Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 08.05.2018г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание, проведено на четиринадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 5048 по описа на състава за 2013г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

Ищцата В.Ж.А. поддържа твърдение, че поради осъществен деликт от водач на МПС с валидно застрахована гражданска отговорност – тя претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и значителни неудобства в процеса на лечение на травмите. Вредите произтичали от телесни увреждания, настъпили за ищцата, като последица от ПТП, което било реализирано на 24.02.2015г. на пътя от гр. Варна за гр. Добрич, в района на отклонението за с. Л.К.. При описаните в исковата молба време място и обстановка, в качеството на пътник в лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ********, ищцата пострадала в резултат от челния сблъсък на споменатия лек автомобил, управляван от водача Г.А.в който ищцата била пътник и насрещно движещ се в същата пътна лента (поради изпреварване) лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *******, който бил управляван от Д.Н..  Обстоятелствата, при които настъпило споменатото ПТП, били установени посредством  ДП № 61/2015г. по описа на РУП - А. при ОД на МВР Варна. Причинител на произшествието бил водачът на лекия автомобил При изложените фактически твърдения, доколкото ищцата сочи, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Ауди 80“ с рег. № ТХ ******, в който тя пътувала, била покрита от „ДЗИ- О.З.“ ЕАД, а гражданската отговорност на водача на лекия автомобил Фиат Браво“ с рег. № *******, с който бил реализиран удара при ПТП, била покрита от З. „А.“ АД - ищцата предявява претенция за изплащане на застрахователно обезщетение срещу застрахователя на всеки от двамата участвали в настъпването на ПТП от 24.02.2015г. водачи на МПС:

Претендира за осъждане на З. „А.“ АД като предпочитан ответник (застраховател на водача на лекия автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *******), да й заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, в размер на сумата от 240 000 лева, за претърпените неимуществени вреди, поради причинени телесни увреждания, които са подробно описани в исковата молба, заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от деня на настъпването на вредоносния резултат на 24.02.2015г., до деня на окончателното плащане.

При условията на евентуалност т.е. ако искът срещу предпочитания ответник З. „А.“ АД бъде отхвърлен, като неоснователен – ищцата претендира за осъждане на „ДЗИ- О.З.“ ЕАД като евентуален ответник (застраховател на водача на лекия автомобил „Ауди 80“ с рег. № ТХ ******), да й заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, в размер на сумата от 240 000 лева, за претърпените неимуществени вреди, поради причинени телесни увреждания, които са подробно описани в исковата молба, заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от деня на настъпването на вредоносния резултат  на 24.02.2015г. до деня на окончателното плащане. Претендира да получи от ответника и сумата на направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена предпочитания ответник - З. „А.“ АД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор на исковата молба.  Ответникът оспорва изрично наличието деликт, който да представлява покрит от него застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за водача на лекия автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *******, тъй като твърди, че не е налице неправомерно поведение на водача на този лек автомобил. При условията на евентуалност – ответникът счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като тя не е изпълнила задължението си да използва предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение, с оглед действителния характер и обем на вредите, като навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението.  Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ответника да заплати направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена и от евентуалния ответник - „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор на исковата молба.  Ответникът оспорва изрично наличието деликт, който да представлява покрит от него застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за водача на лекия автомобил „Ауди 80“ с рег. № ТХ ******, тъй като твърди, че не е налице неправомерно поведение на водача на този лек автомобил. При условията на евентуалност – ответникът счита, че вредоносния резултат е бил реализиран при преобладаващ принос в механизма на настъпване на ПТП за водача на другия участващ в ПТП лек автомобил - „Фиат Браво“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при предпочитания ответник. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение, с оглед действителния характер и обем на вредите, като навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението.  Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ответника да заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетия като доказателство препис от ДП № 61/2015г. по описа на РУП А. със съдържащ се в него Протокол за ПТП с пострадали лица № 536/24.02.2015г. установява настъпването на ПТП на 24.02.2015г. по пътя от гр. Варна към гр. Добрич, на около 400 м след отклонението за с. Л.К., с участници: лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ТХ ******,  управляван от водача Г.А., със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, чието покритие е предоставено от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД и лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *******, който бил управляван от водача Д.Н. със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, чието покритие е предоставено от З. „А.“ АД. На предната дясна седалка на автомобила „Ауди 80“ с рег. № ТХ ****** е пътувала ищцата В.Ж.А.. В същата преписка са приложени протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, скица и др. които съдържат данни за механизма на настъпване на процесното ПТП, установени на място от компетентните да извършат огледа органи на КАТ при МВР. Тези данни са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

В дадените пред съда показания, св. Д.Н. заявява, че е участник в настъпването на процесното ПТП, тъй като е управлявала лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *******. Свидетелката заявява, че се е движила в посока от гр. Добрич към гр. Варна, по двулентов път, а пътната настилка е била в сравнително добро състояние, видимостта е била добра, имало е съвсем лека мъгла. Свидетелката управлявала автомобила в нейното платно за движение със скорост от около 50 км/ч. а срещу нея се движил лек автомобил с доста по- висока скорост, която свидетелката определя като превишаваща 100 км/ч. Този автомобил се движил между двете пътни ленти за движение и когато се приближил до нея- навлязъл в нейната лента за движение и така настъпил сблъсъка. Показанията на свидетелката също са обект на анализ в контекста на изводите на допуснатата съдбна авто- техническа експертиза, но тяхната достоверност съдът кредитира резервирано, тъй като отчита заинтересоваността на свидетелката, в хипотезата на чл.172 от ГПК.

Заключението на приетата без оспорване съдебна авто- техническа експертиза, която е изготвена от вещо лице със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт, мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

·        Прецизният анализ на данните от досъдебното производство, събрани пряко на местопроизшествието мотивират извод за следния механизъм на настъпване на ПТП при конкретната фактическа обстановка: На 24.02.2015г. лек автомобил „Фиат Браво" се движи по двулентов път II- 29, покрит с пукнатини и неравности, при мъгливо, облачно време, мокър асфалт на дневна светлина, ъс скорост от около 65км/ч и с посока на движение – от гр. Добрич към гр.Варна. В същото време, но в обратна посока се движи лек автомобил „Ауди 80" със скорост от около 71км/ч., в което пътува и ищцата, като пътник. На около 400 метра преди отклонението за с. Л.К. лекият автомобил „Фиат Браво" предприема маневра за изпреварване на движещ се пред него автомобил, като навлиза в лентата за насрещно движение. След като изпреварва автомобила, който до маневрата се е движил пред нея, водачката на лек автомобил „Фиат Браво" започва да се прибира в своята лента за движение, но не успява да завърши маневрата своевременно, което е и действителната причина за настъпване на удар между . Настъпва удар между двата споменати насрещно движещи се автомобила - но в лентата за движение на лек автомобил „Ауди 80", макар и в близост до разделителната линия на двете платна (на около 0,50 - 1 метър вляво от разделителната линия по посока на движение на лек автомобил „Фиат").

·        Леките автомобили се удрят със своите леви части, причинявайки следните деформации: за лек автомобил „Фиат Браво" - преден капак над моторно отделение, силна деформация навътре по предния ляв калник, предно панорамно стъкло е напукано в долната си лява част, предна лява врата е без стъкло, деформирана е в средната си част, заден ляв панел е деформиран; за лек автомобил „Ауди 80" - левите врати на автомобила са деформирани, но предната лява врата е с по-големи деформации, двете леви врати са без стъкла, предното панорамно стъкло е силно напукано, най -силно в долен ляв край, капакът над моторното отделение е отворен и силно деформиран, а таванът е с пречупване от предно панорамно стъкло до задно панорамно стъкло, основното пречупване е в колоната между предна и задна леви врати, предно ляво колело е смачкано и изместено под предна лява седалка. След удара лекият автомобил „Фиат Браво" се измества от мястото на удара с около 7 метра и се установява в покой в лентата за движение към гр. Варна, а л.а. „Ауди 80" се измества с около 9 метра и се устаноява в покой в банекта отдясно.

·        Видимостта на водачката на лек автомобил „Фиат Браво", при предпиремане на маневрата изпреварване, е била около 160-180 метра.

·        Изчисленията на вещото лице мотивират неговия извод, че водачът на лек автомобил „Ауди 80" е разполагал с техническа възможност да предотврати удара при настъпване на ПТП, ако бе предприел аварийно спиране непосредствено след като е забелязал навлезлия в неговата лента за движение лек автомобил „Фиат Браво". Същият би могъл да спре преди мястото на удара.

·        Вещото лце счита, че техническа гледа точка, причината за настъпване на ПТП е предприемане на маневра изпреварване, от страна на водачката на лек автомобил „Фиат Браво", но без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението на пътното платно, че няма приближаващи се автомобили в лентата за движение на насрещнто движещите се МПС преди началото на маневрата и с конкретните пътни условия. Ако водачката се бе съобразила с всички посочени обстоятелства, то според вещото лице, действията й биха били други и ПТП не би настъпило.

·        Лекият автомобил „Фиат Браво" е бил фабрично оборудван на предните и задните места с обезопасителни колани, включително на предна дясна седалка, до шофьора. Триточковият обезопасителен колан има по принцип функцията да придържа тялото на пътника към седалката и да го предпази от наранявания, но ефективността му се определя според спецификата на конкретния удар.

Като доказателство по делото е приета медицинска документация – Епикриза, амбулаторни листове и резултати от медицински изследвания и др. ( приложени на лист 124 -163 от делото), които съдържат данни за здравословното състояние на пострадалата след настъпване на инцидента и по време на лечението, пораки което са обект на анализ от допуснатата специализирана съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата като доказателство съдебно- медицинска експертиза /неврохирургия/ мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

·        В следствие на настъпването на процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания с травматичен характер - фрактура на основата и на свода на черепа, травматична субарахноидална хеморагия , контузия на мозъка и мозъчния ствол; компресионни фрактури на лявата темпорална и париетална кост, фрактура на лявата латерална орбитална стена, двустранни хронични субдурални хематоми , фрактура на тялото на С2 , спондилоартроза. В резултат на травмите, в следствие на процесното ПТП - ищпата е била прикована на легло, не била в състояние обективно да се обслужва сама и е инвалидизирана /.

·        При прегледа за целите на експертното изследване, ищцата е в добро общо състояние , ясно съзнание , всестранно ориентирана, адекватна. Разказа, че след изписване от болницата взимала предписаните й медикаменти в продължение на един месец. До края на месец март 2015г. Е прекарвала цялото време в постелен режим, с упражнения за раздвижване на левите крайници. От началото на месец април, с придружител започнала да обслужва хигиенните си нужди. През месец май 2015 г. започнала да се движи самостоятелно в къщи, а месец по- късно и да излиза навън. Наблюдавани били епизоди на главоболие за което били приемани обезболяващи медикаменти. Декубиталната рана на гърба й оздравяла. При движение се чувствала нестабилна. За фрактурата на втори шиен прешлен, ищцата носила мека шийна яка в продължение на четири месеца. Към момента на прегледа не съобщава оплаквания при движение на шията. В последните шест месеца не е приемала медикаменти. в лявата челна област се вижда добре зараснал белег от разкъсно-контузна рана с дължина около 3/три/см. Движенията на шийния отдел извършва в пълен обем и без болки - завъртане на ляво и дясно, както и флексия/сгъване напред/ и екстензия/разгъване назад/.

·        По данни от последната компютърна томография, която е била проведена два месеца след инцидента, са били налице двустранни хронични кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка без данни за компресионно-дислокационен синдром. Тези кръвоизливи имат тенденция към нарастване, което налага проследяване от невролог и неврохирург и при промяна в неврологичния статус ново изследване и поведение според находката

Заключението на приетата като доказателство комплексна съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза, която не бе оспорена от страните, мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

·        Предпазният колан е предназначен да задържи тялото на водач или пътник в автомобил към седалката при удар в неподвижна преграда или друг автомобил. Торсът на водач или пътник се задържа от горната лента на предпазния колан към облегалката, а цялото тяло се държи върху седалката от долната лента минаваща през коремната област. Предпазният колан има пълно ефективно действие при настъпване на челен удар в неподвижна преграда или между два автомобила, движещи се със скорост от порядъка на 60-70 км/ч. По време на ПТП правилно поставените колани разпределят силите на внезапно забавяне на тялото върху по- големи и здрави части от него, като например гърдите, бедрата, раменете. Коланът се разтяга леко за да забави тялото и да увеличи разстоянието на спирането му.

·        В процесният случай  с челен, ексцентричен удар, ако пострадалата би била без предпазен колан, то тялото й в момента на удара би политнало напред и вляво следствие на инерционните сили и биха настъпили множество травми по гръдния кош, корем , крайници и други части на тялото. Съгласно изводите на авто-техническата експертиза, механизмът на пътно- транспортното произшествие определя силен, челен, ексцентричен удар между двата автомобила със сумарна скорост от около 130 км/ч при който те са застъпили своите леви части с около 0,40 м. Според деформацията на лек автомобил „Ауди 80“ в който е пътувала В.А., може да се приеме, че импулсът на удара е бил успореден на траекторията на движение. След фазата на първоначална деформация на автомобила и откъсване на части от него се е създал въртящ момент около масовия му център, предизвикал последваща ротация около вертикалната ос на около 95 градуса - в посока обратна на часовниковата стрелка.Ротацията на автомобила е била с център ляво предно колело , като задната му част вследствие на въртящия момент от масовия център започнала изнасяне на дясно до окончателното му спиране в банкета и канавка на пътя. При този механизъм получените травматични увреждания при В.А. са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети от детайли на колата , реализирани в лявата челно-теменно-слепоочна област. Посоката на травмиращия удар е била основно в посоки от ляво на дясно и отпред назад, съответно отгоре надолу.След първоначалния удар на автомобила, тялото е било подложено на откатен удар , който би могъл да се получи при неколкократна промяна на посоката на движението му за кратък период от време.Това се е случило след първоначалния удар когато автомобила рязко е променил праволинейното си движение с ротация в посока обратна на часовниковата стрелка. При такъв механизъм предпазният колан не действа ефективно и получените травматични поражения биха се получили дори и с поставен колан тъй като главата е свободно подвижна. Под влияние на откатния удар и инерционните сили, пострадалата е получила описаните травматични увреждания -удари в лявата челно-слепоочно-теменна област на главата в части от интериора на купето на автомобила с голяма кинетична енергия след което тя веднага е изпаднала в пълно безсъзнателно състояние /кома/.

В дадените пред съда показания, свидетелката А.К.Б.заявява, че се намира в близки (по сватовство) отношения с ищцата, по повод на които възприела състоянието на ищцата след претърпените травми. Свидетелката сочи, че първоначално ищцата била в безсъзнателно и напълно безпомощно състояние, което бавно се подобрило. Все пак, в социална и битова гледна точка, въпреки подобрението, получените при ПТП травми оказали сериозно въздействие върху пострадалата, променили емоционалния и психологическия й статус (към лабилност), поставили я в икономическа и битова зависимост от близки, които да се грижат за нея, ограничили сериозно възможността да се труди и да полага грижи за домакинството и за внуците си. Съдът кредитира показанията на свидетеля и възприема за достоверни изнесените от него факти, които приема за установени, отчитайки предпоставките за възможна заинтересованост от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Всеки от исковете е процесуално допустим, а ръководен от принципа на диспозитивното начало в процеса, съдът следва да разгледа исковете в последователността, която е посочена от ищеца.

По предявения иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ срещу предпочитания ответник, З. „А.“ АД, съдът намира следното:

Предявеният иск се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, предпочитаният ответник дължи да заплати застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди от застрахования при него водач. 

Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” - застраховател на водача на лекия автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *******.

Въз основа на изводите на съдебната авто- техническа експертиза, съдът приема, че настъпването на процесното ПТП се дължи изцяло на противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *******, който е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 от ЗДвП, в резултат на което е навлязъл в лентата за насрещно движение и е причинил настъпването на удара.

Поради начина, по който са предявени обективно съединените (при евентуалност) искове, не е предмет на настоящото дело въпросът, дали е налице независимо съпричиняване на резултата от страна на водача на лек автомобил „Ауди 80", за който се счита, че вероятно е разполагал с техническа възможност да предотврати удара при настъпване на ПТП, ако бе предприел аварийно спиране.

Всички понесени от ищцата травми са резултат от настъпването на процесното ПТП и изводите на приетата съдебно- медицинска експертиза категорично потвърдиха тези изводи.

Наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата са неоснователни, тъй като не бяха подкрепени с доказателства а даже напротив- бяха опровергани от събраните в хода на съдебното дирене изводи на комплексната съдебно- медицинска и авто-техническа експертиза, които съдът кредитира. Уместно е в тази връзка да се посочи, че ищцата не би могла да избегне травмите, използвайки обезопасителен колан в транспортно средство, което е оборудвано с такъв колан, поради спецификата на механизма на удара.

Няма спор, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ******* е била застрахована от З. „А.“ АД.

При тези изводи, спорът се концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен след анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.

Като кредитира заключението на допуснатите съдебно- медицинска експертиза съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания са тежки и значителни по обем.

При това, съдът отчита значимият факт, че въздействието на релевираните вредоносните последици (болки и страдания) е било комплексно, а проявата- едновременна, което засилва техния ефект. Другият факт, които обосновава по-значителен обем на вредите е възрастта на пострадалата, която е свързана с активен начин на живот, но е довела до ограничаване на социалните контакти.

Не може да бъде пренебрегнат обаче факта, че състоянието на пострадалата е значително подобрено и това е било констатирано от вещото лице д-р П. към момента на приключване на съдебното дирене и за целите на неговото експертно заключение. Причинените травми без съмнение са довели до болки, страдания и неудобства с висока интензивност, а налице са опасности за настъпване на бъдещи негативни последици за здравето на пострадалата, но съдът присъжда обезщетение към момента на приключване на съдебното дирене и не би могъл да присъди „предварително“ обезщетение за потенциален, но ненастъпил ексцес. Евентуалните бъдещи вреди биха могли да бъдат потърсени по различен ред и в нов процес.

Като отчете съвкупността от всички изложени обстоятелства със социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите (вкл. размера на средната работна заплата по данни на НСИ за периода на 2015г.), съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева. Именно такова обезщетение следва да бъде осъден да заплати ответникът на ищцата. За разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 240 000 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

На основание чл. 223, ал.2 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на причиняването на вредата, доколкото застрахованият причинител на вредата отговаря за плащане на тази лихва, при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

По предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ срещу ответника „ДЗИ- О.З.“ ЕАД, съдът намира следното

С оглед уважаването на иска срещу предпочитания ответник, съдът не дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск. Произнасянето на този иск е обусловено от сбъдването на процесуално условие – отхвърляне на иска срещу предпочитания ответник, което условие в случая не се е осъществило. Ето защо, по съображение и от разпоредбата на чл. 271, ал.2 от ГПК, искът следва да бъде оставен без разглеждане.

Както вече беше посочено в мотивите на настоящото решение, не е предмет на настоящото дело хипотетичният въпрос, дали е налице независимо съпричиняване на резултата от страна на водача на лек автомобил „Ауди 80", за който се счита, че вероятно е разполагал с техническа възможност да предотврати удара при настъпване на ПТП, ако бе предприел аварийно спиране. Това е така, поради начина, по който са предявени обективно съединените (при евентуалност) искове.

По предявените претенции за присъждане на разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищцата има право да получи направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска и представения списък по чл. 80 ГПК (лист 148 от делото). Сумата на разноските, от които ищцата не е освободена и които са направени за държавна такса и събиране на доказателства,  възлиза общо на 950 лева. Съразмерно с уважената част от иска, ищцата е легитимирана да получи сумата от 317 лева за съдебни разноски.

Ответниците също имат право да претендират присъждане на направените разноски, а при това, всеки от тях е представил списък по чл. 80 от ГПК, поради което съдът намира, че в полза на първия ответник - З. „А.“ АД, срещу когото искът е частично отхвърлен има право да получи разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 3667 лева, а вторият - „ДЗИ- О.З.“ ЕАД, който е бил привлечен и е участвал като евентуален ответник, но фактически без да даде повод за завеждане на делото - в размер на 355 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на Софийски градски съд и сумата от 2 800 лева за държавна такса, от чието заплащане ищцата е била освободена, съразмерно с уважената част от иска.

Процесуалният представител на ищеца адв. Н. Н. Д. е претендирал, а с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38 ЗА  той в действителност се явява надлежно легитимиран да получи от ответника възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска. Сумата на възнаграждението, изчислено от съда, съразмерно с уважената част от иска и с установените от НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 2930 лева. Настоящият състав на съда обаче, намира за неоснователни и доводите за присъждане на данък добавена стойност /ДДС/ върху възнаграждението, което е присъдил на основание чл. 38 от ЗА. Данъкът върху добавената стойност е косвен данък, с който се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга /чл.2, т.1 от ЗДДС/. Данъчно задължено лице, което е длъжно да начисли данъка е доставчикът - лице, което извършва икономическа дейност, сключвайки с платеца на данъка облагаеми сделки, означени като „облагаеми доставки“. Самият механизъм на данъчното облагане предполага данъкът да се начислява в момента на плащането и не по  рано, именно защото данъкът е косвен и точно по тази причина, съдът не е оправомощен да изменя данъчния механизъм и да „присъжда“ все още неначислен ДДС, доколкото при постановяване на първоинстанционното решение, възнаграждение по чл. 38 от ЗА не е заплатено.  Съдът не би могъл да „облага предварително“ с ДДС адвокатското възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, преди облагаемата доставка, а ако „присъди“ все още неначислен ДДС, съдът би създал очевидна и сериозна предпоставка за данъчно нарушение, понеже законът предвижда задължително издаване на данъчна фактура или касов бон за облагане с ДДС. Такъв данъчен документ не е бил представен за сумата адвокатския хонорар. Ето защо, съдът счита, че размерът на адвокатския хонорар трябва да бъде определен и присъден, но с изрично отбелязване, че записаната сума без ДДС.  Начисляването на ДДС не е функция на гражданския съд, а на правните субекти, която са длъжни да изплатят сумата на адвокатския хонорар и данъчните органи, които следят за законосъобразност на облагането с данък върху добавената стойност /ДДС/, са длъжни да се съобразят с този факт. Парадоксално е да се изисква от гражданският съд нарушение на установените в закон данъчни процедури.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА ЗАД ”А.“ с ЕИК ******** и адрес- гр. София, ул. „********да заплати на В.Ж.А. с ЕГН ********** и съдебен адресат – – адвокат Н.Д.,***,, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/ – сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие телесни увреждания при ПТП от 24.02.2015г., причинено от водача на лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *******, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2015г. до окончателното плащане, като отхвърля иска в частта за разликата над присъдената сума до пълния размер на претенцията от 240 000 лева.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, поради уважаване на главния иск, предявения от В.Ж.А. срещу „ДЗИ- О.З.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** евентуален иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 240 000 лева, в следствие телесни увреждания, причинени от водача на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ТХ ****** при ПТП от 24.02.2015г.

 

ОСЪЖДА ЗАД ”А.“ с ЕИК ********, да заплати на В.Ж.А., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК- сумата от 317 (триста и седемнадесет) лева за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА В.Ж.А. да заплати на ЗАД ”А.“, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК- сумата от 3667 (три хиляди шестстотин шестдесет и седем) лева за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА В.Ж.А. да заплати на „ДЗИ- О.З.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК- сумата от 355 (триста петдесет и пет) лева за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА ЗАД ”А.“ с ЕИК ******** да заплати на адвокат Н. Н. Д. от ШАК с ЕГН ********** и адрес-***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 2930 лева (две хиляди деветстотин и тридесет лева), която е посочена без ДДС и представлява възнаграждение за процесуално представителство на В.Ж.А. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА ЗАД ”А.“ с ЕИК ********, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 2800 (две хиляди и осемстотин) лева, представляваща държавна такса съобразно уважената част от иска, от заплащането на която ищцата е била освободена.

 

Плащането на задълженията към В.Ж.А. може да бъде извършено чрез превод по банкова сметка ***:***, която е открита на името на ищеца при „Ю.Б.“ АД.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                       

СЪДИЯ: