са приели, че каската е била на починалия А.Б..
Така събраните
доказателства не доказват твърденията на ищците, че В. е управлявал скутера.
Липсва основен елемент от фактическия състав на приложимата норма, поради което
предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, се дължат разноски на ответника в размер на
7492.26 лв. Ответникът представи списък на разноските, в който са посочените
следните разходи: 8 472лв. – за адвокатско възнаграждение, 80 лв. - депозит
за свидетел и 412,26 лв. за езиков превод. Съдът намира възражението на ищците за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника за основателно, като
намалява същото от 8 472 лв. с ДДС до сумата от 7 000 лв. с ДДС, отчитайки
правната и фактическа сложност на делото, както и обема на събраните по делото
доказателства, обстоятелството, че са събрани и доказателства чрез международни
поръчки, както и че при решаването на спора е приложимо френското право, което
също е следвало да бъде проучено от ответника, за да аргументира защитата си. Така
размерът на разноските съдът определи на 7492.26 лв./7000 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение + 80 лв. – депозит за свидетел + 412.26 лв. –
разноски за езиков превод/.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М.Б., ЕГН **********,***
15, съдебен адрес *** - за адв.К.,
против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, съдебен адрес:***
– за адвокатско дружество „А.Д., Р.Г.и съдружници“, иск с правно основание чл.
284, ал. 3, т. 2 от КЗ/отм/, за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща
част от 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания oт смъртта на нейния син А.Б.,
починал при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.08.2011 г. в
гр.Русийон, Република Франция, при управление на скутер с френска
регистрация РlAGGIO 125, peг.№ ***BGC
83, за който не е установена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва, считано от 18.08.2011 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.Б., ЕГН **********,***
15, съдебен адрес *** - за адв.К.,
против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, съдебен
адрес:*** – за адвокатско дружество „А.Д., Р.Г.и съдружници“, иск с правно
основание чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ/отм/, за заплащане на сумата от 100 000
лв., представляваща част от 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания oт
смъртта на неговия син А.Б., починал при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 18.08.2011 г. в гр.Русийон, Република Франция, при управление на
скутер с френска регистрация РlAGGIO
125, peг.№ ***BGC 83, за който не е установена застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2011 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.М.Б., ЕГН **********, и А.И.Б.,
ЕГН **********, да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размера на 7492.26 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: