Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 176
гр.Пловдив, 11.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…шестнадесети май…през…две
хиляди и осемнадесета година,…….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка
Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при участието на секретаря……Мила
Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №215 по описа за 2018 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №559/08.12.2017г.,
постановено по търг. д. №184/2017г. по описа на Пловдивския окръжен съд,
ответникът „Б.“ АД с ЕИК *е осъден да
заплати на „Ф.“ АД с ЕИК *сумата от 43 106.94лв., представляваща дължима
сума по договор за изработка на панталони и подлепване на скроени облекла,
обективиран във фактура № **********/06.03.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 21.03.2017г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлен предявеният иск до пълния му претендиран размер /50 161,99лв./ поради
направено от ответника срещу ищеца валидно възражение за извънсъдебно
прихващане на дължими суми по фактура №**********/31.03.2012г., обективираща
договор за продажба на конци.
Отхвърлено е направеното от „Б.“ АД против „Ф.“
АД възражение за съдебно прихващане с
дължими от ищеца суми, представляваща незаплатена цена по договори за продажба
на конци по фактури както следва: №**********/30.11.2010г. за сума в размер на
8 602,45лв.; № **********/30.12.2010г. за сума в размер на
4 438,62лв.; № **********/31.01.2011г. за сума в размер на
4 154,10лв.; № **********/28.02.2011г. за сума в размер на 2 542,86лв.;
№ **********/31.03.2011г. за сума в размер на 11 936,41лв.; №
**********/29.04.2011г. за сума в размер на 6 731,69лв.; №
**********/31.05.2011г. за сума в размер на 9 818,49лв.; №
**********/30.06.2011г. за сума в размер на 5 375,98лв.; № **********/29.07.2011г.
за сума в размер на 7 609,92лв.; № **********/31.08.2011г. за сума в
размер на 5 263,15лв.; № **********/30.09.2011г. за сума в размер на
7 584,64лв.; № **********/31.10.2011г. за сума в размер на
7 339,39лв.; № **********/30.11.2011г. за сума в размер на
6 999,96лв.; № **********/30.12.2011г. за сума в размер на
7 089,65лв.; № **********/31.01.2012г. за сума в размер на
2 120,95лв.; № **********/29.02.2012г. за сума в размер на
3 953,44лв. Присъдени са разноски по съразмерност, като „Б.“ АД е осъдено
да заплати на „Ф.“ АД разноски в размер на 3657.55лв., а „Ф.“ АД е осъдено да
заплати на „Б.“ АД разноски в размер на 400лв.
Против така постановеното решение, в частта, с която е
уважена исковата претенция, съответно – не е уважено възражението за
прихващане, е постъпила въззивна жалба от ответника „Б.“ АД. Счита решението в обжалваната
част за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано.
Според посоченото в жалбата, въззвникът изразява несъгласие с изводите на
първоинстнационния съд относно погасяване по давност на вземанията – предмет на
възражението за прихващане, обосновали и отхвърлянето на това възражение. Иска
се отмяна на решението в обжалваната част и произнасяне по съществото на спора,
като така предявеният осъдителен иск бъде отхвърлен. С въззивната жалба не са
предявени доказателствени искания. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответник – жалбата „Ф.“ АД не е представил отговор в
срока по чл.263 ал.1 от ГПК. Редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно
основание чл.286 във вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.266 ал.1
от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът в първоинстанционното производство, въззиваема
страна в настоящето – „Ф.“ АД, е изложил обстоятелства за наличието на
неформални договорни отношения с ответника „Б.“ АД за ушиване на панталони,
ведно с подлепване на скроените облекла. По така създадените правоотношения
ищецът е извършил поръчката и е предал на ответника същата. Издадена е и
фактура №**********/06.03.2017г. за сума, в размер на 50 161,99лв. Ищецът
счита, че посредством приемането на фактурата и подписването на издадените
пътни листове, ответникът с конклудентни действия е приел офертата, съдържаща
се в тях и е налице сключен неформален договор за пръчка. Позовавайки се на
неизпълнение на поетото от ответното дружество договорно задължение за
заплащане на уговореното възнаграждение, моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 50 161,99лв.,
представляваща дължима сума по неформален договор за изработка на панталони и
подлепване на скроени облекла, обективиран във фактура
№**********/06.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното плащане.
С депозирания по първоинстанционното дело писмен
отговор /на исковата и допълнителната искова молба/, ответникът е оспорил предявените
искове. Относимо за настоящето производство възражение по основателността на
иска е релевираното с отговора на исковата молба правопогасяващо възражение – за
наличие на извънсъдебно прихващане на сумата по фактурата с изискуеми и
ликвидни вземания от страна на ответника към ищеца с изявление за прихващане на
сумата от 50 161,99лв. по фактура №**********/06.03.2017г. с ликвидни и
изискуеми вземания на ответника към ищеца на стойност 55 016,15лв.,
произтичащи от фактури, както следва: №**********/29.07.2011г. за сума в размер
на 7 609,92лв.; № **********/31.08.2011г. за сума в размер на
5 263,15лв.; №**********/30.09.2011г. за сума в размер на
7 584,64лв.; № **********/31.10.2011г. за сума в размер на
7 339,39лв.; № **********/30.11.2011г. за сума в размер на
6 999,96лв.; № **********/30.12.2011г. за сума в размер на
7 089,65лв.; № **********/31.01.2012г. за сума в размер на
2 120,95лв.; № **********/29.02.2012г. за сума в размер на
3 953,44лв.; № **********/31.03.2012г. за сума в размер на 7 055,05лв.,
като двете насрещни задължения се погасяват до размер на по-малкото от тях,
считано от 21.04.2017г.
Евентуално, в случай, че съдът приеме предявеният иск за
основателен, ответникът предявява възражение за прихващане с дължимите и
признати от ищеца ликвидни и изискуеми вземания на ответника по фактури както
следва: №**********/30.11.2010г. за сума в размер на 8 602,45лв.; №
**********/30.12.2010г. за сума в размер на 4 438,62лв.; №
**********/31.01.2011г. за сума в размер на 4 154,10лв.; №
**********/28.02.2011г. за сума в размер на 2 542,86лв.; №
**********/31.03.2011г. за сума в размер на 11 936,41лв.; №
**********/29.04.2011г. за сума в размер на 6 731,69лв.; №
**********/31.05.2011г. за сума в размер на 9 818,49лв.; №
**********/30.06.2011г. за сума в размер на 5 375,98лв.; №
**********/29.07.2011г. за сума в размер на 7 609,92лв.; №
**********/31.08.2011г. за сума в размер на 5 263,15лв.; №
**********/30.09.2011г. за сума в размер на 7 584,64лв.; №
**********/31.10.2011г. за сума в размер на 7 339,39лв.; №
**********/30.11.2011г. за сума в размер на 6 999,96лв.; №
**********/30.12.2011г. за сума в размер на 7 089,65лв.; №
**********/31.01.2012г. за сума в размер на 2 120,95лв.; №
**********/29.02.2012г. за сума в размер на 3 953,44лв.; №
**********/31.03.2012г. за сума в размер на 7 055,05лв., които фактури са
на обща стойност 108 616,75лв., като двете насрещни задължения се
погасяват до размера на по-малкото от тях. Твърди, че всички посочени фактури
са признати със споразумения за прихващане от 30.10.2015г., 30.11.2015г. и
05.01.2016г., между ответника и ищеца, както и със справка за вземанията и
задълженията на „Ф.“ АД към 26.06.2015г.
Възраженията на насрещната страна по така заявеното
възражение за прихващане, съдържащи се в допълнителната искова молба, се
изразяват в оспорване твърдението на
ответника за наличие на споразумения за прихващане между страните, оспорване
наличието на ликвидно и изискуемо вземане от страна на ответника. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност относно вземането на ответника по
описаните в отговора фактури.
