Русенската окръжна
прокуратура е обвинила, както следва:
Подсъдимият П.С.П. в това, че
на 20.04. 2014год. в гр.Русе, умишлено умъртвил рождената си дъщеря П. П. П.
ЕГН: **********- на 7 години, като убийството е извършено по особено мъчителен
начин за убития и с особена жестокост, а пострадалата е малолетно лице, което
се е намирало в безпомощно състояние- престъпление по чл.116 ал.1 т.3
пр.последно т.4 пр.2 т.5 и т.6 пр.3 и пр.4 вр. с чл.115 от НК.
Подсъдимата Е.О.Г.-П. в това, че на 20.04.2014год. в
гр.Русе, при непосредствена опасност за живота на малолетната П. П. П. ЕГН:
**********- на 7 години, не й се притекла на помощ, която е могла да даде без
опасност за себе си или за другиго- престъпление по чл.139 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението срещу двамата
подсъдими, като твърди, че то е доказано от фактическа и правна страна. Иска
съдът да признае подсъдимия П.С.П. за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.последно т.4 пр.2 т.5 и т.6 пр.3 и пр.4 вр.
с чл.115 от НК, като му наложи наказание доживотен затвор. Иска съдът да
признае подсъдимата Е.О.Г.-П. за виновна по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл.139 от НК, като й наложи наказание пробация при следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд в полза на
обществото за срок от шест месеца, общо 150 часа по 25 часа месечно. Излага
подробни съображения в подкрепа на тезата си, включително, че предходната
присъда е отменена по подаден от РОП протест, поради което е налице съответен
протест и няма пречка на двамата подсъдими да бъдат наложени поисканите
наказания.
Подсъдимият П.П. и защитникът му адв.Сл. С. ***,
оспорват квалификацията на повдигнатото обвинение срещу подс.П.. Твърдят, че
деянието му следва да се квалифицира по чл.124 от НК, тъй като подс. П. не е действал с умисъл да причини смъртта
на детето си. Оспорва се и наличието на
квалифициращите обстоятелства „безпомощно състояние“, „особено мъчителен начин“
и „особена жестокост“. Сочат, че по отношение на подс.П.П. са налице само
смекчаващи отговорността обстоятелства и искат съдът да се произнесе с
присъдата си в този смисъл.
Подсъдимият П.П. отказва да дава обяснения пред
настоящия съдебен състав. В приобщените по реда на чл.279 ал.2, вр. с ал.1 т.4
пр.1 от НК обяснения, които е дал на досъдебното производство, признава, че на
инкриминираната дата е нанесъл побой на дъщеря си, но твърди, че е нямал
намерение да я убие. На съдебните прения поддържа казаното от защитника си. В
последната си дума моли съда да го признае за виновен по обвинението посочено
от защитника.
Подсъдимата Е.П. и защитникът й адв.М.Р. ***, излагат
доводи, че подс.Е.П. не е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.139 от НК, за което й е повдигнато обвинение. Искат
съдът да оправдае подсъдимата.
Подсъдимата Е.П. не дава обяснения пред настоящия
съдебен състав. В приобщените по реда на чл.279 ал.2, вр. с ал.1 т.4 пр.1 от НК
обяснения, които е дала на досъдебното производство и при предходното
разглеждане на делото, твърди, че на инкриминираната дата, през голяма част от
времето е спяла, а след като се е събудила се е обадила по телефона, за да
извика линейка и е придружила подс.П. до Спешна помощ при отнасянето на П.П.
там. На съдебните прения поддържа казаното от защитника си. В последната си
дума твърди, че не се чувства виновна.
Делото се разглежда за втори път от ОС-Русе, след
подадени протест на РОП по отношение на двамата подсъдими и жалба на подс.П.П..
ВТАС е отменил изцяло присъда №5/27.01.2015г., постановена от РОС по НОХД №
720/14 по описа на РОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
С тази присъда РОС е признал за виновен подс.П.П. и му е наложил наказание в
размер на 16 години лишаване от свобода при строг режим, а подсъдимата Е.Г.-П.
е признал за невинна и оправдал изцяло. С подадения протест РОП е поискала
осъждане на оправданата подсъдима Г. и увеличаване на наложеното на подс.П.
наказание. С оглед изложеното е налице съответен протест, по смисъла на НПК.
При настоящето повторно разглеждане на делото,
съдебното следствие протече по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371
т.1 от НПК.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият П.С.П. е роден на *** ***, понастоящем е в
затвора, български гражданин, с основно образование, не работи, неосъждан,
разведен с …Е.Г. от м.април 2015г. …/.
Подс.П.П. страда от …. Към момента на инкриминираното
деяние и към момента на изследването той е вменяем и е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Не страда от психично
разстройство в тесния смисъл на понятието. Към момента на деянието не се е
намирал в състояние на афект.
Подсъдимата Е.О.Г.-П. е родена на ***г***, български
гражданин, с висше образование, работи, неосъждана, разведена с … П. от м.април
2015г. … и понастоящем по ЛК е Е.О.Г..
Подс. Е.Г., към момента на деянието и към момента на
изследването е вменяема, като е разбирала свойството и значението на
извършеното и можела да ръководи постъпките си. Може е да възприема правилно
ставащото в реалността, да го възпроизвежда достоверно, ако желае, както и да
участва в наказателния процес. …. Към момента на инцидента и на изследването
при подс.Е.П. не са установени симптоми на психоза, които да отговарят на
критериите за разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК.
Подс.П.П. и св.Д.А. сключили граждански брак през
2006г. и на 20.05.2006г. се родило детето им П. П. П.. Докато живеели заедно,
подс.П. често проявявал агресивност спрямо св.А. и детето им П., като им
нанасял побои. По време на брака им- на 17.07.2010г. се родило второто им
детето Д. П., като скоро след това двамата се развели по взаимно съгласие.
Според споразумението за развода им, упражняването на родителските права върху
двете деца било предоставено на подс.П.. Св.А. заявила на подсъдимия, че той не
е биологичен баща на детето Д., в същото време това дете носи имената на
подсъдимия и нейното твърдение не е установено по никакъв начин. Св.А. не
пожелала да се грижи за децата си, тъй като нямала свое жилище и не работела.
След развода тя рядко посещавала децата си и не плащала издръжка на подс.П. за
тяхното отглеждане. Подсъдимият П.П. полагал грижи за отглеждането и издръжката
им, според възможностите си.
През 2012 г. подс.П.П. се запознал по интернет с подс.
Е.О.Г. и в последствие заживели заедно в дома му в гр.Русе в бл.”М.” вх.Д ет.1,
като на 11.02.2013год. двамата сключили граждански брак. При тях живеели и
двете дъщери на подс.П. от брака му със св.Д.А., като подс.Г. помагала на
подс.П. в грижите за децата. Периодично подс.П. продължавал да нанася побои на
децата си. При някой от тези случаи присъствал и св.Л.В., който му бил приятел.
Св.В. казвал на подс.П. да не бие децата, но подс.П. му отговарял да не се меси
в неговите родителски работи. Подсъдимата също се опитвала да се намеси в
такива случаи, но подс.П. й обяснил, че не трябва да се меси, когато възпитава
дъщерите си. Подсъдимият не е проявявал агресия и не е посягал на подс. Г..
През учебната 2013- 2014 година детето П. П. П. била
ученичка в първи клас на ОУ ”* *” гр.Русе. Подс.П. и подс. П. ходели да вземат
от училище детето П. и се интересували от нея, като разговаряли с класния й
ръководител- св.Г.С.Г.. Подс. П. и детето му П. били привързани един към друг и
детето имало добър контакт с баща си и
втората му съпруга.
Вечерта на 19.04.2014г., св.Л.В., отишъл в дома на
подсъдимите, с намерение да ги покани да отидат заедно на църква, за да
присъстват на Великденската служба. Идеята му не се осъществила и св.В. останал
да нощува в дома им.
Сутринта на 20.04.2014г., около 09 часа, св.Л.В. се
събудил от крясъците на подс. Е.Г., която се карала на по-голямото дете П., че
била ….. сестра си Д.. Подс.П.П. се събудил по обяд, като след неговото
ставане, подсъдимата продължила да се кара на детето по същия повод. След това
двамата подсъдими отишли да пазаруват в близкия магазин, а св.В. останал при
децата. Двамата подсъдими скоро се върнали с покупките, между които била и една
нова растителна метла. Подс. Г. направила салата за обяд, в която сложила и лук
и всички седнали да обядват. На св.В. му направило впечатление, че П. отказвала
да яде лука от салатата и го плюела по пода.Това ядосало подсъдимата, която взела една лъжица, обрала
с нея лука и насила го напъхала в устата на детето, като го стискала за долната
челюст, за да му отвори устата. След като обядът приключил, св.В. и по-малкото
дете Д. гледали телевизия, а подс.П. казал на П. да седне и да си научи
уроците. Детето П. изпълнило това и седнало да чете. Тогава подс. Е.Г. му
казала, че вече било достатъчно голямо и да вземело да наготви, защото на нея й
било омръзнало все тя да готви. П. донесла картофи и глава лук, а св.В. й
помогнал да ги обели и нареже. След това, св.В. с по-малкото дете Д. отишъл до
един магазин в близост до …, от където напазарувал вино, хляб и кафе. Върнали
се до бл.”М.”, като св.В. подал покупките на подс.П. през прозореца. Не искал
да влиза вътре, тъй като двамата подсъдими продължавали да се карат на П. и
св.В. решил със сестричката й да отиде до магазина ”***”,с надеждата, че докато
се върнат, обстановката ще се е успокоила. От този магазин купил за децата
опаковка вафли и заедно с Д. се върнал в жилището на подсъдимите.
Св.Л.В. заварил в хола подс.П., който карал П. да чете
на глас урок от един учебник. Св.В. и Д. седнали на леглото,а подс.Г. била
легнала на дивана. Подс.П.П. не харесал, как
П. чете урока, ударил й няколко шамара и я наказал да стои в ъгъла на хола с вдигнати нагоре
ръце. Детето постояло така известно време, но ръцете му отмалели и започнало да
ги отпуска надолу. Тогава подс. П.П. се разкрещял да ги вдигне обратно и отново
й ударил шамари, като това се повторило няколко пъти. После той извадил черупки
от орехи и карал детето да коленичи върху тях. През това време подс.Г. била
станала от дивана и била седнала пред лаптопа. Тя поискала да накажат П., като
я накарат да клекне 100 пъти, но детето не било наказано по този начин. П. не
искала да коленичи върху черупките и седнала на свободния диван. Това вбесило
подс.П., който грабнал новата растителна метла и с дръжката й започнал да удря
П. по главата и по тялото. Детето започнало да крещи, но той продължавал да я
удря. Докато я удрял той й крещял да мълчи и на няколко пъти се опитвал да й
запуши устата с ръка. Св.В. няколко пъти се намесил и молил подс.П. да
преустанови побоя, но той не го послушал. Св.В. прегърнал другото дете Д., за
да не вижда и да не чува, какво се случва, обърнал го да гледа към телевизора и
се опитвал да му запуши ушите. След малко подс.П. спрял да бие П. и отишъл в
кухнята. От там се върнал с точилката и с нея ударил П. по дясната ръка. После
отново се върнал в кухнята и донесъл от хладилника пакет с месо, който сложил
върху удареното с точилката място на ръката на детето вместо компрес. Като
видял това, св.В. си помислил,че подс.П. е преустановил побоя, оставил
по-малкото дете и се заел да почисти масата. После отишъл в банята да си измие
ръцете. Междувременно подс. П.П. пак започнал да бие П., като я съборил на
земята и я ритал по главата, тялото и крайниците. Детето плачело, викало и го
молело да спре да я бие, но той не й обърнал никакво внимание. През това време
подс.Г. седяла пред лаптопа, като не се намесвала по никакъв начин и не
реагирала на случващото се. Като погледнал през отворената врата на хола, св.В.
видял, че подс.П. бил съборил П. на земята и я ритал с крака по тялото и по
главата, като бил обут с черни на цвят обувки. Детето плачело, викало и го
молело да спре, но подс.П. продължавал да го рита. Подсъдимата отново не
реагирала на случващото се и не се намесвала. Св.В. се върнал в хола и отново
извикал на подс.П.П. да спре да бие детето, защото ще го убие, но подсъдимият
не спрял. Св.В. взел отново детето Д. в ръцете си. Докато подс.П.П. ритал
детето П., й нанесъл силен удар с крак в
областта на гръдния кош, след който тя престанала да вика, да плаче и да се
движи.
Като видял, че детето е замлъкнало, подс.П.П. спрял да
я рита, вдигнал П. от пода и я пренесъл на леглото, като установил, че тя не
диша. Св.В. се изплашил, че детето може да си е глътнало езика и подал една
лъжичка на подс.П., за да се опита той да го извади. През това време подс. П.
правел изкуствено дишане на детето си П. и казал на подс.Е.Г. да се обади на
телефон 112 и да извика линейка. Подсъдимата се обадила на тел.112 и извикала
линейка, след което подс.П. взел на ръце П. и излязъл пред входа, за да чака
линейката. С него излязла и подс. Г., която в бързината не си обула обувки и
тръгнала по чорапи.
Преди да пристигне линейката, по улицата край входа на
блока със своя автомобил минал св.Ю.О., който познавал подс.П. по физиономия,
тъй като и неговият син бил ученик в първи клас на ОУ ”* *”. Св.О. видял
подс.П., който бил седнал на тротоара пред блока и държал в ръцете си П.. Като
приближил, подсъдимият започнал да чука по калника на колата му и св.О. спрял.
Подс.П.П. го помолил да ги закара до болницата, като казал, че П. не била
добре, без да уточнява, какво точно й имало. Свидетелят О. казал на жена си и
децата си да слязат от колата, а подс. П. се качил на предната седалка, като
държал в ръцете си П.. Подс.Е.Г. седнала на задната седалка и св.О. потеглил
към болницата. По пътя ги попитал, защо не са извикали линейка, а подс.П.
обяснил,че бил извикал такава, но същата все още не била дошла. Докато
пътували, подс.П. се опитвал да прави изкуствено дишане на детето си като духал
в устата му и му повтарял да диша. Свидетеля О. спрял на рампата пред Спешното
отделение на Русенската болница, където подсъдимите слезли. Лекарите от
Спешното отделение внесли детето П. в шоковата зала, като се опитали да го
реанимират, но опитите им били безуспешни. Детето било починало още преди
пристигането в болницата. Междувременно, подс.Е.Г. се върнала с такси до
жилището, за да си обуе обувки и да вземе пари. Когато се върнала в болницата,
подс.П. й казал, че П. е починала. Започнал да плаче и обяснявал, че щял да се
промени.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за
установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, а именно:
частично от обясненията на подс.П.С.П., приобщени по предвидения в НПК ред;
частично от обясненията на подс.Е.О.Г.-П., приобщени по предвидения в НПК ред;
от показанията на свидетелите Л.Й.В., Д.В. A., Ю.К.О., С.А.П., С.П.К., М.В.К.,
М.А.Н., Г.Т.Г., Д.П.В., Г.С.Г., Л.В.Г., Д.В.Д.. От писмените доказателства и
доказателствeни средства: справки за съдимост, протоколи за оглед на
местопроизшествие с фотоалбуми към тях, протоколи за доброволно предаване,
протоколи за вземане на сравнителни образци за сравнително изследване,
удостоверение за раждане, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници,
декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, епикризи,
справка за получени социални помощи, материали по преписка рег. №
3167/22.02.2010год. на Второ РУ, ОДМВР-Русе, експертни решения на ТЕЛК,
протоколи на медицинска комисия, амбулаторни листи, рентгеново изследване,
електроенцефалограма, решение за… № 434/03.04.2015г.; от заключенията на
изготвените по делото съдебномедицински
експертизи, комплексни съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи,
химическа експертиза; от заключението на назначената в хода на настоящето
производство повторна комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична
експертиза на подс.П.П.; както и от веществените доказателства, приложени по
делото.
Съдът дава вяра на показанията на св.Л.В., който е
очевидец на случилото се в дома на подсъдимите на 19 и 20.04.2014г., като
последователни, логични и такива на незаинтересован от изхода на делото
свидетел. Относно липсата на спомен за отделни детайли и наличните
несъответствия в показанията на свидетеля, съдът кредитира дадените от него
показания в хода на ДП, като по-близки по време до инкриминираните събития,
когато подробностите за случилото се са били по-ясни и тъй като свидетелят е
потвърдил верността им, след прочитането им на съдебното следствие. Освен това
тези негови показания кореспондират с
останалите доказателства по делото.
От показанията на св.Л.В. и от обясненията на двамата
подсъдими се установява по безспорен начин случилото се на 20.04.2014г.,
нанесения от подс.П.П. тежък побой на дъщеря му П.П. и обстоятелствата, при
които последната е починала.
Съдът приема за доказано, че
подсъдимият е удрял шамари на детето П. и я е ритал с крак, както и че докато е
ритал П. св.Л.В. му е викал да спре да бие детето, защото ще го убие, но той не
е спрял. Този факт се признава от подсъдимия в обясненията му от ДП, приобщени
по предвидения в НПК ред към доказателствата по делото /разпита от
21.04.2014г.- т.1, л.67 от ДП/. Въпреки, че в показанията си на ДП св.Л.В. не
твърди, че е казвал на подсъдимия, че ще убие детето, а в показанията си на
съдебното следствие заявява, че „не му е минавало през ума, че може да я убие“
/л.74 от делото/, съдът намира, че обясненията на подс.П. относно това
обстоятелство следва да бъдат кредитирани, тъй като няма логична причина
подсъдимият да признае този неблагоприятен за него факт, ако той не е истина.
От друга страна съдът намира, че показанията на св.Л.В. в тази им част /че няма
спомен да е казвал на подс.П. да спре да бие П., защото ще я убие и в която твърди,
че не е предполагал, че въпреки жестокия побой ще се стигне до смъртта на П./
не следва да бъдат кредитирани. В тази си част те са недостоверни, с оглед притеснението на свидетеля, че за него може
да има неблагоприятни последици, ако признае, че е предполагал, че следствие на
побоя детето може да умре и той не е направил нещо повече от това да каже на
подс.П. да спре, за да предотврати този резултат. Съдът кредитира показанията
на св.Л.В. в останалата им част.
Съдът приема за безспорно доказано, че подсъдимият е
нанасял удари на П.: с ръце, с крака, с растителна метла и с точилка. В тази
насока дава вяра на показанията на св.Л.В. и на обясненията на подсъдимата Г. и
не кредитира обясненията на подс.П. в тази им част. Подс. Е.Г. твърди, че не си
спомня дали въпросният ден подсъдимият е удрял с точилката детето, но посочва,
че е взел точилката от кухнята и е дошъл с нея в хола, което косвено
потвърждава показанията на св.В. относно факта, че подс.П. е нанесъл удар по
ръката на детето с въпросната точилка. Този факт косвено се потвърждава и от
отразеното в протокола за доброволно предаване на 1 бр.дървена точилка
/т.1,л.42 от ДП/ и вписаното в него пояснение на подсъдимата: „С тази точилка
П. удари П..“ Въпреки твърденията на подс.Е.Г., че текста не е написан от нея и
почеркът не е неин, това обстоятелство е без значение, тъй като подписът й в
протокола за „Предал“ е неин и е положен
след посоченото пояснение.
С оглед посочените доказателства съдът приема за
установено, че дървената точилка, предадена от подс.Г. и приложена като
веществено доказателство по делото, е тази, с която подс.П. е нанесъл удар по
ръката на детето П.. Растителната метла, приложена по делото като веществено
доказателство, която е била иззета от жилището на подсъдимите при огледа на
местопроизшествие на 20.04.2014г. /протокол за оглед на местопроизшествие на
л.13-15 т.1 от ДП/ е тази, с която подсъдимият е нанасял удари на детето П. по
време на инкриминирания инцидент.
Съдът намира за недостоверни и не
кредитира обясненията на подсъдимия П.П. в частта им, в която твърди, че на
инкриминираната дата и подс.Е.Г. е
удряла шамари на детето П.. Обясненията на подсъдимия в тази им част се
опровергават както от обясненията на подсъдимата, която действително е
заинтересована да отрича подобен факт, така и от показанията на св.Л.В., който
няма интерес да прикрива подс. Г., тъй като е приятел от години на подсъдимия.
Съдът приема за категорично доказано обстоятелството,
че подс. П. е бил обут с обувки, докато е ритал детето си П.. В тази насока
са показанията на св.Л.В.. Като приятел
на подсъдимия този свидетел няма мотив да не казва истината относно това
обстоятелство и показанията му в тази им част не се опровергават от други
доказателства по делото. Показанията на св.В., в тази им част, не противоречат
на показанията, които той е дал на ДП, тъй като при този му разпит такъв въпрос
изобщо не е бил поставян. Показанията на св.В. относно това обстоятелство
кореспондират и с обясненията на подс. Е.Г.. Тя твърди, че когато са излезли да
чакат линейката подс. П.П. е бил с обувки, а преди да излязат никой от тях не
се е приготвял или преобличал, което косвено потвърждава показанията на св.В.,
че подсъдимият е бил с обувки, когато е ритал дъщеря си П., още повече, че в
по-ранен момент подсъдимият е излизал от жилището, след което явно не е събул
обувките си. От друга страна, установените при извършената съдебномедицинска
експертиза травматични увреждания на трупа на П.П. не потвърждават, но и не
изключват възможността подс.П. да е бил обут с обувки, когато е ритал детето
си.
Съдът приема за установено, че предадените от
подс.П.П. с протокол за доброволно предаване от 21.04.2014г. /т.1,л.43 от ДП/ -
1 чифт мъжки обувки с връзки, черни на цвят № 44, са обувките, с които той е
бил обут докато е ритал дъщеря си П.. По делото липсват доказателства, от които
да се установява, че подс.П.П. се е преобувал преди задържането му, поради
което предадените от него обувки на 21.04.2014г. очевидно са били тези, с които е бил обут, когато е
напуснал дома си на 20.04.2014г.
Съдът намира за недостоверни и не кредитира
обясненията на подс. Е.Г., в частта им, в която твърди, че на инкриминираната
дата е спяла и не е възприела голяма част от нанесения от подс.П.П. побой на
дъщеря му П. и се е събудила едва, когато св.Л.В. започнал да вика, че П. не
диша. Тези нейни твърдения се опровергават от показанията на св.Л.В. и от
обясненията на подс.П.. Освен това те противоречат на житейската логика, тъй
като е невъзможно подсъдимата да е спяла в същата стая по времето, през което
подс.П. е биел дъщеря си, при което тя е плачела, викала силно и молела.
Приемът на лекарства от страна на подс.Г. не води до друг извод, тъй като
самата тя твърди, че се е събудила, когато е чула св.В. да вика, че П. не диша,
поради което обясненията й са не само нелогични, но и вътрешно противоречиви.
Същата няма как да е чула виковете на св.В. и да се е събудила от тях, а да не
е чула преди това виковете и плача на П., които явно са били продължителни и
силни, щом се е наложило св.В. да запушва ушите на по-малкото дете Д.. По тези
съображения съдът отчита обясненията на подсъдимата, в тази им част, за защитна
теза.
Съдът кредитира с доверие показанията на св.Д.А.. От
тях се установява, че докато е била съпруга на подс.П., същият е имал агресивно
поведение и е нанасял побои както на нея, така и на детето им П.. Както и това,
че след развода двете деца са останали при подсъдимия, като св. А. не му е
изплащала никаква издръжка за децата, като рядко ги е посещавала.
От показанията на св.Л.В., св.М.Н.- … на отдел
„Закрила на детето“, св.Л.Г.- … в отдел „Закрила на детето“, св.Г.Г.- Директор
на ОУ „* * “ и св.Г.Г.- класен ръководител на П.П., се установява, че подс. П.
е полагал грижи за децата си П. и Д. според възможностите и разбиранията си. От
показанията на св.Г.Г. и св.Г.Г. се установява и това, че детето П.П. е било
привързано към баща си и той към нея, че двамата подсъдими са се интересували
от П. и от това как тя се справя с уроците, когато са ходили да я вземат от
училище, като са питали за детето класния му ръководител.
От показанията на св.Д.В.-… в ОУ „* * “, се
установява, че детето П. е имало добър контакт с подс. П.П. и подс.Е.Г..
Съдът кредитира с доверие показанията на полицейските
служители св.С.П. и св.С.К., които са извършвали проверка във връзка с
инкриминирания случай, при която св.П. е снемала обяснения от св.Л.В., св.Ю.О.
и подс.Е.П., а св.К. е снел обяснения от подс.П.П., както и досежно казаното им
от посочените лица.
Съдът дава вяра на показанията на полицейския служител
св.Д.Д.. От тях се установява, че същият познава двамата подсъдими, във връзка
с подадена в миналото жалба срещу подсъдимия, както и това, че не е получавал
сигнали, че двамата подсъдими малтретират децата.
От приложените по делото справки за съдимост на
двамата подсъдими се установява, че подсъдимите не са осъждани.
От приложените по делото заверени копия на материали
по преписка рег. № 3167/2010год. по описа на Второ РУ, ОДМВР-Русе се
установява, че органите на полицията са извършвали проверка във връзка със
сигнал от св.Д.В.А. /тогава П./, че неведнъж е имало конфликти между нея и
подс.П., с размяна на закани и шамари.
От приложените по делото медицински
документи се установява, че преди инкриминираната дата подс.П.П. ***, като е
бил диагностициран с различни диагнози: … От представените документи от
Централното военно окръжие- Русе и от Архива на БА /л.124, 125 от делото/ е
видно, че подсъдимият не е отбил военна служба, по посочените в документите
причини. Всички тези медицински и други документи са съобразени при изготвянето
на повторната комплексна експертиза.
От приложените по делото медицински документи се
установява, че подс.Е.Г.…. От представените в съдебно заседание амбулаторни
листи, етапни епикризи, решение на ТЕЛК от 22.04.2015г. и други медицински
документи /л.51-58 от делото/ е видно, че няма промяна в диагнозата на
подсъдимата и същата продължава лечението си и понастоящем.
От представените удостоверение /л.59 от делото/ и
решение № …е видно, че бракът между подсъдимите е прекратен с развод от април
2015г. и понастоящем подсъдимата е с фамилия Г..
Съдът кредитира приетите заключения по назначените на
досъдебното производство и в съдебно заседание експертизи: две съдебномедицински
експертизи, две съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи, химическа
експертиза, повторна комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична
експертиза. Намира ги за компетентни, подробни, обосновани и непредубедени.
Няма противоречие в заключенията дадени от съдебнопсихиатричната и съдебно-психологична
експертиза и от повторната такава по отношение на подсъдимия П.П., както по
отношение на неговата вменяемост, психично състояние, липсата на афект в
момента на престъплението и други. Като в същото време повторната експертиза е
провела по-продължително наблюдение над подсъдимия, съобразила е допълнително
представените от защитата писмени доказателства и е отговорила на повече
въпроси, с което са напълно изяснени обстоятелствата свързани с психическото
здраве и поведението на подсъдимия.
От приетото заключение по назначената на ДП съдебномедицинска
експертиза на труп № 50/2014 се установяват получените от П.П. увреждания, в
резултат на нанесения й побой на инкриминираната дата. А именно: охлузвания по лигавицата на горната и долната
устна; синкави кръвонасядания с неправилна форма под брадата; кръвонасядане с
неправилна форма и специфичен релеф към върха на брадата; ивицесто
синкавочервеникаво кръвонасядане около 2см.по лявата буза; синкавочервеникави
кръвонасядания по гърба вляво, в лявата седалищна област, по гръбната
повърхност на дясната ръка, в долната трета на дясната предмишница, оток по
гръбната повърхност на дясната ръка; моравосинкави кръвонасядания вляво на
гърба; синкавочервеникави кръвонасядания по гръбната повърхност на двете ходила,
дясното коляно, горната трета на лявата подбедрица и в областта на средната
трета на гръдната кост с повърхностно охлузване; травматично разкъсване на
сърдечния мускул с излив на кръв в околосърцевата торбичка; кръвонасядания на
сърдечния мускул и корена на сърцето; контузии на мозъка. Причината за
настъпването на смъртта следва да се отдаде на съчетаната травма, като
непосредствената причина за смъртта е травматичното разкъсване на сърдечния
мускул, довело до сърдечна тампонада. Установените травматични увреждания са
резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при
инцидента на 20.04.2014 г., като е налице пряка причинно-следствена връзка
между установените травматични увреждания и настъпването на смъртта.
От приетото заключение по назначената на досъдебното
производство химическа експертиза се установява, че в кръвната проба иззета от
трупа на П.П. не е установено наличие на етилов алкохол.
От приетото заключение по назначената на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза № 1084/14 се установява, че при
извършения преглед на подс.П.П. на 21.04.2014год. не са били установени видими следи от
травматични увреждания, които могат да бъдат получени при инцидента на
20.04.2014г., но като се имат предвид свидетелските показания, следва да се
приеме, че същият може да е нанесъл съобщените удари, без да получи видими
следи от увреждания по главата, тялото и крайниците.
От приетото заключение по назначената на ДП комплексна
съдебно-психиатрична и съдебнопсихологична експертиза на подс. П.П. се
установява, че към момента на деянието - 20.04.2014г. и към момента на
изследването подс.П. е бил вменяем, като
е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките
си. Подс.П. може да възприема правилно ставащото в реалността, да го
възпроизвежда достоверно, ако желае, както и да участва в наказателния процес.
В данните от делото и от клиничното изследване не са установени симптоми, които
са определящи за патологично алкохолно опиянение, както и за медикаментозно
изменение на съзнанието. Към момента на деянието не се установяват и типичните
за физиологичния или патологичен афект симптоми и фази, поради което не може да
се приеме,че подс.П. е бил в състояние на афект. Няма данни за болестно
изменено настроение, което да е в основата на действията на подс.П. към момента
на деянието. Няма никакви данни и описания, които да потвърдят кататонно
състояние при подс.П. към момента на деянието. Наличието или отсъствието на
спомени не са критерий за установяване на помрачено съзнание, но в конкретния
случай подс.П. има ясен спомен за случилото се. В хода на изследването и
документацията не са установени болестни мотиви за извършване на деянието от
страна на подс.П.. Предвид отсъствието на данни за психична болест не се
налагат принудителни медицински мерки. При изследването на подс. П. е
установена ….. В представената медицинска документация от предходни
лечения и хоспитализации на подс.П. *** не е установено наличие на очертан и
диагностициран маниен епизод, който е задължителен за поставяне на диагнозата „…”. Наличните депресивни състояния могат да се
интерпретират и като декомпенсации на личността на подс.П.. Описаните
церебрастенни състояния могат да се дължат на киста в главния мозък, но те не
представляват психично заболяване и не могат да удовлетворят критериите за
разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. Описаните диагностични
оценки в представената на експертите медицинска документация от ЦПЗ-Русе, ….,
варират в много широки граници, но при извършеното изследване на подс.П. не са установени симптоми на тежко
психично разстройство.
Съдът дава вяра на неоспореното от страните заключение
на назначената в хода на съдебното следствие повторна комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза на подс.П.П. и на
подробните разяснения и допълнения направени от експертите в съдебно заседание.
Намира същата за компетентна, изключително задълбочена и обоснована, която е
съобразила всички налични доказателства, включително и последващо представените
от защитата, като е дала аргументиран отговор на всички поставени въпроси.
Съгласно заключението на тази експертиза подсъдимият П.П. … Към момента на
деянието подсъдимият е бил със запазена годност да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като възможността му за
предвиждане на обществено-опасните последици от действията си е била намалена.
Към момента на експертизирането подсъдимият е със запазени психични годности да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си
/т.3/. Експертите не установяват при подсъдимия П. болестни симптоми и
синдроми, които да са израз на психично страдание в тесния, същински смисъл на
това понятие. Към момента на освидетелстването той е със запазени психични годности
да участва пълноценно в съдебната фаза на наказателното производство /т.4/.
Становището на вещите лица е, че към момента на деянието подсъдимият е бил в
ясно съзнание и действията му не са повлияни от прием на психоактивни вещества
и е възприемал правилно заобикалящата го действителност и действията на
останалите участници в инцидента. Ако се приеме, че подсъдимият коректно е
следвал предписаната му терапевтична схема, то приемът на посочените препарати
не би оказал каквото и да е въздействие върху годността му да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Неприемането на посочените два фармакологични препарата също не би довело до
промяна в психическите годности на подсъдимия /т.5/. Изхождайки от
свидетелските показания и от споделеното от подсъдимият експертите заключават с
увереност, че към момента на деянието П. не се е намирал в състояние на
физиологичен афект. Липсват основания да се предполага, че при него са били
налице и белезите на патологичен афект /т.6/. Към момента на деянието при
подсъдимия са отсъствали както белезите на промяна на съзнанието, така и
клиничните белези на кататонна възбуда или смесено състояние на кактонен ступор
с възбуда. Той демонстрира ясен, пълен и подреден спомен за събитията и за собственото
си участие в тях, което сочи, че при него не е било налице качествена или
количествена промяна на съзнанието /помрачено съзнание/ /т.7/. При подсъдимия е
налице изразена тенденция да се действа импулсивно без оглед на последствията,
в съчетания с неустойчиво и капризно настроение. Способността му да предвижда и
планира е дефицитна, а изблиците на интензивен гняв често могат да доведат до
насилие или „поведенчески избухвания“, като последиците се провокират лесно,
когато импулсивните действия се критикуват или отхвърлят от другите. В това
състояние подсъдимият е бил в състояние да възприема случващото се, при
намалена възможност да предвиди крайните възможни последици от действията си
/т.8/. Към момента на освидетелстването подсъдимият е със запазени психически
годности да престоява в арестните помещения, както и да изтърпява ефективно
наказание лишаване от свобода, ако такова му бъде наложено /т.9/. При
подсъдимия не се налага медикаментозно третиране или прилагане на принудителни
медицински мерки, особено такива по реда на чл.89 от НК /т.10/. … обремененост с психични заболявания или зависимости
не е в състояние да окаже каквото и да е отражение върху поведението на даден
индивид, в частно върху поведението на подсъдимия. Експертите са установили, че
интелектуалното развитие на П. е в референти граници, между и около долната
граница на условната норма. Това сравнително ниско интелектуално ниво е
съпътствано и от ниска социална и емоционална компетентност, сериозен дефицит в
комуникативните и адаптивни способности и крайно нисък фрустрационен праг на
отключване на агресия /т.11/. Предпоставка за конфликтите в семейството на
двамата подсъдими и децата са трайните и системни дисфункционални интеракици
между членовете на едно семейство, чиито членове носят белезите на
примитивизъм, с ниска социална и емоционална компетентност, със сериозни
дефицити в комуникативните и адаптивни способности и крайно нисък фрустрационен
праг на отключване на агресията /т.12/. Личностовите девиации при П. се дължат
на дисхармонично развитие на характера с начало предпубертетна възраст,
извършвано под въздействието на неблагоприятни социални и …фактори. Експертните не са установили при подсъдимия синдроми на
шизофренна психоза както за минало време, така и към момента на
освидетелстването, поради което е невъзможно обсъждането на „шизофренен дефект
на личността“. Експертите не са установили в нито един момент наличието на
някакво основание да предположат, че при П., към момента на извършване на
деянието, са били налице белезите на шизофренна психоза или че се касае за
деликт при дебют на психоза /т.13/.
От приетото заключението по назначената на ДП
комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза на подс.Е.Г.-П.
се установява, че към момента на деянието - 20.04.2014г. и към момента на
изследването подс.Е.Г. е била вменяема, като е разбирала свойството и
значението на извършеното и е можела да ръководи постъпките си. Можела е да възприема
правилно ставащото в реалността, да го възпроизвежда достоверно, ако желае,
както и да участва в наказателния процес. … и към момента на деянието не е била
в активна фаза. Към момента на инцидента и на изследването не са установени при
подс. Е.Г. симптоми на психоза, които да отговарят на критериите за
разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. При психологичните
изследвания е установено защитно поведение на П. с отказ за разкриване на
значими за личността на същата детайли.
От представените пред настоящата инстанция медицински
документи-амбулаторни листи, епикризи, ЕР № 1028/22.04.2015г. и други /л.51-58
от делото/ е видно, че и понастоящем няма промяна в диагнозата и състоянието на
подсъдимата Е.Г., като тя е под наблюдение и
провежда лечение.
При така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи :
Подсъдимият П.С.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.116 ал.1 т.3 пр.последно т.4 пр.2 т.5 и т.6 пр.3 и пр.4 вр. с чл.115 от НК, тъй като на 20.04.2014г. в гр.Русе, умишлено умъртвил рождената си дъщеря
П. П. П., ЕГН: **********- 7-годишна, като убийството е извършено по особено
мъчителен начин за убития и с особена жестокост, а пострадалата е малолетно
лице, което се е намирало в безпомощно състояние.
От обективна страна, на горепосочената дата,
подсъдимият П.С.П. е извършил действия, с които е причинил смъртта на П. П. П..
Видно от приложения смъртен акт /т.1,л.59 от ДП/ П.П. е починала на
20.04.2014г. Подсъдимият е нанесъл на детето множество удари с ръце, с
растителна метла, с дървена точилка и с крака по главата, тялото и крайниците,
с които й е причинил множество травматични увреждания. В резултат на нанесените
й от подсъдимия удари по главата, с дръжката на растителната метла и с крака,
детето е получило контузии на мозъка, а в резултат на един нанесен от него
силен удар с крак в областта на гръдния кош е било причинено травматично
разкъсване на сърдечния мускул с излив на кръв в околосърцевата торбичка, кръвонасядане
на сърдечния мускул и корена на сърцето. Смъртта на П.П. е настъпила следствие
на съчетана травма, включваща контузии на мозъка и травматично разкъсване на
сърдечния мускул, довело до сърдечна тампонада, като непосредствената причина
за смъртта е травматичното разкъсване на сърдечния мускул, довело до сърдечна
тампонада. Налице е пряка причинно - следствена връзка между действията на
подс.П. и настъпилата смърт на пострадалата.
Налице е квалифициращият признак по чл.116 ал.1 т.3
пр.последно от НК- „на рождена дъщеря“, тъй като видно от приложените по делото
акт за раждане и удостоверение за наследници /т.1,л.57-60 от ДП/ П. П. П. е
рождена дъщеря на подс.П.П..
Налице е квалифициращият признак по чл.116 ал.1 т.4
пр.2 от НК- „ на малолетно лице“, тъй като убитата П. П. П. е родена на ***г.
/удостоверение за раждане т.1,л.57 от ДП/ и не е била навършила 14-годишна
възраст.
Налице е квалифициращият признак по чл.116 ал.1 т.5 от НК –„на лице, което се намира в безпомощно състояние“, тъй като заради ниската
си възраст- на 7 години, убитата П.П. обективно не е била в състояние да се
съпротивлява и брани, за да избегне нападението на подс.П.П.. В тази насока е
трайната съдебна практика, съгласно която ниската възраст на убития сочи на
безпомощно състояние.
Налице е квалифициращият признак по чл.116 ал.1 т.6
пр.3 от НК- „ по особено мъчителен начин за убития”, тъй като в резултат на
нанесените от подсъдимия множество удари по главата, тялото и крайниците на
П.П., на убитото дете са били причинени изключителни физически болки и морални
страдания, вследствие на които тя е преживяла тежки предсмъртни мъки, които
значително превишават болките и страданията, които търпи пострадал при едно
обикновено убийство.
Налице е квалифициращия признак по чл.116 ал.1 т.6
пр.4 от НК- „ с особена жестокост”, тъй като при извършването на деянието подс.
П.П. е проявил изключителна ярост, ожесточение и садизъм, характеризиращи го
като жесток човек. Подс.П. е проявил коравосърдечие и безсърдечност към
жертвата, която е негово рождено дете на невръстна възраст. За характеристиката
на подс.П.П. като жесток човек, съдът прави изводи и от предхождащите деянието
случаи, при които той е упражнявал физическо насилие както спрямо децата си,
така и спрямо бившата си съпруга, както и от установеното от комплексната
съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза и от повторната
комплексна експертиза, че подс.П. е с изразена личностова дисхармония, изразена
в нарушена емпатия, агресивни тенденции и проекция на садистични черти в
проективните методики.
От субективна страна, подсъдимият е извършил
престъплението при евентуален умисъл. Той е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е, че в
резултат на силните удари, които нанася в областта на главата и гръдния кош на
пострадалата, която е 7-годишно дете, може да причини смъртта й и е
допускал настъпването на този резултат,
макар че не го е искал. Въпреки, че подс.П. е искал да причини само телесни
повреди на П.П., житейския му опит, му е
позволявал да предвиди, че нанасяйки
силни удари с дръжката на метла и с крака по главата и по гръдния кош на
детето, може да му причини тежки травматични увреждания, които да доведат до
настъпването на смъртта му, още повече, че е бил обут с обувки. Освен това, по
време на нанасянето на ударите подс.П. е бил изрично предупреден от св.Л.В. да
спре да бие детето, защото ще го убие, което обстоятелство допълнително дава
основание на съда да приеме за установено, че подс.П. със сигурност е
предвиждал, че с действията си може да умъртви детето си П.. Въпреки това,
подс.П. не е спрял да рита детето си, а му е нанесъл силен удар с крак в
областта на гръдния кош, който е причинил травматичното разкъсване на сърдечния
мускул, довело до сърдечна тампонада, което е непосредствена причина за
настъпването на смъртта. Факта, че в конкретната ситуация подс.П. е предвиждал,
че в резултат на ударите, които нанася на детето си може да причини неговата
смърт, но въпреки това не е преустановил нанасянето на ударите, а е продължил
да го рита, като е нанесъл фаталния удар с крак в гръдния му кош и така се
стигнало до смъртта на детето, дават основание на съда да приеме, че подс.П. не
само е предвиждал настъпването на смъртта, но е допускал настъпването на този
резултат, като се е съгласил с него.
Извършвайки посоченото престъпление подсъдимият е има
съзнание за наличието на всички квалифициращи обстоятелства. Знаел е, че П. е
негова рождена дъщеря, че е малолетна, че се намира в безпомощно състояние,
предвид своята възраст, ръст и физика. Съзнавал е особената жестокост, с която
се характеризира деянието му, както и, че извършва убийството по особено
мъчителен за детето начин, тъй като е възприел състоянието на детето, което е
викало, крещяло от болка, плачело по време на побоя, който му е нанасял и го е
молело да спре. Въпреки това той не е спрял, а е продължавал да го удря и рита,
докато не е замлъкнало и се е стигнало до смъртта на детето.
Съдът намира, че подс.П. е предвиждал, че с действията
си може да причини смъртта на детето си П. и е допускал настъпването на този
резултат, но не го е искал, поради което е налице евентуален, а не пряк умисъл
по отношение на причинената смърт. Действията на подсъдимия, начина на
нанасянето на ударите и средствата, макар и годни да причинят смъртта на пострадалото
дете, не са от такова естество, че от същите да може да се приеме за установено
и то по несъмнен начин, че под.П. е искал настъпването на смъртта на детето.
Нанасянето на удари с ръце и крака по главата, тялото и крайниците, включително
и използваните средства- дървена точилка и растителна метла, по начало са годни
да причинят телесни повреди на пострадалия и не водят задължително до
причиняването на смърт. Липсата на установен мотив у подс. П. да причини
смъртта на детето си П. и цялостното му поведение на инкриминираната дата също
не налагат извод, че той е искал настъпването на смъртта. От доказателствата по
делото се установява, че подс. П. е бил привързан към детето си П., грижил се е
за него според своите възможностите, разбирания и възпитание и не е изпитвал
към него омраза, която евентуално да го мотивира да го убие. Насилието, което
подс.П.П. е упражнявал върху П. преди деянието, а и по време на деянието, не е
било плод на негова омраза към детето. Касае се за тривиален пореден конфликт,
в семейство с непълноценна комуникация между членовете му, в който подсъдимият
е искал да прекрати непослушанието на детето, да прекрати конфликта между жена
си и детето и да наложи авторитета си. Случилото се е обусловено в известна степен и от
личностовите особености на подсъдимия. … и това негово състояние е свързано с
изблици на интензивен гняв по незначителен повод, с нисък праг на отключване на
агресия при дефицитна способност да се предвижда и планира поведението, с много
ниски адаптивни способности за справяне със семеен проблем и конфликт.
Аргументи в подкрепа на наличието на евентуален умисъл за убийството на детето
е съпътстващото поведението на подсъдимия на инкриминираната дата. Подсъдимият
налага унизителни наказания на П., жестоко я пребива, след което я лекува и се
опитва да я спаси. След като е ударил детето с точилка по ръката, той слага
върху удареното място месо, като компрес. След като установява, че детето не
диша, предприема действия с цел спасяването му, като му правил изкуствено дишане,
казва на подс.Е.Г. да повика линейка и лично отнася П. в болнично заведение за
оказване на медицинска помощ. Посочените обстоятелства не изключват приетото от
съда, че подс.П. е допускал настъпването на смъртта на детето, по изложените за
това съображения, но не налагат извод, че той е искал настъпването на смъртта
му.
С оглед изложените съображения, относно вида и формата
на вината на подс.П. по отношение на настъпилата смърт на П.П., съдът намира за
неоснователни възраженията на защитата, че деянието на подсъдимия следва да се
квалифицира като престъпление по чл.124 от НК.
Неоснователни са доводите на защитата, че деянието е
извършено в състояние на афект. Заключенията, както на комплексната съдебнопсихиатрична и
съдебно-психологична експертиза на подс. П., така и на повторната комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза на подсъдимия категорично
отхвърлят възможността той да се е намирал в състояние на физиологичен или
патологичен афект по време на извършване на инкриминираното деяние. В подкрепа
на становището си експертите са изложили убедителни аргументи, които съдът
изцяло споделя.
По изложените съображения настоящия съдебен състав
намира, че подс. П.С.П. следва да бъде признат за виновен и осъден за
извършеното от него престъпление по
чл.116 ал.1 т.3 пр.последно т.4 пр.2 т.5 и т.6 пр.3 и пр.4 вр. с чл.115 от НК,
за което му е било повдигнато обвинение от Русенската окръжна прокуратура с
внесения в съда обвинителен акт.
Подсъдимата Е.О.Г.-П. /понастоящем Г./ е осъществила
от обективна и субективна страна престъплението по чл.139 от НК, тъй като на
20.04.2014г. в гр.Русе, при непосредствена опасност за живота на малолетната П.
П. П. ЕГН:**********-на 7 години, не й се притекла на помощ, която е могла да
даде без опасност за себе си или за другиго.
От обективна страна е съществувала непосредствена
опасност за живота на друго лице- в случая за малолетното дете П.. Тази
опасност е била създадена от действията
на лице, различно от подсъдимата- от поведението на подсъдимия П., който е
удрял и ритал детето продължително време. Тази опасност за живота на детето е
била непосредствена, тъй като възрастен мъж е нанасял продължителен и жесток
побой над 7-годишно дете, при който агресията му е ескалирала- от шамари, през
удари в метла и точилка, до събаряне детето на земята и жестоко ритане в
главата, гърдите и по цялото тяло, като през цялото време П. е плачела, викала
и молела.
Съдът приема, че от момента на събарянето на П. на
земята и нанасянето на ритници по тялото й, включително по главата и гърдите, е
налице изискуемата от закона непосредствена опасност за живота на детето. Тази
опасност за живота е била непосредствена, тъй като над 7-годишно дете с крехка
физика е нанесен продължителен и жесток побой от възрастен мъж, който го рита с
обувки. Предвид начина на нанасяне на ударите и местата, към които са насочени,
те са застрашавали живота на детето.
При наличието на такава опасност подсъдимата е
бездействала, като не се е притекла на помощ на детето. П. е имало нужда да й
бъде оказана помощ. Подсъдимата е могла да й даде такава помощ и то без с това
да постави в опасност живота или здравето си или живота и здравето на други
лица.
Изпълнителното деяние подсъдимата е осъществила с
бездействие, като резултатът на престъплението се заключава в това, че
опасността за живота на застрашеното лице- П.П. не се прекратява, а продължава
да съществува, като в случая се е стигнало и до нейната смърт.
Съдът намира, че не е необходимо непосредствената
опасност за живота на детето да се обвързва с конкретните телесни увреждания и
да се свежда до момента преди фаталния удар с крак довел до разкъсване на
сърцето, който е причинил смъртта на детето, нито е необходимо да се търсят
прояви на външни клинични признаци при пострадалото дете, за да се приеме, че
подсъдимата е можела да допусне, че съществувала непосредствена опасност за
живота на П.П..
Бездействието на подс.Е.П. се изразява в
непредприемането на действия за преустановяване на побоя, който подс.П.П. е
нанасял на П.П., в резултат на който е възникнала непосредствена опасност за
живота на детето и е настъпила неговата смърт. Касае се за нанасянето на
продължителен и тежък побой от възрастен и здрав мъж над 7-годишно дете с
крехка физика. Поведението и агресията на подсъдимия спрямо детето са ексалирали - от шамари, през
удари с метла и точилка, до ритници с крака, обути с обувки по главата и
гърдите на паднало на земята дете. През цялото време детето е плачело, викало и
молело, а подсъдимата е стояла безмълвна и безучастна пред компютъра в същата
стая, все едно нищо не се случва. Тя е продължила да бездейства и след като
св.В.- човек външен за семейството, е казал на подсъдимия да престане, че ще
убие детето. Не се е намесила нито с думи, нито с действия, за да накара мъжа
си да спре побоя.
Подсъдимата е можела да се намеси, да окаже помощ на
П. и да попречи на подсъдимия да извърши престъплението. Тя е познавала
подсъдимия, с когото живее от години и между двамата е имало много добри
отношения. В същото време поведението на подсъдимия е било такова, че е
допускало въздействие. Аргументи в тази насока съдът намира в обясненията на
двамата подсъдими и в показанията на св.В. за случилото се през деня. Когато
подсъдимата Г. е била недоволна от държанието на детето П. подс. П. е налагал наказание на детето. В
същото време той не е възразявал, когато подс. Г. предприема някакви строги
действия спрямо П.- ангажира детето в домакинството, предлага наказания или
слага изплютия лук в устата му. Изложеното сочи, че подсъдимият се съобразява с
казаното и направеното от жена си и няма основание да се смята, че няма да я
послуша, ако тя се намеси достатъчно
настойчиво с думи или с действия, за да спре побоя. Съдът счита, че подсъдимият
би послушал в по-голяма степен подс.Г., като жена и член на семейството,
отколкото св.В., който макар и негов приятел е мъж и външен човек.
Подсъдимата е имала възможност да окаже помощ без
опасност за себе си или за другиго, но не го е сторила. Нямало е опасност нито
за живота или за здравето на подсъдимата, нито за живота или здравето на някой
от другите присъстващи в жилището лица. Намесата на подсъдимата не би създала
никаква опасност за нея, още по-малко непосредствена такава, тъй като
подсъдимият никога не е упражнявам насилие над нея, в каквато насока са всички
събрани по делото доказателства и тъй като в жилището в този момент се е
намирал св. В.- мъж, на чието съдействие
е можела да разчита, още повече че и той се е опитал да спре подсъдимия.
Нейната намеса не би създала непосредствена опасност и за останалите намиращи
се в жилището по това време лица–св.В. и по-малкото дете Д.. Св.В. е мъж,
приятел на подсъдимия, който може да се защити. Нямало е опасност и за детето
Д., тъй като няма данни подсъдимият да е имал някакво агресивно поведение
спрямо това дете- в деня на престъплението или преди това, а и св.В. през целия
ден се е занимавал с детето Д., опитвайки се да го предпази и изолира от
случващото се.
Едва когато П. е спряло да плаче и да
диша и когато подс.П. казал на подс.Г. да повика Бърза помощ тя се е обадила по
телефона, след което е придружила подсъдимия до болницата. Тези нейни действия
обаче са закъснели и последващи спрямо наличието на непосредствената опасност
за живота на детето. С оглед изложеното не може да се приеме, че подсъдимата е
извършила действия по оказване помощ на П.П..
От субективна страна подсъдимата е извършила
престъплението умишлено, при наличието
на типичния за това престъпление евентуален умисъл. Тя е съзнавала
съществуващата опасност за живота на детето, имала е съзнание за дължимата на
жертвата помощ. Предвиждала е, че може да окаже помощ и то без опасност за себе
си или за другиго. Допускала е, че неоказвайки такава помощ може да бъде
причинена смъртта на детето П. и е допускала настъпването на този резултат, но
не го е искал, поради което е налице евентуален, а не пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала, че съществува непосредствена
реална опасност за живота на П., тъй като се е намирала в същата стая, в която
е бил нанасян продължителния побой над детето. Виждала е ескалиращата агресия
на подсъдимия спрямо малолетното дете, шамарите, ударите с метла и
точилка, събарянето на детето на земята
и ритането по цялото му тяло, включително в областта на главата и гърдите.
Чувала е плача, виковете и молбите на детето, както и думите на св.В., който се
е опитал да спре подсъдимия с думите, че ще го убие. Съзнавала е, че П. се
нуждае от помощ и без оказването на такава животът й е застрашен. Разбирала е,
че може да се притече на помощ на детето- било с думи към мъжа си, било с
действия- като го дръпне, било със съвместни действия със свидетеля или да
потърси помощта на хора извън жилището. Съзнавала е, че може да окаже помощ на
детето без опасност за себе си или за другиго. Намесата на подсъдимата не би
създала никаква опасност за нея, още по-малко непосредствена такава. Тя е
нямала основание да се притеснява, че нейна намеса в случая би пренесла
агресията на подсъдимия спрямо нея, тъй като подсъдимият никога не е упражнявам
насилие над подс.Г., в каквато насока са всички събрани по делото
доказателства. Освен това в жилището в този момент се е намирал и св.В.- мъж, на чието съдействие подсъдимата
може да разчита, още повече че той се е опитал да спре подсъдимия. Съзнавала
е,че нейната намеса не би създала някаква опасност и за останалите намиращи се
в жилището хора по това време –св.В. и по-малкото дете Д.. Св.В. е мъж, приятел
на подсъдимия, който може да се защити.
Нямало е опасност и за детето Д., тъй като св.В. през целия ден се е занимавал
с нея, опитвайки се да я предпази и изолира от случващото се. Въпреки това
подсъдимата не е оказала помощ на П.П. и безмълвно и безучастно е наблюдавала
как пребиват детето и то спира да плаче и да диша. С оглед своята възраст,
образование, житейски опит, като майка и жена, която се грижи за децата на
подсъдимия тя е допускала, че е налице горепосочената непосредствена опасност
за живота на П. и, че ако не се намеси ще се стигне до нейната смърт.
Психическото състояние на подсъдимата, наличието на
посоченото в експертизата заболяване и приемът на медикаменти, по никакъв начин
не са й пречели да възприема правилно случващото се, да съзнава горепосочените
обстоятелства, да взема правилни решения и да се намеси по адекватен начин, за
да предотврати престъплението, извършено от подс.П. и смъртта на детето. В тази
насока съдът съобрази заключението на съдебнопсихиатричната и
съдебно-психологична експертиза на подс.Г..
С оглед изложеното, на двамата подсъдими следва да
бъдат наложени съответни наказания, за извършените от всеки един от тях престъпления.
По отношение на подс.П.П.:
За престъплението по чл.116 ал.1 т.3 пр.последно т.4
пр.2 т.5 и т.6 пр.3 и пр.4 вр. с чл.115 от НК, законът предвижда алтернативно
следните наказания: лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;
доживотен затвор; доживотен затвор без
замяна.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подс. П.П., съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства: чистото му съдебно минало; наличието на …, което е психично
заболяване в широкия смисъл на това понятие и в известна степен е улеснило
извършването на престъплението. В тази насока съдът съобрази и признанията
направени от подсъдимия в хода на ДП, с които в известна степен е допринесъл за
разкриване обективната истина по делото. В същото време те не следва да се
абсолютизират, тъй като нямат някакъв изключителен характер за разкриване на
престъплението, предвид наличието на очевидци на случилото се.
Предприетите от подсъдимия действия непосредствено
след деянието по оказване помощ на детето не следва да се отчитат като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като са взети предвид от съда във
връзка с умисъла на подсъдимия за извършването на убийство. Не следва да се
отчита като такова и полагането на грижи за две малолетни деца, тъй като това
не е нещо необичайно за родител, на когото децата са поверени след развод.
Твърдението, че едното дете не е негово е само твърдение на бившата му съпруга,
което е недоказано по делото, тъй като детето е родено по време на брака и носи
имената на подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчита: натрупването на множество квалифициращи обстоятелства- наличието на пет
отделни квалифициращи престъплението признаци, всеки един от които е достатъчен
за приложението на квалифицирания състав по чл.116 ал.1 от НК, което сочи на
по-висока обществена опасност на конкретното деяние. Отчита и лошите характеристични данни за личността на
подсъдимия, предвид упражняваната от него агресия към децата си и първата си
съпруга. Детето П. е било психически унижавано и физически малтретирано, както
през целия ден на инкриминираното деяние, така и в предходни периоди, като в
тази насока са показанията на св.В. и обясненията на подсъдимата Г., от които
се налага извода, че насилието е маниер в поведението на подсъдимия при възпитанието на децата.
