Р Е Ш Е Н И Е
№ 260421 / 12.4.2021г.
гр. Перник, 12.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 3686 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на И.Р.П., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв. И.Й., срещу „Стомана индъстри” АД, с ЕИК: *********, с
която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 38
972 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – за претърпени от
ищеца болки и страдания в резултат на травми от трудова злополука, настъпила на 12.02.2018 г. в гр. Перник –
в предприятието на работодателя, ведно със законната лихва върху така претендираната
сума, считано от датата на увреждането – 12.02.2018 г., до окончателното й
изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата
молба се твърди, че ищецът е работил по трудов договор с ответното дружество,
като бил назначен на длъжност „старши оператор” по длъжностна характеристика, с
код по НКПД 72232018.
На
12.02.2018 г. в гр. Перник, на ул. Владайско въстание № 1 обаче ищецът
претърпял трудова злополука на обекта на работодателя си – като докато участвал
в зареждането на метал и управлението на пилинг машина „Майер“ скочил от
площадка с височина около 1.60 метра, вследствие на което се подхлъзнал и
стъпил на криво при приземяването. В резултат от падането ищецът получил
счупване на петната кост на десния долен крайник.
Посоченото
събитие било декларирано като трудова злополука пред ТП на НОИ под вх. №
5101-13-13/14.02.2018 г. съответно признато за трудова злополука с разпореждане
№ 16/20.02.2018 г. по описа на ТП на НОИ Перник.
На следващо
място се посочва, че непосредствено след инцидента пострадалият бил откаран с
линейка в МБАЛ „Рахила Ангелова“ гр. Перник. След извършена рентгенография на
работника била поставена диагноза – полифрагментна фрактура на ос калканеус.
Увреденият крайник бил гипсиран, но в следващите дни ищецът продължил да
изпитва болка, поради което на 15.02.2018 г. посетил УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД,
където му била направена нова гипсова имобилизация и му било предписано домашно
лечение.
В исковата
молба се излагат подробни доводи, че получената травма причинила на пострадалия
многобройни болки и страдания. През първите две седмици ищецът постоянно
приемал обезболяващи, тъй като болката била много силна – дори му пречела да
спи, поради което будувал. През първите четири месеца след инцидента пострадалият
носил гипсова имобилизация, бил постоянно на легло, ставал само при нужда като
ползвал патерици. В тази връзка и се налагало близките му да му помагат за
хранене, обличане и тоалет. Гипсът бил свален след края на четирите месеца като
ищецът започнал да раздвижва крайника, но този процес бил труден и болезнен и
отново било необходимо ползване на патерици – в продължение на още 3 месеца.
Междувременно ищецът не можел да стои дълго прав, а кракът му се подувал. В
тази връзка се прави извод, че възстановяването е продължило около 7 месеца,
през които ищецът бил признат за временно неработоспособен – с ЕР на ТЕЛК №
3397/124 от 26.09.2018 г.
На последно
място се посочва, че и към настоящия момент последиците от травмата още не са
преодолени – при физическо натоварване пострадалият усеща болка и изтръпване в
крайника, не може да стои дълго прав и кракът му се подува. Това му пречи да
работи и да се натоварва. Освен това ищецът изживял случилото се и много тежко
в емоционален план – ограничил социалните си контакти и се измъчвал, че е в
тежест на близките си.
По
тези съображения ищецът счита, че настъпилите промени в здравословното му
състояние вследствие на трудовата злополука са му причинили неимуществени
вреди, които подлежат на обезщетяване от страна на ответника като
претендираното обезщетение отговаряло на изискването на чл. 52 от ЗЗД. В тази
връзка и ищецът приема за справедлив размер на обезщетяването сумата от
40 000 лева. Доколкото по силата на застрахователен договор бил получил
сумата от 1028 лева, то в настоящото производство срещу работодателя се
претендира остатъкът от 38 972 лева.
Представят
се писмени доказателства в това число медицинска документация.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото – чрез адв. Христо Михайлов, е постъпил
писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва изцяло по основание и
размер. Не се оспорва, че ищецът е бил в
трудово правоотношение с ответното дружество към момента на настъпване на
инцидента. Не се оспорва и че процесният инцидент представлява трудова
злополука.
На първо място се излагат подробни
доводи, че претендираното обезщетение било в силно завишен размер и не
кореспондирало нито на критерия за справедливост, нито на действително
претърпените от ищеца болки и страдания, като в тази връзка се оспорват
изложените от последния твърдения. Посочва се, че болките и страданията са били
силни единствено непосредствено след инцидента, после са намалели, а към
момента пострадалият вече не чувства такива.
На следващо място се поддържа, че
настъпването на злополуката се дължало на проявена от ищеца груба небрежност,
доколкото не бил спазил действащите правила за здравословни и безопасни условия
на труд и нормативните изисквания при изпълнение на възложената му работа, с
които бил запознат. В тази връзка се посочва, че ищецът бил допринесъл за
злополуката, поради което обезщетение следвало да се намали. Прави се изрично възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, доколкото ищецът бил скочил от височина от 1.6 метра,
което не било изисквано от работата и нарушавало правилата за изпълнение на
същата.
Прави се възражение за погасяване по
давност на ищцовите претенции.
Посочва се и че ищецът е получил
обезщетение на претърпените от него вреди чрез застрахователно обезщетение. С
тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена изцяло евентуално
частично.
По делото е
изготвена съдебно-медицинска /СМЕ/. Разпитани са и двама свидетели. Представени
са документи от застраховател, както и копие от досие № *** на НОИ.
В съдебно
заседание, проведено на 22.03.2021 г., процесуалният представител на ищеца не
се явява. Изразява писмено становище за уважаване на иска в пълен размер.
Процесуалният
представител на ответника не се явява в открито съдебно заседание по делото и
не изразява писмено становище по иска.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По
делото не се спори, че ищецът е работил по трудов договор с ответното
дружество, като бил назначен на длъжност „старши оператор”. Не се спори и че на
12.02.2018 г. ищецът полагал труд в обект на работодателя в гр. Перник, на ул.
Владайско въстание № 1, когато претърпял инцидент. На последно място не се
спори, а и от ангажираните писмени доказателства /документи по досие № *** –
декларация за трудова злополука, протокол за трудова злополука и разпореждане №
16/20.02.2018 г. на главен инспектор по осигуряването към ТП на НОИ Перник/ се
установява, че същият представлява именно трудова злополука, която е
декларирана по надлежния ред пред НОИ. Липсват данни, а и твърдения разпореждането на
НОИ да е обжалвано. За претърпяната трудова злополука работникът е получил
плащане в размер на 1027.33 лева – застрахователно обезщетение по щета № ****,
заведена в „ЗД Евроинс”АД във връзка с трудова злополука от 12.02.2018 г. –
съгласно уведомление от застрахователя.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена и на база личен
преглед на освидетелстваното лице, както и от приложената медицинска
документация, се установява, че на 12.02.2018 г. ищецът е получил
травматично увреждане – многофрагментно счупване на дясна петна кост. Същото
съгласно експерта е в пряка, непрекъсваща се причинна връзка между претърпения
инцидент /падане от височина – височинна травма/ на 12.02.2018 г. и полученото травматично увреждане в областта
на дясното стъпало. Това е довело до временна нетрудоспособност за период от около
7,5-8 месеца.
На ищеца е проведено консервативно лечение – гипсова
имобилизация на увредения десен долен крайник за период от около 3-4 месеца. В
последващия период до момента на възстановяване от травмата за придвижването си
ищецът е използвал помощни средства – патерици. Не са проведени рехабилитационни
лечебни процедури.
При счупването не е налице значително разместване на
фрагментите, поради което възстановителният период е продължил около 7,5-8
месеца – като този период включва времето на имобилизация на крайника и времето
на възстановяване на нормалните му функции – опора и ходене.
В резултат от
получената травма пострадалият е изпитвал физически болки и страдания по време
на възстановителния период, като същите са били с по-голям интензитет в първите
дни след инцидента, а след това постепенно са намалявали.
Предвид личния преглед на 23.10.2020 г. и медицинската
документация може да се направи извод, че при пострадалия е настъпило пълно
възстановяване по отношение на основните функции на долния крайник – опорна и
двигателна в посочения възстановителен период. Не са налице данни за настъпили
неблагоприятни последствия за здравето на ищеца по отношение на основните
функции на крайника след приключване на оздравителния процес. Към момента и за
в бъдеще се очаква ищецът да изпитва физически болки при физически натоварвания
и при промяна на атмосферните условия.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че
увреждането е на петната кост, но при личния преглед е установено напълно
оздравяване като липсват остатъчни неблагоприятни последици за основните
функции на крайника – опора и ходене.
Въпреки това са възможни физически болки при натоварване и при промяна
на атмосферните условия за по-продължителен период от време. При прегледа не са
установени отток и нарушени функции на долния крайник. Относно
възстановителният период вещото лице потвърждава, че същият е между седем и
осем месеца.
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална
заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това
експертизата кореспондира с приложената по делото медицинска документация, не е
оспорена от страните в производството, а вещото лице е отговорило и на
въпросите, поставени в съдебно заседание.
По делото бе допусната и съдебно
техническа експертиза по искане на ответника, но поради невнасяне на депозита
за извършването й, определението за допускането й бе отменено.
Свидетелката
Д.К.П. /съпруга на ищеца/,
установява, че на 12.02.2018 г. ищецът й се обадил, че е в болница със съмнение
за счупване в крака. Впоследствие било установено, че се касае за счупване на
петата на десния крак, поради което кракът на пострадалия бил гипсиран от
пръстите до горната част на бедрото в това число коляното. Ищецът се прибрал още същия ден с помощта на
свой колега, а после се придвижвал с патерици. На третия ден след инцидента
според свидетелката оттокът в крака на ищеца се увеличил и кракът започнал да
посинява и позеленява, което се виждало от пръстите. В тази връзка на четвъртия ден братът на
ищеца го закарал в МБАЛ „Пирогов”, където
гипсът бил сменен с по-малък. Според свидетелката гипсът бил свален след
четвъртия месец като се провела рехабилитация за около 10 дни, а лекарите
уточнили, че няма да е възможно нормално стъпване от четвъртия до шестия месец.
По време на възстановителния
период – както до сваляне на гипса така и след това свидетелката твърди, че
именно тя помагала на ищеца – обслужвала го, водела го до тоалетна, помагала му
да се храни. През четирите месеца, докато бил с гипс пострадалият се придвижвал
трудно с патерици из жилището си, като в този период излязъл от дома си един
единствен път. В тази връзка свидетелката уточнява, че се наложило съпругът й
да ограничи социалните си контакти, а негови колеги идвали да го виждат в дома
му. Дори и след рехабилитацията пострадалият се наложило да стои у дома си още
два месеца, за да пази петата си и да не я натоварва. През този период обаче
започнал по-лека лека да се придвижва из жилището си без патерици, но рядко
излизал.
Според свидетелката към
настоящия момент съпругът й вече ходи на работа, но продължава да има проблеми
с крака – подуване, отток, болки. Доколкото заемал същата длъжност през
по-голямата част от работното си време бил прав. Уточнява, че преди това ищецът
бил болничен седем месеца и половина. Допълва че, през възстановителния период
ищецът бил доста изнервен заради ограниченията, които му се налагало да търпи,
а освен това през пролетта на 2018 г. дъщерята на семейството била абитуриент и
органзацията в тази връзка поела изцяло свидетелката.
Свидетелят Т.Р.Т. посочва, че познава ищеца, доколкото били
колеги в предприятието на ответника /в ТКЦ –
Термо-калибровъчен цех/ и работили на
една поточна линия, като ищецът бил оператор пилинг. Според свидетеля
инцидентът настъпил, когато ищецът се качил на решетка върху машината /Майер/,
за да подреди метални пръти. В тази връзка свидетелят уточнява, че при машината
имало проблем със зареждане на металните пръти, защото влизали по два вместо по
един. Това можело да счупи машината, поради което и пострадалият се качил на
горната й решетка, за да подреди прътите. Междувременно свидетелят бил на
разстояние около 10-15 метра и имал непосредствена видимост към ищеца, когато
видял как последният залита и пада от решетката. Свидетелят заедно с други
колеги на ищеца се наложило да го пренесат в стая в цеха, след което извикали
„Бърза помощ” и пострадалият бил откаран в болница.
На следващо място
свидетелят уточнява, че височината на падането била около 1,50-1,60 метра, а
ищецът почти се разплакал от болка след като паднал и не могъл да стъпи.
Относно машината, на
която работел ищецът, според свидетеля тя често показвала описания дефект – да
поема по два пръта, поради което за това били уведомени началниците на цеха.
Последните обаче според свидетеля не предприели мерки, поради което често се
налагало, за да продължи производственият процес, операторът на машината да се
качва на решетка върху същата и да подрежда сам прътите.
Свидетелят твърди, че
ищецът се върнал на работа към края на същата година и на същата длъжност, като
доколкото били една смяна свидетелят забелязал, че пострадалият продължава да
накуцва и кракът го болял.
Свидетелят уточнява, че
по повод инцидента с негови колеги дали обяснения в това число относно
състоянието на машината и работата с нея. В тази връзка свидетелят твърди, че
той самият не работел с въпросната машина, но виждал, че всичките му колеги
оператори работели, както ищеца – качвали се върху решетка, за да подреждат
пръти. Въпреки това обаче към описаната решетка на машината нямало подстъп
/стълба или степенка/ и операторите се качвали като стъпвали на едно
електрическо табло, после на релса и след това на самата решетка, а слизането
било по същия начин.
На последно място
свидетелят уточнява, че не може да обясни причината, поради която ищецът е
загубил равновесие и е паднал. Поддържа обаче, че ако ищецът не бил предприел
съответната операция в машината щели да попаднат два пръта, което да счупи
входящите й ролки и до доведе до сериозна авария в това число спиране на
работния процес.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните
свидетелски показания. Показанията на св. П. съдът цени при условията на чл.
172 от ГПК, доколкото същата е съпруга на ищеца. Изнесените от свидетелите
твърдения обаче са ясни, последователни и еднопосочни, не са оспорени от страна
на процесуалния представител на ответника, а кореспондират и на останалите
представени по делото доказателства, поради което и съдът кредитира същите, тъй
като не намира основания за поставяне под съмнение на тяхната достоверност. В
тази връзка и съдът намира, че следва да цени всички ангажирани гласни
доказателства при формиране на правните си изводи по делото.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят
отговаря имуществено за претърпените от работника вследствие от трудова
злополука вреди /имуществени и неимуществени/, причинили му временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт. По същността си тази отговорност е гаранционно - обезпечителна.
Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника, когато същото е
настъпило във връзка с изпълнението на възложената работа, независимо от
обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или
служител е виновен за увреждането – по арг. чл. 200, ал. 2 от КТ. Следователно,
отговорността на последния е обективна и не може да бъде изключена, освен при
умишлено поведение на пострадалия, като в случаите на съпричиняване на
вредоносния резултат поради проявена от работника груба небрежност,
работодателската отговорност може да бъде единствено намалена.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
200, ал. 1 от КТ е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
бил в трудово правоотношение с ответното дружество, към процесната дата, настъпването на злополука, претърпяна от него
като работник в периода на трудовото правоотношение и призната по надлежния ред
за трудова такава, като увреждането следва да е настъпило при или по повод
изпълнение на възложената от работодателя работа или при изпълнение на каквато
и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, или по
време на почивка, прекарана в предприятието и да е довело до временна
или трайна неработоспособност, причинила
неимуществени вреди - болки и страдания, и причинна връзка между трудовата злополука и
тези вреди. Ищецът следва да установи, че при настъпване на злополуката е
спазил съответните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд в
предприятието на работодателя.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства следва категоричен извод, че процесната злополука е
установена и приета за трудова, доколкото е налице влязъл в сила индивидуален
административен акт - разпореждане на длъжностно лице към НОИ в този смисъл.
Същото има характера на официален удостоверителен документ по смисъла на чл.
179 от ГПК, неоспорен от страните по делото, ползващ се с материална
доказателствена сила по отношение на удостоверените в него факти, в частност
относно наличието на увреждане и неговия характер, като положителен юридически
факт, елемент от фактическия състав за възникване на процесната отговорност.
Предвид твърденията в исковата молба и направените в отговора
оспорвания, настощият състав счита, че основните спорни по делото въпроси са
относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, респ.
наличието на основание за намаляването му т.е. наличие на предпоставките
по чл. 201, ал. 2 от КТ, предвид изложените от
дружеството доводи за проявена от работника груба небрежност, обусловила
настъпване на злополуката поради нарушаване на правилата за здравословни и
безопасни условия на труд в предприятието на работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят
отговаря за всички вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и
непосредствена последица от настъпилата трудова злополука. При определяне на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, съдът
следва да съобрази комплексния критерий за справедливост, установен в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителната съдебна практика,
съдържаща се в ППВС № 4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди в конкретния случай, съдът съобразява на първо
място изготвената по делото СМЕ. Съгласно заключението на вещото лице
злополуката е причинила на ищеца счупване на петната кост, като
възстановителният период е бил със средна продължителност, а именно между седем
и осем месеца. Проведено е консервативно лечение чрез гипсова имобилизация,
което е била свалена четири месеца след получаване на увреждането. В този
период от между седем и осем месеца ищецът е изпитвал физически болки и
страдания, които са били с най-голям интензитет в първите дни след травмата,
като след това същият е започнал да намалява. След края на възстановителния
период функциите на крайника са били възстановени напълно, но е налице
възможност ищецът да продължава да търпи неудобство – болки, подуване в
крайника – при физическо натоварване и/или промяна в атмосферните условия.
На следващо място съдът съобразява показанията на свидетелката П. относно множеството ограничения, които е следвало да изтърпи ищецът през възстановителния период. На първо място се е наложила
еднократна подмяна на поставената имобилизация, доколкото в първите дни след
травмата е имало влошаване на състоянието – подуване, промяна на цвета на
кожата в мястото на увреждането и околната тъкан. На следващо място ищецът не е
можел да се обслужва сам през първите четири месеца след травмата – като се е
налагало съпругата му да му помага при личния тоалет и храненето, а е ползвал и
патерици. Ограничил е личните си контакти – не е можел да напуска дома си, а в
жилището се е придвижвал трудно с патерици.
Дори след сваляне на имобилизацията след четвъртия месец ищецът рядко
напускал дома си и с трудност започвал да раздвижва крайника и да се придвижва.
Това е наложило и рехабилитация макар и в кратък период – около 10 дни. Освен
това ищецът бил и болничен в продължение на около осем месеца в период, когато
дъщеря му била абитуриент, което му причинило неудобство, доколкото съпругата
му поела съответните ангажименти.
На последно място съдът съобразява обективно и възрастта на ищеца
– като същият все още е в трудоспособна възраст и е трудово активен.
В този смисъл съдът приема, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди възлиза на 17
000 лева. От
тази сума съгласно чл. 200, ал. 4 от КТ следва да бъде приспаднато полученото
застрахователно обезщетение в размер на 1027.33 лева. В тази връзка и
предявеният иск е основателен до сумата от 15 972.67 лева.
За разликата до пълния претендиран размер от 38 972 лева лева, искът е неоснователен. Посоченият извод следва на първо място от
обстоятелството, че макар злополуката да е причинила счупване, то не е имало
значително разместване на фрагментите и не се е наложило оперативно лечение, а
същото е проведено чрез обездвижване на крайника. Освен това не се е наложил и
престой в болница – още в деня на травмата ищецът е бил освободен за домашно
лечение. Следва да се отбележи и че възстановителният период е бил със средна
продължителност около 7-8 месеца – като макар болките и страданията
първоначално да са били интензивни, то този интензитет с времето е намалял.
Ищецът не е бил и напълно обездвижен, а е можел да се изправя с патерици макар
да е имал нужда от помощ в ежедневието си. Следва да се отбележи и че съгласно
експертизата след възстановителния период е настъпило пълно оздравяване – т.е.
функциите на крайника са били изцяло възстановени. Не са
налице данни за настъпили неблагоприятни последствия за здравето на ищеца по
отношение на основните функции на крайника след приключване на оздравителния
процес. Вещото
лице не е констатирало отток и подуване при прегледа и не му е било съобщено да
е извършвана рехабилитация /независимо че св. П. твърди за 10 дневна такава/,
от където следва извод, че същата е била с кратка продължителност. Последиците
от злополуката – дискомфорт при промяна на атмосферните условия и физическо
натоварнане макар и възможни не представляват силни и интензивни болки и
страдания.
Сумата от 15 972.67 лева не следва да
бъде допълнително намалявана, доколкото по делото не се установи наличие на
умишлено поведение от ищеца, груба небрежност или въобще нарушение на правилата
за здравословни и безопасни условия на труд в предприятието на работодателя, в
който смисъл възраженията на ответника са неоснователни. Посоченият изво следва
от обстоятелството, че в случая не са налице предпоставките по чл. 201 от КТ.
Не се установява ищецът да е причинил увреждането умишлено. В тази връзка
свидетелят Т. дори посочва, че ищецът е действал в интерес на работодателя като
с поведението си е предотвратил счупване на важна машина и затруднение на
производствения процес. Освен това за
повредата на машината е било уведомено ръководството на предприятието, но въпреки
това всички оператори на машината са действали като ищеца. В тази връзка и на
работниците не е бил осигурен и подстъп към решетката на машината, а същите са
качвали там посредством ел. табло и релса. По тези съображения и съдът намира,
че загубването на равновесие и падането на ищеца не може да се приеме за
умишлено.
Понятието „груба небрежност“ от своя страна няма легална дефиниция в
трудовото законодателство, поради което съдържанието му следва да се извежда от
трайната съдебна практика. В тази връзка последната също съдържа известни противоречия
като една част от нея предвижда, че понятието съдържа и субективен елемент (Решение № 1026 от
18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2008 г., I г. о., ГК), подобно на понятието непредпазливост на наказателното право, друга част,
че същото има само обективни характеристики (Решение № 291 от 11.07.2012
г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., ГК), а трета част
възприема и двете становища (Определение № 600 от 26.04.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1573/2011 г., III г. о., ГК).
Независимо от тези противоречия обаче от цитираните решения на ВКС може да
се направи извод, че понятието „груба небрежност“ по чл. 201, ал. 2 от КТ
предполага една по-висока степен и роля на елементи като невнимание, нарушение
на правила, неполагане на дължима грижа и несъобразяване с обективни фактори, в
поведението на пострадалото лице в сравнение с общото понятие за съпричиняване.
По тези съображения поведение, което в общия случай на деликт би могло да се
приеме за съпричиняване от страна на пострадалия, не всякога може да се приеме
за груба небрежност по смисъла на трудовото законодателство. В настоящата
хипотеза съдът намира, че процесният случай е именно такъв. Действително по
делото се установява, че злополуката е настъпила, когато ищецът се е качил
високо на машината, за да подрежда пръти. Независимо от това обаче дори
поведението му обективно да е съпричинило до известна степен вредоносния
резултат, същото не е от такова естество, че да се приеме за груба небрежност.
Този извод следва от обстоятелството, че последната от обективна гл.т.
представлява неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. В тази връзка грубата небрежност действително е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът при или по повод на работата не проявява необходимото старание и внимание, в нарушение технологичните правила и на правилата за
безопасност. Такова
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя освен ако не е осъществено при допусната груба небрежност – липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност (така Решение № 291 от 11.07.2012
г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., ГК, Определение № 370 от
29.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4062/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 135 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4075/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 60 от 5.03.2014
г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК и др.).
В
настоящия случай съдът приема, че поведението на ищеца, довело до съпричиняване
на вредоносния резултат, не отговаря по своето естество именно на тези
характеристики на понятието за „груба небрежност“. Нещо повече, както се
отбеляза и по-горе в предприятието на работодателя е била установена практика
да се действа именно по описания начин при повреда на машината. В тази връзка
следва извод, че работникът дори е действал в интерес на работадателя като е
предотвратил счупване на важна машина.
По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 200 от КТ за обезвреда на настъпили вреди
вследствие на трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл.
84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ,
изпада в забава от настъпване на увреждането. От изложеното следва, че
ответникът дължи обезщетение за забава върху главницата от 12.02.2018 г., до окончателно изплащане на вземането.
По исканията за разноски на страните:
Ищецът не претендира
разноски и не представя доказателства да е извършил такива /в който смисъл е
налице и изрично волеизявление в писмената защита/.
Ответната
страна претендира също не претендира разноски и не представя доказателства за
извръшване на такива, нито списък по чл. 80 от ГПК.
Съобразно
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Пернишкия РС – 638.91 лева държавна такса и 69.67 лева разноски за
експертиза.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТОМАНА ИНДЪСТРИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Перник, ул. „Владайско въстание" № 1 да заплати на И.Р.П., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 15 972.67 лева, представляваща представляваща обезщетение за неимуществени вреди – за претърпени от ищеца болки и страдания в
резултат на травми от трудова
злополука, настъпила на 12.02.2018 г. в гр. Перник – в предприятието на
работодателя „СТОМАНА ИНДЪСТРИ" АД, ведно със законна лихва за забава върху
главницата, считано от датата на увреждането - 12.02.2018
г. до окончателно изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата от 22 999.33 лева, представляваща разликата над уважения размер от
15 972.67
лева до пълния заявен
размер на претенцията от 38 972 лева.
ОСЪЖДА „СТОМАНА ИНДЪСТРИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Перник, ул. „Владайско въстание" № 1 да заплати по сметка
на Районен съд - гр. Перник на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата в размер
на 638.91 лева, представляваща дължима държавна такса и сумата в размер на 69.67 лева, представляваща възнаграждение
по допусната съдебно – медицинска експертиза.
УКАЗВА
на „СТОМАНА ИНДЪСТРИ" АД, ЕИК:
********* да внесе възложените в
негова тежест разноски по сметка на съда, в едноседмичен
срок, считано от влизане на
решението в сила, КАТО ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.