На възраженията на ищеца за
погасяване на вземането – предмет на възражението за прихващане, ответникът в
първоинстанционното производство
противопоставя доводи за прекъсване на давността по смисъла на чл.116 б.
А от ЗЗД – признаване на вземането от длъжника – което е и основният правен
спор в настоящето въззивно производство. В тази насока ответникът се позовава
на приложени към отговора споразумения за прихващане от 30.10.2015г.,
30.11.2015г. и 05.01.2016г., както и в справката за вземанията на ищеца към
26.06.2015г., като твърди, че с тези писмени изявления вземанията са били
признати и по този начин давността е била прекъсната и от датата на подписване
на споразуменията и справката е започнала да тече нова давност.
От събраните по делото
доказателства се установи следната фактическа обстановка:
При така посочените
фактически твърдения и възражения на страните в първоинстанционното
производство, при правилна преценка на депозираните по делото доказателства и
напълно изяснената фактическа обстановка, окръжният съд е обосновал
законосъобразен извод, че издадената от ищеца фактура №**********/06.03.2017г.,
на стойност 50 161,99лв. обективира валидно договорно правоотношение,
произтичащо от договор за изработка, по който договор ищецът – в качеството на
изпълнител е изпълнил възложената работа, а ответникът – в качеството на
възложител не е заплатил уговореното възнаграждение.
За да приеме за
неоснователно възражението на ответника за наличие на извънсъдебно прихващане и
за да отхвърли евентуално въведеното възражение за съдебно прихващане, окръжният
съд е приел, че вземанията на ответника – предмет на материалноправното
възражение и въведеното процесуалноправно възражение за прихващане, са погасени
по давност. Този извод се основава на факта, че фактура
№**********/06.03.2017г., въз основа на която ищецът претендира правата си, е
издадена след изтичане на давността по фактурите - предмет на възражението за
прихващане, с изключение на фактурата на ответника от 31.03.2012г., която към
момента на възникване на вземането на ищеца не е покрита с погасителна давност
и за която възражението за извънсъдебно прехващане е уважено. В този смисъл е
неприложима хипотезата на чл.103, ал.2 от ЗЗД, съгласно която прихващане се
допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да се извърши
преди изтичането на давността. В случая не е могло да се извърши прихващането
преди изтичане на давността, тъй като вземането на ищеца не е било възникнало. Вземането
на ищеца по фактура №**********/06.03.2017г. е възникнало след изтичане на
погасителната давност за насрещните вземаният на ответника по фактури
№**********/30.11.2010г., №**********/30.12.2010г., №**********/ 31.01.2011г.,
№**********/28.02.2011г., №**********/31.03.2011г., № **********/29.04.2011г., №**********/31.05.2011г.,
№**********/ 30.06.2011г., №**********/29.07.2011г., №**********/31.08.2011г.,
№ **********/30.09.2011г., №**********/31.10.2011г., № **********/
30.11.2011г., №**********/30.12.2011г., №**********/31.01.2012г. и №
**********/29.02.2012г.
От значение в тази насока и предвид доводите,
съдържащи се във въззивната жалба, е налице ли е прекъсване на давността по
смисъла на чл.116 б. А от ЗЗД – признаване на вземането от длъжника, с оглед
изявление обективирано в документ „Справка за вземанията и задълженията към
26.06.2015г.“. Като съставител на този документ е посочен „Гл. счетоводител – С.П.“
и съдържа подпис на посоченото лице. В пункт втори -„„Ф.“ АД“, т.3, се
съдържа отразяване „Задължения към „Б.“ – 259 089,56лв.“.
Константна е съдебната,
възприемаща приетото в Решение №100/20.06.2011г. на ВКС по т. д. №194/2010г.,
II т. о., че признаване по смисъла на закона е налице, когато се признава
съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването
е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява,
че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла
на чл.116 б.А от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния
срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до
съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от
които произхожда, да е определено по основание и размер. Естествено –
изявлението следва да е отправено от самия длъжник.
В случая като автор на
изявлението е посочен „Гл. счетоводител – С.П.“. Дали лицата, които са
натоварени от органите на управление на търговеца с извършване на счетоводна
дейност, са оправомощени да признават вземанията по смисъла на чл.116, б. А от ЗЗД, е въпрос, който е обусловен от доказателствата по делото и установяване на
възложените им функции. Първоинстанционният съд е приел, че изявлението,
инкорпорирано в горепосочената справка, е изходящо от лице, което не е
представляващ ищеца, поради което и не може да се приеме, че неговото
волеизявление по някакъв начин го ангажира, като е приел и противопоставяне по
смисъла на чл.301 от ТЗ веднага след узнаването. По - същественото в случая е,
че от съдържанието на документа не може да се обоснове категоричен извод, че
съдържащото се в същия изявление е направено именно от името на търговското
дружество „Ф.“ АД. Независимо че като автор на документа е посочен „Главен
счетоводител – С.П.“, не може да се обоснове категоричен извод, че същата е
действала именно в качеството на главен счетоводител на „Ф.“ АД /а извод, че посоченото лице изпълнява
посочената функция при ищцовото дружество, може да се направи само косвено от
факта, че същата е посочена като съставител на фактура №**********/06.03.2017г./.
Това явства от съдържанието на самия документ, съдържащ информация за
задължения и вземания на трети лица /п. първи от справката съдържа вземания и
задължения на „Е.“ ООД/. Липсват и каквито и да е отразявания, индикиращи, че
изявлението е направено именно от името на „Ф.“ АД /напр. печат на дружеството,
изходящ или входящ номер/. Дори и автентичността на този документ да не е
оборена /а съгласно заключението от приетата при първоинстанционното
разглеждане на делото СГЕ, подписът, положен в процесната Справка е копие на
подпис, който е изпълнен от лицето Сийка Николова Петрова/, това би означавало
само, че документът е подписан от физическото лице С.П., но не и в качеството й
на главен счетоводител на „Ф.“ АД.
На следващо място не може да
се обоснове категоричен извод, че изявлението е манифистирано в рамките на
давностния срок. Фактът, че документът е озаглавен „Справка за вземанията и
задълженията към 26.06.2015г.“, не води автоматично до извод, че документът е
съставен на тази дата, доколкото липсват каквито и да е конкретни отразявания
за датата на издаването му /както поставяне на дата под текста на самия
документ – както традиционно се оформят документи, така и други по-конкретни
отразявания – например – входящ, изходящ номер, дата/. А както се посочи, за да
е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116 б.А от ЗЗД, същото трябва
да е направено в рамките на давностния срок.
Въззивният съд споделя
казаното от първостепенния съд, че липсва конкретика относно съдържанието на
посоченото задължение на „Ф.“ АД към „Б.“ /без посочена правноорганизационна
форма/ - „259 089,56лв.“. Не става ясно въз основа на кои договорни
отношения и конкретни фактури е отразена, при което не е възможно нейното
съотнасяне с процесните първични счетоводни документи, при наличието на
очевидно трайни и многопластови търговски отношения между страните. Следва да
се допълни, че липсва какъвто и да е идентитет между сумата, посочена като
задължение в процесната справка и размера на задълженията на „Ф.“ АД към „Б.“,
според сочените от жалбоподателя споразумение за прихващане от 30.10.2015г.,
30.11.2015г. и 05.01.2015г., дори и тяхната автентичност да не бе оборена /а
съгласно заключението от приетата при първоинстанционното разглеждане на делото
СГЕ, подписите, положени в трите броя споразумения за прихващане – са копия на
подписи, които не са изпълнени от лицето Н.П.– законен представите на „Ф.“ АД и
сочен като автор на документите/. А признаване по смисъла на закона е налице,
когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на
признатото право, задължението да е определено и по размер, и по основание.
Относно адресирането на
волеизявлението на длъжника към кредитора в преобладаващата съдебна практика е прието,
че изявление на длъжника, което не е адресирано към кредитара, не съставлява
признание на дълга по смисъла на чл.116 б. А от ЗЗД. Вярно е посоченото във
въззивната жалба, че в по-нова съдебна практика – Решение №131/23.06.2016г., по
гр.д. №5140/2015г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че не е необходимо
волеизявлението, съдържащо признание на дълга, да бъде адресирано/отправено до
кредитора или негов представител, за да прекъсне давността, съгласно
разпоредбата на чл.116, б.А от ЗЗД и това волеизявление на длъжника има
единствено удостоверителен, не и диспозитивен характер. В случая обаче не може
да се направи аналогия между настоящия казус и казусът, разгледан в
горецитираното решение на ВКС, доколкото в същото се касае за изявление – няколко
признания, направени два пъти пред следовател и три пъти пред съд, в присъствие
на кредитора. В Решение №131/23.06.2016г., по гр.д. №5140/2015г. на ВКС обаче
също е посочено, че волеизявлението на длъжника следва да е еднозначно, като то
може да е направено изрично – писмено или устно, може да е обективирано пред
свидетели или пред държавен орган, който може да го е удостоверил в официален
документ.
Тогава, когато е налице
действие на кредитора, т. е. когато кредиторът упражнява своето право, като
търси неговото изпълнение в рамките на давностния срок, длъжникът не може да се
ползва от погасителна давност. По изложените по – горе съображения и доколкото
погасителната давност е санкция за бездействие на кредитора, то окръжният съд
правилно и законосъобразно е приел, че вземанията на ответника, предмет на
възражението за прихващане, основаващи се на фактури, последната от които с
дата на издаване 29.02.2012г., са погасени по давност. В този смисъл въззивната
жалба се явява неоснователна, а решението в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №559/08.12.2017г., постановено по търг. д. №184/2017г. по описа на Пловдивския
окръжен съд в обжалваната част – с която „Б.“
АД с ЕИК *е осъдено да заплати на „Ф.“ АД с ЕИК *сумата от 43 106.94лв.,
представляваща дължима сума по договор за изработка на панталони и подлепване
на скроени облекла, обективиран във фактура №**********/06.03.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 21.03.2017г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлено направеното от „Б.“ АД против „Ф.“ АД възражение за съдебно прихващане с дължими от
ищеца суми, представляваща незаплатена цена по договори за продажба на конци по
фактури както следва: №**********/30.11.2010г. за сума в размер на
8 602,45лв.; № **********/30.12.2010г. за сума в размер на
4 438,62лв.; № **********/31.01.2011г. за сума в размер на
4 154,10лв.; № **********/28.02.2011г. за сума в размер на
2 542,86лв.; № **********/31.03.2011г. за сума в размер на
11 936,41лв.; № **********/29.04.2011г. за сума в размер на
6 731,69лв.; № **********/31.05.2011г. за сума в размер на
9 818,49лв.; № **********/30.06.2011г. за сума в размер на
5 375,98лв.; № **********/29.07.2011г. за сума в размер на
7 609,92лв.; № **********/31.08.2011г. за сума в размер на
5 263,15лв.; № **********/30.09.2011г. за сума в размер на
7 584,64лв.; № **********/31.10.2011г. за сума в размер на
7 339,39лв.; № **********/30.11.2011г. за сума в размер на
6 999,96лв.; № **********/30.12.2011г. за сума в размер на
7 089,65лв.; № **********/31.01.2012г. за сума в размер на
2 120,95лв.; № **********/29.02.2012г. за сума в размер на
3 953,44лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: