Р
Е Ш Е
Н И Е №
140
гр.Кюстендил, 31.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на черинадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА
НАВУЩАНОВА
при
участието на секретаря:Р. С.
след
като разгледа докладваното от съдия:Костадинова
в.гр.д.№200/2019г.
по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Адвокат К.Д., действаща като пълномощник на Г.Т.Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:*** дол, със съдебен адрес:***, чрез адв. К.Д.
обжалва решение №108/13.02.2019 г., постановено по гр.д. №2191/2018 г. по описа
на ДнРС в частта, в която е
отхвърлен предявеният от Г.Г. срещу „* ЕАД, ЕИК *иск с правно основание чл.
200 от КТ за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди до
претендирания размер от *лв. Във въззивната жалба се твърди, че решението на
районен съд в обжалваната част е постановено в противоречие с разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, т.е. обезщетението за неимуществени вреди не е съобразено с всички доказателства, които са
от значение за реално претърпените от увреденото лице болки и страдания.
Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с
което да се уважи искът изцяло, а именно в размер на 20 000 лв..
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната по въззивната жалба
страна.
„* ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление с. Г.,
общ. Б., обл. К.л чрез юрисконсулт Г. С. обжалва посоченото по- горе решение в
частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Г.Т.Г., ЕГН **********,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания
в резултат на приета с Разпореждане № 1/17.01.2018 на ТП на НОИ – К. трудова
злополука, станала на 23.12.2017 г., в размер на *лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 23.12.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата. Във въззивната жалба се твърди, че решението в тази част е
неправилно.Сочи се, че районен съд е счел, че не е налице съпричиняване от
страна на ищеца към трудовата злополука, позовавайки се на показанията на свид.
И. П.. Според въззивното дружество е налице несъответствие между изложената от
този свидетел фактическа обстановка около трудовата злополука в хода на
процедурата пред ТП на НОИ и тази, която е изложена от него в съдебно
заседание. Счита се, че е налице основателно съмнение относно обективността на
свидетелските показания на И.П., съпоставяйки ги с показанията на св. Е.С.,
както и с данните съдържащи се в
разпореждане №1/17.01.2018 г., поради което не следва да бъдат
кредитирани от съда. Твърди се, че е налице съпричиняване от страна на ищеца
към възникналата трудова злополука и проявена от същия самонадеяност, както и
че въпреки всички инструктажи и изпити, които ищецът е положил при условията на
„груба небрежност” и в разрез с всички правила за техническа безопасност той е
стъпил върху изтегляна с булдозер многотонна ГТЛ, с което сам е поставил себе
си в ситуация на повишен риск от увреждане, т.е. нали са всички елементи на
съпричиняването. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което да се отхвърли изцяло искът или да се намали
значително размерът на присъденото обезщетение, поради груба небрежност и
съпричиняване от страна на ищеца. Същото становище е застъпено и в съдебно
заседание.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата, с
който се оспорват твърденията във въззивната жалба и се иска оставянето й без
уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Настоящият
съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбата, становищата на страните, както и събраните по
делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК
намира за установено следното:
Атакуваният
съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим. Въззивните жалби са
процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани лица /надлежни
страни/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледани по
същество счита, че са неоснователни. Съображения
:
По делото няма спор, че страните по него са били в трудово
правоотношение, по силата на което Г.Г.
е заемал длъжността "* в цех „*“. Не се спори, че на 23.12.2017 г. Г. е
претърпял злополука по време на
изпълнение на трудовите си задължения,
призната за трудова с разпореждане №1/17.01.2018 г. на ТП на НОИ гр. К..
От приложената по делото епикриза се установява, че
ищецът е бил на лечение в УМБАЛСМ „* ЕАД – С. за периода от 23.12.2017 г. до
09.01.2018 г., където са му била
извършени оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния
крайник.
По делото се
установява, че ищецът e бил в отпуск поради временна неработоспособност
вследствие на претърпяната трудова злополука за времето от 09.01.2018 г. до
26.09.2018 г. включително.
Представен е протокол № 2 от 29.12.2017 г. за
резултатите от извършеното в предприятието разследване на злополуката, в който
е посочен механизмът на настъпването й – стъпване от ищеца върху движещата се
лента, падане и нараняване на десния крак при изтегляне на демонтирана гумена
лента- извозване на склад, за да не пречи на движението на камионите с въглища.
Представени са доказателства- служебна бележка,
протокол №142/17.02.2017 г., протокол № 136/21.03.2017 г., инструкция по
техника на безопасност при труд при разтоварване на вагон саморазтоварващ е от
2015 г., от които се установява, че ищецът е запознат с правилата за
безопасност при изпълнение на трудовите си задължения.
Представена е застрахователна полица по договор,
сключен от ответното дружество за застраховане на служителите му, както и
доказателства за изплатено на ищеца от застрахователя на 15.01.2019 г.
обезщетение в размер на *лв.
По делото е приета съдебно- медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р В. В., от която се установява,
че при злополуката ищецът е получил комбинирана травма на дясното коляно –
фрактура на големия пищял и мекотъканна травма на свързочния апарат на
колянната става. Извършеното лечение се изразява в репозиция на счупените
фрагменти на големия пищял, фиксирането им с плака и винтове, както и
прикрепване на сухожилията на откъснатите мускули с анкерен винт. Срокът за
възстановяване съгласно болничните листове за временна нетрудоспособност е 278
дни, като след това няма данни за продължена нетрудоспособност от ТЕЛК, нито за
определен процент трайна загуба на трудоспособност. Травмата е заздравяла, като
са налице остатъчни последици – невъзможност за пълно повдигане на ходилото,
ограничено сгъване на коляното, фрактурата е вътрешна и е голям рискът от
развитие на артрозни промени. В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че
в кратък срок преди прегледа ищецът е получил нова фрактура на бедрото на същия
крак при нова злополука, която няма връзка с процесната травма. Не е наложително
извършване на операция по изваждане на поставените плака и винтове.
По делото са разпитани свидетели. В показанията си свид. И.П. сочи, че
ищецът е описвал товари на камионите в близост до мястото на издърпване на
лентата, която им пречела. Твърди, че инцидентът се е случил при дърпане на лентата- тя го е ударила по
глезена, като ищецът не е стъпвал върху нея. Г. е участвал в дърпането на
лентата само при закачването й на булдозера, след което е трябвало да се
отдръпне от нея и тогава тя го е ударила по крака. Този свидетел твърди, че е
приъствал на злополуката през цялото време. Според свид. Е.С. ищецът е бил
между камионите при издърпване на лентата. Сочи, че не е видял инцидента, тъй
като направлявал булдозера, но чул, че е извикал. След злополуката видял ищеца,
който бил паднал върху лентата.
Свидетелите Р. Г. и Х. К. дават показания досежно вида, степента на
претърпените болки и страдания от ищеца, както и неудобствата и ограниченията,
които те са му причинили във връзка с ежедневното му обслужване – ходене до
тоалетна, къпане, обличане.
При така установената фактическа
обстановка, районен съд е уважил частично иска по чл. 200 от КТ за
неимуществени вреди, приемайки, че по делото предпоставките за уважаване на
предявения иск са установени по безспорен начин- между страните е съществувало
трудово правоотношение, при и по повод изпълнение на възложената съгласно
трудовия договор работа е станала трудова злополука, при която е пострадал
ищецът и в резултат е понесъл
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и имуществени
вреди, във връзка с проведеното лечение и невъзможността да полага труд по
трудовото правоотношение. Съдът споделя тези изводи на районен съд.
Неоснователен е доводът на въззивника Г.Г., че при определяне на размера на
обезщетение съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Настоящият
съдебен състав счита, че при определяне размера на дължимото на ищеца
обезщетение за причинените му от трудовата злополука на 23.12.2017 г.
неимуществени вреди, въззивният не е съобразил задължителните указания по
приложението на чл.52 от ЗЗД, дадени в т. ІІ на ППВС №4/68 г., като е взел предвид всички
установени по делото правнорелевантни факти, относими към справедливия размер
на претендираното обезщетение, а именно: характер и
степен на увреждането- счупване на горен крайник на тибията /голям пищял/- закрито дясно; продължителност на лечението- 18 дни в лечебно заведение; извършените медицински манипулации- хирургично лечение репозиция на счупените фрагменти на
големия пищял, фиксирането им с плака и винтове, както и прикрепване на
сухожилията на откъснатите мускули с анкерен винт; възстановителения период- 278
дни. Взето е предвид и обстоятелството, че претърпяната травма е санирана, а
също и че са налице остатъчни функционални последици. Всичко посочено е
обусловило извода на съда, че сумата, която ще репарира претърпените от ищеца
болки и страдания е *лв. От тази сума правилно е приспаднато полученото от
ищеца обезщетение по сключен договор за застраховка в размер на *лв.
Неоснователен е доводът на въззивника „* ЕАД, че районен съд е счел, че не е налице съпричиняване от
страна на ищеца към трудовата злополука, позовавайки се на показанията на свид.
И.П., относно които е налице основателно съмнение относно обективността им,
поради което не е следвало да бъдат кредитирани от съда. В показанията си свид.
П. твърди, че инцидентът е настъпил при дърпане на лентата, която е ударила
ищеца по глезена, в момента, в който той се е отръпвал, след закачането й на
булдозера. Свидетелят е категоричен, че ищецът не е стъпвал върху лентата.
Първостепенният съд правилно е кредитирал показанията на този свидетел. Същите
са логични и последователни. Този свидетел има непосредствени наблюдения, тъй
като е бил през цялото време на мястото на инцидента. Неговите показания не
противоречат на показанията на свид. Е.С.- последният също е присъствал на
място, но той не е видял инцидента, тъй като е направлявал булдозера. Следва да
се посочи, че показанията на тези двама свидетели взаимно се допълват. Показанията
на свид. П. се подкрепят и от данните на съдебно- медицинската
експретизавероятният механизъм на получаване на травмите от ищеца корелира със
свидетелските показания. Не на последно място следва да се отбележи, че
процесуалният представител дружеството-
въззивник не е оспорил показанията на свид. П. в съдебното заседание, в което
те са дадени пред районен съд. Това той
прави с въззивната жалба.
Неоснователен е и доводът във
въззивната жалба на „* ЕАД, че е налице съпричиняване от страна на ищеца към
възникналата трудова злополука и проявена от същия самонадеяност. По своята
същност небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия
стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването и.
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението- ср. Решение № 125 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4417/2015
г., IV г. о., ГК. В настоящия случай по делото няма данни ищецът да е
допринесъл с поведението си за настъпване на злополуката, няма данни също така и
да е пренебрегнал и основни технологични правила и правила за безопасност
вследствие на което да е възникнал инцидента с него.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че обжалваното решение следва да се потвърди като
законосъобразно.
Воден от
горното, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №108/13.02.2019 г., постановено по гр.д. №2191/2018 г., по описа
на Дупнишкия районен съд.
Решението подлежи на обжалване в 1- месечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.