Като съобрази наличието на горепосочените смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, обществената опасност на извършеното конкретно деяние
и личността на подсъдимия, съдът намира,
че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК, при
баланс на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. За постигане на целите по чл.36 от НК следва да му
бъде наложено наказание доживотен затвор, което в случая се явява справедливо.
Наказание от вида лишаване от свобода би било несъразмерно леко за изключително
укоримия начин на извършване на конкретното деяние и за тежкия резултат от
престъплението, при което едно 7 годишно дете е починало пребито от баща си.
Наказание от вида „доживотен затвор без право на замяна“ би било несъразмерно
тежко с оглед наличието на посочените смекчаващи отговорността обстоятелства.
Така определеното и наложено на подс.П. наказание, по вид и размер, съответства
на обществената опасност на деянието и на дееца и с него ще се постигнат целите
по чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната
превенция. С наказанието ще се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави. Ще се въздейства предупредително върху него и ще му
се отнеме възможността да върши други престъпления, докато трае изпълнението на
наказанието. В същото време ще се въздейства възпитателно и възпиращо и върху
другите членове на обществото, като се покаже непримиримост към насилието над
деца и налагането на адекватно наказание при извършване на най-тежкото
престъпление- убийство.
С оглед вида на наложеното наказание и на основание
чл.61 т.1 от ЗИНЗС, наказанието доживотен затвор следва да бъде изтърпяно при
първоначален специален режим за изтърпяване.
На основание чл.59 от НК съдът приспада
предварителното задържане на подсъдимия по настоящето дело, считано от
20.04.2014г.
По отношение на подсъдимата Е.О.Г.-П. /понастоящем
Г./:
За престъпление
по чл.139 от НК, законът предвижда две алтернативни наказания: пробация
до шест месеца; глоба от 100 до 300 лева.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подс.Г., съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства: чистото й съдебно минало; наличието на … заболяване, които не я
правят невменяема, но оказват своето влияние върху поведението й; добрите
характеристични данни за личността й- полага труд и помага на подс.П. в грижите
за двете му малолетни деца.
Предприетите от подсъдимата действия по обаждане на
тел 112 и придружаване на подсъдимия до болницата не следва да се отчитат като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като са закъснели и са предприети
не по нейна инициатива, а след отправени към нея думи от страна на подс.П..
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчита: предходното поведение на подсъдимата през деня, с което в известна
степен е провокирала ескалацията на насилието над детето от страна на подс.П.;
настъпилата смърт на детето като краен резултат, който в известна степен се
дължи и на ненамесата от нейна страна.
Като съобрази наличието на горепосочените смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, обществената опасност на извършеното конкретно деяние
и личността на подсъдимата, съдът
намира, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК,
при баланс на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. За постигане на целите по чл.36 от НК следва да й
бъде наложено наказание от вида пробация в максималния предвиден в текста на
чл.139 от НК размер, което в случая се явява справедливо. Наказание от вида
глоба би било несъразмерно леко за изключително укоримия начин на извършване на
конкретното престъпление и за тежкия резултат, при което едно 7 годишно дете е
починало пребито от баща си, пред очите на неговата съпруга, която не се е
намесила по никакъв начин.
При преценката какви пробационни мерки да наложи на
подсъдимата съдът съобрази разпоредбите на чл.42а и следв. от НК и
здравословното състояние на подс.Г., като намира че следва да й бъдат
определени три пробационни мерки, от предвидените в закона шест, а именно:
двете задължителни пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, както и
мярката по т.6 на текста, в максималния предвиден в чл.139 от НК срок от 6
месеца. В същото време този срок се явява минималния срок, за който може да
бъде наложена съответната пробационна мярка, съгласно чл.42а ал.3 от НК. С
оглед изложеното съдът налага на подсъдимата: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца;
безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 6 месеца общо 150 часа по 25
часа месечно.
Съдът налага на подсъдимата „безвъзмезден труд в полза
на обществото“, а не „поправителен труд“
въпреки твърдението й, че работи, тъй като по делото няма приложени
писмени доказателства, от които да са видни конкретен трудов договор,
месторабота и размер на получавано трудово възнаграждение, за да се определи
съответната удръжка от него.
Така определеното и наложено на подс.Г. наказание, по
вид и размер, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и с
него ще се постигнат целите по чл.36 от НК, както по отношение на специалната,
така и на генералната превенция. С наказанието ще се поправи и превъзпита
подсъдимата към спазване на законите и добрите нрави. Ще се въздейства
предупредително върху нея, като в същото време ще се въздейства възпитателно и
възпиращо и върху другите членове на обществото, като се покаже непримиримост
към насилието над деца и налагането на адекватно наказание за извършените
престъпления.
По веществените доказателства:
На основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК следва да се
отнемат в полза на Държавата: 1 бр. растителна метла и 1 бр. дървена точилка
/веществени доказателства по делото/, които принадлежат на подс.П.П. и са
послужили за извършването на умишлено престъпление. След влизане на присъдата в
сила, тези вещи следва да бъдат
унищожени, като вещи без стойност.
Веществените доказателства: 1 чифт мъжки обувки с
връзки, черни на цвят № 44; 2 бр. пластмасови метли; 1 бр. метален дилаф;3 бр.
лопатки за боклук; 1 бр. пръстен от бял метал/халка/,след влизане на присъдата
в сила следва да се върнат на подс.П.С.П., който е техен собственик.
По отношение на обувките, с които подс.П. е бил обут
докато е нанасял удари с крак на пострадалата, съдът намира, че не е налице
основание по чл.53 ал.1 б.“а“ от НК за отнемането на същите в полза на
Държавата, тъй като не могат да бъдат разглеждани като вещи, които са послужили
за извършване на умишлено престъпление. В случая обувките са били използвани от
подс.П. според обичайното им предназначение, като обстоятелството, че е бил
обут с тях по време на нанасянето на ударите с крак не ги превръща в средство на
престъплението.
Веществените доказателства: 1 чифт мъжки обувки с
катарами № 41, след влизане на присъдата в сила следва да се върнат на
св.Л.Й.В., който е техен собственик.
Веществените доказателства: 1 чифт кафяви дамски
обувки № 42; 1 бр. пръстен от бял метал /халка/; 1 бр. мъжки пръстен от бял
метал с емблема на „Мерцедес“; 1 бр.дамски пръстен от бял метал с три броя бели
камъни разположени един до друг, след
влизане на присъдата в сила следва да се върнат на подс.Е.О.Г.-П., която е
техен собственик.
Веществените доказателства: 1 бр. дамски пръстен от
жълт метал с липсващ камък; 1 бр. дамски пръстен от бял метал във форма на
неправилен кръг с малко камъче; 2 бр. обеци от бял метал; 1 бр. черна фланелка;
1 бр. потник; 1 бр. черен панталон; 1 бр. бельо/гащички/; 1 чифт чорапи, след
влизане на присъдата в сила следва да се върнат на св.Д.В.А., като наследник на
П. П. П..
Веществените доказателства: 1 плик съдържащ поднокътно
съдържание от лявата и дясната ръка на Е.О.Г.- П.; 1 плик съдържащ поднокътно
съдържание от лява и дясна ръка на П.С.П., след влизане на присъдата в сила
следва да се унищожат, като вещи без стойност.
С оглед изхода на делото, на основание чл.189 ал.3 от НПК, всеки един от подсъдимите следва да заплати съответна част от всички
направени по делото разноски- на ДП, при първото разглеждане на делото пред РОС
и при настоящето разглеждане на делото.
Подсъдимият П.С.П. следва да заплати разноски, както
следва: 1337,35 лева по сметката на ОД на МВР-Русе-разноски на ДП, както и 1329,52
лева по сметката на РОС-съдебни разноски. В разноските са включени изцяло тези,
които са направени за извършените на подс.П. експертизи- на ДП и съдебно
производство, както и съответната част от останалите разноски за изготвените
експертизи и приети заключения при първото разглеждане на делото от РОС.
Подсъдимата Е.О.Г.-П. /понастоящем Г./ следва да
заплати разноски, както следва: 822,85 лева по сметката на ОД на
МВР-Русе-разноски на ДП, както и 316 лева по сметката на РОС-съдебни разноски.
В разноските са включени изцяло тези, които са направени за извършената на
подс.Г. експертиза- на ДП, както и съответната част от останалите разноски за
изготвените експертизи и приети заключения при първото разглеждане на делото от
РОС.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
Председател
:
Член
съдия: