Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
20.05.2019г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският районен |
съд |
Трети
наказателен |
състав |
|
На |
Петнадесети април |
|
|
Година |
2019 |
В публично заседание в
следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм.
характер дело номер |
25 |
по описа за |
2019 |
година. |
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА НП №283/20.11.2018г., издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ /БДИБР/, с което на
„Екоинженеринг-РМ“ ЕООД, ЕИК121283800 със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Слатина, бул. „Ситняково“ №23 представлявано от П.М.П., на
основание чл.200, ал.1,т.2 и чл.46, ал.1,т.3,б.“б“ от Закона за водите е наложена “ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, за нарушение по чл.46,
ал.1,т.3,б.“б“ от Закона за водите.
Решението може да бъде обжалвано
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №283/20.11.2018г., издадено от Директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/, с което на „Екоинженеринг-РМ“ “ ЕООД, ЕИК121283800 със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Слатина, бул. „Ситняково“ №23
представлявано от П.М.П., на основание чл.200, ал.1,т.2 и чл.46, ал.1,т.3,б.“б“
от Закона за водите е наложена
“ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, за нарушение по
чл.46, ал.1,т.3,б.“б“ от Закона за водите.
Управителя на дружеството не се
явява в последното проведено по делото съдебно. Чрез подадената жалба счита, че
обжалваното НП следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно,както и
издадено в нарушения на материалния и процесуален закон. Алтернативно счита, че
са налице условията на чл.28 от ЗАНН, което също е основание за отмяна на НП.
Адв. И.Б. която се явява като
процесуален представител на дружеството жалбоподател, изразява становище сходно
с това отразено в жалбата.
Ввъззиваемата страна не изпращат
представител в последното проведено по делото съдебно заседание. От
депозираното от техния процесуален представител писмено становище, се
установява, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните по
делото писмени доказателства, съдът намира за установено следното:
В изпълнение на разпореждането на
Министерство на околната среда и водите, във връзка с постъпило писмо от
Върховна административна прокуратура (ВАП) относно образувана преписка за
замърсяване на реките в България с радиоактивни води от закрити уранови
находища на територията на Пловдивска област, на 14.02.2018г. била извършена
проверка от експерти на БДИБР в Участък „Улен дол” - Щолна № 19 / представляващ
част от Нареченско рудно поле/ намиращ се над с. Бачково в посока с. Нареченски
бани, общ. Асеновград, обл. Пловдивска. Обекта /бивш уранов рудник/ бил известен като Щолна №19, като се падал на
около 150-200м. от пътя нагоре към ската. В хода на проверката се установило,
че мониторингът над обекта е възложен на „Екоинжеперинг-РМ” ЕООД, ЕПК
*********, с управител П.М.П.. От извършения на място оглед се констатирало, че самата щолна е обрушена и
засипана с пръст, като се виждало само част от подпорна бетонова стена, на
която имало обозначение с боя мониторингов пункт - МП1. В непосредствена
близост под щолната бил констатиран подпочвен излив на вода с кафяв цвят, с
координати при място на излива 41°55'02,6" и 24°48'47,8". Изливните
води от Щолна №19 били проследени, като се установило, че те постъпват в дере „Улен дол”, водите от които
пък от своя страна се вливали в коритото на река Чепеларска. На около 100-200м
надолу по дерето бил намерен обозначен
мониторингов пункт - МП2. По време на проверката, от представители на РЛ
Пловдив към ИАОС София били взети проби води от следните пунктове:
МП 1 - излив па руднични води от
Щолна № 19 на Нареченско рудно поле,
МП 2 - повърхностни води от
талвега на дере Улен дол, на около 100- 120 м след Щолна № 19
Установеното в хода на
проверката било отразено в съставения от проверяващите Констативен протокол №
ПВ2-15/14.02.2018г. Пробите били изпратени за изследване, като резултатите от
радиологичните анализи постъпили в БДИБР на 09.05.2018г. Резултатите от
проверката и пробите били обобщени със съставения Констативен протокол №
ПВ2-176/11.06.2018г.
Въз основа на резултатите от
проверката на 23.07.2018г. бил съставен АУАН № 95 в който установеното било
квалифицирано като нарушение по чл. 46,
ал.1, т.3, б.“б“. от Закона за водите. В съставения акт било посочено, че
нарушението е извършено на 09.05.2018г. в участък „Улен дол” - Щолна № 19 /част
от Нареченско рудно поле/ намиращ се над с. Бачково в посока с. Нареченски
бани, общ. Асеновград, като то се състои в заустване на отпадъчни руднични води
в повърхностен воден обект - дере „Улен дол”, вливащо се в река Чепеларска, без
разрешително издадено в съответствие със Закона за водите. Освен другите
обстоятелства установени в хода на проверката, в акта били цитирани и
резултатите от анализа на взетите проби
от води, а именно това, че „от оценката на резултатите от проведения мониторинг
на изтичащите руднични води от обект „Щолна № 19” на участък „Улен дол“ на
Нареченско рудно поле, както и води от дере Улен дол, след Щолна № 19, е било
констатирано, че изтичащите от обекта води превишават стандартите за качество в
подземни води за показателите сулфати, манган, желязо-общо, естествен уран,
обща α- активност, обща β-активност, а също и СКОС /Стандарт за
качество на околна среда/ за Радий-226 в повърхностни води, поради което може
да се определи, че изтичащите води от обект „Щолна №19” имат характер на
отпадъчни води“. Предвид горното било прието, че дружеството жалбоподател, се
явява стопанин на обекта и в това си качество е нарушило разпоредбата на чл.
46, ал. 1, т. 3, буква „б” от Закона за водите, съгласно която разрешително за
ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води за експлоатация на съществуващи обекти, в т.ч. канализационни системи на
населени места, селищни и курортни образувания. Въз основа на съставения АУАН,
в последствие било издадено и обжалваното НП №283/20.11.2018г., издадено от
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/.
Установената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на актосъставителя Н.И.Д..
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество за основателна. Внимателния анализ на
съставения АУАН на издаденото въз основа на него НП дават основание да се
заключи, че в хода на воденото административнонаказателно производство са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до издаване на
незаконосъобразно НП. На първо място още при съставян на АУАН е бил нарушена
разпоредбата на чл. 42, т.3 от ЗАНН, задължаваща актосъставителя да посочи
точно датата на извършване на нарушението. От съставения акт се установява, в
действителност, че там е посочена за дата на нарушението и това е 09.05.2018г.
Това обстоятелство обаче противоречи на обективната и установена в хода на
делото истина, относно това, че излиза на води е бил открит в хода на
проверката на място и това е било на 14.02.2018г. Т.е. ако се условно се
допусне, че има извършено нарушение свързано с отпадни води изтичащи от обект,
то неговата дата следва да съвпадне с тази на която е било установено на място,
е не с датата на която пробите от анализа са постъпили в БДИБР.
На второ място,съдът е на
становище, че при съставян на АУАН
актосъставителя е допуснал нарушение и на разпоредбата на чл. 42, т.4 от ЗАНН,
задължаваща го да посочи точно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено. В тази насока са едни и от основните възражения от
страна дружеството жалбоподател като те се явяват основателни. При извършената
на 14.02.2018г. проверка на място от служители на БДИБР е установено, че от
земята под насипа, където в миналото се е намирал „Щолна №19” изтичат води от
които са били взети проби. Неизвестно защо, тези води са били класифицирани
като отпадъчни. В Закона за водите няма легално определение относно това, кои
води следва да се считат за отпадъчни. Легалната дефиниция за това се съдържа в
т.6 от § 1. От Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване. Там е посочено, че „Отпадъчни води" са водите, в т. ч. и
дъждовни, замърсени от извършването на производствена, стопанска, земеделска и
битова дейност, както и водите от канализационните системи на населените места,
селищните и курортните образувания. От това определение, следва и извода, че
макар и изтичащи в близост до обекта, то водите биха имали характер на отпадъчни, само
доколкото дружеството стопанисващо обекта извършва една от дейностите посочени
по-горе. Видно от акта обаче то в хода на проверката не са били констатирани
такива дейности. Нещо повече в хода на съдебното следствие се събраха
доказателства, че на дружеството жалбоподател е възложен единствено мониторинг
върху определени по списък обекти, един от които се явява „Щолна №19”. В тази
насока съдът изцяло кредитира показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие като свидетел А.П.Л.. След като с акта не са изложени убедителни
мотиви защо изтичащите води се класифицирани като отпадъчни води, то не става
ясно и защо е било необходимо за същите води да е налице разрешение за тяхното
заустване издадено съгласно разпоредбите на Наредба № 2 от 08.06.2011г. Съгласно
съставения акт, то установеното с него нарушение на дружеството е било
квалифицирано като такова по чл.46, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗВ, който текст гласи,
че разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч.
канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания. Освен
категоричната констатация, че не са налице отпадни води, то по делото не се
събраха и доказателства, че обекта „Щолна №19” е в експлоатация. От горното
следва извода, че нарушението посочено в АУАН и квалифицирано по чл. 46, ал.1,т.3, б.“б“ от ЗВ се явява
недоказано. Действително при извършените изследвания на пробите от вода взети
от обекта, са констатирани отклонения от съответните показатели, но това не
доказва нарушението във връзка квалификацията дадена му чрез акта.
Горните обстоятелства,представляващи
процесуални нарушения, не са били
констатирани от АНО, който съобразно своите правомощия е следвало да извърши
пълна преценка на съставения АУАН с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост. При това, чрез преписване на съдържанието на издадения акт, се е
стигнало да 0издаване на обжалваното НП, което освен че са били допуснати
същите нарушения, са били допуснати и други такива,които също са основание за
неговата отмяна. С тези си действия АНО освен, че е нарушил правилата визирани
в чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, задължаващи го да посочи точно нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават, то си е позволил и да посочи нови
обстоятелства във връзка с вмененото нарушението и неговата квалификация, които
не са били отразени от актосъставителя при съставяне на акта. В този смисъл
няма как да бъде пропуснато това, че в за първи път в НП, описаното с акта нарушение
и резултатите от анализа на взетите проби са били обвързани с разпоредбите на Наредба
№ Н-4/2012 г. за характеризиране на повърхностните води. Тези действия на АНО
се явяват недопустими и извършеното „дописване“ на НП, предвид липсата на
посочване на каквито и да е обстоятелства в тази насока в издадения АУАН, се явява незаконосъобразно. Всички тези нарушения са опорочили издаденото
НП, като всяко едно от тях самостоятелно се явява основание за неговата отмяна.
Предвид горното, с оглед постановеното решение, съдът не счита, за необходимо
да се произнася и по всички останали възражения на посочени в жабата и от
повереника в хода на делото по същество.
Съдът е на становище, че
отразеното в жалбата искане за присъждане на направените по делото разноски е
неоснователно. Безспорно, видно от приложените
на листи 14, 179 и 180 от съд. дело /договор за процесуално
представителство, справка, фактура и превод /, такива разноски от страна представляващия
дружеството жалбоподател са направени. В администра-тивнонаказателното
производство не е регламентиран специален ред във връзка с решаването на
въпроса за разноските направени от страните. Съобразно препращаща норма на чл.
84 от ЗАНН, при липса на особени правила относно изброените в текста въпроси,
включително и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, са приложими разпоредбите на НПК. Регламентацията на
въпросите, касаещи разноските в наказателното производство, се съдържат в
членове от чл. 187 до 190 НПК. Предвид правното положение на жалбоподателят пред РС, като въззивна инстанция, съдът намира
че най-близка се явява разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, който урежда
хипотеза сходна до настоящия случай, а именно отмяна на издадено наказателно
постановление. Този текст предвижда, че при оправдаване на подсъдимия
разноските остават за сметка на държавата, като направените от него такива не
му се присъждат. Касационното производство е регламентирано в глава XII от АПК,
чл. 208 до чл. 228 от АПК. В тази глава също не е уредено присъждането на
разноски. Съгласно разпоредбата на чл.228 от АПК, за неуредените в тази глава
въпроси се прилагат съответно разпоредбите на първоинстанционното производство,
т. е. НПК. Поради което и направеното искане за присъждане на направените по
делото разноски следва да се остави без уважение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: